понеделник, 31 януари 2011 г.
На Ножот
На четнците загинали на вр.Ножот
Забравиха за вас чеда бунтовни,
но аз ще ви извадя от забрава,
защото с подвизите си чутовни
вий се окичихте с безсмъртна слава!
* * *
Затихнаха последните гърмежи-
остана само гробна тишина
и голи тела на мъже и младежи
загинали във яростна война!
А враговете им безмълвни спряха-
пред подвига им сведоха чела,
от саможертвата им онемяха,
от силата на техните дела!
Събрали се от цялата страна
за жална Македония умряхте,
България за вас беше една
затуй и пред смъртта дори не спряхте!
Умряхте вий без страх за свободата,
за вашата измъчена земя,
за своята Родина чудна-свята,
където битка не една гърмя!
* * *
А ето днес след толкова години
земята ваша тъне в черен мрак,
но българският дух не ще загине
и обновен ще се завърне пак!
Ще се завърне мощен там,където
борихте се за вяра и народ
и Господ ще ви върне от небето
за да възкръснете за нов живот!
Душите ви ще се вселят отново
във нови хора-българи добри
и българското родно,свято слово
ще се разнася над поля,гори!
И Македония ще стане силна
и обновена българска земя
отново горда,смела и свободна,
защото робството завинаги умря!
27.12.2010 г.
Битката на Ножот е най-голямото и кръвопролитно сражение водено от четническия институт на Вътрешната македоно-одринска революционна организация за целият период на съществуването на Организацията след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Битката се разиграва около връх Ножот, близо до село Ракле, а снимките и разказите за битката се разнасят из целия свят.
След Илинденско-Преображенското въстание сръбската и гръцката въоръжена пропаганда в Македония се засилват. На Рилския конгрес на ВМОРО проведен през септември 1905 година се взима решение да им се даде решителен отпор. От средата на месец май 1907 година четата на Тане Николов обикаля Поречието и Азот, а от месец юни и 50 членната чета на Михаил Чаков и 30 членната костурска чета на Христо Цветков.
Към четата на Тане Николов се присъединява и прилепския околийски войвода и член на окръжния комитет Петър Ацев. Към тях се насочват и четите на Иван Наумов и прилепската районна чета начело с Мирчо Найденов. В региона се концентрират общо: малко над 150 четници, дошли в последните два месеца от България, около 45 четници от местните окръжни и районни чети чети, в по-голямата си част влезнали предишната година в Турция и по решение на Организацията оставени за борба с чуждите пропаганди и почти 150 души селска милиция, вдигани поетапно от околните села. Основна цел на обединената чета под ръководството на Тане Николов е прочистване на селата в Бабуна планина от сърбомански шпиони и окончателното унищожаване на сръбската пропаганда. Сърбоманите от своя страна изпращат агенти в Битоля, Прилеп, Воден, Лерин, Тиквеш и Велес да предадат на турските власти нахождението на българските чети в село Никодин. След 10 юли турски войски се раздвижват в целия районСборът взима решение сборната чета да се раздели на няколко по–малки чети, които да заемат позиции около Никодин. Разпределението става по следния начин: едно отделение от 40 души заема позиция над самото село; друго отделение от 100 души, съставляващо главната част от четническите сили, се разполага на склона между село Никодин и село Попадия; трети отряд от 45 души състоящ се от костурската чета (30 души) начело с Христо Цветков и четници от четите на Михаил Чаков, и Мирчо Найдов заема позиция на скалата Ножот над село Ракле; други две групи (от по 8 души) четници начело с местните войводи Секула Ораовдолски и Велко Попадийски се настаняват под връх Ясенова глава като те трябва да охраняват пътя между село Никодин и село Владиловци; последната група състояща се от четите на Тане Николов и Петър Ацев заедно с милицията заема височината Попадийските чукари. На 13 юли войводите се събират на съвет и въпреки решението на прилепския градски окръжен комитет четите да се изтеглят, войводите отказват и се приготвят са отпор на турския аскер. Атанас Попов от село Шестеово, оглавяващ костурската чета в отсъствието на Христо Цветков, Трендафил Думбалаков, самоотлъчил се юнкер от военното училище, Петко Койчев от Панагюрище, Найдо Арсов от село Папрадища и всички останали четници отказват да напуснат връх Ножот въпреки ненадеждността на позицията.
