Да бъде България-6ч

КАКВО ПИШЕ В ИМЕННИКА НА БЪЛГАРСКИТЕ    ВЛАДЕТЕЛИ И В ЕПОСА ДЖАГФАР ТАРИХИ

Ако запитате един обикновен българин,учил история в едно обикновено българско училище, кои са първите български владетели сигурно ще чуете:-Хан Аспарух,хан Крум,княз Борис,цар Симеон и толкова.Само някои по-просветени могат да добавят и хан Кубрат.Толкова се учеше в нашите училища.Началото на нашата държава се поставяше в 681 г,а за първи български владетел се посочваше хан Аспарух.Но дали това е така? Вероятно някои от вас са чували за Именника на българските владетели, неправилно наричан Именник на българските ханове. 

Документът е намерен през 1861 г. от руския учен Алексадър Попов. Известни са три преписа – Уваров, Погодинов и Московски. Обхванат е период от около шестотин години на  българското царуване в земите на север и на юг от река Дунав.

Именникът представлява поредица от имена на български владетели,годините на управление,техния род  и годината на възкачване на престола по българския календар.

Първият владетел

АВИТОХОЛ живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година (на завземането на властта) дилом твирем.
ЕРНИК живя 150 години. Родът му Дуло, а неговата година дилом твирем.
ГОСТУН 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем.
КУРТ управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
БЕЗМЕР 3 години, а родът му Дуло, а пък годината му шегор вечем.
Тези петима князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз и досега.
АСПАРУХ княз 60 и една година (управлява). Родът му Дуло, а годината му верени алем.
ТЕРВЕЛ 21 години. Родът му Дуло, а неговата година текучитем твирем.
СЕВАР 15 години. Родът му Дуло, а неговата година тох алтом.
КОРМИСОШ 17 години. Родът му Вокил, а неговата година шегор твирем.
ВИНЕХ 7 години. Родът му Укил. А неговата година шегор алем.
ТЕЛЕЦ 3 години. Родът му Угаин, а неговата година сомор алтем.
УМОР (управлява) 40 дни. Родът му Укил, а годината дилом тутом.
       

Първите упоменати владетели в “Именика” Авитохол и Ирник, дълго време са отъждествявани с хунския владетел Атила и синът му Ирнак. Като години на управление за първия са посочени 300, а на втория - 150.Същите очевидно са легендарни и визират по-скоро управлението на династия (или род). В случая за нас по-важно е указаното начало на българската държавност. Според “Именика” то се поставя в 165 г.от н.е., от което време до преминаването на река Дунав от кан Аспарух са изминали 515 години. Ако приемем данните или част от тях за достоверни, те сочат онова историческо време, в което българите вероятно устройват първата си /а може би поредна/ самостоятелна държава. Къде е станало това е трудно да се каже, но по всяка вероятност тази територия се локализира северно от Кавказ между Черно и Каспийско море. Северната й граница е трудно определима, но може да се допусне, че достига до средното течение на реките Дон и Волга.В така посочения регион българите достигат след като напускат първоначалните си обиталища в Памир и Хиндокуш около планината Имеон.

Според П.Добрев и други, прабългарите се изселили от Памир към средата на II век. Но това е времето на разцвета на Кушанското царство. Какво би могло да накара един народ да зареже бащините си домове и да напусне една голяма и богата империя, която контролирала всички търговски пътища от Китай и Индия за Близкия изток и Европа? Точно тогава хуните биват разбити и прогонени на запад, но няма сведения тези събития да са засегнали и Кушанското царство.

Разселване на българите

Последните изследвания на “Именика” показват,че той е написан по времето на кан Умор,във връзка с 600 годишнината от основаване на българската държава в Европа.Като първи владетел в Именника на българските владетели, е представен 

Авитохол. Някои смятат, че става дума за алтернативно име на Атила,  други дават тълкуване:  син на сърната, на бащата син, на дедите син, баща на народа и т.н. търсейки обяснение в езиците на алтайските наросди (Б. Фон Арним, Г.Фехер, Х. Хаусиг, цитирани от Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008, стр.137-138

Тези тълкувания са твърде спекулативни и необосновани. Антропологично проучване от 1938 г. доказа европеския произход на народа ни. Наскоро генетиците установиха, че ние не само сме европейци, но и наследници на траките. Няма абсолют-но никаква логика да се търси етимология  на Авитохол в тюркските езици. Напротив, трябва да се търси обяснение в езика на траките понеже Св. Йероним, Л.Дякон,Н.Хониат, М.Аталиат, Й.Цеца, Фулко, Н.Грегорас, Н. Кантакиузин и др. многократно са отъждествявали българите с траки...но никога с тюрки.

За нас българите особен интерес представлява откритата наскоро в един литовски летопис легенда за произхода на родоначалника на българите Авитохол.В нея се казва:”Ромул и Рем –основателите на Рим са отхранени от върчица,Парис сина на Приам и троянски княз бил отхранен в пущинака от една женска мечка.Също така и малкото князче мисикийско,сиреч българско беше откърмено от сърна,след като е било отнесено в горския пущинак за да загине” Действително името Авитохол съдържа две старинни източни думи- АВИ-сърна и ТОХОЛ-син,които се срещат и до днес в района на Памир /Имеон/.Взети заедно тези две думи означават ЕЛЕНОВ СИН /син на сърна/.
За да разберем смисъла на името на древния български владетел трябва да обърнем внимание на някои детайли. Авитохол е от рода Дуло, а дул(о) е тракйска дума за род, семейство срещаща се в тракийски лични имена катоДулас,Дулес, Дулазенис,Дулепорис.

Авитохол е сложносъставно име, т.е. изградено е от няколко части: Ави-тох-ол. Нека видим какво може да означава частицата ави?  Често в тракийските двусъставни имена се изпозлва име на божество. Примери могат да се дадат с Епта-пор, Епта-кентос,Дерзи-тралис, Вити-тралис ( Епта, Витюс и Дерзала са древни тракийски божества).Да видим какво е положението при Авитохол. B древните извори е спомената тракийската нимфа Ава. Тя била дъщеря на Хеброс и майка на Ергиск. Нейното име дава добро обясение на частицата Ави. Ави означава– на Ава.Втората част е ток (предадено от преписвачите като тох). Тя се среща в тракийски имена като Скитоток, Спароток, Аматок, Сараток. Значението на ток е потомък,думата е сродна на старбългарската токъ-течение и потекло. Сродна е гръцката дума(пеласгийска

заемка) τοκεός – раждане, потомък, потекло.Следва наставка ол, срещаща се в тра-кийското лично име Орол и разбира се съвременните български имена Видол, Батол, Братол...Авитохол означава – потъмък на (тракийската нимфа) Ава. Виждаме, че както строежа, така и обяснението за името Авитохол има тракийски произход. Не само този български владетел притежава теофорно име. Атила е кръстен на Атис – древен тракийски бог. Името на Мундук / Муенчак/ (бащата на Атила) показва връзка с това на Мундрито – тракийска богиня. Името на древния български владетел Сабин е вариант на Сабазий – тракийския бог на слънцето. Аспарух, наричан още Еспор, носи вариант на името на тракийския бог Еспис (Вед Еспис). Гостун е поредния владетел, чието име е свързано с тракийско божество, това на Сургаст (почитан от фригите).

Истината понякога изглежда странно, но това не намалява стойността й. Дълго време от нас бяха укривани важни данни и ние бяхме принудени да вярваме на лъжи. Повечето от нас не знаеха, че още в началото на 20-ти век мащабно антропологическо изследване е доказало европейските ни корени. На широката публика не бе оповестено, че старите българи са отъждествявани с траките в продължение на хиляда години. Само специалистите бяха запознати с това, че типичната за старите българи изкуствена черепна деформация се среща още в Каменната ера в Тракия, че старобългарските оръжия са като тракийските, че жилищата на дедите ни са били като тези на мизите, наричани още българи. Същите тези мизи, от чийто воински качество Омир бе възхитен...Ние носим кръвта на Максимин Тракиеца, Максимин Дакът, Лъв Бесът, дарданецът Юстиниан (Сабазий) и роденият в Ниш Константин Велики. Никак не е случайно, че само три десетилетия след Освобождението българите нанасят край Одрин унизителна победа над вековният си окупатор Турция. Не е случайно, че точно българите смазаха при Дойран най-модерната за времето си армия, тази на Великобри-тания...За нашите деди Юстиниан Велики каза: “ Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги  имат по рождени в кръвта си .’’

Докато обитават земите северно от Кавказ, част от българите са увлечени от придвижващите се с голяма сила към Европа хуни (ІІ в. сл.Хр.). По тази причина старите автори често пъти не разпознават българите като различни от хуните и ги отъждестявявят с тях. Зенитът на хунската мощ е по времето на Атила “Бичът Божи”, който създава огромна империя, чието ядро се намира в земите на Панония (дн. Унгария). След претърпяното поражение при Каталунските поля (днес Източна Франция) през 451 г. от западноримския пълководец Аеций, хунският военен съюз постепенно се разпада.Между напусналите го са и българите, по-голямата част от които се завръщат по родните си места.

Империята на Атила

През 455 г. гепидите убиват първородният син на Атила край р. Недао в Панония. Така започва краха на великата Хуно-българска империя.Другите двама сина на Атила – Денгиз и най-малкият Ернак, са отблъснати от готите в Малка Скития, дн. Добруджа.Това сведение дава готският историк Йордан през VІ в. През същият век Прокопий Кесарийски пише, че българите-утигури, заедно със „своя владетел“ се върнали на Дон. 

Империята на Атила

Имайки пред вид, че през 469 г. вторият атилов син Денгиз е убит край Дунав, изследователите определят, че именно третият атилов син Ернак, е владетелят на върналите се на изток българи-утигури към 467 г. (Бъри, Макуарт, Рънсиман, Вернадски, Артамонов, Мюсе).
    През 1930 г. Стивън Рънсиман пише: „Атила заема такова видно място в нашата история само защото дейността му е била насочена предимно към завладяването на Запада. Ернак, който е бил определено източен владетел, може и да е водил завоевателни войни на изток, за които не знаем нищо, и може би е бил по-значителна фигура от Атила в източната традиция”.Защо Рънсиман смята, че дейността на Ернак, третият син на Атила, не е била насочена на запад?Просто изворите са категорични: след смъртта на Денгиз през 469 г., всъщност  никой от хуно-българите не притеснява Византия и едва император Зенон ги кани отново в .Мизия към 485 г.

Атила

Ернак  е забравен от историческата мисъл, просто защото не е водил войни за завладяването на Запада. А точно той след 465 г. съхранява източните земи на Хунската империя около Приазовието и Предкавказието, трансформирайки ги в „древна Велика България“.Тъжно е, че нито един български историк не се заинтригува от въпроса: за какви „местни войни“ на Ернак съобщава Приск Панийски и не биха ли могли да се намерят сведения за тях ?

По това време пристигнало посолство, чиято цел била да разясни причините за съществуващите по-рано разногласия и да утвърди, че трябва да се сключи мир и на основата на старите обичаи да се възстанови търговския обмен на Истър (Дунав – бел.ред.) с римляните и те да предлагат свои стоки и да има взаимен оборот. Пристигналото с тази цел посолство се върнало без успех, защото императорът не искал хуните, причинили толкова много вреда на земята му, да се ползват от римските търговски услуги. Синовете на Атила, когато получили чрез посолството този отговор, се скарали помежду си: Денгиз при неуспешното завръщане на посолството решил да поднови войната с римляните, а Ернак се отказал от участие в нея, понеже бил зает от местни войни... „[Exc de leg., р. 44 Par., 1. С кого воюва на изток Ернак ?
Най-значима опасност представляват по това време савирите, които са притеснени от аварите и мигрират на запад, като минават Волга и по северния каспийски бряг навлизат в териториите на хунската империя. 

