понеделник, 30 декември 2013 г.

Да бъде България


 

   П Е Р С И Я Н

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Д  А  Б Ъ Д Е

Б Ъ Л Г А Р И Я !


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Габрово,2013 г.


 

ISBN
ДА БЪДЕ БЪЛГАРИЯ!
Българска
Персиян /Петър Серафимов Иванов/
Редактор-Георги Илиев

Коректор-Николай Ангелов
Компютърен набор-авторът
Предпечат-Технически университет-Габрово


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПЕСЕН ЗА РОДИНАТА

              ПРЕДГОВОР



       Уважаеми читателю,

      Радвам се,че вече държиш в ръце една книга,вдъхновена от патриотизма,написана с чувство за национална гордост и отго-ворност от автора.В нашето време на егоизъм,корупция и пока-зна продажност това е станало рядкост.А не бива!Защото интел-ектуалците според К.Зануси,са онази част от нация-та,коя-то се чувствува отговорна за другата.Именно инте-лигенцията у нас обаче понесе най-много морални уда-ри.Обвиниха я в сътруд-ничество с компрометираните режи-ми,приписаха й греховете на бившата власт.Постараха се да я заразят с вируса на отчаяни-ето и нихилизма,а където това не успя-обвиниха я във всички възможни грехове-в това число в комунизъм и национализъм,а в последно време и в фашизъм.Но какво е национализмът?За нас на Балканите тази дума доби особен смисъл.Чуждестранните ка-пацитети я превърнаха в синоним на насилието,нетърпимостта и омразата към другия.Означава ли обаче това,че сме я разбрали?
     Да бъдем патриоти в наше време е трудно,защото хората забравиха смисъла на тази дума и допуснаха той да се подменя и изопачава от негодници.А това повишава значението на инте-лигенцията ,която е длъжна да вземе думата!Защото ,ако отвра-тените се откажат,тогава отново ще бъдат заменени от отврати-телните.Иска ми се да вярвам,че това няма да стане.Но не можем да забравим,че най-страшните предателства в нашата история нямат формалните признаци на измяната, а са най- опустоши-телни и осакатяват историята ни за векове.Това е безотговор-ността!Безхаберността и корупцията с властта не са предател-ство и измяна според закона,но те я подготвят.При това по-сигурно,защото е невъзможно да се оборят с механизмите на държавата и правото,защото каквито и персонални удари да са нанесли на революцията ни поп Кръстю,Вълю Мечката ,Нено Балдевеца,България продължава по пътя на бъдещето си :-с прибежки,с пропълзявания и с „на нож” !До свободатаси!Обрат-но-през целия XX век страната ни не можа да поправи делата на престъпния тандем „Фердинанд-Радославов”.
       Мнозина вярват,а и искат и ние да вярваме,че това е вече минало!Но от XIV в. до сега на Балканите миналото не веднъж ни е изпреварвало,за да се превърне в бъдеще!И е радостен факт,че един български интелектуалец не се примирява с това,че още може да търси вдъхновение от националите ни идеали,от бурните и трагични събития преживeни от страната и народа ни.
Именно срещу предателствата и нихилизма застава тази книга!
Една част от стихотворенията в нея са посветени на героите за националната ни свобода и независимост,а друга –на антигеро-ите от ново и най-ново време.Уви-такива има във всички време-на и всред всички народи,но за жалост те дадоха тон на послед-ните десетилетия.Постараха се да дадат „цвят и мирис” на епо-хата ни.Предавайки за моментна изгода това,което дедите ни са защитавали с живота си столетия.Ще се радвам,ако тази книга намери своите достойни последователи не само в идейно,но и в литературно отноше-ние,защото Персиян е заложил на класи-ческия стих ,независимо че за някои това звучи старомодно,но това прави стиховете в нея подобно на песните ,които толкова лесно се научават от децата и толкова трудно се забравят от въз-растните,за голямо неудоволствие на онези,които никога не са ги научили.Тези песни звучат понякога маршово,защото апели-рат към съвестта на читателя си,а понякога елегично илисаркас-тично.Но винаги постигат целта,която са си поставили.Стихове-те на Персиян искат своя композитор,който да довърши творчес-кия процес на автора!


Николай Ангелов.

 

 

 


 

 

 

 

Р О Д И Н О

М И Л А!


 

 

 

 

 

 

 

 


 

ЗАЩО ТОГАВА?


Неземно си прекрасна

Родино,наша,мила!
Свободно в тебе раснат
величие и сила!

И синьо е небето,
и бистри са реките,
и красно е полето,
и гъсти са горите!

И плодна е земята,
високи планините,
чаровни са децата,
красиви са жените!

И силни са мъжете
и знаят да се бият,
да мачкат враговете,
сълзите си да крият!



 

И слънцето е жарко,
цветята ароматни,
звездите светят ярко,
житата греят златни!

И славни са дедите,
и знатен е родът ни,
и преживяхме дните
на времената смутни!

Защо тогава, Боже,
във този земен рай
душите си не можем
да усмирим докрай?


И любовта могъща,
и вярата крилата,

отново ни напущат
със сила непозната.


О,Боже, остави ни
надежда в тоя час,
че с обич ще изпълниш
отново всички нас!

Та злото да забравим,
доброто да родим
и Тебе да прославим,
та тъй да се спасим!

10.07.1998 г.




 

 

 

 

 

/

 

 

БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД

Премина той през вековете,
през равнини и степи диви,

през ужаса на снеговете
и на долините мъгливи,

през планините недостъпни,
през многобройни племена,
през вихъра на битки кръвни,
през дни на мир и на война.

Видя величие и слава,
видя падения и скръб.
Градеше бляскава държава
и я загубваше всред кръв.

Роди светци и патриарси,
роди герои и борци,
роди мъжествени монарси,
роди на словото творци.



Живя сред робска участ черна,
забравен от околний свят,
измъчван от тълпа неверна,
насилван да превива врат.

Но даже в тези дни жестоки
припламваше духът му жив,
закътан в дебрите дълбоки
на родния Балкан бурлив,

на църквици и манастири
вкопани във земята родна
надежда в нея сврян да дири
догдето стане пак свободна.


Но свободата бе далеко
и жертви искаше безброй,
та по хайдушките пътеки
умряха хиляди във бой.

И въпреки това дочака
свободен пак да се зове,
макар и да остави в мрака
безброй от свойте синове.

И гласовете им жаловни
до него стигаха отвред.
От Вардара и Охрид славни
где чуждия цареше гнет,

от Одринско и от Кавала,
от добруджанските поля,
където като бясна хала
гнетеше ги робия зла.


За синовете си бори се,
За тях останали в беда,
със робството непомири се,
препати много и страда.

Но не можа да се пребори,
макар да стори що можа,
защото враговете стари
го биха с подлост и лъжа.

Защото Господ го накара
безброй беди да изтърпи,
та святата Христова вяра
в страдания да укрепи.

И да отърси се чрез нея
от скверното във този свят
и химна вечен да запее
за Божията благодат,

която сила всемогъща
ще го накара да роди
и с мисълта си вездесъща
покрусата да победи!

19.02.1996 г.


        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

КЪМ БЪЛГАРИЯ

Българийо,Родино мила,
прекрасна,слънчева земя!
Къде загуби свойта сила,
защо гласът ти занемя?

Защо утробата ти ражда
с такава неотклонна мощ
ту свят човек,ту гений лош,
ту бясна кукувича прежда?


В най тежкото за тебе време
успя честта си да спасиш
и робското жестоко бреме
в кошмарен сън ти да проспиш.

Защо когато си свободна
сънят кошмарен продължи,

изпълнен с гадостни лъжи
във името на чест народна?

Защо остави се Родино,
с вериги да те вържат пак?
Защо превърна се покорно
в слугиня на невеж тъпак?

Защо,нима си ти виновна,
нима обречена си на беди,
нима скръбта така те победи,
че вля в сърце ти кръв отровна?

Защо в светата си наивност
на лъжебрат се довери,
а той за сляпата ти вярност
със глад и мъки те дари?


И питам се сега,когато
омръзна ти да си в хомот,
ще бъдеш ли като робот
оплетен във властта на злото?


Ще можеш ли да устоиш,
макар жестоко да боли,
под напора на сили зли?
Или отново ще заспиш?

Ще можеш ли за сетен път
да тръгнеш със измъчена снага
натам,където тръгнал е светът,
но не във бъдно време,а сега?

 

23.12.1989 г.





 

 

 

 

 


 

 

О,БЪЛГАРИНО!

Позор,позор за целий свят,
позор за българското име!
Прехваленият сръбски брат
Шоплука иска да ни вземе!

Да вземе Перник,Кюстендил,
да вземе Самоков,Брезник,
да вземе туй що е пазил
с кръвта си българский войник!

Да вземе както взе преди
Моравско,Вардарско,Белград.
Да хвърли в хиляди беди
той българския род нерад!

О ,българино не мълчи,
а надигни високо глас,
защото хиляди очи
сега са вперени във нас.



 

Очи на братята отвън,
извън граничните бразди,
които като в мрачен сън
потъват в тинести води

И носят се към бездна-тамо,
отдето няма път назад,
ръце подай ти братски само,
стопли с прегръдка твоя брат!

Вдъхни му сила за живот
в тез тежки дни да издържи,
та да отхвърли и хомот,
и гадости,и зли лъжи!


Защото във единен строй
ний целий свят ще победим-
омраза чужда,злобен вой
ще да разпръснем като дим!



Страната си ще обновим,
ще я превърнем в земен рай!
Духът си вечен ще спасим!
О,Боже,Боже,сили дай!

20.09.1995 г.




 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

РОДИНО МИЛА

Защо,о българи ,така сте озлобени,
защо омразата вселила се е в вас,
защо сърцата ви така са наранени,
защо ругаете света със силен глас?

Къде изчезна добротата стара,
човещината на дедите ваши
и силата могъща що накара,
врага от вас безмерно да се плаши?

Защо не вярвате,че можете сами
да спрете туй падение ужасно,
защо в ушите ви прокоба пак гърми
и с бъдещето си не сте наясно?

Защо след толкова беди и мъка
водачи мъдри не намерихте сред вас,
с държавата си вече сте в разлъка
и приближавате към кобния си час?



Защо оставяте се сили зли,
да определят вашата съдба,
защо не литнете като орли
за себе си да водите борба?
* * *

Родино мила,ти си земен рай,
за бъдещето вяра ти ни дай,
да станеме щастливи пожелай,
че любиме те всички ний безкрай!

08.04.2002 г.



 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

ТОВА Е ДНЕС БЪЛГАРИЯ

Безсрамни депутати
и алчни адвокати.
Министри аматьори,
борчета рекетьори.
Убийци безпощадни
и политици гадни.
Банкери-кожодери
и роми мародери.
Човеци беззащитни-
инстинкти първобитни.
Мизерия ужасна,
апатия опасна.
Невиждани палати
и долни компромати.
Мечтите ни оскъдни,
престъпниците будни.
Децата се не раждат,
а нравите израждат.
Човеци озверели,
полята запустели.
Природа омърсена,
нацията ранена.
Културата в упадък
и пълен безпорядък.
А изход се не вижда
и злото все приижда.
И вярата я няма,
навсякъде измама.
Младежите в чужбина,
без радост и Родина.
А старите умират,
бедите им не спират.
И царят е далече,
надежда няма вече.
Нищо добро не става
във нашата държава!
Командват ни бездария-
това е днес България!

* * *

О,Господи,от тоя мрак,
ела и изведи ни пак!
И дай ни мир и доброта
за да живеем във света,
както живели са преди,
достойно нашите деди!

22.01.2001 г.




 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

АЗ ЗНАЯ

По повод честването на 24.05.2000 г.

О празник свят,посрещаме те пак
както преди със химни и фанфари,
но няма днес у нас мечтите стари
и бъдещето тъне в черен мрак!

Вървим и се усмихваме,и славим
на братята ний подвига велик,
но себе си не можем да забравим,
в гърдите ни напира страшен вик!

Не можем да забравим,че сме бедни,
че са в чужбина нашите деца,
че са разбити надежди народни,
че са смутени нашите сърца.


От всякъде залива ни помия,
залива ни омраза и печал.
Кого ли за народа го е жал,
че тъне във лъжи и немотия?

Но като гледам стройните редици,
хоругвите,светите ликове,
аз чувствам,че студенти,ученици,
ще построят чудесни светове!

Аз зная,българското ще пребъде,
доброто ще възкръсне пак у нас
и тоз народ на мъки днес осъден
ще доживее звездния си час!

25.05.2000 г.




 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

ИЛИНДЕН


Илинден,деветсто и трета,
станаха нашите деди
срещу неправдата проклета,
срещу тиранство и беди!

Оставиха жени,деца-
към свободата път поеха
и с развълнувани сърца
клетва на живот и смърт приеха!

И падаха в борба неравна,
защото няма път назад
и знаеха смъртта е славна,
когато мреш за своя брат!

Защото робството убива
по-тежко е то от смъртта,
а свободата възвишава
и носи правда на света!

Защото,който е свободен
на бъдното творец е той
и с дух любящ и благороден
постига чудеса безброй!