Сутринта на 14 юли турски аскер се насочва към връх Ножот с цел да го обградят, друга група турски войски от изток открива огън по главното четническо командване. Четниците, намиращи се на Ножот също откриват стрелба по идващия аскер. 18 четника се изкачват и заемат североизточния склон на самия връх. Тяхната позиция обаче не им позволява да виждат какво става на склона. Турските части започват да заемат позиции около самия връх и да го обкръжават. Войводата Мирчо Найденов отблъска турска рота напредваща към склона Пещерата, а на мястото на неговата чета застава тази на Тане Николов. Към него се насочват турски войски от Тиквеш и Велес. Четата на Иван Наумов пресреща турците преди възвишението Ножот, като отделението на Тодор Дочев, Никола Булгуров, Благой Каратанасов отбива турски набег към връх Ясенова глава, където се защитават четниците пазещи пътя между селата Никодин и Владиловци. До обед турците обсаждат района, пристигат нови турски отряди начело на Енвер бей. Турска рота атакува останалите отцепени 18 младежи на североизточния склон, притиснати и от изток от аскер, всички падат убити. Турците превземат още един склон, което открива възможност за тилово нападение на Ножот. Със 7 бомби четниците на Ножот се самоубиват. Четата на връх Ясенова глава отбива удари откъм село Смиловци и се изтегля. Четите на Михаил Чаков и Велко Апостолов - Попадийски се изтеглят от Попадийската река в посока село Подлес. С падането на нощта четите се изтеглят и турските войски им губят дирите. В следващите няколко дни аскера изловява и убива няколко загубени и ранени четници.
Общият брой на загиналите четници в района на връх Ножот е 67, като по-голяма част от тях са родом от Княжество България. 45 от тях загиват на самият връх, други 10 четника са убити в подножието на връх Ясенова глава, 6 души падат при изтеглянето от върха, 1 четник е застрелян на Мирчовата позиция, 4 четника са обградени в един плевник - двамата са застреляни, а другите двама (ранени от предният ден) са изгорени живи, един заловен четник е обесен след два дни във Велес.
След завземането на Ножот турците разсъбличат умрелите четници, но Енвер бей спира мародерството и нарежда почетен залп в чест на храбрите четници. Телата на четниците по негова заповед са погребани в близост до върха от местните селяни. Поради каменистата почва и липсата на пръст те са затрупани с камъни и дълго след това части от телата на героите са разнасяни из околността от диви животни и кучета.
Документалната фотография на жертвите историята дължи на жандармерийския реформаторски офицер, италианският капитан Луций, който заснема разсъблечените тела на ножовци и по-късно тази фотография попада в ръцете на прилепските граждани.
Известни са имената на всички участвали в сражението, както и на всички загинали четници. Съвременните историци от Република Македония използват само имената на няколко, за да докажат „македонската“ същност на това събитие от следилинденския период на борбите. Основно се спрягат имената на Атанас Попов от село Шестеово, Костурско, на 17 годишният юнкер от Военното училище в София и брат на двама изтъкнати революционери Трендафил Думбалаков от село Сухо, Солунско, на 19 годишният Найдо Арсов от село Папрадища, Велешко и 18 годишният Петко Койчев от Панагюрище. Както и на двама местни милиционери - Милан Петров - Топличанец от Топлица, Димко Йованов - Газдата от Прилеп.
По повод 100 години от славната битка през 2007 година се провежда честване в Република Македония.[
Песен за битката на Ножот
Темен облак се зададе
от кон исток и запад
то не беше темен облак
тук ми беше турски зган.
Сардисале планините
планините и селата
ми догледал караулот
караулот - стражата.
Я станете мили братя
оти сме сардисани
ми станая веч комити
слободно да отстапат
Първа пушка, що ми пукна,
между Ракле и Никодин,
втора пушка, що ми пукна,
там долу Попадия,
трета пушка, що ми пукна,
таму горе на Ножот.
Зададе се бой ужасен
между турци и комити
турци викат Алах, Алах
а комити ура, ура
напред млади момчина.
Турци викат, бре комити
предайте се веч вие
силата ви веч угасна
царот ке ви опрости.
Извикал ми войводата
на верната си дружина
Я сложете ножовете
палете ги бомбите.