       

 Стара Велика България

   

 Войната-вечният спътник на българите

Български войни

Но българите на Ирник не воюват със савирите, а с аварите. Тоест, можем да допуснем, че савирите, подгонени от аварите, са искали помощ от българите. Така пише и в Свидас.Свидас (на гръцки: Σουΐδας) или по-правилно Суда (на гръцки: Σοῦδα) е обемиста византийска гръцка историческа енциклопедия от 10 век. Тя е енциклопедичен лексикон с 30 000 статии, много от които черпят от древни източници, които по-късно са загубени. Името „Суда“ идва от византийската гръцка дума суда, означаваща „крепост“ или „укрепление“. Алтернативното име „Свидас“ произлиза от грешка на Евстатий, който взема заглавието за собственото име на автора.В Свидас под думата Άβαpις е поместен следния разказ:,„Българите нанесоха поражение на аварите, които изгонили савинарите, понеже сами били прогонени от народите, живеещи на брега на Океана (те пък напуснали своята страна по причина на облаците, надигащи се от приливите на Океана и от появилото се множество грифони: разпрострял се слух, че грифоните няма да изчезнат докато не унищожат целият човешки род. Аварите, подгонени от тези бедствия, нападнали на своите съседи, които пък не били в състояние да ги възпрат и се преселили в други страни). По този начин и сарагурите, притеснени от други народи, отишли при уните-акатири и им поискали земя.”

Оказва се, че данни за военни действия на Изток от пост-атиловите хуно-българи, има и в грузинското житие от V в. „Мъченичеството на Шушаник”, чийто автор е свещеник Яков Цуртавели.

      Още през 467 година, както става ясно от грузинското житие от V в. „Мъченичеството на Шушаник” на свещенник Яков Цуртавели, грузинският васал на Персия Вараскен е повикан в столицата Ктезифон от персийския цар Пероз (459 - 484) и получава заповед да отблъсне появилите се около Дарялския и Дербентския проход в Кавказ хуни. „Това беше през осмата година на персийският цар”, пише Яков Цуртавели. Пероз извикал  иберийският васал Вараскен в столицата и му дал  указание да отблъсне появилите се на Кавказ врагове.
Вараскен решава да предприеме поход, казвайки преди тръгване на Яков Цуртавели: „Известно ти е, свещенико, че отивам на война с хуните” (VІІ). По-късно същият Вараскен посещава и Дербенд. „Скоро той се отправи към Чор” (Х). Тоест, очевидно първото появяване на пост-атиловите хуни към  467 г. е при Дарялският проход над Иберия. Но проблеми явно има и при Чор (Дербенд).
       Това са два извора, които дават отговор на въпроса къде е бил Ирник след 467 г. и защо не успява да окаже помощ на войната на брат си Денгиз през 469 г., когато, както пише летописецът от V в. Приск Панийски,  „Ернак се отказал от участие в нея, понеже бил зает от местни войни... „[Exc de leg., р. 44 Par., 160—161 .Nieb].“
Според "Именникът на българските канове" именно Ирник, третият син на Атила, създава след 465 г. "древна Велика България"

       Твърде вероятно е отец Паисий Хилендарски да е срещнал, чел и цитирал посочения по-горе текст на Именника, около 100 г. преди неговото откриване и публикуване от А. Попов.

За написването на своята „История славяноболгарска”, отец Паисий Йеромонах (Хилендарски) е ползвал много източници. Някои от тях са посочени в заглавието на по-късно издадената преработена версия на Паисиевата История: Паисий Хилендарски. Царственик или История болгарская: която учи от где са Болгаре произошли, како са кралевствовали, како же царствовали и како царство свое погубили и под иго подпаднали из Мавробира Латинскаго, Барония, Иоана Зонара, Буефира Францужскаго, Теофана Греческаго, светаго Евтимия Терновскаго, светаго Димитрия Ростовскаго и других летописцев собрана. Издадено и преработено от Христаки Павловича. Будим. 1844. Ползвани са някои византийски хронисти, Цезар Бароний („Църковна история“), Мавро Орбини (Славянското царство), български жития и грамоти на български царе. Много по-подробната откъм дати, факти и цитати книга на Бласиус Клайнер (История на България от Бласиус Клайнер съставена в 1761 г.(Изд. на БАН. София. 1977) не му е била достъпна. Много от източниците му остават неизвестни.Ето какво пише Паисий:

 „... Откакто българите излезли от Волга и дошли край Дунав, изминали 300 години. Имали много вождове и князе през тия години, но само пет от тях, които се наричали крале, се именуват до крал Батоя. Имали престола си във Видин и в Свищов покрай Дунав. В 678 г. се вдигнал в България отново силният и благополучен крал Батоя, тръгнал с голяма войска към Цариград, във времето на шестия събор, и направил цар Константина свой данъкоплатец. За един от тези източници можем да се досетим, прочитайки внимателно горния текст от три реда в неговото повествование (Паисий Хилендарски. История славянобългарска. 1762. Зографска чернова. Факсимилно издание. Издателство „Български бестселър” – национален музей на българската книга и полиграфия. Абагар АД. Велико Търново. 2012, с. 206)  (Паисий Хилендарски - История славянобългарска).

Трите изречения буквално преразказват в по-подробна форма написаното в  Именника.

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ХРОНИКИТЕ
Djagfar Tarihi " (" История на Джагфар" )

      Откриването на един стар ръкопис на волжките българи даде възможност да бъдат дешифрирани големи периоди от време обхващи историята на старите българи от 9-ти век преди Новата ера, до началото на 17 век от Новата ера. Това е епосът " Djagfar Tarihi "(Джагфар Тарихи) Има много противоречия и съпротива срещу публикуването на " Djagfar Tarihi " аналите . Водещите твърдения са , че епосът е композиран в офис на руското НКВД / КГБ / ФСБ в неопределено време, с цел разделянето на етническите групи тюрки в противоположни лагери , че е написан от неизвестен човек претендиращ да бъде само спасител на летописите , че това е фалшива компилация с никакви исторически стойности, че откривателят Ибрахим Мохамед-Каримович Нигматуллин е неизвестена, измислена личност.Тези твърдения се поддържат от реалността,че не е имало никакво систематично разследване за пълното унищожаване на книгите на аборигенните народности в продължение на първите десетилетия на съветскив режим Тъмните страници на културен геноцид никога не са били повдигнати , не са били признати , нито са някога отречени.За руснаците няма различна национална памет , тя просто никога не е съществувала .
         Що се отнася до руския държавен и научен апарат , средствата за масово осведомяване и населението,за тях аналите не съществуват. Миниатюрните отпечатъци от Джагфар Тарихи (за обеми 2 и 3, 350 и 230 копия съответно, за обем 1 печатът не е показан , но се говори, че е около 500 копия ) показват, че няма  широко разпространение и познаване на същността на компилацията Твърденията са подкрепени от факта, че не е имало разследване в разпореждането на иззетите книги. Все още няма публични архиви с протоколи за унищожаване или свидетели от персонала на Тайните служби.Дори играчите с много конкретни адреси, като оперативните работници в офиса на НКВД в Къзъл Яр, са безименни персонажи , сякаш те никога не са били във ведомостта на агенцията и никога не са оставяли никакви следи. Все още няма публични архиви с нито един запис върху разпределението на иззетите материали .Като се познава начина на работа на руската НКВД- система , може да се подозира , че отстраняването на едро и последващото разпореждане за унищожаването на иззетите материали е добре документирано в различни протоколи и офис доклади. Без публично оповестяване на събитията , свързани с държавен и културен геноцид , всякакви твърдения не могат да бъдат опровергани .Нещо повече, първичните документи на управляващия режим , водещи до глобалнто унищожаване на културното наследство на коренното население , както и за пълното премахване на техните азбуки и литература , остават запечатани и неизвестни .
          В началото на 2000 -те години, мисълта за събиране на тези материали започва да назрява в главата на A. Лвова , старши изследовател в Ермитажа на Санкт Петербург.Тя публикува няколко статии през 2002 – 2006 г., където анализира някои конкретни събития , записани в аналите, сравнява ги с информация от гръцки , немски, еврейски , руски , както и други източници  и установа, че аналите не само са съвместими с източниците , но в някои случаи дават смисъл на иначе привидно неразбираеми истории ( http://zlatalvova.narod.ru / index.htm , с библиография ) . Аналите спечелили известен брой последователи , но остават твърдо игнорирани от руската научна общност.С подкрепата и енергично настояване на някои академични среди, с високо служебното положение, издаването им е ограничено. В Русия , обаче , това работи обратно, колкото повече нещо се забранява ,толкова по-силно то се разпространява! Фурхат.Нурутдинов
         Djagfar Tarihi " (" История на Джагфар" ) е единственият известен препис на древните български летописи , които е достигнал до нас . Както и много други български източници , " Djagfar Tarihi " има трудна и трагична история.
       Колекцията е съставена през 1680 г. по нареждане на ръководителя на българската освободителното движение , Сеид Джагфар, от секретаря на кабинета му в източната част на България , Башкористан , на име Бакши Иман . Вероятно  Сеид очаква да използва тази творба за патриотична пропаганда.Бакши Иман ( съдейки по името му , той е бил Башкористански българин ) брилянтно изпълнява поставената му задача , включвайки в сборника най-ценните български анали: " Гази - Барадж Тарихи " ( 1229-1246 ) от Гази - Барадж ",Праведният път , или Благочестивите актове на български шейхове "( 1483 ) по Мохамед Амин , " Казан Тарихи " ( 1551 ) от Мохамедяр Бу - Юрган , " Шейх - Гали Китаби " ( 1605 ) от Иш - Мохамед и някои други.Очевидно е, че събирането изиграва своята роля.В 1681 Сеид Джагфар вдига освобождително въстание в България , с цел възстановяване на независима българска държава. Но след поражението през 1683 г. от колониалните войски в Мензелинск , той се оттегля в дълбините на Башкортостан , където е бил издаден от продажни феодали ,които се присъединили към руснаците. По-нататъшната съдба на този изключителен българин е непозната за нас. ...
Също така са неизвестни за нас , съдбата на Бакши Иман и на оригинала на неговата великолепна колекция. Но ние знаем, как дори и най- популярните книги изчезват . По този начин, само едно копие на Мохамед Гали " Киса -и Юсуф"е достигнало до нас от 16 -ти век , но и то твърде мистериозно изчезва в 1920 -те години.

Ето какво казва за съдбата на летописа човекът,който го направи достояние на обществеността- Ф.Нурутдинов.

         Що се отнася до " Djagfar Tarihi " , единственият екземпляр познат ни от тази събирка , написана през 19 век на" Български Турки " , се появи в началото на 20-ти век в Казахстан- град Петропавловск (Къзъл Яр на български турки "  ) . Как е станало това ?В старите дни , Къзъл Яр е един от центровете на българската култура. През 19-ти век голям брой българи , които поддържат тесни връзки с Казахстан от незапомнени времена , са преместен там от България . Освен това, през Къзъл Яр минава просло-вутата Трансибирска железница, по която пътуват много от прокудените българи по пътя към населените места на тяхното заточение. И по време на Гражданската война (1918-1921) , )..чрез Къзъл Яр са евакуирани всички опозиционери на болшевиките , а сред тях са изключителни фигури на българското национално движение ( Гайаз Изкхаки и др.) Не е невероятно , че точно един от тях може да е оставил за съхранение в Къзъл Яр безценния ръкопис на " Djagfar Tarihi " колекцията. Ние не знаем кой пази колекцията , но през 1939 г. чичо ми Ибрахим Мохамед-Каримович Нигматулин (1916 - 1941 г.) записал  текста на руски език в няколко тетрадки . Майка ми , Рашида Каримовина Нигматулина, сестрата на И.M-K Нигматулин, ми обясни причините за това:Според нейната история , в края на 30-те години е проведено пълното унищожаване на българските книги и ръкописи на националния български – написани на арабица.За да спаси " Djagfar Tarihi ", поемата на Микаил " Шан къзъ дастани " ( 865-882 ) и " Барадж дастани " епос ( 16 - ти век) , И.M-K Нигматулин преобразува текстовете на ръкописите на руски . И то съвсем навреме. Някой докладва за него, и той е извикан в отделението на НКВД ( Народния комисариат на вътрешните работи) Тогава, за укриване на ръкописи на " старата азбука" се давала присъда от най-малко десет години в концентрационните лагери на Сталин. Но чичото е бил освободен . Това показва, че " Djagfar Tarihi”е  открита и унищожена от служителите по сигурността . Текстовете написани на руската азбука , не са били обект на унищожаване , така че служителите на НКВД , които работят " стриктно по инструкция " , не се конфискували  текстовете на чичо от същата колекция на руски език. И слава Богу за това, както се казва През 1941 г.в надвечерието на Великата отечествена война ( Втората световна война ) ,. И.M-K Нигматулин е мобилизиран, за да служи в Балтийския регион, в граничния град Лида  и изчезва скоро след началото на войната.Моята незабравима баба Латифа , която никога не е вярвала, в новината за смъртта на сина си, внимателно запазила всичките му книги и тетрадки . През 1966 г. , когато се готвех да вляза в университета, за първи път тя отвори малък килер и ми даде всичко, което е останало от книгите на чичо . В 14 или 15 тетрадки , пълни с дребен почерк , бяха текстовете на горепосочените български книги,записани

на  руски език.