Уви,но Господ не ви даде
да стигнете до своя блян-
на враговете ви предаде
позорно и без капка срам!

Приехте вота на съдбата,
но пак не сведохте глава,
че имахте свободни братя
и не забравяхте това!

А те за вас във бран ужасна
се биха не веднъж и дваж-
заложиха в игра опасна
за да ви бъдат верен страж!

* * *
Не ви опазихме,но днеска
пореден ви се дава шанс-
във общност нова,европейска
да бъдете отново с нас!

04.09.20011 г.


 

 

 


 

КЪДЕ СТЕ ВИЙ ?


На народните будители


Къде сте вий будители народни,
защо заглъхна вече ваший вик,
защо когато вече сме свободни
заветът ви да пазим не сме годни-
да бъде нашият народ велик?

Народът си обичахте безмерно,
отдадохте му сили и живот
и служихте му искрено и верно,
избавихте го от теглото черно,
помогнахте му да стане народ!

Но тоз народ след време ви забрави-
внушиха му,че може и без вас
и ваште идеали той остави,-
натрапени герои взе да слави
и свойта чест загуби от тогаз!

и се залута във небитието,
химери гонеше във своя път,
не гледаше нагоре към небето
на Господ всемогъщи,от където
към него се отправяше гласът.

И казваше му да се осъзнае,
да си припомни миналите дни,-
делата на дедите си да знае,
та себе си отново да познае
и да постигне славни бъднини.

И да направи своята Родина
прекрасно място в тоя древен свят,
да я превърне във райска градина,
където българинът е причина
да се творят мъдрост и благодат!

 

06.12.2002 г.

 




 

 

 

 


 

ВИСОКО ГОРЕ

По повод честването на 03.03.2000 г
на връх Шипка

Високо горе в планината
вихрушка бяла се върти.
Плющят от болка знамената
пред заснежените врати.

И паметникът гордо вдига
нагоре каменната си снага,
върхът му небето достига,
сковано от студа и от снега.

И страшно гледа българският лъв
към скритите в мъгла предели
и спомня с мъка българската кръв
чедата му що са пролели.


О,Шипка бяла,пак сме ний събрани
на тебе връх величествен и горд,
да почетем героите-великани,
живот отдали за своя народ.

Стоят бойците мръзнещи от студ
и здраво стискат своите автомати,
те чакат за приветствений салют
днес кметове,министри,депутати.

Но те са долу в своите мерцедеси
и няма горе днес да се качат,
защото само жалки интереси
ги карат тука да се появят!

Защото вече ний сме разделени
от обичта към този вечен връх.
Едни го любим със сърца ранени
и той за нас ще бъде вечно пръв.

А другите със каменни сърца са,
те роби са на златния телец
и времето душите им отнася

от този връх безмерно надалеч!

А ти Българийо не ще загинеш,
защото твойта младост е със тебе,
чрез нея силата ти ще премине
към бъдното,от корена ти древен!

20.03.2000 г.

                

 

 

 

 

 

 


 

 

 

ДАЛЕЧ Е РАДОСТТА

Далеч е радостта от нас
и щастието ни забрави!
Защо ни Боже тъй остави
пак без надежда в тоя час?

Навън цветята пак цъфтят
и цветовете им ухаят,
но те за нашта скръб не знаят,
че тъжни мисли ни гнетят!

И птиците хвърчат безспир
и песните им са прекрасни,
но ний живеем в дни ужасни,
в душите ни пак няма мир!

Проблясват капчици роса
на слънцето ловят лъчите,
но мрачни са ни днес мечтите,
не вярваме във чудеса!
Небето чисто е,блести
и нежно вятърът повява,
но нищо хубаво не става
сред тия райски красоти!

О Боже,нека мъдростта-
небесна,пътя ни посочи,
към бъдното да ни насочи
за да пребъдем във света!

29.12.2002 г.




 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

ПРОБЛЯСЪЦИ


Умира тялото,духът остава-
полита той във звездния простор-
към бъдното отправя своя взор
и земното си битие забравя.


И тъй лети обгърнат в светлина,
във Божиите вселения се скита
и кода на съдбата си разчита,
за да постигне нова бъднина!
* * *
Завръщат се с разплакани очи,-
пред себе си не искат да признаят,
но иначе по всичко им личи,
че мъката и самотата знаят!
* * *
Животът пак ни натъжи,
мечтите той ни скапа.
Заля ни с хиляди лъжи
и смаза ни със лапа!
* * *
Имена,имена,имена,
на герои на всички познати,-
но защо имената им святи
не събуждат заспала вина?!
* * *
Професор стана,
прост си остана
и за наука
кратуна куха!

* * *
Живот,живот,какво си ти кажи,
на Бог творение ли си могъщо
или си съвкупност от лъжи,
явление на Дявола присъщо?
* * *

Земя,Земя,Ноев ковчег-
летиш във Космоса от век на век
и носиш греховни души,
които Бог ще утеши,
когато в бъдното напред
пред Него ще дадът отчет
за своите грехове,злини,
за вероломства и войни
и тъй чрез своето страдание
ще минат страшно изпитание
отново ще се преродят
за един нов и хубав свят,
където властва добротата
и не вилнее Сатаната.
* * *
Жена и мъж,каква опасна смес,
когато се замеси днес
какъв ли плод ще роди есенес?
* * *
Българийо!!!
С надежда пълниш ти сърцата
на българите по света.
За всички тях си песен свята,
и синоним на любовта.

* * *
В нашата земя любима
български народ красив,
нека вечно да те има-
да си в бъдното щастлив!
* * *
Човек се ражда сам и сам умира.
Сърцето бие,бие,после спира.
И само вечен споменът остава,
за минало величие и слава!
* * *
Защо се раждаме не зная,
за радости или тегла?
И тегне ли прокоба зла,
над нас,разбираме накрая!
* * *
Омраза,жестока омраза
изпълва днес наште сърца.
С омраза Господ ни наказа
и злобни са наште лица.
* * *
Стоварват се беди безспирни
над тая хубава земя.
Макар,че днес са дните мирни
стоглава я гризе ламя!
* * *
Русофили,русофили,
вам Русия е най мила!
И разбира се от туй,
правени сте с руски хуй!
* * *
От клона се откъсва мъртъв лист
и бавно,бавно към земята пада.
И всичко е изпълнено с досада,
но аз не знам защо съм оптимист!
* * *
Животът днес е зъл и гладен
във нашата държава.
Безмилостен е той и гаден
и нищо не прощава!
* * *
Където се обърнеш- все измама
и всеки гледа да те преебе.
За съжаление почтеност няма
под българското слънчево небе!
* * *
Вече зная защо съм роден-
да възпея аз наште герои,
за да могат чрез песните мои
да останат във бъдния ден!


              

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

ЗЕМЯТА НАША ВИ ЗАБРАВИ

На българските емигранти

Земята наша ви забрави
сами в света ви тя остави,-
немили и недраги вече,
от роден край сте вий далече.
Сърцето ви от болка плаче,
като безпомощно сираче,
че в вашата страна любима
мизерия и мъки има,
че тази земя тъй богата,
страдалница е на съдбата,
че своите чеда не храни,
а само търтеи избрани,
че тя пустее и умира,
агонията й не спира
и въпреки,че е свободна,
за свободата не е годна!
* * *
Защо,защо Българийо мила,
не си на своите закрила,
а ги оставяш да робуват,
по чужди крайща да слугуват
и своя ум и красота,
да разпиляват по света!
Кога ще родиш водач нов,-
със мъдростта на Стамболов,-
да вдъхне нов живот и сила
на нашата земя тъй мила,
та българите да изправи
и горди пак да ги направи!


21.03.2002 г.

           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

О,СВЕТИ СЕНКИ

О, свети сенки на дедите,
върнете се отново в нас,
за да прозвучат на глас,
на вашия живот мечтите!

Чрез нас потомците ви днес,
да възкресите своя зов
за мир,за братство и любов,
за мъдрост,доброта и чест!

Защото губим ден след ден
ний устрема на вашта сила,
която в нас се е стаила
и може да умре съвсем!


О, дайте ни импулс напред,
та с вяра,с дух несъкрушим
към бъдещето да вървим,
към по-добър световен ред!

Когато в нашите сърца
пак кръв от Тангра ще се влее,
чрез нас тя вечно ще живее,
чрез нас и нашите деца!



Защото тази кръв е свята,
гради тя царства и държави,
тя сила и богатство прави
и мъдрост носи на земята!


13.12.2000 г.




 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

ПАТРИОТИ

На тези,които се познаят

Далеч сте вий от Гоце и от Даме,
на комунизма вие сте деца
и на емблемата на вашто знаме
не светят чисти български слънца!

И бихте ли оставили семейства,
деца и дом,заплати и коли,
за да се биете против злодейства,
с пушка в ръка,срещу неправди зли?

За свободата бихте ли умряли,
оставили богатство и пари?
Нима не виждате,така сте се ояли,
не можете да дишате дори!

Да патриоти сте,това е ясно,
България в устата ви е все,
но да изпуснете властта ужасно
не ви се ще,чак треска ви тресе!

 

18.12.2000 г.                                                 

                 

 


 

КРЪСТОВА ГОРА

Трептят звездите в тъмното небе,
камбанен звън оглася висините
и ехото политва от скалите
и носи се Българийо над тебе.

И множеството затаено чака
да прозвучи молитвената песен
и да политне към свода небесен,
до Господ-Бог отгоре бдящ във мрака.

Защото тука сме до него близко,
оставили омраза и дребнавост,
изпълнени с надежда и смиреност,
забравили за битието тежко.

Кръстова гора,място тъй свещено,
защо така привличаш ни сега,
във време на печал и на тъга,
та идем тук във теб все по-неспирно?

Дали кръвта на свети мъченици,
загинали за име и за вяра,
у нас събужда днес пак болка стара
и кара ни да свиваме зеници?

И да отправяме молитви жарки,
да пази Господ нашата страна,
от ужаси,от глади от война
и да закриля я от зло навеки!

11.09.2000 г.

             

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

ТИ БУДИШ ВИНАГИ ЛЮБОВ

На българката

Кат бисер си красива ти
и като роза си ухайна.
Пленяват твоите черти,
като русалка си омайна!

Косата ти е водопад,
лъчи очите озаряват,
докосват те и стар и млад,
сърцата мъжки завладяват!

Вие се кръшната снага,
гърдите буен танц играят
и устните като дъга
в усмивка прелестна сияят!

Ти будиш винаги любов
и огнен пламък разгоряваш,
ти раждаш вечно живот нов
и свойта хубост пресъздаваш!



 

Ти си единствена в света
и като тебе няма друга.
Такава звездна красота
на Бог велика е заслуга!

02.01.2003 г.

           


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

НЕ ЩЕ ПРОСТИМ

Управляващите не допуснаха народа си
на връх Шипка на 03.03.2003 г.

Управници, да бъдете проклети,
отнехте ни най-хубавия ден,
потъпкахте вий чувствата ни свети
и знамената български развети
на празника за всички ни свещен!


Не ще простим ний гаврата жестока,
защото много,много ни боли,
защото Шипка много е висока,
тя символ е на сила и на мъка
и щит могъщ срещу заплахи зли!

А вий отвсякъде я оградихте,
народа си отпъдихте далеч,
безсрамно празника си присвоихте,
честта на българите унизихте
и те от вас отрекоха се веч!



 

 

 

Защото тази дата е голяма,
тя на народа пази гордостта-
той робство да допусне вече няма
и ще наказва всякаква измама
за да пребъде вечно във света!


05.03.2003 г.




 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

НЕКА ЖИВЕЕ ЛЮБОВТА!

Защо пленява любовта,
защо омайва обичта,
защо ги има на земята,
защо лекуват те душата?

Защо без тях е пуст света
и чезне всяка красота,
защо е скучно да живееш,
защо не може да се смееш?

Защо,защо,защо без тях
Вселената е само прах
и слънцето студено грее
и птицата дори не пее?

* * *
Защото без любов умира-
животът и времето спира!
Без обич не цъфтят цветята,

престава да шуми гората!

Защото без любов децата
няма да идват на земята,
защото няма да ни има
и ще настане вечна зима!

* * *
Нека живее любовта,
нека множи се обичта,
нека владее добротата
на всички хора във душата!

Нека телата да се сливат
в прегръдка страстна и красива,
нека да властва любовта
и бъде вечна обичта!


09.05.2005 г.

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

ОХРИД, ОХРИД!

О,Охрид,Охрид,славен град,
видях прекрасните ти къщи
и всякаш времето назад
във вековете ме завръща!

И среща ме със Самуила,
със ослепените бойци,
със тяхната могъща сила
да бранят твоите дворци,

да бранят българското име
срещу вразите си безброй,
да веят българското знаме
макар и в сетния си бой!

Завръща ме към Климент горд,
към школата край езерото,
където българският род
за първи път позна писмото!

Към славния Борис-кръстител,
към образа му без очи,
изписан в Божата обител,
огрян от езерни лъчи.