Педесетина ми падная
неколцина, останая
не жалете мили братя
и ние по вас ке дойдеме.
Песента в този си вариант е взета от книгата на Методи Димов „Габеро“, Louvain-Brussels print, 1991.
Забравиха за вас чеда бунтовни,
но аз ще ви извадя от забрава,
защото с подвизите си чутовни
вий се окичихте с безсмъртна слава!
* * *
Затихнаха последните гърмежи-
остана само гробна тишина
и голи тела на мъже и младежи
загинали във яростна война!
А враговете им безмълвни спряха-
пред подвига им сведоха чела,
от саможертвата им онемяха,
от силата на техните дела!
Събрали се от цялата страна
за жална Македония умряхте,
България за вас беше една
затуй и пред смъртта дори не спряхте!
Умряхте вий без страх за свободата,
за вашата измъчена земя,
за своята Родина чудна-свята,
където битка не една гърмя!
* * *
А ето днес след толкова години
земята ваша тъне в черен мрак,
но българският дух не ще загине
и обновен ще се завърне пак!
Ще се завърне мощен там,където
борихте се за вяра и народ
и Господ ще ви върне от небето
за да възкръснете за нов живот!
Душите ви ще се вселят отново
във нови хора-българи добри
и българското родно,свято слово
ще се разнася над поля,гори!
И Македония ще стане силна
и обновена българска земя
отново горда,смела и свободна,
защото робството завинаги умря!
27.12.2010 г.
Битката на Ножот е най-голямото и кръвопролитно сражение водено от четническия институт на Вътрешната македоно-одринска революционна организация за целият период на съществуването на Организацията след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Битката се разиграва около връх Ножот, близо до село Ракле, а снимките и разказите за битката се разнасят из целия свят.
След Илинденско-Преображенското въстание сръбската и гръцката въоръжена пропаганда в Македония се засилват. На Рилския конгрес на ВМОРО проведен през септември 1905 година се взима решение да им се даде решителен отпор. От средата на месец май 1907 година четата на Тане Николов обикаля Поречието и Азот, а от месец юни и 50 членната чета на Михаил Чаков и 30 членната костурска чета на Христо Цветков.
Към четата на Тане Николов се присъединява и прилепския околийски войвода и член на окръжния комитет Петър Ацев. Към тях се насочват и четите на Иван Наумов и прилепската районна чета начело с Мирчо Найденов. В региона се концентрират общо: малко над 150 четници, дошли в последните два месеца от България, около 45 четници от местните окръжни и районни чети чети, в по-голямата си част влезнали предишната година в Турция и по решение на Организацията оставени за борба с чуждите пропаганди и почти 150 души селска милиция, вдигани поетапно от околните села. Основна цел на обединената чета под ръководството на Тане Николов е прочистване на селата в Бабуна планина от сърбомански шпиони и окончателното унищожаване на сръбската пропаганда. Сърбоманите от своя страна изпращат агенти в Битоля, Прилеп, Воден, Лерин, Тиквеш и Велес да предадат на турските власти нахождението на българските чети в село Никодин. След 10 юли турски войски се раздвижват в целия районСборът взима решение сборната чета да се раздели на няколко по–малки чети, които да заемат позиции около Никодин. Разпределението става по следния начин: едно отделение от 40 души заема позиция над самото село; друго отделение от 100 души, съставляващо главната част от четническите сили, се разполага на склона между село Никодин и село Попадия; трети отряд от 45 души състоящ се от костурската чета (30 души) начело с Христо Цветков и четници от четите на Михаил Чаков, и Мирчо Найдов заема позиция на скалата Ножот над село Ракле; други две групи (от по 8 души) четници начело с местните войводи Секула Ораовдолски и Велко Попадийски се настаняват под връх Ясенова глава като те трябва да охраняват пътя между село Никодин и село Владиловци; последната група състояща се от четите на Тане Николов и Петър Ацев заедно с милицията заема височината Попадийските чукари. На 13 юли войводите се събират на съвет и въпреки решението на прилепския градски окръжен комитет четите да се изтеглят, войводите отказват и се приготвят са отпор на турския аскер. Атанас Попов от село Шестеово, оглавяващ костурската чета в отсъствието на Христо Цветков, Трендафил Думбалаков, самоотлъчил се юнкер от военното училище, Петко Койчев от Панагюрище, Найдо Арсов от село Папрадища и всички останали четници отказват да напуснат връх Ножот въпреки ненадеждността на позицията.