      От този момент , при всяко мое посещение при баба , аз копирах големи фрагменти от тетрадките на чичо. През 1976 г. , баба Латифа умря. Според волята й , взех с мен в Казан архива на чичо ми. В началото на 1980-те години написах писмо до АН на СССР , където предложих да бъде дадена материална подкрепа за публикуване на написаното в " Djagfar Tarihi " ,но получих подигравателен отговор . Тогава реших да напиша и да публикувам най-малко резюмета на изложените текстове на всичките три документа.За това занесох тетрадките и част от своите записки на лятната вила на баща ми. Но скоро след това, всички тетрадки на чичо ми и някои от моите записки бяха откраднати от вилата. Само някои от моите записки останаха в дома ми . Те съдържаха приблизително половината от текстовете на " Djagfar Tarihi " и по-голяма част от текстовете на " Шан къзъ дастани" и " Барадж дастани " текстове.
На вниманието на читателя се предлага оцелялата след толкова премеждия част от " Djagfar Tarihi " Колекцията е написана на руски от И.M-K Нигматулин.Датировката е според съвременния календар. Читателят ще намери голям брой сведения за миналото на българите , техните предци и съседи.Надявам се, че с благодарност ще почитем нашите стари писатели ,както и И.M-K Нигматулин , който спаси тези светини за потомците .
И най-накрая , искам да спомена , че излизането на тези записки на бял свят , би било невъзможно без огромната помощ на родителите ми Г.-Кх.Н.Нурутдинов и Р.К. Нурутдинов , редактор на " Булгар Il " бюлетин Р.Сх.Шарипов и секретарите на клуб " българи ал- Джадид " Р.Кх.Ахмедзианов ,Ф.Кх. Ахмедзианов и Р.M. Кадиров , на които съм безкрайно благодарен .

Ф.Нурутдинов

ХРОНИКИТЕ Djagfar Tarihi "

дават възмовност да бъде проследена последователността на царуване на българските владетели за един значителен период от време.Описани са и някои по- важни събития през управлението на някои от тях. Показани са паралелно и имената и времето на властване на съответните римски императори.

СПИСЪК НА БЪЛГАРСКИТЕ ЦАРЕ /И Римски императори/

в периода 808 г. пр. н. е. – 668 г. от н. е.

Според “БЪЛГАРСКИ ЛЕТОПИСИ - ДЖАГФАР ТАРИХИ”, Том ІІІ,стр. 84-89.

АЛБУГА-БУЛГАР 808-755 пр. н. е. СИН НА БУРМА

Управлявал 33 години и династията му получила прозвището “САРМАТИ” Според българските предания, след неговата смърт Тангра превърнал душата му в крилат змиевиден дракон (барадж) и му заповядал да покровителства земите на българите.

САМАР СИН НА ТУ ЙМАС

КАН АКБАЛ СИН НА САМАР

ТУ ХЧА СИН НА КАН АКБАЛ

БУРДЖАН 683-633 пр. н. е. СИН НА ТУ ХЧА

Победил кимерийците. Направил опит да възстанов българското господство на територията на бившата Самарска (Шумерска) държава.

АЗАК 633-611 пр. н. е. СИН НА БУРДЖАН

СОРЕН ЖЕНА НА КАТРАГ, ПО-МЛАДИЯТ СИН НА БУРДЖАН

ЛУТ

БУЛУТ СИН НА ЛУТ

Управлявал 10 години. Прославил се с добродушие и миролюбие. Разрешил на гърците да построят градове в северното причерноморие срещу голям данък. Въвел правило да се води преписка с другите държави на гръцки език с гръцки букви и за това получил прозвището Креш-Грък.

АСКАЛ СИН НА БУЛУТ

АСПАРИК 558-530 пр. н. е.

Роден е в 580 г. пр. н. е. и е известен и под името АСТИАГ. Воювал срещу персийкия цар Кир. В една от битките Кир го пленил. Аспарик го предупредил за пророчеството, според което, ако го убие, той също ще умре.Цар Кир обаче убил кан Аспарик. В същата година цар Кир умрял, като паднал от коня. Двамата владетели са родени, управлявали и умрели в едни и същи години. Жена на Аспарик е масагетската принцеса Тамар-Бика,

из-вестна в историографията под името ТАМАРИС.

УНДУЗ 530-594 пр. н. е. СИН НА АСПАРИК И ТАМАРИС-БИКА

Разбил прсийския цар Дарий І. Неговият по-стар брат Колин (555-486) му помагал във всичко и бил командващ на войските “център” и глава на царския съвет.

МОСХА 494-488пр. н. е. СИН НА КУНДУЗ

Воювал срещу Персия. За своите чести нападения срещу Тимер капа (Железните врати) получил прозвището “Тимер”. Неговата жена е Симбир-Бика, дъщеря на вожда на племето на Ширак. Майката на Симбир-Бика е била от рода Шан.

АСКАЛ 488-486 пр. н. е. СИН НА КУНДУЗ

След смъртта на неговия брат Мосха, той се оженил за вдовицата Симбир-Бика. Умрял след пир в чест на гръцките посланици. Разпространил се слух, че го е отровил третият брат Алвар, който похитил Симбир-Бика, и наскоро след това бил убит от мълния на брега на река Днестър.

БОРИС 486-475 пр. н. е.

СИН НА КОЛИН- БРАТА НА КУНДУЗ Роден в 530 г. пр. н. е.

АУДАН СИН НА АЛВАРРоден в 486 г. пр. н. е. в семейството на Борис

ШИРАК 475-? пр. н. е. СИН НА КОЛИН

САУМАК СИН НА ШИРАК

БАЙТ

ТАЙГА

НАР

САНАР

КАРА

УГОР

БОЯР ІV в.пр.н.е.

Извършил нашествие в Македония и разгромил столицата Бал Бал(Пела), но при завръщането, в един проход отрядът на неговия брат Етей попаднал в за-сада и Етей загинал. Преди похода Етей сънувал алп Вълк,който му казал : “Ако отидеш в този поход, ще загинеш, но българите ще получат голяма придобивка. Ако не отидеш, ще останеш жив и ще живееш дълго, но българите ще претърпят поражение. Етей тръгнал в поход, за да победи неговия народ. В памет на това геройство, българите нарекли този планински проход “Кам”.

ЕТЕЙ, АТ, АТИ 380-339 пр. н. е. ПОТОМЪК НА УФА

Внук на Кам-Етей. Не повярвал на предсказанието на кама (шамана),че ще загине като дядо си, ако нападне владенията на Балбала (Македония).Загинал в 339 г. в бой с цар Балиду Балбалам (Филип Македонски). В памет на неговото геройство (а също и геройството на дядо му) българите дали на Склан (българската държава) второ име Атил, а самият Балиду оженил сина Етей, Баламир, за своята приемна дъщеря Уран-Бика.

БАЛАМИР 339-320 пр. н. е. СИН НА ЕТЕЙ

Помогнал на Александър Македонски да покори Персия. (В историята на Квинт Курций Руф е отразен с името Балакър, което вероятно означава Българ).

АЛБУГА СЪГЕРКАН 339-310 пр. н. е. БРАТ И СЪУПРАВИТЕЛ НА БАЛАМИР

Разбил войските на Александър Македонски в 331 г. пр. н.е. заради нарушение на условията за мир с Идел.

ТАРГИЗ 320-314 пр. н. е. СИН НА БАЛАМИР И УРАН-БИКА

Баща му го нарекал Таргиз в чест на разгрома на персийския цар Таргиз (Дарий ІІІ). Потушил вътрешни вълнения в държавата и след шест години управ-ление доброволно се отказал от властта. Умрял на възраст 120 години (в 236 г. пр. н. е.)

АРБАТ СИН НА ТАРГИЗ

БАЛАК СИН НА АРБАТ ЧИБУК

СИН НА БАЛАК

КУР

КУБАР

АСКАЛ

АСПАР

КАШАН СИН НА КАНДЖАЛ

Потомък на Сигеркан. Неговата майка е кашанска (масагетска) принцеса. В младостта си извършил поход на изток до река Хин (Инд) в Западна Индия. На запад разгромил и подчинил даките, а на юг - Кавказ и Мала Азия. Превзел Ми-дан (Азербейджан), Аряк (Армения), Барджил (Персия) и подчинил държавата на селев-кидите…Някои смятат, че той е съставил кашанското писмо…

КУБАН СИН НА КАШАН

Владетел, който създал редица поеми и песни, отразяващи историята на българите. От тях Кул Гали е запазил следните негови думи: ”…Иджик събрал под своята власт седем племена. Благодарение на това създал един народ бълга ри . Таргиз заста-вил всички да мислят за запазване на единството и запазване на властта. Кашан разширил териториите от Седемречието (Бактрия) до Сула (Дунав). Те предприели тези действия по внушението на Тангра - Аз, Кубан, съм по-томък на Иджик, Таргиз и Кашан. Аз моля Тангра да ме вразумява както моите предци.

ЧИЛЯР 152-146 пр. н. е. СИН НА КУБАН

Бил свален от престола от племенните вождове (тархани).

АЛАН 140-107 пр. н. е.ВНУК НА КУБАН

След 6 години разпокъсаност отново обединил държавната власт.По време на сватбата на дъщеря му Уз-Бика, край брега на река Кубан,пируващите били неочаквано нападнати от войски на Бершуда (Боспорското царство), които плени-ли малолетния син на Алан, Сакмар (Саумак). От това се разразила дългогодишна война между Идел и Бершуда. В тази война българските войски в началото огла-вявал Келбир, а след това Балак, синът на Келбир и Уз-Бика. Бершудците били разбити и Саумак освободен, но ца-

рят на Дарбазан (Понтийското царство) дошъл на помощ на бершудците и в 107 г. пр. н. е. отново пленили Саумак. Узнавайки за това, Алан умрял. По-късно, в заточение в Дарбазан, умрял и синът му Саумак. Тялото на Саумак било откупено за голямо количество злато от сънародниците му и той бил погребан в родината си на брега на река Сакмар.

САРИЧИН 107-65 пр. н. е. СИН НА БАЛАК И ВНУК НА АЛАН

В неговото царстване Бершуд (Боспорското царство) попаднало под власта на Римската империя Саричин водил първите сражения с римляните.

КОТРАГ 65-21 пр. н.е. СИН НА САРИЧИН

Роден е в годината на присъединяването на Бершуд(Боспорското царство) към Римската империя и затова неговият баща му дал името Бершуд.За вой-ната с Рим той наел на българска служба племето катраги. Разгромил много римски градове в северното Причерноморие.