 

И среща ме с Натанаила,
с духът му бродещ и сега
над святата Родина-мила,
изпълнен с горестна тъга,

че свободата отминава
тъй скъпите му брегове,
че на народът му не дават
както преди да се зове!


С Шапкарев среща ме,с Пърличев,
с борбата им за родна реч,
която с устрем героичен
разпръснаха тъй надалеч!


О,Охрид,Охрид,тъй прекрасен
пак български ще бъдеш ти,
макар сега да си покрусен
звездата ти ще заблести!

13.03.1995 г.




 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

ЕЛАТЕ БРАТЯ!

Елате братя от Вардара,
елате да се съберем!
На своите душмани стари
отпор достоен да дадем!

Елате братя от Баната,
от Бесарабия,от Крим!
Да си развеем знамената
на нашия народ любим!

Че Господ много ни наказа,
разхвърля ни на вси страни,
изпълни ни със зла омраза,
земята ни разедини!

О,Господи ,спусни отново
десницата си върху нас,
благослови с Господне слово
народа ни във този час!

Да тръгне той със сила нова,
към бъдното си вдъхновен.
Не вливай му в сърце отрова,
а обич дай му в този ден!

И нека Левски,Гоце,Даме,
Паисий,Симеон Велик,
вървят със нас и веят знаме,
отпред със лъвский страшен лик!


Припев:


От Дунава,та до Егея,
от Черно море,та до Дрин,
един народ велик живее,
един народ непобедим!


11.03.1995 г.

 

 

       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

БОЖЕ МИЛИ

 

Боже мили,дай ни сили
и надежда и любов,
та да тръгнем преоткрили
пътя към живота нов!


Че е днес животът тежък
и отчаяни сме ний,
че от всичките страни
наший жребий е най-жежък!

Че избраните от нас
да ни водят в този час
са безумци зажаднели
с власт да стигнат своите цели,

да живеят във разкош,
да живеят във богатство
и да бъдат пример лош
на разврат и на пиратство.

Где остана духът свят
на дедите ни корави
да строят основи здрави
и държава да градят?



Где са силните водачи,
где са умните играчи,
що със разум и морал
да творят нов идеал?

Где е българският ген
що роди безброй титани
да възкръсне обновен
и спасителен да стане


за един велик завет,
за една мечта голяма,
що алтернатива няма
в пътя ни трънлив напред?


На мечтата да сме силен,
да сме горд и устремен
към величие народ-
търсещ нов,щастлив живот!

 

14.04.1998 г.


        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 




  ОСТАВИХТЕ ЗЕМЯ…

 На българските бежанци

 Оставихте земя и роден дом,
побягнахте от злоба и омрази-
нещастни жертви на жесток погром
надявахте се Господ да ви пази!

Но Той ви гледаше отгоре ням,
замислен и вглъбен в нещо глобално,
а долу ви избиваха без срам-
жестоко,нечовешки и брутално!

Оставихте високи планини,
море лазурно и слънце горещо,
реки пенливи,плодни равнини,
гори зелени и вино кипещо!

Напуснахте цветущи градове,
земя разцъфнала като градина,
умивана от топли дъждове-
вековна,свидна, българска Родина!

Деди и прадеди живяха тука-
градяха и работеха безспир,
споделяха и радости и мъка
и пазеха я във война и мир!
* * *
Преминахте граничната бразда
подслон поискахте от свойте братя
изпълнени от вяра и надежда,
че скоро ще се върнете обратно!

Приеха ви със сълзи на очи
и в къщите си бедни подслониха,
с вас разделиха залъка горчив
и мъката жестока споделиха!
* * *
Изминаха години оттогава,
надеждите ви може би умряха,
но споменът за роден дом остава
и сълзите в очите ви не спряха!

Сега отиват вашите деца,
с тъга да видят, где сте се родили,
но виждат само с кървави сърца
руините на домовете мили!
* * *
О,Господи,спусни над нас ръка!
Върни ни пак земята, родна,мила,
защото справедливо е така-
та да възкръсне българската сила,

която Ти във гена ни вгради-
за да надмогнем днешните беди!

15.06.2011 г.


 


 

ЗОВЕТЕ СЕ ЧЕДА НА АЛЕКСАНДРА!


Наричаме ви още наши братя,
но нашето търпение умира,
защото вашта наглост ескалира
и с нея няма равна ня земята!

Родихте се от чуждата омраза,
отрязани от българското тяло,
откърмени,проникнати изцяло
с отровна,дива,гибелна зараза!

Отгледаха ви враговете наши,
със ярост еничарска ви дариха,-
умело истината стара скриха,
че българите са предците ваши!

И днеска хулите ни без пощада,
приписвате ни грехове безмерни,
помисли зли и заговори черни,
изгаряте ни на позорна клада!



Зовете се чеда на Александра,
родени от делата му велики,
от древността покълнали антики
и избуяли бурно край Вардара!

Но скоро ще умрат тези заблуди,
лъжата нагла няма да се чува,
пак истината стара ще изплува
и трепетни надежди ще пробуди!

И ще се върнете към своя корен
прогледнали,разбудени отново
от българското чудотворно слово,
от българския дух старовековен!

И Бог един ще стори това дело
и ще поправи грозната неправда,
душите братски вкупом ще възрадва,
та в бъдещето да поемат смело!

22.06.2011 г.

 


 

 

 

 

 

 


 

СВЕСТИ СЕ1

 

Свести се,български народе!
Вземи нещата в свои ръце!
Невежа партия те води
днес към разруха-от сърце!

Защото гадни мангасари
край теб свирепствуват навред-
и час решителен удари,
затуй напред, напред,напред!

Върни достойнството си древно,
стани отново смел народ-
прави каквото е потребно
и с силата си бъди горд!

Защото нямаме държава,
която да ни защити,
защото робството остава
макар да си свободен ти!

Не чакай нейде от Европа
да те командват като роб,
защото дух бунтовен хлопа
за да запазиш своя род!


Вдигни глава и върви смело-
пази свещената земя
и с българския лъв начело
разпръсквай мрачната тъма!

04.10.2011 г.

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

ДУХЪТ ЧОВЕШКИ

На сродните души

Духът човешки скита се безспир,
живот с живота в времето се сменя
и лик един със други се заменя,
но вътрешното аз не се променя
и носи се в безкрайния всемир.

И в този бяг безспирен търси той
на себе си подобни духове,
които непрекъснато зове,
да преоткриват нови светове,
в тях да намират обич и покой.

При тези срещи пламва светлина,
тя извисява същността човешка,
телесното поглежда със насмешка,
очиства всяка суета и грешка,
повлича ги във шеметна вълна.



 

 

 

Тази вълна ще промени света-
души, елате да се съберем,
падението на света да спрем,
за бъдното надежда да дадем
и стигнем Божията висота.

29.11.2005 г.




 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

ЩЕ МОЖЕМ ЛИ?

Живеем в извратено време,
живеем в дни на сивота,
когато властват над света
потомци на безбожно семе!

Безумни мисли,суета,
ламтеж за власт и за богатство,
това пак движи днес света,
а не любов,морал и братство.

И в нашата Родина бедна
родиха се безброй невежи,
оплетени от сила черна
във дяволските хитри мрежи.

И те с усърдност непозната
градят един безбожен храм,
където да множат без срам
злочинствата на Сатаната.


 

Тоз храм е нашата държава,
която идва отдалеч,
от времена на стара слава,
на сила и на мъдра реч.

Но ще оставим ли безмълвно
безумците да разрушат
и да обезличат напълно
един строен тъй дълго свят!?

Ще можем ли да съкрушим
мощта на дяволските сили,
които в нас са се вселили
и устрема им да сломим?


Ще можем ли да възродим
духа на българския род
и да намерим верен брод,
та българското да спасим?


За да възкръсне най-подир
зрънцето доброта у нас,
да почне да расте безспир
и в някой недалечен час,

да ни изпълни със любов,
да ни изпълни с благодат,
за да пресътворим друг свят,
свят на божествения зов!

10.05.1998 г.

         

 

 

 

 

 

 


 

 

ЗАВЕТЪТ НА ДЕДИТЕ ОТ МАКЕДОНИЯ

От гъстите гори на Шара
до беломорски брегове
една земя от скръб изгаря,
че българска не се зове!
* * *
Сред планини текат реките,
на юг към Бялото море
и нищо няма да ги спре,
догдето слеят се с вълните.

Догдето бистрите води
умият пластовете кал,
от робска мъка и печал
и българското се роди.

Догдето напоят земята,
окъпана във кръв и пот,
в която българският род
започна свойта битка свята.



 

За родна реч,за свобода,
за българското свято име,
с което в дни незабравими,
живя,бори се и страда.

За да отхвърли гръцки гнет
и сръбска гибелна прегръдка,
да всмукне животворна глътка
и да спаси един завет!

Завет на старите деди,
да бъде винаги свободен,
та с дух могъщ и благороден,
прекрасен дом да съгради!

Общ дом от Тулча чак до Дрин,
от Черно море до Морава,-
в една единствена държава
да стане той непобедим!

18.03.1997


 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

ВЕЛИКДЕН

Великден,ден на свята радост,
ден на надежди и мечти!
Даряваш ти всевечна младост
и съживяваш красоти!

Защото в тоя ден вълшебен
Творецът прероди се пак.
Телесният живот нелесен
остави в пещерния мрак!

И греховете ни понесе
нагоре в звездния простор,
где Божията чудна песен
трелеше ангелският хор!

И ни остави на земята
да правим нови грехове,
но и да водиме борбата
със дяволските светове,

които мъчат се жестоко
Светата вяра да сломят,
да ни отблъснат надалеко
от Божия праведен свят!

Да ни направят уязвими
към злото дебнещо отвред.
Беди,лукавства неброими
да насадят у нас навред!

Войни,убийства,земетръси,
грабеж,цинизъм и разврат,
да виждаме и във съня си,
и в целия околен свят!


О,Боже,спусни се отново
при нас на грешната земя.
Със мъдрото си,благо слово
пръсни ти мрачната тъма!


И възвести на всички хора,
че наближава тоя час,
когато нейде от простора
доброто ще свалиш при нас!

25.04.1995 г.

            

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

КЪДЕ СТЕ БРАТЯ!

Вървя по улиците наши,родни
и питам се къде,в коя страна,
освен във таз на Кирил и Методи
се пише с толкоз чужди писмена?

Къде сте ,братя,Клименте,Науме,
да видите днес българския срам,
как родните и скъпи наши думи
прогонват се със устрем най-голям?

Не е ли нашият език прекрасен,
не е ли звучна българската реч,
не е ли от дедите ни пренесен,
спасен от тях с упорство и със меч?

И може ли така безумно,лесно
да предадем ний техния завет,
макар че нашто слово е разнесло
култура в целия славянски свет.

Къде е дядо Вазов да запее
за теб език свещен и несломим,
та болката си стара да излее
и ни помогне пак да те спасим?

Защото губим бисери безценни,
заменяме ги със фалшификат
и тъй безлични и духовно бедни
ще се разтворим в бъдещия свят!

02.02.1999 г.




 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

НАСЛЕДНИЦИТЕ НА БАЙ ГАНЬО

С мустаци беше той,с дисаги
натъпкани със аромати.
Сега заместват го брадати
и безработни демократи-
певци на чуждоземни саги.
И комунисти-плутократи
и разни други тарикати-
познати,а и непознати,
за власт жадуващи мъжаги!
Припомнят идеали святи,
развиват мисли най-богати,
оплюват всички бюрократи-
да станат на народа драги-
с лъжливи тези и цитати
от вождове и ренегати,
в партийни химнове възпяти,
живели в ленност и облаги.
Разбра народът,че ще пати,
че дълго е яде домати
и вярата му се разклати
от призиви и думи благи.

Ще вземе той дворци, палати
от феодали и пирати,
а празнодумците ще прати
във пъкъла при кривороги
и мръсни дяволи-космати-
да врат в казани-автомати,
всред злобни мисли и тревоги!


31.12.1992 г.




 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

ЗАЩО,О БОЖЕ?

А вече мрем като мухи
и ни избиват кат животни,
като скотове беззащитни.
И падаме като елхи

от топор остър подкосени,
кат птици в полет прострелени,
като лисици във капан,
като войници в кръвна бран.

И няма милост,няма сила,
която да ни защити,
която пак да ни сплоти,
от злобата да ни закриля.

Навярно българският род
проклет от Бога е отколе-
да тегли робския хомот,
да тъне в мъки и неволи.

Къде,о Боже,съгрешихме,
не бяхме ли велик народ?
Народи много покорихме,
но ги дарявахме живот.


Не ги избивахме и ето
те вграждаха се мирно в нас,
прибавяха и своя глас
към българското слово свето.

Защо ни,Боже тъй наказа
и робска участ отреди?
Защо и днес,както преди
изпълнени сме със омраза?

Защо доброто тъй далече
избяга и не можем вече
на злото в нас да устоим,
та българското да спасим?


Защо децата ни са малко,
защо забягват във чужбина?
Не е ли за човека жалко
да губи своята Родина?

Да гледа чужди небеса,
да чува непозната реч,
да бъде угнетен и сам,
от майка си да е далеч?