Сутринта на 14 юли турски аскер се насочва към връх Ножот с цел да го обградят, друга група турски войски от изток открива огън по главното четническо командване. Четниците, намиращи се на Ножот също откриват стрелба по идващия аскер. 18 четника се изкачват и заемат североизточния склон на самия връх. Тяхната позиция обаче не им позволява да виждат какво става на склона. Турските части започват да заемат позиции около самия връх и да го обкръжават. Войводата Мирчо Найденов отблъска турска рота напредваща към склона Пещерата, а на мястото на неговата чета застава тази на Тане Николов. Към него се насочват турски войски от Тиквеш и Велес. Четата на Иван Наумов пресреща турците преди възвишението Ножот, като отделението на Тодор Дочев, Никола Булгуров, Благой Каратанасов отбива турски набег към връх Ясенова глава, където се защитават четниците пазещи пътя между селата Никодин и Владиловци. До обед турците обсаждат района, пристигат нови турски отряди начело на Енвер бей. Турска рота атакува останалите отцепени 18 младежи на североизточния склон, притиснати и от изток от аскер, всички падат убити. Турците превземат още един склон, което открива възможност за тилово нападение на Ножот. Със 7 бомби четниците на Ножот се самоубиват. Четата на връх Ясенова глава отбива удари откъм село Смиловци и се изтегля. Четите на Михаил Чаков и Велко Апостолов - Попадийски се изтеглят от Попадийската река в посока село Подлес. С падането на нощта четите се изтеглят и турските войски им губят дирите. В следващите няколко дни аскера изловява и убива няколко загубени и ранени четници.
Общият брой на загиналите четници в района на връх Ножот е 67, като по-голяма част от тях са родом от Княжество България. 45 от тях загиват на самият връх, други 10 четника са убити в подножието на връх Ясенова глава, 6 души падат при изтеглянето от върха, 1 четник е застрелян на Мирчовата позиция, 4 четника са обградени в един плевник - двамата са застреляни, а другите двама (ранени от предният ден) са изгорени живи, един заловен четник е обесен след два дни във Велес.
След завземането на Ножот турците разсъбличат умрелите четници, но Енвер бей спира мародерството и нарежда почетен залп в чест на храбрите четници. Телата на четниците по негова заповед са погребани в близост до върха от местните селяни. Поради каменистата почва и липсата на пръст те са затрупани с камъни и дълго след това части от телата на героите са разнасяни из околността от диви животни и кучета.
Документалната фотография на жертвите историята дължи на жандармерийския реформаторски офицер, италианският капитан Луций, който заснема разсъблечените тела на ножовци и по-късно тази фотография попада в ръцете на прилепските граждани.
Известни са имената на всички участвали в сражението, както и на всички загинали четници. Съвременните историци от Република Македония използват само имената на няколко, за да докажат „македонската“ същност на това събитие от следилинденския период на борбите. Основно се спрягат имената на Атанас Попов от село Шестеово, Костурско, на 17 годишният юнкер от Военното училище в София и брат на двама изтъкнати революционери Трендафил Думбалаков от село Сухо, Солунско, на 19 годишният Найдо Арсов от село Папрадища, Велешко и 18 годишният Петко Койчев от Панагюрище. Както и на двама местни милиционери - Милан Петров - Топличанец от Топлица, Димко Йованов - Газдата от Прилеп.
По повод 100 години от славната битка през 2007 година се провежда честване в Република Македония.[
Песен за битката на Ножот
Темен облак се зададе
от кон исток и запад
то не беше темен облак
тук ми беше турски зган.
Сардисале планините
планините и селата
ми догледал караулот
караулот - стражата.
Я станете мили братя
оти сме сардисани
ми станая веч комити
слободно да отстапат
Първа пушка, що ми пукна,
между Ракле и Никодин,
втора пушка, що ми пукна,
там долу Попадия,
трета пушка, що ми пукна,
таму горе на Ножот.
Зададе се бой ужасен
между турци и комити
турци викат Алах, Алах
а комити ура, ура
напред млади момчина.
Турци викат, бре комити
предайте се веч вие
силата ви веч угасна
царот ке ви опрости.