БАРДЖИЛ 21г. пр.н.е.- 5г. от н.е СИН НА КАТРАГ-БЕРШУД

СУВАР 5-23 от н. е. СИН НА БАРДЖИЛ

КУМУК 23-46 от н. е. СИН НА СУВАР

БАРИН 46-106 от н.е.

През 53 г. пр.н.е. Крас насочил армията на Изток... край Кавказкото селище Синака бил убит, а войската му почти напълно унищожена.../И.Д.Р.стр. 202/. През 35 г. пр.н.е Марк Антоний нахлул в Кавказ и пленил Арменският цар Артавазд. /2/. стр. 219/.

КАН БАРДЖИЛ ИМПЕРАТОР ОКТАВИЯН

СИН НА КАН КОТРАГ 21-5 г. пр.н.е. 27 г. пр.н.е.- 14г. н.е.

За кан Барджил и Кан Сувар липсват сведения в българските летописи,но за това пък свидетелства римската история, в която се отбелязват вълнения в съседна Армения и изгонването на царете поставени им от римляните.

/И.Д.Р., стр.254/.

КАН СУВАР ИМПЕРАТОР ТИБЕРИЙ СИН НА КАН БАРДЖИЛ 14-37 от н.е. 5-23 от н.е. Драматични заддунавски походи на император Тиберий срещу сарматите, т. е. българите.

КАН КУМУК ИМПЕРАТОР КЛАВДИЙ

СИН НА КАН СУВАР 41-54 от н.е. 23-46 от н.е.

КАН БАРИН ДОМИЦИАН ФЛАВИЙ

СИН НА КАН КУМУК 81-96 от н.е 46-106 от н.е

В чест на своите победи в Сарматия = България в региона на Долна Панония и Меотида (северното Причерноморие), в 89 година император Домициан пуска в обръщение специални монети, но в 91 година сарматите унищожават неговия легион заедно с легатите.

КАН КАВИЛ ИМПЕРАТОР ТРАЯН 98-117 от н.е.

Император Траян изградил мост през река Дунав и също воювал срещу сарматите. На Траяновата колона в Рим са изобразени сарматски = български бойни доспехи.

КАН КУБАР ИМПЕРАТОР АДРИАН 117-128 от н.е

КАН АРТАН ИМПЕРАТОР АНТОНИЙ ПИЙ

СИН НА КАН КУБАР 138-161 от н.е. ?-150 от н.е.

ДВУВЛАСТИЕ НА ИМПЕРАТОР МАРК АВРЕЛИЙ

КАН АГАРДЖА И КАН ШАДА БАНАТ 161-180 от н.е.

КАН АРТАН СИН НА КУБАР

Известен е също и под името ТАШ-БАШ. Неговото управление било жестоко и разбойническо. Забранил търговията…много от българските тархани били недоволни от него…мразели го всички, дори и сестра му… По настояване на неговата сестра - Бояр Киз, той участвал и загинал в 150 година в еднолично сражение (дуел) с Агарджа, който имал хунски произход и бил нает със своя хунски отряд от кан Артан да служи в българската войска като

командващ леко въоръжените, неопитните войни, а също така и опълчението. След смъртта на кан Артан сестра му - Бояр Киз се оженила за същия този Агарджа и той бил утвърден за кан на българите. Бояр Киз и Агарджа поставили началото на династията Дуло . Синът на кан Артан, Шада Банат след смъртта на своя баща с част от свойте хора заминал в Кавказ.

КАН АГАРДЖА СЪПРУГ НА СЕСТРАТА НА КАН АРТАН 150-189 сл. н.е.Чрез брака си със сестрата на Кан Артан, Бояр Киз, той, заедно с нея става основоположникна династията “ДУЛО”.

В чест на победите си над сарматите, император Марк Аврелий пуска в обращение монети с титул ”Сарматски”- 177 г.

КАН БОРИС ИМПЕРАТОР КОМОД

СИН НА АГАРДЖА И БОЯР-КИЗ 180-192 от н.е.189-210 от н.е.

КАН БАРАК ИМПЕРАТОР КАРАКАЛА

СИН НА БОРИС 211-217 от н.е. 210-235 от н.е.

КАН БАРАНДЖАР ИМПЕРАТОР ДЕЦИЙ

СИН НА КАН БАРАК 249-251 от н.е. 235-271 от н.е.

В римската история е отразено, че “СКИТИТЕ” като преминали река Дунав се втурнали в Долна Мизия. Император Деций избил 30 хиляди врагове, но после при сражение самият той загинал (251г.).В българските летописи това събитие е отразено по следния начин:кан Баранджар, заедно с наетите на българска служба котраги в 251г. разбил войските на император Деций. Самият император паднал убит в този бой. След това войските на кан Баранджар разграбили римските владения на Черно море и с щурм взели Дарбазан заради неплащане на данък.

ИМПЕРАТОР АВРЕЛИЯН 270 г. от н.е.

Издава емисия от монети, свързани с победите му в сраженията със САРМАТИТЕ В ПАНОНИЯ. Той ги притиснал до Дунава и унищожил 5 хиляди човека заедно с вожда им кан Наб.

ИМПЕРАТОР ПРОБ

Също издал емисия от монети, свързани с победите му в сраженията със сарматите и аланите, т.е. българите, при устието на река Дунав.

КАН КЕРМЕС, ИМПЕРАТОР ДИОКЛЕТИЯН

СИН НА БАРАНДЖАР 284-305 от н.е

КАН БАРАДЖ ИМПЕРАТОР КОНСТАНТИН І

СИН НА КАН КЕРМЕС 306-337 от н.е.

КАН АЛТИШ ИМПЕРАТОР КОНСТАНТИН ІІ

СИН НА КАН БАРАДЖ 337-351 от н.е.

КАН БАЛАМБЕР ИМПЕРАТОР ЮЛИАН 363-378 от н.е. 361-363 от н.е. Според българските летописи кан Баламбер от рода Дуло е известен и под следните имена - БОЛЮМАР-ШЕК, ШЕК-АЛП и БАЛАМИР. Той има хунски произход. Нает е на българска служба от сина на кан Алтиш,Кама Батир Маджар, който отговарял за западната част от държавата. Оженил се за неговата дъщеря Туран-БиТуран-Бика, която в началото не го харесвала заради ясно изра-зената монголоидност в лицето му. Българите-сармати имали подчертано европеиден облик.Кан Баламбер извършил важни обществени и държавни реформи.Преместил столицата от река Атил (Волга) на река Бури-Чай (Днепър).Столицата е наимено-вана Кара–Балин (днешния Киев). Сключил съюзен договор с хуните. Разбил готите, които били против сключения договор с хуните, и ги принудил да бягат към Констатинопол.

КАН АЛП-БИЙ ИМПЕРАТОР ВАЛЕНТ

СИН НА КАН БАЛАМБЕР 364-379 от н.е. 378-402 от н.е.

Алп-Бий извършил първия си военен поход с войски, състоящи се от българи и техни съюзници масагети и хуни. Като преследвал разбитите готи, той се натъкнал на войските на император Валент. Решителното сражение станало в 378 г. при Адрианопол, който българите наричали Кан-Дере. Войските на император Валент били разбити, а самият император се опитал да избяга, но при обсадата на двореца му хуните го подпалили и изгорили. В пепелищата на неговия дворец Алп-Бий намерил императорската му корона, която отнесъл в столицата на българите и я подарил на своя баща кан Баламбер. В същата година кан Баламбер умрял и бил погребан вБлиз-кия хълм, където му издигнали висок паметник с форма на тризъбец.Кан Алп-Бий поел неговата държавна отговорност, като в чест на победата си над император Валент, той е наименован “кан Дере” и “Арбат” (българското наименование на планината Родопи, в близост до която е станало сажението в 378 г.). В съвременната истори-графия той е представен като унски вожд под името Донат.

КАН КАРАТОН ХОНОРИЙ И АРКАДИЙ

СИН НА КАН АЛП-БИЙ З95г. 402-414 от н.е. РАЗДЕЛЯНЕ НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ

Кан Каратон е най-голямият син на Алп-Бий. Роден е в 380 година.Притежвал огромна физическа сила и в столицата кан Дере (сега Киев) организирал състезания по борба. При неговото управление велик тархан (глава на павителството) е бил него-виятбратМуенчак, баща на кан Бледа и кан Атила. В съвременната историография той е представен като хунски вожд подимето Харатон, а брат му Муенчак е представен под иметоМундзук.

КАН УРУС-РУЖ А БУРГАС 414-434 от н.е.

Син на Алп-Бий и масагетска принцеса от рода Урус-Ружа, росо-

мони. Наименован е на мястото “Бургас”, където Алп-Бий се е намирал в 378 година при похода си срещу император Валент. Управлявал 20 години.Умрял на мястото на дунавския град, кой-то получил неговото име Урус Бургас (сегашния град Русе). В съвременната историография той е представен като хунски вожд с име Роа (Роас).

КАН АТИЛА ИМПЕРАТОР ТЕОДОСИЙ ІІ

СИН НА БРАТА НА КАН КАРАТОН 379-451 г. от н.е 434-453 от н.е. На кан Атила от рода Дуло, кан Каратон е негов чичо. Баща му, братът на кан Каратон, Муенчак е бил глава на правител-ството.Муенчак, освен двамата синове - Бледа и Атила, имал и дъщеря. Тази българска принцеса омъжили за вожда на франките. Този варварин и езичник обаче я отровил.При сключени договори  Из-точната и Западната Римска империя за ненамеса в този мора-лен проблем, кан Атила атакувал варварите франки.Нелоялното отношение на Източната и Западната Римска империя го принудило да стане “БИЧ БОЖИЙ”. Той не превзел, не опожарил и не плячкосал Константинопол като варварите готи, но написал на император Теодосий следното писмо: “Теодосий е син на един почтен баща. Атила произхожда също от един благороден род; и той е успял при всички свои дела да запази унаследените от своя баща Мунзук чест и достойнство. Теодосий обаче посрами честта на баща си и се унижи до положението на един роб, тъй че севидя принуден да

плаща данък. От това следваше, че той дължи почитание на мъжа, когото щастието и заслугите му го бяха поставили над него; вместо това той се опитва недобросъвестен роб да устройва заговори против своя господар” (Уелс,“Световна история”, том 2, стр.126,127).

ИЗТОЧНИЦИ:

1. Бахши Иман, Джагфар Тарихы, Свод булгарских летописей, том І, 1993,том ІІ, 1994 и том ІІІ, 1997, Оренбург

2. История на древния Рим, В.И. Авдиев и др., С., 1997

3. Тема борбы с племеннами европейской сарматии и скифии в монетной чеканке римской империи, М.Г. Абрамсон, М., 1999, Вестник Известия древности.

4. Упадок и гибел западной римской империи и возникновения германских

королевства, А.Р. Корсунский, Р. Гюнтер, М., 1984 г.

Списък на българските канове от периода V - VІІ в.

453-454 ИЛАК (Елак) - син на Тохол 451-474 ЛЪВ І

454 -469 ХУРСА (Дезингих, Тангиз) син на Тохол

463-489 ИРНИК (Керемек, Ернах) син на Тохол 474-491 ЗИНОН

463-489 АУДАН (Хин) - син на Илак 491-518 АНАСТАСИЙ

489-505 МАСГУТ (Ружа-Джураш) син на Ирник

505-520 МУНДО(Реан,Татра-Банат)син на Масгут 473-521 504-505 518-527 ЮСТИН І

520-522 БОЛГАР (Буляк, Джилки) син на Мундо 538-540

527-528 ГОСТУН (Гордас, Кущан) - син на Масгут с жена от род Ерми

534 527-565 ЮСТИНЯН І

528 МУГЕЛ (Могер) син на Масгут 534

528-531 АЙАР (Авар) - син на Масгут

520-535 БОЯРКИЗ вдовицата на Болгар

531-563 ЗАБЕРКАН (Катраг) син на Гостун 550-560 556-558 565-578 ЮСТИН ІІ

535-590 БОЯН (Сандилх) син на Мундо 550-560 578-582 ТИБЕРИЙ

563-593 АСКАЛ (Алвар) - син на Боян 582-602 МАВРИКИЙ

593-602 АЛБУРИ (Аспар) - син на Аскал 602-610 ФОКА

605-665 КУБРАТ (Курт, Хор) син на Албури 605-665 610-641 ИРАКЛИЙ

До пълнолетие на Кубрат е управлявал неговият вуйчо Юрген Телес от рода Кюнгарт

642-668 КОНСТАНТ ІІ

            Синът на кан Боян, кан Аскал (563-569) и неговия внук, кан Албури (569-602), в съюз с аварите, водили поредица войни с Византия. В 602 година умира бащата на кан Кубрат, кан Албури. За неговата смърт са обвинени аварите. До навършване на пълнолетие на Кубрат, управлението на държавата било поето от неговия вуйчо Юрган Телес (602-605). Той прекратил съюза с аварите, а те, разбирайки заплахата, се изтеглили на запад в териториите на Панония.