Какво ще трябва в дните бъдни
да изтърпим покорно пак,
та да преминем тоя мрак
и стигнем висините чудни,

където обичта царува
и Сатаната не вилней,
където за човек си струва
в Родината си да живей!

04.06.1998 г.

          


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Н Е  М О Ж Е М  Д А

 

      З А Б Р А В И М !









 

ТИ ИСКАШ ДА ЗАБРАВИМ

На обединена Европа

Ти искаш да забравим скръбта на Самуила,
мощта на Симеона и неговата сила,
завета на Кубрата,мъката на Шишмана,
мечтите на Паисий,зверствата на тирана,-
величието славно на българския род!
Не можеш да простиш за Дойран,Калиманци,
за туй,че Балдуин на българи бе роб,
че мерили сме мощ със франки и германци,
че векове звучала е българската реч,
че нашата култура разпръсна се далеч,
че нашите деца са умни и красиви,
че огнени са наште танци и игриви,
че с други букви пишем днес ние свойте

книги,
че любим свободата,а не звън на вериги!
Не можеш да простиш,че искаме земята,
на нашите деди да си остане свята,
земя обединена,земя с традиции свои,
земя на родолюбци,мъдреци и герои!
Ти искаш ни безлични,покорни и страхливи,
забравили кои сме-човеци на света,-
но ти не ни познаваш,ний страшни сме идиви,
когато някой иска да смачка гордостта
на българския род,на паметта му свята,
защото той е пратен от Бога на земята,
да бъде вечно тук,да носи светлината,
която ще лекува на тоя свят душата!


13.03.2002 г.

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ ЩО НЕ ГАСНЕ


На Ана Паскова от с.Ключ


Прекрасно българско момиче
ти българите защити,
по начин горд и героичен
ти сърбоманите смути.


Показа им,че във земята
на Даме и на Гоце пак
пристига вече свободата
и ти за туй им даваш знак!

Не се гаси туй що не гасне,
макар че огънчето спи,
то в силен огън ще порасне
щом Божи дух го подкрепи!

А този дух чрез теб говори
той истината свята сей,
не може с нея да се бори
ни родомразец,ни злодей!

Ще грей зора на свободата
над македонската земя,
когато смачкаме главата
на уродливата ламя,

която сръбските джелати
създадоха с лъжи и меч,
но Господ в пъкала ги прати
и няма да се върнат веч!

Ще стане пак това,което
мечтаха нашите деди-
Отечеството наше свето
единство ново да гради!

 

10.06.2003 г

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 




 

 


 

ЧОВЕКО,СПРИ !

По повод на катастрофалното земетресение в Азия


Живот,живот,какво си ти кажи,
на Бог творение ли си могъщо
или си съвкупност от лъжи,
явление на Дявола присъщо?

Защо създаден си и ти човек,
доброто ли да носиш на земята
или си антипод на добротата,
сега в размирния и страшен век?


Какво научи в дългия си път
от прародителя Адам до днес?
Какво донесе ново във светът,
развитие напред или регрес?

Макар че пориш гордо небесата,
с ракети бързи космоса браздиш,
добър стопанин ли си на земята
или хармонията й рушиш?



Че тя е жива-ти не го разбра,
эатуй ще плащаш греховете свои,
макар че тя е толкова добра
не ще преглътне злосторствата твои!

Днес тя разтърси своята снага
за да покаже колко си немощен,
че с туй което правиш и сега
нещастия ще си докараш още!

Предупреждава те да се смириш,
да се огледаш на къде отиваш,
постъпките си да преоцениш
и ценностите вечни да не сриваш!

Затуй се спри!Към Бога обърни се
и забрави за златния телец!
Към Божийте закони пак върни се
и доближи се до своя Творец!

03.01.2005 г.



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

ТИ  БОЖИ ДАР СИ


На Божидар Димитров


Ти Божи дар си за земята наша-
от тебе сила българска струи!
Не може подъл враг да те уплаши,
навярно той от тебе се бои!

Защото истината свята свети
като звезда във твоите ръце,
а знамената български развети
разтупват всяко българско сърце!

По пътя на дедите ни премина,
извади бисери от пепелта,
направи ти за своята Родина
всичко добро що заслужава тя!

С гърдите си реши да я опазиш
и славата й да възвеличиш,-
дълбоко в вековете да нагазиш
и старини безценни да спасиш!



 

Защото българинът се нуждае
от нова сила и от подтик нов,
той трябва себе си да опознае,
за нови подвизи да е готов!

А ти това помагаш му да стори-
на себе си да стане господар,
за бъдещето свое да се бори,
та да получи своя Божи дар!


27.02.2002 г.
* * *

А твойта партия велика
във катастрофа ни натика
и върна ни далеч назад
от цивилизования свят!

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

ТЪГА ЗА МАКЕДОНИЯ


Г.Димитров и Македония


Димитров,Георги,вожде свят,
лежиш спокойно в Мавзолея-
отиде си от този свят
със много тежък грях към Нея!


Гласът ти чу се надалече-
страни,пространства,океан,
разбираха,че ти си вече
на бъдещето великан.

На светла правда си тръбач,
на свобода и справедливост
и на народите водач
към бъдещето примамливо.



 

Такъв бе ти.Ти бе в борба
за идващата епопея
и може би и не разбра,
но стана тъй-предаде Нея!

В стремежа си към висините
забрави ти човешки страсти
и в главолома на борбите
направи чудеса прекрасни.

Ти приравни приятел с враг
вълка със агнето събра,
но в розовия бъдещ свят
противностите не разбра.

Такъв бе ти.Човек голям,
човек велик,човек идея.
И заедно с това без срам-
безсъвестно продаде Нея!


Една бе Тя.Защо забрави,
че тя по-скъпа е от всичко.
Защо последна Я остави
във мислите си тъй велики?

Една земя,земя на твоя корен,
земя на твоите деди,
земя свещена,със дух непокорен,
видяла толкова беди!


Земя на Кирил и Методий,
на Климента и Самуила,
земя тъй-жадна за свобода,
за българите свята,мила!

Земя на братята от Струга,
земя на Гоце и на Даме,
земя със паметни заслуги,
за българското наше племе.

Ти в името на Коминтерна
на враговете Я остави,-
да носи участта си черна-
гласът Й жален ти забрави!

Ти горд бе с българското слово,
в света го даже ти прослави,
издигна го със сила нова,
но братята си изостави!

Душите им на кръст разпъна,
нарече ги със чуждо име.
Ти вярата им в нас препъна,
разкъса връзки неброими!

С какво във бъдещето близко
ще те запомнят,аз не знам-
с величието ти човешко
или със българския срам!?

 

30.12.1987 г.
            

 


 

 

 

 

 


 

ЗА ТАЗ ПОБЕДА СПОМЕНЪТ ТЕЖИ


По повод победата на цар Калоян над латинците при г.Одрин през 1205 г

Във древни,стари,славни времена,
когато силна беше нашата страна
и мощни бяха нашите царе,
не можеше съдбата да ги спре!


Един от тях разби за първи път
на западните рицари цветът-
край Одрин кръстоносците той спря
и устрема им гибелен възпря!

Това бе Калоян-велик водач-
боец и дипломат-ловък играч,
със сила,хитрост и българска вяра,
въздигна той държавата си стара!

За таз победа споменът тежи
и Франция за Балдуин тъжи-
на българите не прости вината,
че нявга са я били във войната!

Изчака тя да минат векове,
та за реванш мъстта да призове.
България надви в неравен бой
и я разкъса безмилостно в Ньой!

Но и това не смири гордостта,
на френските водачи яростта
и те със отмъстителност жестока,
захванаха се на България за тока!

Наложиха да бъде тъмнина
навсякъде във нашата страна,
да няма производство във АЕЦ,
та от Европа пак да сме далеч!


А вместо със достойнство и със чест
да бранят българския интерес,
държавниците ни превиват гръб
и хвърлят целия народ във скръб!
* * *
Ний всички българи ще се сплотим,
България от гибел ще спасим,
с достойнство, доблест,дух и мъжка сила
ще защитим Родината си мила!

 

11.04.2005 г.


 


 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

ЗАМИНА С И ЕДИН ВЕЛИК ЧОВЕК


На папа Йоан Павел II


В началото на този странен век
эамина си един велик човек,
от Господа изпратен на земята
на хората да носи светлината!

Животът му бе дълъг и суров,
но той за своя подвиг бе готов.
Със злото да се бори всеки ден
за него бе закон и дълг свещен!

Със Сатаната влезе във война-
освободи той своята страна,
поляците към Бога върна пак
на комунизма от страшния мрак!

Империя жестока победи,
със нея битки хиляди води.
Народите от робството спаси
и вярата им в Бога възвиси!



Моли се в синагога и мачет
и срещна се с поклонници безчет.
От него черпеха любов,утеха
и вярата му в бъдещето взеха.

Да стане Бог за всички по света-
безценен дар-бе негова мечта.
И тъй чрез множеството си лица
да влезе във човешките сърца!
* * *
Животът му ще бъде образец
за всеки християнин и светец!
От неговата смърт ще черпят сила,-
безсмъртен ще остане той Войтила!

 

04.04.2005 г.

                          


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 




ТИ БЕШЕ ВСИЧКО

На дядо Вазов

Велики българино и поете,
не зная аз дали ще ми простиш,
че вместо гроба ти да кича с цвете
ти посвещавам бедния си стих!?

Аз зная ,ти не се нуждаеш от защита,
ти сраснал си с народната душа,
но болката във мен все още пита,
не мога още да се утеша!

Защо така отнасят се със тебе,
уж българи,с познати имена,
нима на тях не си им тъй потребен,
нима не чувстват мъничко вина?

А плюят те безмилостно,жестоко,
ругаят те за твойта висота,
за твоята привързаност и мъка
към твоята България света!



Нима не беше ти светец народен,
не беше ли художник най-велик,
не съгради ли паметник огромен
на българския устремен войник,

на битките ни вечни за свобода,
на звучния ни,прелестен език,
на мъките,мечтите на народа,
на светлия му и възвишен лик!?

Ти беше всичко,беше вдъхновение,
изтръгнато из пламенни гърди,
ти беше дух,ти беше просветление,
ти беше струна,песен беше ти!


 

Защо,защо,след като толкоз даде
от себе си,от свойта красота,
от ближните си беше ти предаден,
макар признаван от света!?

Скърбя за теб,скърбя за тях,
за тяхното безумство жалко,-
но те ще се превърнат в прах-
забравени,нима е малко?

А ти ще тръгнеш с нова сила
България те вика с глас
към славата й бъдна,мила.
Бъди ти вечно редом с нас!

24.12.1987 г

            

 

 

 

 


 

 

ПОКЛОН НА ГЕРОИТЕ,


паднали за Освобождението и Обединението
на България


Поклон на Вас,герои славни,
за вас България не тъжи!
Макар да беше неотдавна,
покриха гроба Ви с лъжи!

А вярвахте,че чрез смъртта Ви
Родината ще се роди.
Уви,дори Ви тя забрави,
след многобройните беди!

Защо от семето Ви здраво
родиха се потомци зли?
Защо Ви Господ тъй забрави,
та и в смъртта да Ви боли?



 

Ни паметник,ни спомен бледен,
ни панахида,нито стих,
ни песен,нито вик последен,
не стоплят свети Ви кости!


Но не скърбете мили мои,
в земята родна спете в мир-
прегърнала Ви кат герои
тя пак ще Ви роди подир!

От Вас ще се родят отново
по-светли,горди умове,
по-българи,със честно слово,
достойни Ваши синове!

Те силата Ви ще засучат,
ще я превърнат в устрем див,
те в бъдещето ще закрачат
без никой да ги победи!

 

23.12.1987 г

 


 


 

ДОЛУ НЬОЙ!

Долу Ньой!Един се вик разнася,
изтръгнат стон от български гърди.
Долу Ньой!Един се вик понася
и стига до далечните звезди!

И този вик ще екне във простора
догдето българи живеят тук,
да спомня на останалите хора
какво направи тежкият юмрук

на победителите наши зли,
на злобата им към един народ,
към неговите доблестни орли,
към порива му устремен и горд.

А този порив бе с могъща сила,
на свободата порив беше той,
защото за Родината си мила
един народ отиваше във бой!



 

За братята останали във робство
под тежкия ботуш на врагове,
които с дива ярост и свирепство
рушат свещени наши домове.

Рушат на българският род душата,
рушат това,което е създал,
откакто е отседнал на земята,
която Господ вечно му е дал!

Макар,че порива му укротиха
със груба сила и жесток диктат,
те вярата му силна не убиха,
че справедливост има в този свят.

Че изва някой по-прекрасен ден,
когато силно ще извика той,
от светла радост въодушевен:
-Хвала на Бога!Падна,падна Ньой!


28.11.1995 г.



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

А КАЗВАХА НИ ВСИЧКИ...

На Петър Добрев-откривателят на българите

А казваха ни всички,че сме тюрки,
препускащи на своите коне.
Но ти обърна пластове дълбоки,
премисли всичко и им каза-не!