Извикал ми войводата
на верната си дружина
Я сложете ножовете
палете ги бомбите.
Педесетина ми падная
неколцина, останая
не жалете мили братя
и ние по вас ке дойдеме.
Песента в този си вариант е взета от книгата на Методи Димов „Габеро“, Louvain-Brussels print, 1991.
петък, 7 януари 2011 г.
Ивановден
Ивановден (от старобълг. „Бог е милостив“, от евр. „Божа благодат“) е религиозен празник, празнуван в чест на Св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Исус Христос и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан. Отбелязва се неподвижно на 7 януари по православния църковен календар. Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.
На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
На този ден празнуват всички носещи имената Иван,Иванка и производни от тях.Да си припомним за някои от по-известните българи носещи това име.
Иван Минчов Вазов - класически български писател, наричан често „патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи: Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е бил академик на БАН и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 до 30 януари 1899 от Народната партия.
Йоа̀н Асѐн II или Йоан II Асен (също Иван Асен II) - цар на България от 1218 до 1241 г. Той е син на цар Иван Асен I.
Свети Иван Рилски Чудотворец е български духовник, най-известният български светец и отшелник, покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България - Рилския, патронът на българските будители.
Иван Андреев Богоров (Богоев) - виден български енциклопедист от Възраждането, създател на бълг. вестник, почетен член на БКД (дн. БАН, 1884). По образование е медик, но се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание.
Иван Мърквичка (на чешки: Jan Václav Mrkvička) - български художник от чешки произход. Той е крупна фигура на българския художествен живот след Освобождението, един от създателите на новото българско изобразително изкуство. Най-значителни са художествените му достижения в битовия жанр: народни празненства, обичаи, образец в този жанр е прочутата му картина "Ръченица". Работи в областта на историческата картина. С голяма правдивост и с дълбоко патриотично чувство пресъздава страници от историята на България. Оставил е портрети с голяма художествена стойност.
Ива̀н Шишма̀н -цар на България от 1371 до 1395 г. Син на цар Иван Александър и еврейката Сара (Теодора), като царят в началото на управлението си обявява за съуправител и наследник първородния си син Михаил Асен.
Ива̀н Алекса̀ндър - български цар, управлявал от 1331 до 1371 година. Иван Александър произхожда от рода Шишман, син на Срацимир, деспот на Крън, и Кераца Петрица. Царуването му продължава цели 40 години, което е само с 2 години по-малко от това на цар Петър I.
Ива̀н Срацимѝр, срещан и като Иван Страцимир, - български цар (1356-1396) - последният преди падането на България под османска власт. Роден е в Ловеч около 1324-1325 г.
Иван Михайлов Гаврилов, известен като Ванчо и Ванче Михайлов, както и с псевдонима Радко, - български революционер, деец на българското национално-освободително движение в Македония, дългогодишен лидер на Вътрешната македонска революционна организация, последната крупна фигура в историята на македонското освободително движение.
Иван Димитров Шишманов (1862-1928) - филолог, писател и преподавател, както и български политик от Народнолибералната партия.
Цар Йоа̀н Асѐн I (често само Асен, всъщност „Иван“ или „Йоан“ е рожденото му име), известен още с прозвището Белгу̀н, -владетел, управлявал България от 1190 г. до 1195 г. Властва заедно с брат си Теодор-Петър, който продължава да царува една година след смъртта на Йоан Асен I. Той е един от тримата братя от династията Асеневци, които освобождават България от византийско господство.
Иван Андонов Савов - виден български обществен деец, учител, адвокат, журналист, участник в националноосвободителното движение от 1872 г., в Старозагорското въстание и Априлското въстание, един от организаторите на Съединението, виден общественик и деец на Народно-либералната партия в Пловдив.
Иван Стефанов Цончев - опълченец-поборник, български офицер, генерал-майор. Водач на Върховния македоно-одрински комитет, основен организатор на Горноджумайското и участник в Илинденското въстание.
Иван Георгиев Гарванов - български революционер, председател на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация.
Академик Иван Йончев Снегаров -голям български църковен историк, архивист и археограф.
Йоа̀н Владисла̀в (Иван Владислав) - български цар в периода 1015-1018 г., последният общоприет от владетелите на Първото българско царство.