Поемайки властта, кан Кубрат разпоредил на брат си Шамбат да подготви

 войски, с които да разбие аварите. Шамбат изпълнил задачата и в централна Европа създал обширна държава Дулоба, която обхващала сегашните територии на Полша, Румъния, Унгария, Чехия, Словакия, Австрия и Югославия,като се обявил за само-стоятелен владетел.. Съвременната руска историография фалшифицира този български владетел като го представя за “Славянски княз”, а държавата му вместо “Дулоба” е наречена “Само”. Западната историография го представя пък за “Франкски търговец”.

След бързото разпадане на държавата ДУЛОБА под напора на съседите й и завръщането на Шамбат от неговите владения в централна Европа,той отново бил приет от Кубрат..Народният Събор не бил напълно съгласен с това решение на Кубрат, а обществените кръгове започнали вместо името на Шамбат, да употребяват нарицателното “КИЙ”, което означавало “отхвърлен”. По този начин те изразявали отрица-нието си спрямо Шамбат, който в годините на управление на Дулоба,нарушил прин-ципа за единоначалие и подчинение на обща държавна политика.От там произлиза и наименованието “Киев”

Липсват исторически данни, в коя година и при какви обстоятелства е умрял владетелят на държавата Дулоба . Има основания да се предполага,че той силно е повлиял поне на трима от синовете на Кубрат - Аспарух, Кубар и Алцек за наследяването на неговите и на предците територии в западна посока.Кан Кубрат имал трима синове - Боян, Котраг и Аспарух (Атилеско).Кубар и Алцек, са внуци на неговия вуйчо Юрган. При едно сражение,техният баща, Билиг, пожертвал живота си за да спаси живота на кан Кубрат,а в знак на признателност кан Кубрат осиновил неговите синове Кубар и Алцек.Още приживе Кубрат установил особенната привързаност на Аспарух към неговия чичо Шамбат и затова го отпратил да отговаря за отдалечен регион на българската държава. След смъртта на Кубрат, управлението на държавата поел най-голямият му син Боян (кан Бат Боян 665-683), а Аспарух,Кубар и Алцек с верните на тях хора и войски, изпълнявайки препоръките на Шамбат, предприели поход на запад. Аспарух установил за своя столица Плиска,а Кубар, приемайки неговото върховенство, се установил около Охридското езеро. За петия син на кан Кубрат, Алцек няма доста-тъчно исторически данни къде се е установил със своя народ и войска. Известно е само, че след прехода в Панония и подкрепата на синовете на Шамбат, той се е установил в Северна Италия. От византийски и латински източници е известно, че кан Тервел (692-719) все още е разчитал на подкрепата на своите чичовци, а това са Кубар и Алцек.

Синовете на Кубрат си разделят голямото териториално наследство,като запазват взаимните си връзки.

      Това, че прабългарите са имали своя държава преди Аспарух, вече е на път да бъде прието от "официалната" наука. Въпросът е откога датира тази държава. Някои се хващат за годината 632, когато Кубрат е признат за независим владетел от своя приятел от детските години – Ираклий-императора на Източната Римска империя. Но като признават държавата на Кубрат, ромеите я наричат "Стара Велика България". Може ли да бъде наречена "стара" и "велика" една току-що образувана държава? – питат други автори и си правят извода, че в случая става дума за възстановяване на независимостта на Българската държава, която е съществувала от доста по-рано. Както вече споменахме П.Добрев датира основаването на Стара Велика България през 153 год., когато българите се заселват в земите северно от Кавказ. Това мнение се поддържа и от други (виж например сайта на Ю. и Е. Генови - www.geocities.com/Athens/5209/d1.html ).

Българските държави в Европа

 http://persiangb.blogspot.com

За съставяне на този материал са използвани следните литературни източници:

1. Кирил Милчев, http://letopisec.blog.bg/

2. Иван Танев Иванов  Отец Паисий е познавал „Именника на българските владетели” http://protobulgarians.com

3. Боно Шкодров Ретроспекция на цивилизацията Издателство Славена, Варна 2006

4. Djafar Tarihi Volume 1 Prefac The tragic and dramatic story about rescue of the annals

5.Павел Серафимов-Спароток, http://sparotok.blogspot.com/

6. Бахши Иман, ДЖАГФАР ТАРАХИ, Свод булгарских летописей, т.І-1993, т.ІІ-1994 и т.ІІІ-1997г. Оренбург.,http://bulgaria88.narod.ru/vladeteli.html

ОЩЕ ЕДИН ПЪТ ЗА ТУРСКОТО РОБСТВО

Маститият наш историк и директор на Националния исторически музей  Божидар Димитров в своето предаване по телевизия „Дестинация България“ упорито прокарва тезата ,че в България не е имало никакво „‚Турско робство“,а българите пет века са били само  под „Османско владичество“.Воден от някаква патриотична гордост той не може да допусне,че българите са били роби-това за него като българин звучало унизително!

Да видим дали това е така.

1.При покоряването му от османците в края на 14-век  числеността на българския народ е била съизмерима,а даже и по-голяма ,от тази на населението на Англия или Франция.Днес приблизително 600 години по-късно ние сме само 7 милиона,а англичаните и французите 8-9 пъти по-многобройни от нас,като не броим и  тези от тях,които са се заселили  в Америка и на други места по целия свят.Каква е причината за тази колосална разлика?

2.В документи на нотариуса  Маноли Брашиано  от 1381-83 г.е записано:

На 12 септември 1381 г. се продава робиня Мария от рода на българите от селището Прилеп…

На 8 юли 1382 г. се продава робиня Ирина от рода на българите от селището Костур…

На 4 март 1383 г. се продава роб  Михаил от рода на българите от селището Скопие…

И още много,много други българи.

       3.В множество български народни песни от периода на „Османското владичество“ се говори за  „три синджира роби“,за“ робска земя“,за „черно робство“ и др.

       4.Всички наши възрожденци и писатели живели през  този период говорят за него като за робство.Така го определят в своите произведения и Чинтулов и Ботев и Вазов,който незнай-но по каква причина кръсти своя великолепен роман „Под игото“,а не „Под владичеството“.

       5.Сравнението между положението на народите,които са били под Австрийско и Османско владичество показва една съществена разлика между тях:Първите-унгарци,чехи,

хървати и др.са създавали собствена национална култура,имали са своите велики компози-тори,художници,поети и писатели.В същото време за българите,гърците,сърбите ‚румънците и др. това е период на застой и деградация.Сравнението в края на 19-век между великолепните градове Будапеща,Прага и Загреб и мизерните София,Белград и Атина е потресаващо.Под Ав-стрийско владичество покорените народи са можели да развиват свободно националната си култура и да раждат своите първокласни творци!Това се нарича владичество! Възможно ли е било това за народите под Османско владичество и не е ли то по същество Османско робство!

       6.Защо и най-простият турчин е можел да влиза безнаказано в дома на българина,да яде и пие,да дерибейства,да изнасилва,а отгоре на това да иска пари за това,че си е хабил зъбите?А когато му е скимнело ,за благодарност , е можел да заколи като животно,тези,които по принуда са го посрещали!

       7.Защо молитвените храмове на българите християни са вкопани в земята и не могат

 да се показват над нея повече от височината на турчин качен на кон?

       8.Защо българите са вдигали толкова много въстания за своето освобождение от Османското  владичество?

       9.Защо българските къщи са оградени с огромни дувари,като крепости?

       10.Самите турци,навсякъде, в захаросания си исторически сериал  „Великолепният век“,говорят за покорените от тях народи,като за роби!

       Могат да се изброят още  редица факти показващи жестоките реалности на Османското владичество,но и по-горе изброените са достатъчни!Какво налага да се преосмислят отново историческите обстоятелства и понятия?Защо Божидар Димитров иска да ни внуши,че е нямало османско робство,а   някакво приемливо и поносимо за българите османско владичество.Не прави ли и той същото,което правят,осмиваните и подигравани от него маке-донски историчари?:Живеещите преди тях хора в пределите на географската област Македо-ния не знаели ,че са македонци и затова по чуждо внушение се наричали българи!Според Б.Димитров живеещите преди нас в Османската държава българи не знаели,че са под  Осман-ско владичество и говорели  вместо за владичество-за робство!Е на кого да вярва човек-на Божидар Димитров или на тези,които са изпитали на гърба си прелестите на това владичес-тво!!!Божидаре, Божидаре,не разбираш ли,че волно или неволно наливаш вода във водени-цата на приятелите ни от ДПС?Нямало е Османско робство,а едно справедливо и благоприятно за българите  Османско владичество.Щом тогава това владичество е било добро за българи-те,няма нищо лошо,ако то се повтори  за тях в съвременен вариант,под мъдрото ръководство на Движението!

       Вярно е,че когато по време на Руско-турската война нашите „освободители“са наста-нявани по домовете на местните българи били впечатлени от това,че те имали хубави къщи,

имот и добитък.Руските офицери,като сравнявали  условията на живот на българите с тези на руските мужици,им  задавали основателния въпрос:От какво ви освобождаваме?Действително голяма част от българския народ ,в тези тежки времена ,живеела сравнително добре,но това се дължало не на либералното Османско владичество,а на природните качества ,буден дух  и предприемчивост на българина,който в условията на чуждото робство е успял да се приспосо-би и да постигне определен стопански и културен напредък. И тогава и сега в голямата си част българският народ е бил свободен по дух и в условията на чуждото подтисничество  е оцелявал и творил ,ще оцелява и твори и в бъдещето!

18.08.2014 г.

                                                     

БЪЛГАРИ  ИЛИ АНТИБЪЛГАРИ?

                                     

       Още с появяването си на бял свят през 1891 г.Българската комунистическа партия /тогава с рожденно име Социалдемократическа / се разграничи от българския народ и реши да наложи на българите други приоритети, различаващи се от основните стоящи пред тях:-Националното Освобождение и Обединение на разпокъсаните български земи и превръщането на България в силна и демократична държава.            

В името на всеобщото освобождение на пролетариата от гнета на Капитала и установяването на Световна пролетарска държава те умишлено спъваха нормалното и възходящо развитие на българската държава.Когато през Балканските и Първата  световна войни българският народ беше напрегнал всичките си сили за да постигне Националния си идеал,тесните социалисти агитираха против Освободителните войни и разлагаха съзнанието на измъчените български войници,като ги подтикваха към Социалистическа революция повдигайки Владайското въстание.

Техният лидер Димитър Благоев пледираше в Народното събрание,че това са завоевателни войни,че хората в Македония не са българи,а македонски славяни,че и самият той е македонец,националност различна от българската.Комунистите пропагандираха за разделянето на българите на македонци,тракийци и добружанци и искаха създаването на съответните Социалистически републики.Послушно изпълнявайки решенията на Коминтерна те предизвикаха така нареченото Септемврийско въстание,а след това оставиха обикновените българи да умират в името на някаква далечна химера.Те въоръжиха чети от главорези,които тероризираха народа и ограбваха и убиваха в името на революцията.Обявиха война на държавата и извършиха един от най-големите терористични актове в човешката история-взривяването на църквата Света Неделя,където загинаха повече от 200 души-генерали,полковници,министри,политици и обикновени българи.Те подкрепиха безусловно решението, взето от Коминтерна през 1934 г,за създаване на „македонска нация” и действаха безропотно и упорито за неговата реализация.