Не сме ний тюрки,ний сме друго племе
и идваме от гордия Памир.
В душите ни могъща сила дреме
и ний ще я покажем по-подир!

Защото славни са дедите наши
и е победен българският меч,
защото във живота не ни плаши
ни враг,ни дявол,ни прокобна реч!


Ний покорихме траки и славяни,
с тях заживяхме на една земя
и заедно в единен впряг събрани
победно нашта сила загърмя!

И претвори се в бляскава държава,
в държава на перото и мощта,
в държава на величие и слава,
в държава на духа и светостта.

И таз държава вечно ще я има,
защото тя е сплав на мощ с идея,
защото тази сплав е неделима
и времето безсилно е пред нея!

02.12.1997 г.                                                   

              

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

РОДИ СЕ ПРОСТ

На Яне Сандански

Роди се прост и прост живя,
и бе жесток в жестоко време.
Опитваше се чрез това
реванш за себе си да вземеш.

И искаше да се равниш
със българските великани,
за себе си да изградиш
представи толкова желани.

Представи за велик и горд
защитник мощен на раята,
на българския твой народ
борец за свободата свята.

И за доброто уж на роба
бори се и не се уплаши
да пратиш стотици във гроба,
макар да бяха братя наши!


Сдружи се ти и със тирана,
макар да беше твърде ясно,
че гибелна посока хвана
към бъдеще не безопасно.

Безмълвно хиляди убити
от нашия вековен враг,
от родната земя покрити,
със ужас гледаха те как

вилнееш в родните предели
от бясна злоба завладян-
с войводите си озверели
да сбираш кървавата дан.


Това,което ти направи
не ще народът да прости,
макар доскоро празноглави
да вдигаха те в висоти.

И името ти във забрава
и мрак ще да потъне там,
където с ужас се изправя
пред Бога българският срам!

08.12.1997 г.




 

 

 

 

 

 

 

 