Иван Асенов Андонов - български филмов деец. Известен е като режисьор на знаменити български филми като „Дами канят“, „Опасен чар“, „Вчера“ и „Адио, Рио“, както и с ролите си във филмите На малкия остров, „Отклонение“ и „Иван Кондарев“.
Иван Колев Колев - български офицер, генерал-лейтенант известен още като бащата на българската конница.
Акад. Иван Евстратиев Гешов - български политик, водач на Народната партия. Той е министър-председател на България в 32-ото правителство (1911-1913). Гешов е председател на Българското книжовно дружество (1898-1911), Българската академия на науките (1911-1924) и Българския червен кръст (1899-1924).
Иван Николов Кирков - български художник - живописец, илюстратор и сценограф.
Иван Славчев Ласкин -български театрален и кино актьор. Играе в трупата на театър „Българска армия“.
Ива̀н Асѐн III или Иван III Асен - български цар през 1279. Той е първородният син на цар Мицо Асен. Майка му е Мария Асенина, дъщеря на Иван Асен II.
Иван Йорданов Венедиков - виден български археолог, историк, траколог и филолог. Занимава се с тракийска и средновековна история, археология, изкуство и култура; българско културно и историческо наследство.
Иван Симеонов Дуйчев - виден български историк и палеограф с интереси към българската и византийската средновековна история.
Иван Николов Странски - български учен, основател на българската школа по физикохимия и считан за "баща" на кристалния растеж.
Иван Николов Абаджиев - известен бивш български щангист и треньор на националния отбор по вдигане на тежести.
Иван Ведър, с рождено име Данаил Николов,- известен още с псевдонимите си Яни Ингилиз, Джони Инглиш (англ.: Johny English), Ованес Ефенди, Денкооглу (от Деню, Данаил), роден в Разград през 1827 г. Той често е посочван като основател на масонството в България. [1][2]
Иван Николаевич Вулпе (или Вульпе, както се изписва името му в много български източници) -български оперен певец (бас) и вокален педагог.
Иван Минков Хаджийски - български публицист, социален психолог
Иван Петров Стоянович по прякор Аджелето (Стара Загора 25 септември 1862 - София15 февруари 1947) - български революционер, обществен и държавен деец.
Иван Боянов Лечев - български китарист, цигулар и композитор. Роден е на 19 юли 1956 г. в София.
Иван Наумов, наречен Алябака или Алябако, - български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, борец за свободата на българите в Македония и Тракия.
На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
На този ден празнуват всички носещи имената Иван,Иванка и производни от тях.Да си припомним за някои от по-известните българи носещи това име.
Иван Минчов Вазов - класически български писател, наричан често „патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи: Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е бил академик на БАН и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 до 30 януари 1899 от Народната партия.
Йоа̀н Асѐн II или Йоан II Асен (също Иван Асен II) - цар на България от 1218 до 1241 г. Той е син на цар Иван Асен I.
Свети Иван Рилски Чудотворец е български духовник, най-известният български светец и отшелник, покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България - Рилския, патронът на българските будители.
Иван Андреев Богоров (Богоев) - виден български енциклопедист от Възраждането, създател на бълг. вестник, почетен член на БКД (дн. БАН, 1884). По образование е медик, но се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание.
Иван Мърквичка (на чешки: Jan Václav Mrkvička) - български художник от чешки произход. Той е крупна фигура на българския художествен живот след Освобождението, един от създателите на новото българско изобразително изкуство. Най-значителни са художествените му достижения в битовия жанр: народни празненства, обичаи, образец в този жанр е прочутата му картина "Ръченица". Работи в областта на историческата картина. С голяма правдивост и с дълбоко патриотично чувство пресъздава страници от историята на България. Оставил е портрети с голяма художествена стойност.
Ива̀н Шишма̀н -цар на България от 1371 до 1395 г. Син на цар Иван Александър и еврейката Сара (Теодора), като царят в началото на управлението си обявява за съуправител и наследник първородния си син Михаил Асен.
Ива̀н Алекса̀ндър - български цар, управлявал от 1331 до 1371 година. Иван Александър произхожда от рода Шишман, син на Срацимир, деспот на Крън, и Кераца Петрица. Царуването му продължава цели 40 години, което е само с 2 години по-малко от това на цар Петър I.