 В началото на Втората световна война издигнаха лозунга-„Съюз със СССР” и работеха за поставяне на България под руско влияние.До началото на конфликта между приятелите Хитлер и Сталин водачите на българските комунисти пишеха приветствени писма до цар Борис, по повод присъединяването на България към Тройния пакт,а след разрива обявиха българското правителство за фашистко.Като изхождаха от безумното схващане,че родина на всеки пролетарий е Съветският Съюз те организираха партизанско движение и чрез терористични акции и саботажи се стремяха по всякакъв начин да възпрепятстват нормалната работа на българската държава.

След преврата на 9-септември 1944 г. и окупацията на България от Съветската армия извършиха непознат за цивилизованите държави геноцид на елита на българската нация и избиха отначало без съд и присъда,а после по Закона  за народния съд, хиляди интелегентни и честни български граждани.Национализираха и унищожиха националния капитал,отстраниха и осъдиха предприемчивите и умни индустриалци,като поставиха на тяхно място, за ръководители на фабриките, прости и недообразовани свои кадри.Създадоха напълно несъотстветстващите на манталитета и традициите на българския селянин ТКЗС-та и ДЗС-та,като по този начин убиха неговата лична инициатива и творчески дух.Разбиха и унищожиха Горянското движение,което беше естествена и смела реакция на една въпиюща и грозна несправедливост.

През 1946 г.по заповед на Москва проведоха насилствена македонизация на българите в Пиринска Македония.Не допуснаха в границите на България няколко десетки хиляди българчета,прогонени от Егейска Македония,като ги обявиха за македонци.За сметка на това приеха, повече от братски, няколко десетки хиляди гръцки емигранти,като им осигуриха всички условия за нормален живот и образование.Разтуриха Родинското движение на българите-мохамедани,като им върнаха насилствено турските имена и избиха или изпратиха в лагерите техните водачи-истински българи.По подобие на Сталинските създадоха на територията на страната десетки концентрационни лагери, където при нечовешки режим работеха и умираха хиляди,в повечето случаи невинни български граждани. Провеждаха политика на все по-тясно сближение на България със Съветския Съюз и постепенното и превръщане в Съветска република,респективно-руска губерня!Проведоха безмислена и неперпективна за малка България индустриализация,създадоха неконкурентоспособна тежка промишленост,като замърсиха и превърнаха в сметища големи райони от плодородни земи по цялата територия на държавата.

Преди и след промяната на 10.11.1989 г. проведоха политика на разграбване и преразпределяне богатствата на страната и преминаването им в ръцете на партийния елит,с цел неговите деца и внуци да продължат да управляват,както и по-рано.

За да не изпуснат управлението сключваха и продължават да поддържат безпринципни коалиции с етническата,антибългарска партия ДПС,която сами създадоха и която оставиха да им диктува правилата на играта!

Какво може да очаква българският народ от подобни управници?Едните го управляваха 500-години и го доведоха,от положението на един от най-цивилизованите и напреднали народи,до пълна деградация!Другите го управляваха близо 50-г. и разрушиха всичките му добродетели останали след първите 500!Представяте ли си какъв ще бъде резултатът за българския народ след едно такова комбинирано управление.

Боже пази България от тях,защото тези хора не са българи,а антибългари!

ДОКОГА ЩЕ МЪЛЧИМ?!

Вчера отново станахме свидетели на епизод от необявената циганска война срещу българската държава и народ.Влакова композиция от цистерни катастрофира ,защото безотговорни мургави индивиди откраднаха болтовете поддържащи железо-пътната линия.За щастие локомотивните машинисти останаха живи ,но материалните щети са огромни!А какво щеше да стане,ако влакът беше пътнически?!Навсякъде по света такова деяние се нарича терористичен акт,само не и в България!Атентатът в Сара-фово отекна по целия свят и беше заклеймен от правителствата на всички демократич-ни държави,а израелското правителство взе крути мерки за да унищожи поръчителите на злодеянието и то с пълно право.Къде са нашите политици,къде е министър предсе-дателят,къде е президентът,къде е председателят на Народното събрание,главният прокурор,лидерите на политическите партии,къде са ромските лидери,къде е хелзин-ския комитет и другите правозащитни организации и журналистите за да заклеймят поредното циганско безумие!?Докога ще мълчим!?Мълчим,когато престъпниците обират,изнасилват и убиват възрасните и беззащитни хора по селата.Мълчим,когато банките раздават непосилни и убийствени кредити на наивните граждани.Мълчим,когато бандити ни рекетират,малтретират и унижават.Мълчим,когато крадат нашата национална история и унижават и асимилират българите в Македония и Западните покрайнини и навсякъде по света!Има ли все още българи с национално достойнство и чест или ни управляват продажни лигльовци и лъжепатриоти,гледащи само собствения си келепир и лична изгода!?До кога ще търпим вековната ни държава да се разпада и изчезва в небитието!?

       Веднага след Освобождението от турско иго в българската държава вилнеели разбойнически банди,които тероризирали и ограбвали мирното население.Великият български държавник и патриот Стефан Стамболов прокарва в Народното събрание закон За изтребление на разбойниците и в продължение само на една година разбой-ническите банди са унищожени.Това става и една от предпоставките за бурния ико-номически,стопански и културен възход на българската държава след Освобождени-ето.Управляващи политици,поучете се от мъдростта на нашите деди,докато не е станало късно.Българският народ е мъдър и търпелив,но когато неговото търпение се изчерпи, ще стане страшно!

Не допускайте това да се случи!

ИЗВАНРЕДНО СООПШТЕНИЕ НА МАКЕДОНСКАТА НОВИНАРСКА АГЕНЦJА

Живели наши македонци,

Денеска 01.04.2014 г. се навршуват три години откако првите македонски астронафти стапиja на Месечината.Да си спомниме со солзи на очите той велик рачун шо го направи Македониja от дописката коja изпрати тогаш нашиот специален пратеник.

Драги сонароднци-честито!

 Вечерва 1 април 2011 г. првите македонски астронафти стапиjа на Месечината!Там тиа беа пречекани от месните македонци сос леп и сол!ІГолема радос:

-Бракjа, вие се вратихте на таja стара македонска земjа после 2 милиона години!Честито!

 Во таja врска премиерот Груевски получи приветствен адрез от Галактическиот Македонски конгрес,каде мегjудругото пишува:

-Драги Коле,Ве поздравуваме с тоj голем успев на македонската наука и техника. Ви пожелуваме догодина да освоите Венера,по догодина Меркуриj, през 2020 г. да стапитe и на Сонцето-това старо македонско светило!И така додека освоите целата солнчева система!

Агенциjата се извинува за закаснението с кое ке получите това соопштение бидейки оно беше прифатено от бугарскиот сателит и отклонето от Земята кон Jупитер.

Благодарение спешното интервенуване на бракjата албанци нивниот сателит околуJупитер успеja да врати соопштението назад кон Земята.

Живела македонско-албанскава дружба за вечни времинjа,докогаж има дор и еден македонец!
Наш репортер от Месечината-Чика Борче-Македонче.

       Драги сонародници,

       За тиja три години нашата наука и техника постигна оште поголем напредок кон усвоението на Вселенското пространство!Два наши космически бродови беja построени и сега успешно цепат просторот кон планетата Марс.Во единиот летат првите наши раководители воглаве с Председателот на државата Георге Иванов, Премиерот Никола Груевски,како и целиот Министерски савет.Заедно со нив са наjголемите наши новина-ри,писатели и научници,целата Македонска академиja на науките и уметностите и неjниот претседател академикот Блаже Ристовски.Во вториот брод са натоварени статуите на великите наши прататковци-Филип Македонски и синот му Александар Велики,Клеопатра,императорите Юстиниян I и Василий II Македонец-Бугароубиец,Цар Самоил,Гоцето Делчев,Дамето Груев,Jaнето Сандански и оште 101 наши велики революционери и преродбеници.

       Нашите бродови ке освоjaт планетата Марс и ке изградат Велика македонска република,коja ке стане центар на милионите македонци разфрлени по сите крайшта на Вселената.Така наjпосле македонците ке станат слободни и независни и ке градат своjaта славна македонска иднина далеко от врлите си душмани и неприjaтели.

       Хвала на македонската наука и научници,како и на нашите умни и деjaтелни водители кои успеаja да изведат македонскиот народ кон таквиja блескави перпективи!

       От пресцентарот наМакедонската новинарска агенциja.

ПОСЛЕСЛОВ

      В мътната и кална епоха, в която живеем, с удивителна бързина се рушат основните житейски опори, нравствените ценности и светините, крепили народа ни през вековете. Жалки хора спрекупени съвести, докопали се до средствата за информация систематично рушат основите на националното ни самоопределение, водят българите до загубата на усет за принадлежност към род и Родина, и на чувството за съпричастност към една обща историческа съдба. Полуинтелигентите, добрали се до властта ,с все сили се стремят да угодят на чуждите си господари, повеждайки своя народ обратно назад към аморфния етнос отпреди Възраждането- за да стане той прах, който бурите на Съдбата ще разпилеят навсякъде по света. В условията на криза и медийна натрапчивост не е трудно да се раздуха обсебилото ни още преди десетилетия чувство за национална и държавна не-пълноценност. Да се напомни на българите по най-автори-тетен и осезателен начин, че са сами в света. Колкото повече ни унижават, колкото по-голямо е високомерието на наблюдаващите ни фактори, толкова по-високо е и мазохистичното задоволство на скимтящия ни “елит”. Лесно се манипулират хората без самочувствие и идеи, но още по-уязвими са тези, които имат чувство за вина.
    Най-голямата опасност е безпогрешно усетената от всички мислещи българи злонамереност на лица и групи, желаещи да се укрепят като богоизбрана каста. Няма съмнение, че те са насърчени от външни сили, от чуждо лоби навсякъде сред нас. Тази каста има само една грижа- да изсмуче последните сили на българите и да ги доведе до безпомощно състояние. Кой отговорен и интелигентен човек ще си позволи да тласка народа си към разединение, когато страната му е пред прага на война?!
И върхът на нахалството е, че тези същите самопровъзгласили се за елитарни особи оплюват собствената си нация като страхлива и малодушна. Един народ не може да живее вечно под непрекъснати заплахи, без опорна точка, без водачи, сочещи му полюсите на доброто и злото. И така, историческата памет, изтрита до голяма степен от тоталитарния режим днес окончателно ще бъде заличена. Това е тенденцията, която никой не може да оспори.
    Новата епоха дойде със своя жаргон. В него национализмът е позорна идеология. Според извратеното тълкуване на историята, наложено от т.нар. либерали, за всички злини на ХХ век е виновен именно той. Пак според тях човек по природа е порочен и зъл. Всяка идея, която допуска противопоставяне извън контрола на институциите, идеите и рамките, наложени от силните на деня е опасна, защото неминуемо в предполагаемата борба ще се проявят долните инстинкти на човека. Всеки човек според тази логика е потенциален престъпник и една евентуална борба задъл­жително би довела до катастрофа. Колко подло, колко робско трябва да бъде съзнанието ни, за да приемем това? Не в национализма е бедата, а че фалшиви хора успяват понякога да се прикрият зад него и използвайки благородния порив към свобода да изкористят идеите и да превърнат справедли­востта за себе си, в несправедливост за другите. Не можеш да бъдеш добър националист без да си добър християнин. Истински християнин по морал, без значение, дали си вярващ или атеист.Критерият е в истинността на подбудите, а не в идеите за независимост и утвърждаване. Нещата допират до морала, съвестта и отговорността. Само абсолютният негодник може да обяви любовта към отечеството и стремежа за свобода за прес-тъпление.
    Национализмът няма нищо общо с прикриващият се зад това име шовинизъм. Национализмът е елемент на човешката култура, резултат от дълготрайно етнокултурно развитие. Желанието за самостойност и самоутвърждаване на една нация, са толкова законни, колкото и на една личност. Национализмът е животворен. Той твори характери – граждански, обществени, национални. Твори рационални държавни системи, създава пълноценни човешки личности.Шовинизмът е убиващ, корумпиращ и разлагащ.Той отравя и идиотизира собствения си на-род. Той утвърждава своето, но не чрез градивна, възпитаваща нацията творческа дейност, а чрез грабене и мародерство в чуждо етническо пространство. Земя, човешки права, чужда култура -– всичко това е обект на грабежа. Шовинизмът е безцеремонен; той е изпълнен с цинизъм и презрение към другите. Неговият манталитет е абсолютно същия, като този на т.нар. либе-рали.
    Най-важното качество на истинския националист е превърнатото в рефлекс съзнание за общонационална и държавна отговорност.Именно градивният, животворен национализъм е подтикнал Персиян да напише своите стихове. Чрез тях пред нас се разкриват примери на добро и зло – силни и честни хаактери или безотговорни лидери, фалшификатори и предатели. Завесата на забравата беше спусната между нас и някои от тях. Други бяха обрисувани от една пропаганда, доскоро смятаща се за вездесъща, с физиономии и характери, коренно различа­ващи се от истинските. Трети са наши съвременници, повече или по-малко известни на широката общественост. Над всичко обаче в творчеството на Персиян господстват два образа, два основопо-лагащи символа на човешкото битие – Бог и Родина.За да бъде разбрано посланието му към българите, и особено към младото българско поколение, ще припомним накратко биографиите на някои от героите ,за които той пише.