 

````

 

НЕ ДАВАМЕ Я!


По повод връщането на Паисиевата история в манастира “Зограф”

Защо я връщаме при враговете,
нима ще я опазят като нас!?
Не я оставим тука до ни свети
като свещица в мрачния ни час.

И колко са светините ни стари
останали от нашите деди,
достигнали като свещени дари,
за да ни пазят днес от зли беди?


Защо така безумно ги пилеем,
защо не вдигнем гордо своя лик
и от враговете си не смеем
да защитим един завет велик!?

О,българи,защо така мълчите,
защо смирено свеждате глава,
защо светинята не защитите,
не чувате ли на кръвта зова?

Да беше днеска дядо Вазов тука,
да беше Левски с своята кама,
изляли биха цялата си мъка,
за да спестят на този ден срама!

О,българи,да върнем таз светиня
Паисий ни зове от своя гроб,
защото без магията й силна
пак българинът си остава роб!

Проклятие ще падне над главите
над тез безумци,що във своя страх
надеждата отнемат ни,мечтите
и правят непростим и тежък грях!

Защото време е да се свестиме,
да станем пак каквито сме били,
комплексите си ний да победиме,
прокобата от нас да отделим!

 

12.01.1998 г.




 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

ВИДЯХ РЪЦЕТЕ ТИ

На Стефан Стамболов

Видях ръцете ти отрязани
от хладнокръвен,зъл убиец,
видях очите ти затворени,
главата с търнений венец,

що носеше в живота си метежен
в дни на падения и на възход.
Ти беше груб,но бе и нежен
в борбите си за нашия народ,

Със враговете му безбройни,
що искаха да смачкат,да сломят
стремежа му към светли бъднини,
към истина и място в този свят.

Бунтовникът у тебе не умря,
живееше той заедно с поета,
с блестящата и пареща искра
на българската вяра света.

С големият си ум,сърце горещо,
със усета си жив за свобода
ти българския род поведе вещо
и го спаси от гибел и беда.

Докато беше ти,народът наш
премина трудности и бури зли,
което ти предвиди,туй стана,
а не което светът повели!

Успя ти кораба държавен
да изведеш до бряг желан,
макар и трудно управляван
и от вихрушките люлян!


Уви и теб не пожалиха,
а те убиха с ярост страшна,
за бъдното не помислиха,
за нашата съдба неясна.

За братята отвъд Пирина,
за беломорските поля,
за злото що не ни подмина,
а като чума ни заля.

А днес ти толкова си нужен,
защото няма между нас
човек с духа ти непостижен
да ни извика с пълен глас.

Да ни сплоти,да ни изправи,
във бъдното да поведе.
Това,което ти направи,
повторно пак да ни даде!

24.03.1995 г.

         


 

 

КРЪСТИТЕЛЯТ

На отец Боян Саръев

Роди се ти във планината
сред върхове,гори,скали
в прекрасно кътче от земята,
където вият се орли.

Където горди хора раснат,
макар обгърнати отвред
от фанатична власт,ужасна
на мюсюлмански тъмен ред.

Расна,но водеше те друга,
не мюсюлманската звезда,
защото на Христос със плуга
захвана своята бразда.

И я браздиш във камънака
сред бурени и люти змии,
на градоносни бури в мрака,
където злобен вой гърми.

А в твоята бразда вървят
родопските ти синове,
които вече осъзнават,
че вкупом кръста ги зове.


Да се завърнат там отдето
отлъчи ги жесток тиран,
със меча остър и въжето
на кръвожадния султан.

Да се завърнат към рода си,
към християтския завет,
да бъдат вечно братя наши
да крачат в бъдното напред,

там гдето българската сила
ще разцъфти в прекрасен цвят,
а нашата Родина мила
ще заживее в чуден свят.

Светът на свободата свята,
светът на братската любов,
когато вечно на земята
редът ще да настъпи нов!

26.04.1995 г.




 

 

 

 

 

 

 

 




 

ЗА НЕЯ ДАДЕ ВСИЧКО

На Гоце Делчев

Роди се ти във робско време,
роди се в време на борби,
когато българското племе
частица свобода доби.

И повече не му се даде
от силите велики пак,
защото Господ го създаде
да тъне във беди и мрак!

Да влачи участта си жалка
разкъсано и озлобено,
а стръкчето надежда малка
да се прекърши осланено.


Надеждата,че както нявга
ще стане гордо и велико
и българската стара слава
ще се завърне многолика!



Ти срещу волята Господна
реши народа да сплотиш,
със сила мощна,благородна
окови тежки да строшиш.

Забрави ти за всичко друго,
забрави ти,че беше млад.
Нема любима,ни съпруга,
ни свидна рожба в този свят.

Венча се ти с една невяста,
със Македония красива,
със вярност се обвърза свята
и се обрече с ярост дива!


За нея даде всичко свое-
дори живота не пожали,
позна страхливци и герои,
бори се със свирепи хали!

Живя,горя,но днеска само
духът ти свят върви със нас,
а костите ти гният тамо,
където скръб е в този час.

Защото твоята Родина
биде разкъсана без срам
и свободата я подмина,
понеже българи са там

и искат с братята си вкупом
да заживеят най-подир
във своя стар,бленуван дом,
за да творят и пеят в мир!

 

12.04.1995 г.




 

ПОКЛОН НА ТЕБЕ


На Коста Църнушанов


Поклон на тебе българино горд,
на твойта непреклонност свята,
да защитаваш българския род,
докато ходиш по земята!

Роди те македонската земя
заливана от стонове вековни,
където битка не една гърмя
и се твориха подвизи чутовни.

Роди се в дни на робска мъка,
в дни на въстания и на борби,
в дни на геройство и разлъка
и на променяни силом съдби.

Живя ти дълго в дни жестоки,
но не огъна се за миг
и вярата ти бе дълбока,
че ще настъпи ден велик,



 

когато българското племе
единно,силно ,пак ще се сбере
и свойто място ще заеме
от Дунава до Бялото море!

И нека Бог да те поживи
да бъдеш още дълго между нас,
да преживееш дни щастливи
до този вече наближаващ час,

когато Вардар и Морава
ще могат сладко да шептят,
че българската стара слава
се е завърнала при тях!

   

    22.09.1995 г.


           

 

 

 

 

 


 

ЖИВОТЪТ ТИ ПРЕМИНА...

На Димитър Талев

А вече сто години отлетяха
на тоя свят откакто се роди.
Години все на черни мъки бяха,
на скръб и болка и на зли беди!

Затуй,защото през тях изгоряха
на българите свидните мечти,
мечти що неочаквано умряха,
макар да бяха сбъднати почти!

И трябваше отново да се бием
за родната земя,за своя дом
и чашата горчива да изпием,
та да преглътнем тежкия погром.

Животът ти премина през омрази,
премина през борби и теглила,
но българското в себе си запази
и го въздигна чрез свойте дела.

Запали свещ в железния светилник,
та светлината й да освети
на българите жалостния делник
и да пробуди старите мечти.

И зазвъняха преспански камбани
събудени от мощния ти зов,
за да лекуват вековните рани
и да разпалват народна любов.

Възпя Илинден,битката ужасна
на роба със тирана му жесток,
та вярата у него да не гасне,
макар отслабена за дълъг срок.


Цар Самуил извика от далеко
отново да извади своя меч
и в новото ни битие нелеко
да ни напътства с мъдрата си реч.

И всичко що стори,сега ни дава
могъща вяра,че както преди ,
пак ще възкръсне нашата държава
и ще премине през всички беди!

Таз вяра ще прескочи и нататък-
от Осогово към Вардара,там
где свободата,макар и в зачатък
ще да измие българския срам!

05.02.1999 г.


               

 


 

НА БОРБА!

 

На Здравко Здравевски

Здравко,Здравко горд юнак
за борба се готви пак
и за нашите душмани
той страшилище ще стане!

Смело с българския лъв
и със българското знаме
той в борбата ще е пръв
и победата ще вземе!

Той със свойто ВМОРО
през Вардара ще премине
и за бъдеще добро
българския род ще вдигне!

Та да стигне обновен
до вековния си корен,
до един завет свещен
от дедите си оставен!



Да гради единство братско
във единствена държава
и с усилие гигантско
да възвърне стара слава!

Да достигне бъднини
чудни,славни и велики
и прекрасни мирни дни
и успехи многолики!

 

04.10.2011 г

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

ДЕ БРЕ ,КИРО!

На Киро Глигоров

Те гледам,те слушам
и чудам се я,
от дека си джанъм,
що сакаш сега?

А сборуваш умно
и лик ти убав,
и све е разумно,
и ужким си прав.

Да думаш ти знаеш,
от как си роден,
язикот ти лае
и ноке и ден!


Що сакаш да кажеш
не могу да знам-
го въртиш,го сучеш,
го мажеш ти сам!

За народ се бориш
со врагови зли,
но що ли ке сториш
со тия магли,
що сбрал си у глава
по сръбски урок,
да правиш държава
за рекорден срок!

И много се чудим,
каков си не знам.
На бугарин личиш,
за бугарски срам!


31.11.1996 г.

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

НАУЧИ ТИ ВОЙНИКА

На Борис Дрангов

Дрангов,Дрангов,славно име,
име символ,име зов,
за геройства неброими,
за преданост и любов!
* * *
Научи ти войника свой
да бъде патриот,герой
и неуморно да се бие,
и страховете си да крие.

Кат лъв да хвърля се във боя
за скъпата Родина своя.
Да мрази силно и обича,
живот и младост да обрича.


И винаги да побеждава,
да пази нашата държава,
да мачка свойте врагове
тръбата щом го призове.

Да не предава се докрай,
да люби родния си край
и братята си да обича,
от свойто да не се отрича.

Да знае своя род,език
да бъде всемогъщ,велик,
да бъде горд и несломим,
да бъде твърд,непобедим.
* * *
И нека бъдем ученици,
ний днес на твоите войници
та твойте идеали святи
да станат всекиму познати!


Чрез тях да изградим отново
държава на разум и слово,
на мъдрост и Божествен зов,
на братска обич и любов!

07.02.1999 г.




 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

ТРИМАТА

В историята ни нелека
минаха личности безброй.
Едни преминаха полека,
а други с гръмоносен вой.

Едни сияеха със ярка,
неугасима светлина,
други пробляскваха във мрака
на непрогледна тъмнина.


Но сред царе и патриарси,
между боляри и светци,
се открояват трима в расо,
смели,безкомпромисни борци.

Единият от тях роди се
в годините на робство диво,
но с делото си възвиси се
и ни показа,че е живо



 

това,което е зад нас.
Че българската древна слава,
макар забравена тогаз,
ще търси нашата държава,

за да я възкреси отново,
в сияйната й красота,
с вековното й мъдро слово,
с великата й доброта.

Със свойта книжка неголяма
той ни събуди от съня,
разпръсна черната измама
и ни завърна към деня.


А другият бе млад и силен
и пееше с прекрасен глас.
С труд упорит и титаничен
той робското премахна в нас.


Направи ни отново хора,
които любят светлината
и в битка героична,горда
доведе я той на земята,

която беше наша,родна,
безкрайно скъпа,драга,мила,
но дълго време несвободна
и тъпкана от грозна сила.

А третият живее днеска
във времето разделно пак,
когато същността човешка
отново дири оня бряг,

където ще намери пристан
и сигурност и доброта,
където духът и подтискан
ще разцъфти във пълнота.

Той ще спои в едно душата
на българския род трагичен,
чрез любовта си осъзната
и устрема си героичен.

И ще отхвърли всичко старо
от робството дошло у нас
и с кръста си ще да възпира
на Мохамеда скверний глас.

Пред тия българи големи
глави за почит да сведем,
че те на българското племе
строшиха робския ярем!

И имената им безспирно
да мълвим като огнен припев
на българската песен вечна-
Паисий,Левски и Саръев.

03.05.1995 г.

            

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

И ДАДЕ БОГ

На Ванчо Михаилов

И даде Бог да се родиш,
да бъдеш дълго на света,
с живота си да защитиш
на братята си верността.


Верността към род име,
към традиции и език,
към деди незабравими,
към завета им велик.

А тоз завет бе в твойта кръв,
той водеше те в твоя път
и искаше да бъдеш пръв
в борбата на живот и смърт.

И ти успя да устоиш
и в македонската земя
вериги тежки да трошиш,
да пръскаш робската тъма!

И твоят глас като тръба
ехтеше над безумний свят,
та робската и зла съдба
да не постигне твоя брат.

Да може той във своя дом
да бъде истински свободен
и да не ходи пълзешком,
а горд,изправен,благороден!

И доживя да предадеш
борбата си на други хора
и еничарите да спреш
предателство докрай да сторят.


И българския дух свещен
да извратят във македонски,
та брат със брата,ден след ден,
да се разделят с ров гигантски!

 

А днес,когато веч те няма
ний битката ще продължим,
ще сринем жалката измама,
завета ти ще претворим!

И таз държава македонска
във българска ще преродим,
защото няма власт тиранска,
която да не победим!

10.01.1998 г.




 

 

 

 


 

ТВОЕТО ИМЕ


На Тодор Александров

С измама жалка те убиха
и те лишиха от живот.
Те верността ти не простиха
към таз страна и тоз народ.

Защото само твойто име
достатъчно бе за това,
борбата робът да приеме
и вдигне клюмнала глава.

И след покрусата голяма
на катастрофи и разгром
и на съюзнишка измама,
да тръгне в бой за роден дом.

Та поробителите нови,
неканени,по своя път
да бъдат винаги готови
да срещнат дебнещата смърт.



И тези роби-мъченици,
на българския род чеда,
да станат твоите войници
за българската свобода!

И македонските предели
за себе си да отстоят
и бойни знамена развели
напред победно да вървят.

И твойто име да ги води
към идващия светъл ден,
там где сред другите народи
ще срещнат своя брат рожден!


О,Македонийо печална,
гордей се с твоя син-герой!
Не ще е участта ти жална,
щом имаш него,щом е твой!

 

08.02.1999 г.


 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

ИЗПРАВЕН ТАМ

 

На Христо Ботев.


Простреля те куршум незнайно как,
остана споменът за тебе само,
но мощният ти дух със нас е пак,
опора ни е силното ти рамо!
* * *
Изправен там сред родния Балкан
отгоре гледаш своята Родина.
Душата ти кипи като вулкан,-
какво ли през сърцето ти не мина!

И радостта,че я видя свободна,
надеждата за светли бъднини,
покрусата и болката народна
след изживените жестоки дни!

Видя как режат жива плът от нея,
как я делят и я раздават в дар!
За участ зла съдбата как прокле я
да служи на безбожен господар!



Видя как мрат свещени идеали,
как се изражда българският род,
как вяра и надежда са заспали,
как затъпяват мисъл и живот!


И днес със нас това,което става
изпълва твоето сърце със гняв,
защото нашта българска държава
се управлява от елит нездрав!

Но твоя гняв свещен ще ни помогне
да преживеем мрачните си дни,
душите ни злочести ще въздигне
за да достигнем светли бъднини!


18.01.2007 г.

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

КАСИАНА

 

Касиана,Касиана,
май единствена остана,
във страната на Хулите
да възпяваш добрините
на българския народ
и да раждаш щедър плод!

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

ГУЗНА СЪВЕСТ

 

Сред мрака на храма огромен
застанал е човечец скромен.
Поне за мен така изглежда,
когато бегло го поглеждам.

В ръката му свещта трепти
и той усилено шепти.
И със смирение голямо
той с Господа говори нямо.

Прикляква пред икона свята,
чело той удря във земята.
Какъв светец,какво смирение,
какво Божествено творение!
* * *
Човек там други не видях
така усърдно да се кае,
но изведнъж аз осъзнах,
че Данчо Ментата това е!

10.06.2009

 

 



 

КОЛЦИНА СА ОСТАНАЛИ?

 

На Асен Йорданов /По повод изявите му
в предаването “Неудобните” на Канал 3/

Колцина са останали кат тебе
борци за правда и за свобода?
Но ти си хвърлил своя тежък жребий
на истината казваш само да!

Защото днес живеем в диво време
и няма доблест, нито доброта!
Превърнахме се във хайдушко племе
загърбило морала и честта!

Забравихме и чувствата човешки,
но споменът за старите деди
един осъжда новите ни грешки
и пази ни от бъдещи беди!

Тоз спомен ни нашепва да се борим,
неправдата да гоним всеки час,
та греховете стари да не сторим
и Божи дух да се всели у нас!

Тоз Божи дух чрез тебе ни говори
и дава нови сили за живот.
Той дяволските сили ще пребори
за да възкръсне българският род!

15.01.2007 г.

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

НЕ ЗНАЕХМЕ

 

По повод гибелта на 15-те българи
в Охридското езеро

Обичахме те езеро прекрасно
за българите беше ти мечта!
Не знаехме,че толкова опасно
и гибелно, и пагубно, и страшно
от дълбините дебне ги смъртта!

Не знаехме,че искаш жертви братски,
че жадно си за български души.
Нима са малко жертвите геройски
гробовете войнишки и хайдушки,
та искаш още съдби да рушиш?

България не те разбира вече,
защо ,защо измъчваш ни сега?
И ти ли с враговете се повлече,
от битността си стара се отрече