Ива̀н Срацимѝр, срещан и като Иван Страцимир, - български цар (1356-1396) - последният преди падането на България под османска власт. Роден е в Ловеч около 1324-1325 г.
Иван Михайлов Гаврилов, известен като Ванчо и Ванче Михайлов, както и с псевдонима Радко, - български революционер, деец на българското национално-освободително движение в Македония, дългогодишен лидер на Вътрешната македонска революционна организация, последната крупна фигура в историята на македонското освободително движение.
Иван Димитров Шишманов (1862-1928) - филолог, писател и преподавател, както и български политик от Народнолибералната партия.
Цар Йоа̀н Асѐн I (често само Асен, всъщност „Иван“ или „Йоан“ е рожденото му име), известен още с прозвището Белгу̀н, -владетел, управлявал България от 1190 г. до 1195 г. Властва заедно с брат си Теодор-Петър, който продължава да царува една година след смъртта на Йоан Асен I. Той е един от тримата братя от династията Асеневци, които освобождават България от византийско господство.
Иван Андонов Савов - виден български обществен деец, учител, адвокат, журналист, участник в националноосвободителното движение от 1872 г., в Старозагорското въстание и Априлското въстание, един от организаторите на Съединението, виден общественик и деец на Народно-либералната партия в Пловдив.
Иван Стефанов Цончев - опълченец-поборник, български офицер, генерал-майор. Водач на Върховния македоно-одрински комитет, основен организатор на Горноджумайското и участник в Илинденското въстание.
Иван Георгиев Гарванов - български революционер, председател на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация.
Академик Иван Йончев Снегаров -голям български църковен историк, архивист и археограф.
Йоа̀н Владисла̀в (Иван Владислав) - български цар в периода 1015-1018 г., последният общоприет от владетелите на Първото българско царство.
Иван Асенов Андонов - български филмов деец. Известен е като режисьор на знаменити български филми като „Дами канят“, „Опасен чар“, „Вчера“ и „Адио, Рио“, както и с ролите си във филмите На малкия остров, „Отклонение“ и „Иван Кондарев“.
Иван Колев Колев - български офицер, генерал-лейтенант известен още като бащата на българската конница.
Акад. Иван Евстратиев Гешов - български политик, водач на Народната партия. Той е министър-председател на България в 32-ото правителство (1911-1913). Гешов е председател на Българското книжовно дружество (1898-1911), Българската академия на науките (1911-1924) и Българския червен кръст (1899-1924).
Иван Николов Кирков - български художник - живописец, илюстратор и сценограф.
Иван Славчев Ласкин -български театрален и кино актьор. Играе в трупата на театър „Българска армия“.
Ива̀н Асѐн III или Иван III Асен - български цар през 1279. Той е първородният син на цар Мицо Асен. Майка му е Мария Асенина, дъщеря на Иван Асен II.
Иван Йорданов Венедиков - виден български археолог, историк, траколог и филолог. Занимава се с тракийска и средновековна история, археология, изкуство и култура; българско културно и историческо наследство.
Иван Симеонов Дуйчев - виден български историк и палеограф с интереси към българската и византийската средновековна история.
Иван Николов Странски - български учен, основател на българската школа по физикохимия и считан за "баща" на кристалния растеж.
Иван Николов Абаджиев - известен бивш български щангист и треньор на националния отбор по вдигане на тежести.
Иван Ведър, с рождено име Данаил Николов,- известен още с псевдонимите си Яни Ингилиз, Джони Инглиш (англ.: Johny English), Ованес Ефенди, Денкооглу (от Деню, Данаил), роден в Разград през 1827 г. Той често е посочван като основател на масонството в България. [1][2]
Иван Николаевич Вулпе (или Вульпе, както се изписва името му в много български източници) -български оперен певец (бас) и вокален педагог.
Иван Минков Хаджийски - български публицист, социален психолог
Иван Петров Стоянович по прякор Аджелето (Стара Загора 25 септември 1862 - София15 февруари 1947) - български революционер, обществен и държавен деец.
Иван Боянов Лечев - български китарист, цигулар и композитор. Роден е на 19 юли 1956 г. в София.
Иван Наумов, наречен Алябака или Алябако, - български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, борец за свободата на българите в Македония и Тракия.
Абонамент за:
Публикации (Atom)