Борис Дрангов – превъзходен българки патриот, строеви офицер и военен педагог. Роден е в Скопие в 1882 г. Завършил Военно училище в София и Военна академия в Русия. Временно напуска службата си във войската, за да участва в освободителните борби в Македония.Б. Дрангов е бил силен характер, в който се съчетават рицарска доблест и смелост, публицистичен талант, ненадминато красноречие и патриотизъм, достигнал до степен на религиозен култ. Може би някой ще си помисли, че “такова е било времето”, че Дрангов е вървял по течението. Нищо по-невярно от това. Безукорно предан към род и родина, Дрангов е бил и много критичен към управниците и тяхната разрушаваща армейската боеспособност “реформаторска дейност”. Хладнокръвно и достойно той поема ударите на силните на деня и на техните военни протежета, нанесени му заради ра-зобличаването на безобразията, извършвани когато той е още младши офицер. Като командир на 9-ти Пловдивски полк Б. Дрангов загива геройски при Завоя на река Черна в 1917 г.Григор Пърличев. Възрожденски просветител и поет с големи заслуги пред българщината в Охрид.Роден е в този град през 1830 г. Като студент в Атина спечелва първа награда в академичен конкурс с поемата си “Арматолос”. Литературното му творчество имало силно влияние в Охрид, където той се завърнал по-късно, отблъсквайки примамливите предложения за кариера в Гърция. Неговият пример и поезията му вдъхновявали събудените българи, но и още нещо. Те извършили прелом в съзнанието на тези македонски българи, които се гърчеели от суета и безхарактерност.Пърличев превел и започнал публикуването на “Илиада”, но по-късно спрял обнародването на това произведение.През целият си живот, особено през старостта си, белязана от епохата на църковно националните борби, Гр. Пърличев останал символ на спокойната съзидателна възрожденска работа, на здравия разум, устойчивост и будна съвест.

Иван (Ванчо) Михайлов. На една среща в Рим през 1968 г. на ВМРО и МПО от САЩ, Ив. Михайлов е казал следното: “Нещата са променливи и ние си отиваме. Утрешните поколения трябва да знаят, че ние, българите в Македония не се организирахме във ВМРО, за да правим две Българии, а защото няма една България. Аз си оставам с България и с десетте милиона българи”. И 22 години по-късно: “Македония без българи –огън да я гори!”
     Иван Михайлов като революционер и в емиграция посвети живота си на борбата в защита на българщината в Македония. Роден в средно заможно семейство, той още в младежките си години е посветен в конспирацията на ВМРО. В 1912 г., когато е ученик в Солунската гимназия посреща българските войски и е свидетел на жестокия погром няколко месеца по-късно.През 1919 г. става а секретар на Т. Александров. След подлото убийство на неговия ръководител и кумир, Михайлов, член на ЦК на ВМРО поема върху себе си задължението за укрепването на организацията. Първо трябва да се накажат предателите. Ударът е мълниеносен и безпощаден. Никой не може да обвини новия ръководител на организацията в пристрастие и жестокост, когато след убийството на Тодор Александров с желязна ръка раздава правосъдие. Ако убийците бяха останали ненаказани, а организацията не бе стегнала редиците си, с ВМРО щеше да бъде свършено.По-късно обаче е убит ген. Протогеров, доказан патриот и борец за национално обединение. Протогеров е съратник на Т. Александров и е обвинен и убит поради подозрение за мълчаливо съучастничество при отстраняването на легендарния водач на ВМРО. Именно с убийството на Протогеров започват взаимните преследвания, дебнения и мнителност, завършващи често с убийства на бивши другари по оръжие. Този епизод хвърля сянка върху ореола на ВМРО и водача й, и дава възмож-ност на Коминтерна да вербува агенти и да паразитира върху фона на взаимните й борби.
След Деветнайстомайския преврат Михайлов емигрира. Турция, Полша, Австрия, Канада и накрая Италия дават последователно убежище на стария борец. През време на пребиваването си в Австрия агенти на Тито се опитват да го убият, но е спасен от друг емигрант – бившия водач на легионерите Ив. Дочев. До края на живота си Ив. Михайлов остава борец за защита на българщината в Македония. Милиони зрители останаха възхитени от здравия ум и бодър дух на този старец, интервюиран от Кеворкян. Говори се, че неговото завещание е трябвало да бъде от-ворено и огласено пет години след смъртта му. Този срок отдавна изтече, но българската общественост е в неведение относно политическото послание в това завещание.

Коста Църнушанов. Роден в град Прилеп, той е възпитан в духа на възрожденски традиции. През 1912 г. Църнушанов – голямо момче по това време, очаква с трепет победоносния марш на българската армия. Родния му град обаче е окупиран от “съюзните” сръбски войски. Вместо да се завърнат в своите предели след приключването на военните действия, сърбите се укрепяват в завзетите от тях български земи и обявяват съюзническите договори за невалидни. Двете национални катастрофи решават съдбата на този хубав българки край и посяват семето на еничарството и враждата сред ново завоюваните поданици на кралство Югославия. Коста Църнушанов изживява поробването на родния край като своя лична трагедия. Завършва образованието си в сръбските учебни заведения, овладява тънкостите на езика, културата и тайните на психологията на завоевателя. В същото време родното го привлича като магнит. Членува в Македонската младежка тайна революционна организация, като същевременно с жар се впуска в събирането на народни песни от Македония, които издава след години в една чудесна сбирка.
През Втората световна война временно е осъществено обединението на ядрото на българските земи. В по-голямата част на Вардарска Македония е въведена българска администрация и български закони. Тогава Църнушанов, бежанец в свободните предели на България, се завръща в родния край и става училищен инспектор. В продължение на три годни той дава своя принос за консолидирането на България чрез пълното приобщаване на Македония към общобългарския духовен живот.След поредната национална катастрофа К. Църнушанов се установява в София, където се отдава на литературна, публицистична и етнографска дейност. И както повечето изтъкнати патриоти от Македония и той не е пощаден от репресиите на режима.Когато през 1994 г. изгряващата звезда на БСП – Г. Първанов предложи във вестник “Дума” да се припознае македонизма, първият, който реагира на това безумие бе бай Коста. Той подготвя статия и я занася в редакцията на в. “Македония” само 6 часа след излизането на призива на Първанов. Тогава Коста Църнушанов беше на 92 години.

Петър Добрев. Роден през 1943 г. в гр. Добрич. Посвещава повече от две десетилетия на търсенето и преоткриването на нашите древни корени. Математик по образование,икономист по професия и историк по призвание, този дълбоко ерудиран човек направи пробив в гнилата ограда на историческия ни кръгозор. Така разшири пределите на нашето самоусещане, като колективна самоличност и най-важното - направи голяма крачка по пътя на Истината.Този забележителен човек не е критикуван, не е и оплюван. Той е мразен. Мразен е от тези, които се страхуват, че приемайки истината ще се разрушат в собствените си очи. Хората, които са против него, са шокирани от становищата му, защото в продължение на десетилетия те са се отъждествявали с нещо, което е невярно и нелепо. Не е възможно тук да се резюмира теорията за произхода, културата и езика на прабългарите. Изложението е ограничено, а книгите на Добрев са пред нас, написани са ясно, увлекателно, интригуващо. Те наистина са книги за всеки българин.

Тодор Александров е роден през 1881 г. в Щип, град с буден български дух, дал много герои и възрожденци. От ранна въз-раст е посветен в революционната борба. Израства като смел командир и отличен организатор. От 1911 г. е начело на ВМРО. През балканската война е в авангарда на българските войски. В писмата си до цар Фердинанд през Първата световна война, той представя на монарха цялата истина за положението на фронта и в тила. Тази кореспонденция е доказателство за държавническото мислене на този човек, нещо недостижимо за разсъдъчния апарат на съвременните политици. След войната в условията на пълна разруха и терор, той възстановява ВМРО и името му прогърмява из Вардарска Македония. На 31 август 1924 г. Т. Александров пада убит от бивши свои другари, изменили поради малодушие на народната кауза.

Яне Сандански е известен революционер в Македония, ини-циатор на разкола във ВМРО. Започнал кариерата си като директор на затвора в Дупница, по-късно той е тласнат от неспокойния си характер и честолюбие в редовете на Организацията. От 1901 г. е войвода на чета в Пиринско. През същата година заедно с Христо Чернопеев и други четници залавя в местността Предела американската протестантска мисионерка мис Стоун и спътничката й Цилка, освободени срещу голям откуп. През 1907 г. по негово нареждане са убити Борис Сарафов, Ив. Гарванов и Мих. Даев, с което слага начало на братоубийствената война във ВМРО. Участва в младотурската революция, като влиза заедно с войските на Махмуд Шефкет паша в Цариград след опита за контрапреврат, извършен от Султана. През този период той се наема с най-мръсната работа: Неговите четници изпълняват смъртните присъди, издадени по бързата процедура на мюсюлманските духовници, набедени за подстрекатели на контрапреврата.През следващите две години Сандански упражнява явно или подмолно огромна власт в “своя” район на Македония: Пиринско и Сярско. Освен с чисто рекетьорските си методи на действие, той се прочува и с желанието си да идеологизира своята дейност в духа на крайната левица. Въпреки, че с нихилистичната си поза, заета с цел да оправдае непокорството си пред ВМРО Сандански стига много далеч, нито той, нито някой от неговите другари не се е изявявал като небългарин. “Македонец” като термин сочещ националност, различна от българската, е понятие неизвестно за него.Въпреки пороците си, през Балканските войни Сандански и неговите другари – отцепници от организацията се проявиха като истински българи.