и ни изпълваш с болка и тъга.



 

 

 

А може би от Бог е отреден
тоз скръбен ден,та с братята отвъд
да осъзнаем общия си корен
и в този свят жесток и спорен
да тръгнем заедно по своя път!


09.09.2009 г.

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

ХЕЙ ВАРДАРЕ!

 

Македония-българска земя.
Бугари умрете!

 /По повод годишнината от смъртта на
  Мара Бунева/

Хей, Вардаре,река печална,
защо търпиш неправда жална!?
Защо от гняв не закипиш,
защо за правдата мълчиш?


Защо не кажеш на децата
каква е истината свята
за техните бащи,деди,
за многобройните беди,

за сърбоманските лъжи,-
за Гоце,Даме им кажи!
Че станали са еничари
на нашите душмани стари,

че мразят своя род,език,
че част са от народ велик,
че плюят бащина си вяра,
че губят идентичност стара,

че са излъгани жестоко
и ще платят цена висока.
И Господ пак ще ги накаже-
Той силата си ще покаже

за да отпрати ги натам,
където има само срам!
Но този срам ще ги спаси,
духът им пак ще възвиси,

та тази тяхна дивотия
със кръв и мъки да измият
и слеят вяра и живот
със българския свят народ!

15.01.2007 г.

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

НА НОЖОТ

 

На четнците загинали на вр.Ножот


Забравиха за вас чеда бунтовни,
но аз ще ви извадя от забрава,
защото с подвизите си чутовни
вий се окичихте с безсмъртна слава!
* * *
Затихнаха последните гърмежи-
остана само гробна тишина
и голи тела на мъже и младежи
загинали във яростна война!

А враговете им безмълвни спряха-
пред подвига им сведоха чела,
от саможертвата им онемяха,
от силата на техните дела!

Събрали се от цялата страна
за жална Македония умряхте,
България за вас беше една
затуй и пред смъртта дори не спряхте!

Умряхте вий без страх, за свободата,
за вашата измъчена земя,
за своята Родина чудна-свята,
където битка не една гърмя!
* * *
А ето днес след толкова години
земята ваша тъне в черен мрак,
но българският дух не ще загине
и обновен ще се завърне пак!

Ще се завърне мощен там,където
борихте се за вяра и народ
и Господ ще ви върне от небето
за да възкръснете за нов живот!


Душите ви ще се вселят отново
във нови хора-българи добри
и българското родно,свято слово
ще се разнася над поля,гори!

И Македония ще стане силна
и обновена българска земя
отново горда,смела и свободна,
защото робството завинаги умря!

 

27.12.2010 г.


              

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

И Н Т И М Н О










 

СПЪТНИЦА


На Ирина


Не те насилвах.Ти сама реши
да бъдеш моя спътница в живота,
та заедно да влачиме хомота,
в тоз свят жесток по-малко да грешим.

И тъй вървяхме в дългия си път,
деляхме радости,несрети,мъка,
но нямахме ний мисъл за разлъка,
макар да ни подмамваше светът.

Край нас прелитаха лета и зими,
растяха бързо нашите деца,
изнизваха се дни неуловими,
браздяха с бръчки нашите лица.

Мечти, надежди бързо отлетяха
остана само болка и печал,
защото днес след дните що минаха
за бъдещето тъжно ни е жал!



 

Какво ще стане питаме се често,
какво очаква българския род?
Защо е нашто време тъй злочесто
и ще намерим ли през него брод?

Ще можем ли във дните си накрая,
спокойно да преминем в други свят
и да отидем ако не във рая,
то там где мъдрост и любов царят.

И да оставим тука на земята
деца и внуци,нашия народ
закриляни от сила светла,свята,
градящи нов по-справедлив живот!


12.01.2001 г.



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

ДЕТЕНЦЕ МИЛО

На Иринка

Жена безумна от нас те отвлече,
която твоя майка се нарече.
И може би, защото те обича,
на зла съдба живота ти обрича!

А беше ти детенце тъй щастливо
усмихнато,приветливо,игриво.
Изпълваше ти дните ни чудесни,
с закачки мили,със бели и песни.

Но таз неправда Господ ще поправи,
той чудеса безбройни ще направи,
за да завърнеш се при нас отново,
за нов живот и радости готово!

За да пораснеш сред любов и радост,
да преживееш юношество,младост,
сред хората,които те обичат
и бъдеще щастливо ти предричат!

Така ще стане,вярвам във съдбата,
макар че тя е груба и чепата
и във живота за да ни закриля,
от нас изисква мъжество и сила!

А майка ти безумна -то се знае,
за тебе непрестанно ще ридае,
но този който злото пожелава,
без радости в живота си остава!


11.11.2000 г


           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

ПРЕКРАСЕН СВЯТ

 

 Прекрасен свят! Живот отвред извира!
Прелитат птички,греят цветове.
Земята за прераждане зове,
в недрата й могъщество напира!

А колко хубаво е да си жив,
да гледаш красотите на света,
да се изпълваш цял със доброта,
да си спокоен,ведър и щастлив!

Тъй непрестанно всичко все напред
от векове се движи в своя път,
но где отива в тоя път светът,
дали към гибел или към разцвет?

Зараждат се империи и държави
и всякаш времето е неспособно
да спре развитието им злокобно,
пред Бог да се смирят да ги застави!

Но всичко временно е в тоя свят
и Господ не оставя нищо вечно-
променя той щастливото в трагично
и първите отпраща най-отзад!



 

Могъщите оставя във забрава,
а слабите издига изведнъж
и дава шанс на всеки умен мъж
да се окичи със лаври и слава!

12.04.2002 г.

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

НЕ ИСКАХ

На Кирил Варсамов

Жестока смърт!-И тебе те отнесе-
нелепо,неочаквано-във гроба.
Духът ти тя към вечното понесе,
где няма суета,ни хорска злоба,
нито страдание,ни зла прокоба.

Не исках да те видя тъй-
безжизнен и затрупан от цветята.
И моля да ме извиниш за туй,
че не можах, подвластен на тъгата,
във сетния ти път да те изпратя!

Представях си, как точат се безспир,
край ковчега ти хора разни-
приятели, дошли във вечен мир
да те изпратят в висините звездни,
но и завистници и лицемери гадни.

Не исках да остане твоя лик
във паметта ми здраво запечатен
и свързан с този най-злокобен миг,
когато във земята си изпратен,
за вечен сън,без знак за път обратен.

А исках да запазя в мене спомен,
за живия човек,добър и справедлив,
за туй що сътвори,за учения скромен,
който за всички нас,в живота си горчив,
макар и нявга остър,бе мил и отзивчив!

27.09.2001 г.


              

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 





 

ТАКА ЩЕ ТЕ ЗАПОМНИМ

На майка ми

Така ще те запомним-мъничка и тиха,
усмихната,работеща безспир.
Смъртта и времето и тебе не простиха,
почивай майко,спи във вечен мир!

Ще минат дни и месеци,години,
ще се променя покрай нас светът,
но ще те помнят твоите роднини,
където и да са по своя път!

И нека Бог отсъди справедливо-
да те отпрати в небесния рай,
далеч от нашто битие-горчиво,
в далечния и справедлив безкрай!

12.12.2000 г.


           



 

ПРИЯТЕЛЮ ПРОСТИ

На Марин Кунев

На своя ред замина си и ти,
внезапно, в ден жесток и страшен.
Приятелю,завинаги прости,
дано се сбъднат твоите мечти,
във други свят не тъй суров и грешен!

В живота си стори добри дела
и ще те помним докато сме живи,
пред паметта ти свеждаме чела,
макар че вече дух си с нас ела,
да скитаме из планините диви!


А сигурни сме,че ще бъдеш с нас,
че ще се връщаш често на земята,
ще си говорим мислено,без глас,
за туй,което беше твойта страст-
природата,света и красотата.

Защото вечен е духът човешки,
променя само външния си лик,
оковите на тялото тъй тежки,
захвърля кат ненужни стари дрешки
и литва волно в звездния светлик!

Там слива се с Божественото тяло,
изпълва се с покой и благодат,
с Вселената той става едно цяло,
което същността е осъзнало,
на този сложен и изменчив свят!


21.07.2002 г.


 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

ОДА ЗА ВЕЛИКИЯ ШАХМАТИСТ

В Крайници, село известно,
там под Рила планина,
роди се момче чудесно,
дар за нашата страна!

Митко Велчев се нарича,
Загранярски го зовът.
Да играе шах обича,
той най-много на светът!

В таз игра успехи има,
бие всички той поред.
Пролет,лято,есен,зима,
винаги е все напред!

И във своите изяви
той надмина Ботвиник!
Партий бисери направи
и нарече се велик!


Този разум титаничен
превъзхожда даже Тал,
а твърдят със тон логичен,
че и шахът е създал!

Това Карпов,Капабланка,
бледи сенки са му те,
друга дарба тъй велика,
веч не ще да порасте!

И прочу се надалече,
в Музга,Камещица* чак!
И известен стана вече,
нашият голям юнак!


Но в едно не му вървеше,
да постигне своя блян,
той победа да запише
над страшния Персиян!


31.08.2001 г.

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Музга,Камещица-села в Габровско.




 

КОРАБЪТ НА ХЕХЕХЕТО


/Нашенски нрави/


На тези,които се познаят

Стратегът Лилов* каэа вещо:
-Властта ний трябва да държим!
И одобрение горещо
получи той от своя тим!

-Да не допуснем Сатаната
над нас отново да владей!
Да го сравниме със земята,
да смачкаме ний тоз злодей!

-Ще става туй,което кажем-
ний чужда воля не търпим!
С гнева си справедлив ще смажем
стремежът му непоносим!


-Булдозерът не е тъй страшен-
върви той винаги напред!
За себе си е по-опасен,
че трудно може сам да спре!


 

 

 

И вкупом вярната дружина
за работа се залови.
Мисловна дейност-интензивна
започна в умните глави!


Стратегията си развиха
във оптимален вариант,-
на Норчето се довериха,
че тя е истински брилянт!

С лъжи омая баба Яга
тъй,че в решителния миг
от Сатаната да избяга
и сътвори прелом велик!

Избраха си и Капитана-
той вундеркинд е,гений същ.
Като скала пред тях застана
със интелекта си могъщ!

И корабът на Хехехето
подкараха на празен ход,
към плитчините на морето,
отдето няма вече брод!

Моряците неблагодарни
зад борда ще изхвърлят с шут!
Моряци умни и кадърни
не стават за научен труд!

Ще си намерят те моряци
кат Сендов весели,добри,
но иначе,че са тъпаци
това не е кусур дори!



 

 

 

И под крилото си могъщо
Духовний вожд ще приютят
и както им е най-присъщо
дълбокий сън пак ще заспят!


15.05.2004 г

 

 

.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Стратегът Лилов-псевдоними



 

 

ГОРАТА НА ХУЛИТЕ

 

По повод празника на Народните будители

 

Между дърветата в гората
се скитам аз като дете,
но тя за мен е непозната
и малко чужди са ми те.

Разглеждам аз на Хулите гората
и преценявам всякое дръвче-
кората, цветовете и листата
и колко силно слънце ги пече.

Дъбове виждам с плодове обилни,
които само свинете ядат
и трепетлики нежни, но стерилни
безпомощно със листи да трептят.

По пътя срещам гъбки разноцветни
кои красиви, кои не дотам.
Изглеждат ми примамливи, кокетни,
но трудно е за мене да ги ям!



Мечета мили, тромави, забавни,
лисички със раирани кожуси,
водички бистри във потоци бавни
и раци хапещи се помежду си.

Птички скокливи от храсти чепати
гората пълнещи със звукове игриви,
но кодовете в песните им скрити
навяват скука и размисли сиви!


Накрая срещам пищна орхидея
със бели цветове като касинки-
признавам че омаян съм от нея,
от прелестта на нежните й гранки!
 * * *
Най-хубавото е това,че има
гора такава в нашата страна!
Макар че днес у нас е люта зима
гората ще ни дава топлина!


31.10.2009 г.

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

ПЕСИМИСТИЧНО


На брата Милчо Кирилов


Светът все още е прекрасен,
все още птички пеят вън,
но нашият живот ужасен
дано е само кратък сън!
* * *
Какви ли песни да запея,
какви ли рими да редя,
че мъката ми е за нея-
не мога обич да родя!

Българийо,защо умираш,
оставяш своите деца?
Защо бедите им не спираш
и мъчиш техните сърца?

Какво дедите ни сгрешиха
по дългия си път до тук,
каква греховност сътвориха
та всичко ни върви напук?



Какво във гена ни се сбърка,
та правим всичко на инат
и таз държава се обърка
и тъне в хаос непознат?


Защо пак днес сме разделени
на много лоши и добри,
душите ни са наранени
и адски огън ги гори?

И няма никаква надежда
за нас и нашите деца
и отчаянието се загнездва
във градове и във селца?
* * *
О,Господи ела отново,
подай ни дружеска ръка
и подкрепи ни с мисъл,слово
та да не мъчим се така!

25.06.2009 г.


 


 

 

 

 


 

И РЕЧЕ БОГ


И рече Бог и сътвори Земята
и я насели с птици,зверове,
със багрите омайни на цветята,
с води обилни и със снегове.

И завъртя я около оста й,
и даде и така и нощ и ден,
и слънце да й свети Той избра й,
за да я топли в Космоса студен.

Така твори и умори се много
и седна да почине след това.
Творението си огледа строго,
доволен сведе старческа глава.

Хармония в творението свое
успокоен навсякъде видя.
Разбра,че всичко в тоя свят добро е
и тъй блажено в размисъл седя.


Но изведнъж с усмивчица лукава
към него ангел благ се приближи
-О,Господи,вечна е твойта слава,
но Ти на тварите я покажи!

Ако за тях останеш скрит,незнаен
те няма да познават твоя лик,
а той така възвишен е,сияен
и отразява твоя дух велик!

Защо не сътвориш себеподобен
та той да властва над Земята сам.
За тебе той да бъде вечен спомен
и волята Ти да налага там!


И рече Бог,че ангелът е прав
и сътвори човек по образ свой,
и вдъхна в него дух могъщ и здрав,
та тварите да управлява той!
* * *
Изминаха години от тогава
и дядо Господ дори не разбра,
че ангелът с усмивката лукава
със него пъклено се подигра-


че той бил пратеник на Сатаната
за да руши хармонията на Земята!

 

28.07.2010

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

   ПРОЗАИЧЕН

 

КАЛЕЙДОСКОП

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

ЗА ЧЕТИРИМА

 

Вървим по горската пътека с приятеля и колега Марин/вечна му памет/.Стъпките на 120-130 килограмовото му тяло отекват в отсрещния скат.Тръгнали сме от ранната утрин ,а макар че наб-лижава два след обяд все още сме далече от хижата.Темите на разговора ни се сменят често-преминаваме от тема в тема,като внезапно ги променяме,прескачаме от гъби на жени,от политика на спорт,от варене на ракия до промените в климата и така до безкрайност.Внезапно по средата на едно изречение Марин про-плаква:-Ей,ама както съм огладнял,ако ми падне,ще изям цяло прасе,може и диво.Засмивам се.-Марине,като ти знам възмож-ностите,вярвам че можеш да изядеш цяла кокошка,заек,хайде пуйка,ама чак цяло прасе-не вярвам.Понеже съм зад него усе-щам,че Марин се подсмихва леко и започва да ми разказва една от неговите безкрайни и забавни историйки.-Преди години,като млад асистент, ме изпратиха на специализация в Съветския съ-юз за три месеца.Москва през зимата е доста сива и мрачна,а и когато си сам в големия град дните,а особено вечерите минават бавно и скучно.Извън посещенията на института,в койтоспеци-