Д-р Георги Илиев

Битката на Ножот е най-голямото и кръвопролитно сражение водено от четническия институт на Вътрешната македоно-одринска революционна организация за целият период на същ-ествуването на Организацията след Илинденско-Преображен-ското въстание от 1903 г. Битката се разиграва около връх Но-жот, близо до село Ракле, а снимките и разказите за битката се разнасят из целия свят.След Илинденско-Преображенското въ-стание сръбската и гръцката въоръжена пропаганда в Македония се засилват. На Рилския конгрес на ВМОРО проведен през септември 1905 година се взима решение да им се даде решителен отпор. От средата на месец май 1907 година четата на Тане Николов обикаля Поречието и Азот, а от месец юни и 50 член-ната чета на Михаил Чаков и 30 членната костурска чета на Христо Цветков.Към четата на Тане Николов се присъединява и прилепския околийски войвода и член на окръжния комитет Петър Ацев. Към тях се насочват и четите на Иван Наумов и прилепската районна чета начело с Мирчо Найденов. В региона се концентрират общо: малко над 150 четници, дошли впоследните два месеца от България, около 45 четници от местните район-ни и окръжни чети чети, в по-голямата си част влезнали пре-дишната година в Турция и по решение на Организацията оставени за борба с чуждите пропаганди и почти 150 души селска милиция, вдигани поетапно от околните села. Основна цел на обединената чета под ръководството на Тане Николов е про-чистване на селата в Бабуна планина от сърбомански шпиони и окончателното унищожаване на сръбската пропаганда. Сърбоманите от своя страна изпращат агенти в Битоля, Прилеп,Воден,

 Лерин, Тиквеш и Велес да предадат на турските власти нахож-дението на българските чети в село Никодин. След 10 юли турски войски се раздвижват в целия районСборът взима решение сборната чета да се раздели на няколко по–малки чети, които да заемат позиции около Никодин. Разпределението става по следния начин: едно отделение от 40 души заема позиция над самото село; друго отделение от 100 души, съставляващо главната част от четническите сили, се разполага на склона между село Никодин и село Попадия; трети отряд от 45 души състоящ се от костурската чета (30 души) начело с Христо Цветков и четници от четите на Михаил Чаков, и Мирчо Найдов заема позиция на скалата Ножот над село Ракле; други две групи (от по 8 души) четници начело с местните войводи Секула Ораовдолски и Велко Попадийски се настаняват под връх Ясенова глава като те трябва да охраняват пътя между село Никодин и село Владиловци; последната група състояща се от четите на Тане Николов и Петър Ацев заедно с милицията заема височината Попадийските чукари. На 13 юли войводите се събират на съвет и въпреки решението на прилепския градски окръжен комитет четите да се изтеглят, войводите отказват и се приготвят са отпор на турския аскер. Атанас Попов от село Шестеово, оглавяващ костурската чета в отсъствието на Христо Цветков, Трендафил Думбалаков, самоотлъчил се юнкер от военното училище,Петко Койчев от Панагюрище, Найдо Арсов от село Папрадища и всички останали четници отказват да напуснат връх Ножот въпреки ненадеждността на позицията.
    Сутринта на 14 юли турски аскер се насочва към връх Ножот с цел да го обградят, друга група турски войски от изток откри-ва огън по главното четническо командване. Четниците, намиращи се на Ножот също откриват стрелба по идващия аскер. 18 четника се изкачват и заемат североизточния склон на самия връх. Тяхната позиция обаче не им позволява да виждат какво става на склона. Турските части започват да заемат позиции около самия връх и да го обкръжават. Войводата Мирчо Найде-нов отблъска турска рота напредваща към склона Пещерата, а на мястото на неговата чета застава тази на Тане Николов. Към него се насочват турски войски от Тиквеш и Велес. Четата на Иван Наумов пресреща турците преди възвишението Ножот, като отделението на Тодор Дочев, Никола Булгуров, Благой Каратанасов отбива турски набег към връх Ясенова глава, където се защитават четниците пазещи пътя между селата Никодин и Владиловци. До обед турците обсаждат района, пристигат нови турски отряди начело на Енвер бей. Турска рота атакува останалите отцепени 18 младежи на североизточния склон, притисна-ти и от изток от аскер, всички падат убити. Турците превземат още един склон, което открива възможност за тилово нападение на Ножот. Със 7 бомби четниците на Ножот се самоубиват. Четата на връх Ясенова глава отбива удари откъм село Смиловци и се изтегля. Четите на Михаил Чаков и Велко Апостолов – Попадийски се изтеглят от Попадийската река в посока село Подлес. С падането на нощта четите се изтеглят и турските войски им губят дирите. В следващите няколко дни аскера из-ловява и убива няколко загубени и ранени четници.Общият брой на загиналите четници в района на връх Ножот е 67, като по-голяма част от тях са родом от Княжество България. 45 от тях загиват на самият връх, други 10 четника са убити в подножието на връх Ясенова глава, 6 души падат при изтеглянето от върха, 1 четник е застрелян на Мирчовата позиция, 4 четника са обградени в един плевник - двамата са застреляни, а другите двама (ранени от предният ден) са изгорени живи, един заловен четник е обесен след два дни във Велес.След завземането на Ножот турците разсъбличат умрелите четници, но Енвер бей спира мародерството и нарежда почетен залп в чест на храбрите четници. Телата на четниците по негова заповед са погребани в близост до върха от местните селяни. Поради каменистата почва и липсата на пръст те са затрупани с камъни и дълго след това части от телата на героите са разнасяни из околността от диви животни и кучета.Документалната фотография на жертвите историята дължи на жандармерийския реформаторски офицер, италианският капитан Луций, който заснема разсъблечените тела на ножовци и по-късно тази фотография попада в ръцете на прилепските граждани.
    Известни са имената на всички участвали в сражението, както и на всички загинали четници. Съвременните историци от Република Македония използват само имената на няколко, за да докажат „македонската“ същност на това събитие от след илинденския период на борбите. Основно се спрягат имената на Атанас Попов от село Шестеово, Костурско, на 17 годишният юнкер от Военното училище в София и брат на двама изтъкнати революционери Трендафил Думбалаков от село Сухо, Солун-ско, на 19 годишният Найдо Арсов от село Папрадища, Велеш-ко и 18 годишният Петко Койчев от Панагюрище. Както и на двама местни милиционери - Милан Петров - Топличанец от Топлица, Димко Йованов - Газдата от Прилеп.
    По повод 100 години от славната битка през 2007 година се провежда честване в Република Македония.[

Песен за битката на Ножот
Темен облак се зададе
от кон исток и запад
то не беше темен облак
тук ми беше турски зган.
Сардисале планините
планините и селата
ми догледал караулот
караулот - стражата.
Я станете мили братя
оти сме сардисани
ми станая веч комити
слободно да отстапат
Първа пушка, що ми пукна,
между Ракле и Никодин,
втопушка, що ми пукна,

там долу Попадия,
трета пушка, що ми пукна,
таму горе на Ножот.
Зададе се бой ужасен
между турци и комити
турци викат Алах, Алах
а комити ура, ура
напред млади момчина.
Турци викат, бре комити
предайте се веч вие
силата ви веч угасна
царот ке ви опрости.
Извикал ми войводата
на верната си дружина
Я сложете ножовете
палете ги бомбите.
Педесетина ми падная
неколцина, останая
не жалете мили братя
и ние по вас ке дойдеме.

Песента в този си вариант е взета от книгата на Методи Димов

„Габеро“, Louvain-Brussels print, 1991.

Уикпедия

СЪ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Песен за Родината -предговор...............................................3
I.РОДИНО  МИЛА.................................................................5
1.Защо тогава..........................................................................6
2.Българския народ.................................................................7
3.Към България.......................................................................9

4.О,Българино!.....................................................................10
5.Родино мила......................-................................................11
6.Това е днес България.........................................................12
7.Аз зная................................................................................13
8.Илинден…………………………….…….………………14

9.Къде сте вий......................................................................15
10.Високо горе.….................................................................16
11.Далеч е радостта..............................................................17
12.Проблясъци......................................................................18
13.Земята наша ви забрави..................................................21

14.О свети сенки...........................................................…...22
15.Патриоти...........................................................................23

16.Кръстова гора..................................................................24
17.Ти будиш винаги любов..................................................25
18.Не ще простим..................................................................26
19.Нека живее любовта.......................................…..............27
20.Охрид,Охрид.....................................................................28
21.Елате братя........................................................................29
22.Боже мили.........................................................................30
23.Оставихте …………………..……………………..…….31

24.Зовете се чеда на Александра…………………………32

25.Свести се!.........................................................................33

26.Духът  човешки................................................................34
27.Ще можем ли?...................................................................35

28.Заветът на дедите от Македония....................................36.
29.Великден............................................................................37

30.Къде сте, братя?...............................................................38
31.Наследниците на бай Ганьо.............................................39

32.Защо, о Боже? ..................................................................40
II.НЕ МОЖЕМ ДА ЗАБРАВИМ...........................................41

33.Ти искаш да забравим......................................................42

34.Не се гаси туй що не гасне…………………….……….44
35.Човеко, спри!.....................................................................45
36.Ти Божи дар си..............................................…...............46
37.Тъга за Македония...........................................................47
38.За таз победа.....................................................................49
39.Замина си един велик човек............................................50

40.Ти беше всичко.................................................................51

41.Поклон на героите............................................................52
42.Долу Ньой!........................................................................53

43.А казваха ни всички.........................................................54
44.Роди се прост....................................................................55

45.Не даваме я!......................................................................56
46.Видях ръцете ти...............................................................57

47.Кръстителят......................................................................58

48.За нея даде всичко..........................................................59

49.Поклон на тебе................................................…............60

50.Животът ти премина.......................................................61

51.На борба…………………………….…………………..62

52.Де бре Киро.....................................................................63

53.Научи ти войника...........................................................64

54.Тримата............................................................................65

55.И даде Бог.........................................................…...........67

56.Твоето име................................................................…...68

57.Изправен там...................................................................69

58.Касиана............................................................................70

59.Гузна съвест....................................................................71

60.Колцина са останали......................................................72

61.Не знаехме.......................................................................73

62.Хей Вардаре...............................................................….74

63.На Ножот.........................................................................75

64.Блаже,Лаже,Бог ще те накаже!..................................... 76

65.Злощастен век-1913-2013 г. …………………………..77

66.Дъщеря на Егея……………………………..….………79

67.Оптимистично………………………………….………81

III.ИНТИМНО......................................................................82

68.Спътница................................................…......................83

69.Детенце мило...................................................................84

70.Прекрасен свят…………………………………………85

71.Не исках...........................................................................86

72.Така ще те запомним..........…........................................87

73.Приятелю прости............................................................87

74.Ода за великия шахматист.............................................88

75.Корабът na Хехехето...............................................…...89

76.Гората на Хулите………………………………..……..90

77.Песимистично.................................................................91

78.И рече Бог........................................................................92

79.Защо.................................................................………....93

80.Мечтая аз.........................................................................94

81.О писна ни! ...............................................................…..95

82.Не бягайте! .....................................................................96

83.Червената боя..............................................................…97

84.Честита Нова 2014 г. ......................................................98

85.Рила планина...............................................................…99

86.Ирин-Пирин..............................................................….100

87.Пародийно......................................................................101

IV.ПРОЗАИЧЕН КАЛЕЙДОСКОП..................................103

88.За четирима................................................................…104

89.Родна реч,омайна,сладка..............................................108

90.Съновидение..................................................................110

91.За двойствеността на българския език........................113

92.За произхода на древните българи......................…....116

93.Откритието на проф.М………….…………………….132

94.Какви сме ние българите?............................................138

95.За русофилите и русофобите........................................142

96.Соопштение на Македонската новинарска агенция ..145

97.Важно соопштение на Македонската новинарска

агенция…………………………………………………….146

98. Ивановден…………………………   …………….. …147

99. Никулден……………………………………………...152

100. Димитровден……………………..……………….. ..156

101. Петровден………………   ……………………….. ..162

102. За човешката суета и съдбата на България и бълга-

рите…………………….……………………….…………163

       103.Какво пише в именника на българските владетели и в

 епоса Джагфар Тарихи......................................................169

104.Още един път за турското робство.............................199

105.Българи или антибългари............................................202

106.Докога ще мълчим.......................................................205

107.Изванредно соопштение на македонската новинарска

агенция .................................................................…….…..207
 Послеслов............................................................................209