ализирах, запълвах времето с четене на книги,гледане на теле-визия и най –вече с обиколки на улиците наголемияград.Даже по едно време направих карта на клозетите в Москва,тъй като няколко пъти изпадах в критични положения.Но не за това ми е думата.Ти си ходил в Русия и знаеш,колко руската кухня е раз-лична от българската и колко трудно повечето българи свикват с нея.След първите десетина –петнадесет дни започваш да си мечтаеш за боб,гювеч,кебапчета,кюфтенца,за салатка с ракий-ка,за домашно винце и за какво ли не още.А след първия месец започваш и да ги сънуваш.Като добавиш и носталгията по Бъл-гария,децата и семейството и по българското слънце престоя става доста тягостен,а времето спира да тече.И така- един ден в доста мрачно настроение вървя по една от централните улици на Москва и гледам разсеяно витрините на магазините.Извед-нъж виждам някакъв надпис с особени букви,а отдолу на руски, с по-дребен шрифт изписано-Грузински ресторант.Спирам оза-дачено.Гледам часовника си –наближава обяд.Хм.Чувал съм ,че грузинската кухня прилича на българската.А и била доста пи-кантна.Замислям се.Абе писна ми от тия руски болумачи.Що не пробвам грузинската кухня-сто процента съм сигурен,че ще е по- добра от руската.Бутам входната врата и влизам в неголямо уютно помещение с десетина маси.Няма многопосетители.Ти-хо и спокойно.Избирам си една по-отдалечена маса с четири стола и сядам бавно.Веднага отнякъде изскача мургав келнер и ми подава листа с менюто на заведението.Взирам се внимател-но в имената на ястията и напитките,но странните и особени названия не ми говорят нищо.Ха сега-какво да правя?Премина-вам няколко пъти по редовете и: О спасение!Прочитам –специ-алитет на заведението и след него някакви неразбираеми слово-съчетания.Голяма работа,щом е специалитет-значи е най-добро-то.Викам келнера и поръчвам специалитета и бутилка грузин-ско вино.Той се усмихва разбиращо и изчезва някъде.Минават десетина минути,петнадесет,двадесет-келнерът обикаля окол-ните маси,хвърля от време на време погледи към мене,но не но-си моята поръчка.Почвам да нервнича ,но се утешавам с това ,че сигурно технологията за приготвяне на специалитета е по –сложна и изиска повече време.Минават тридесет и пет-четир-идесет минути.Вече започвам да съжалявам,че влязох в ресто-ранта и даже се каня да си тръгна демонстративно ,когато кел-нерът се появява неочаквано и пита въпросително-Да сервирам ли вече?Потвърждавам ядосано,а наум споменавам някои от вероятните му роднини от женски пол и зачаквам  продълже-нието.След няколко минути към мене се задава ниска количка, бутана от келнера, с поставено върху нея нещо като нашенски мангал,пълен с пламтящи дървени въглища.Количката спира до масата ми.Като истински магьосник, от голям съд, келнерът за-почна да вади дълги дървени шишове с нанизани върху тях пар-чета месо,лук,чушки и други неща,които не можах да разпозная и да ги хвърля върху жарта.Приятно ухание се разнесе наоко-ло.Хората от съседните маси наблюдаваха процедурата по при-готовлението с явно любопитство.След петнадесетина минути, като ги завъртя няколко пъти,келнерът постави няколкото огромни изпечени шишове месо в чинията пред мене, наля ми чаша с поръчаното червено грузинско вино и след като ми по-жела приятен обяд се оттегли дискретно.Тъй като настроението ми се беше вече подобрило започнах обяда си с голям ентусиа-зъм и настървение.Поглъщах вкусните хапки месо,отпивах го-леми глътки ароматно вино и се радвах на късмета си да попад-на в този ресторант.След петнадесетина минути бях погълнал една част от храната и почувствувах ,че гладът ми вече започна да се засища.Продължих да преглъщам с намаляваща скорост,

но камарата в чинията ми оставаше все още твърде голяма.Ядях и мислех едновременно.Да спирам ли,да продължавам ли да ям и трябва ли да се разсипва и оставя такава вкусна храна.Ако продължавах коремът ми щеше да се пръсне.Но ако спра,какво ще кажат хората от околните маси,които ме наблюдаваха с ин-терес,а и келнерът,който поглеждаше любопитно към мен при всяко преминаване наоколо.-Какъв голям мъж,а не може да се справи с един обикновен обяд!Пък нали и храната струва пари,а дневните които отпускаха за престоя ми Москва не бяха  мно-го.Продължих храненето с последни усилия на волята.Всичко в мене се противеше ,но инатът ми надделя.След около четириде-сет минути чинията ми беше празна,а виното изпито.Въздъхнах с облекчение.Бях се справил с шишовете и защитих достойно реномето си на българин,макар че околните не знаеха какъв съм.Поех въздух и извиках келнера за да платя.Той донесе сметката,като ме гледаше,както ми се стори ,с голямо възхищ-ение и респект.Платих и погледнах за последен път написаното върху листа.На хартията пишеше:Специалитет на заведението-за четирима!!!Сега всичко ми стана ясно-защо келнерът беше закъснял толкова много със сервирането и защо аз,който толко-ва лесно се справях с всяко блюдо се бях озорил толкова мно-го!Последните думи на Марин се заглушиха от моя смях-Е Ма-ринчо,след това,което ми разправи нямам никакво съмнение,че може да се справиш и с цяло прасе ,а даже и сглиган!Продъл-жихме пътя си.През върховете на дърветата се показаха черве-ните керемиди на хижата,а там в нея беше и очакваният и от двама ни вкусен обяд.

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

РОДНА РЕЧ,ОМАЙНА,СЛАДКА

 

Граматическите правила на българския език са такива,че той еднозначно ,точно и ясно изразява мислите на говорещия.В пос-ледно време обаче,поради незнайно какви причини-подражател-ство,простотия или снобизъм се налагат норми несъвместими с граматиката на българския език,които го правят все по-неразби-раем , груб и грозен-като следните: -Неусъгласуване по род на съществителни и прилагателни имена-например:Учителят Мил-ка Георгиева,кметът Йорданка Фандъкова,колегата Искра Пет-рова и т.н.,вместо –учителката,кметицата,колежката.Понякого се говори продължително в мъжки род за някакво лице и накрая след като се спомене името се разбира,че става въпрос за жена. -При обръщение към някакого не се използува звателен падеж например –Росене,вземи книгата,Бояне,Димитре,а Росен , вземи книгата .Боян,Димитър,говорете или други подобни, - Въпроси-телните изречения не се образуват с помощта на частицата ли,а чрез поставяне в края само на въпросителен знакнапример:

Вместо-Престъпник ли е Георги Илиев?,Георги Илиев престъп-ник? -Ненужна замяна на български думи с чуждицина напри-мер:на финала- вместо на края,финализиране- вместо завърш-ване,дебатиране- вместо обсъждане,фенове- вместо привърже-ници,тинейджъри- вместо юноши и т.н и т.н. Примерите са твърде много.И всичко това се тиражира и набива в главите на българите и особено на децата от екрана на телевизията ,по ра-диото и от страниците на вестниците и списанията.Какво пече-ли българският език от това-доближава се граматически до английския или става по-благозвучен и ясен-кажете?

 

08.03.2010 г.

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

СЪНОВИДЕНИЕ

 

Божидар Докумчев беше сравнително млад човек от голям град в Северна Македония.Дядо му беше воевода на българска чета взела дейно участие в Илинденско-преображенскот овъстание.

Божидар се гордееше с това,но отричаше яростно ,че дядо му и неговата чета са българи и са се борели за освобождението на българите в Македония от турско робство. За него те бяха маке-донци по националност и нямаха нищо общо с българите.Нещо повече-в неговото съзнание българите бяха най-големите враго-ве на Македония и македонците,фашистки окупатори,диви тата-ри с дръпнати очи,желаещи да присъединят Македония към за-падащата си и мизерстваща държава.Изобщо той беше право-линеен македонски националист и вярваше искрено,че всичко на Балканите,а и в целия свят започва и завършва с македон-ското!Беше активен участник в мрежата на Facebook и водеше яростна война с българските националисти,като отстояваше непреклонно македонската истина и история от техните спеку-лации и фалшификации.
        И така един ден,след като беше прекарал приятна вечер в компанията на приятели, той се прибра уморен в къщи,легна в удобното си легло и заспа здрав непробуден сън.Обикновено сънуваше рядко,но сега съзнанието му се изпълни с ярки и сил-ни видения.Присъни му се,че е възрастен човек,с побеляла коса и се разхожда из улиците на собствения си град.До него върви напето младо петнадесетгодишно момче държащо божидаровия фотоапарат в ръка и снимащо непрекъсната красотите на род-ния град.Божидар интуитивно разбра,че това е неговия любим внук Андрейчо,кръстен на името на пра-прадядо му-войводата Андрея.Времето беше прекрасно и двамата,дядо и внук бяха щастливи и радостни,че заедно обикалят из улиците на люби-мия си град.Изведнъж вниманието и на двамата беше привлече-но от голям транспарант опънат по средата на главната улица,на който с големи букви беше написано:”Двадесет години от при-съединяването на Вардарска Македония към майка България” и после се приканваха гражданите да вземат участие в тържества-та по случай важната годишнина.
-Брей,рече си Божидар,нещо взех да изкукуригвам-какви глу-пости взеха да ми се привиждат.Тия постоянни разправии с бу-гарските националисти в Facebook почнаха да ми объркват по-нятията-каква годишнина,какво обединение-пълни глупости!?
-Чедо,обърна се той към внука си-я снимай тая простотия,това не може да бъде верно!
      Като размишляваше объркано, за току що видяното, той продължи разходката придружаван от Андрейчо,който не спи-раше да снима наоколо.И така вървейки без посока те стигнаха неочаквано до градския парк и поради това решиха да поседнат на някоя пейка, за да си починат.Като се приближиха към най-близката ,те видяха да седи на нея друг възрастен човек,държащ в ръцете си вестник,от който четеше задълбочено.Когато се заг-леда в четящия Божидар разпозна в него един от своите стари приятели, на когото от младини викаха Итар Перо,поради хит-рия и забавен маниер с който общуваше и изразяваше мислите си.

-Перо ,какво си се зачел бре?Какъв е тоя вестник-не съм го виждал до сега?Нов ли е?Какво му е името?
 Божидар погледна заглавната страница на вестника и прочете- „24-часа”.От долу с големи черни букви беше изписано:”По случай 20-та годишнина от присъединяването на Македония към България българският парламент ще проведе тържествено заседание в г.Охрид.Ще присъства цялото българско правител-ство,начело с министър председателя Борис Бойков”.Божидар се залюля като ударен от гръмотевица и може би щеше да падне от изненада,ако Андрейчо не го беше хванал междувременно.
-Перо,какво става бре,приятелю?-промълви Божидар и в тоя момент се събуди от сън, целия облят в студена пот.
-Добре,че беше сън, си каза той, след като досадното видение постепенно се разнесе от съзнанието му.Мама му стара,започ-вам да откачам.Тия шантави бугари ке ме подлудят с тяхната пропаганда!
* * *
Изминаха няколко дни от кошмарния сън.Божидар постепенно забрави за ужасното видение.Ежедневието го погълна и той се захвана усилено с обичайните си дела.И така до деня,в които реши да качи снимките от фотоапарата си на своя персонален компютър.Отвори файла и преминавайки от снимка на снимка достигна до една,където върху огромен транспарант беше напи-сано: .”Двадесет години от присъединяването на Вардарска Ма-кедония към майка България”
-Боже,Боже, изкрещя Божидар- кажи ми че съм луд,а не съм видял в съня си това, което предстои да стане в бъдещето!

 

02.02.2011

 


 

 

 

 

 

 

 

 


 

ЗА ДВОЙНСТВЕНОСТТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

 

По времето на социализма мастити български, а и чужди “учени ” ни убеждаваха,че българският език е чисто славянски.От ста-рите българи са останали само две-три думи-бисер,белег,може би бъбрек и името на езика-български.И това за тях беше една абсолютна и вечна истина,която не подлежеше на никакво об-съждане.Намериха се обаче няколко невярващи,които разсъж-давайки върху особеностите на този език се учудваха,че за раз-лика от славянските езици в него съществуват:членна форма, голямо разнообразие от глаголни форми и времена,различно образуване на сравнителната и превъзходна степени,на въпро-сителните изречения,отсъствие на падежи и падежни форми, голяма употреба на предлози,използуване на един особен звук записван с буквата Ъ и т.н.и т.н.И нещо друго-за много от поня-тията в българския съществуват по две думи-едната славянска,а другата,обикновено много различна и не срещаща се в нито

един от славянските езици.Как да се обясни всичко това?С тур-ското влияние?Или с някакво друго,но какво?Пълна загадка.И все пак някои се опитваха да разгадават,но без особен успех.И тогава се появи един,дотогава съвсем неизвестен българин,с името Петър Добрев и след години на упорит труд доказа:

Всичко това е следствие от силното влияние на старобългар-ския език.И откри много от горните особености на българския сред езиците на малките народи живеещи от векове в подножи-ето на планините Памир и Хиндокуш,извест-ни в древността като планината Имеон.Оказа се,че от старобългарския са оста-нали не само две-три думи,а много повече.Почти всички родни-нски понятия в езика ни се изразяват чрез старобългарски думи-бате,кака,баща,майка,чичо,леля,стрина,дъщеря,булка,вуйчо и още много,много, други,развити в една сложнасистема,спомага-ща за лесната комуникация между и идентификация на родни-ните.При славяните в това отношение нещата са далеч по-прос-ти. Съществуват само няколко основни роднински названия,а другите се получават чрез относително дълги и сложни слово-съчетания.От древнобългарски произход са и много от имената на селища,като:Варна,Мадара,Дръстър,Плиска,Шумен,Карвуна,
на реки-Вардар и др.Също и имената на много цветя-например:
кокиче,кукуряк,чимшир,на музикални инструменти кавал,гай-да,на такива за работа-чук,лост,тарга,талпа,жага и др.Примери-те са твърде много,за да бъдат представени в едно кратко изло-жение.Десетки са и дублетните форми за различни понятия в езика ни/старобългарско-славянско/, например:
къща-дом,
хубав-красив,
лош-зъл,
чувам-слушам,
гледам-виждам.
тичам-бягам,
обич-любов,
омраза-ненавист,
чукар-връх,
хвърча-летя,
хвърлям-мятам,
чукам-хлопам,
кочина-свинарник,
мома-девойка,
момък-младеж,
кос-скворец,
кокошарник-курник,
церя-лекувам,
храна-ядене,
здрав-читав,
баща-отец,
майка-мама
и много други,които всеки от вас може да открие и самос-тоятелно.
      Всичко отбелязано по-горе показва,че българският език се е формирал в резултат на една продължителна и сложна симби-оза.Една част от думите са от славянски,а друга от старобългар-ски произход /включително и привнесените по-късно от други езици думи/,обединени от една рационална и стройна граматич-на старобългарска система.В резултат се е получил един богат и красив език,чрез който могат да бъдат изразени и най-сложните мисли,чувства и действия на човека-новобългарският език,на-шият език. И тук ми се иска да повторя отново думите на вели-кия Паисий Хилендарски-„Българино,знай своя род и език и не се срами да се наречеш българин!”

Литература:
1.Петър Добрев,Ключ към древната българска история,ТАНГРА,ТанНакРа,2002 г.
2.Петър Добрев,Българските огнища на цивилизация на картата на Евра-зия,ТАНГРА,ТанНакРа,1998 г.

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

ЗА ПРОИЗХОДА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ

Въпросът за произхода на древните българи ме е вълнувал още от ученическите ми години.Когато в часовете по история учи-телите ни казваха,че малката и незначителна по брой 10-15 000 човека тюркска орда на Аспарух ,дошла неизвестно откъде, е победила елитните армии на Византийската империя-най-голя-мата и могъща държава по това време-това ми се струваше не-вероятно и даже смешно.Аспарух се съюзил със седемте сла-вянски племена,дал името България на новообразуваната дър-жава и изчезнал заедно с мизерната си орда в небитието,без да остави нещо повече,освен няколко думи в езика на новообразу-вания славянски народ.И тази невероятна приказка се повтаря-ше и набиваше в главите на поколения българи през последни-те 40-50 години,та и до сега.
       За щастие, условията за научни изследвания в областта на историята в последно време решително се промениха. Инфор-мацията стана широко достъпна, било чрез Интернет или чрез свободните печатни издания.Свободата на сдружаване позволи обсъждане на теми и обмяна на идеи. Като лавина нарастнаха откритията в областта на археологията, стопанството и езика на прабългарите. Разшири се кръгът на историческите източници, използвани за описание на произхода и културата на прабълга-рите. В изучаването на проблема се въвлякоха нови специалис-ти с образование, основано на експеримента и логиката. Съзна-нието на историците се освободи от желязната хватка на едно-партийната власт, сляпо привързана към имперската доктрина на една велика нация, която е била вечен враг на българите. Всичко това създаде условия да се започне процес на преосмис-ляне и ревизия на старите представи и догми и да се разкрие ис-тинския образ на създателите на България. В края на край-щата, проблемът не е в това, дали прабългарите са били хуни, тюрки, бирманци или иранци. Проблемът е, каква е била кул-турата на тези хора, какви цели са имали, с какви дела са опи-сали своя път до Европа, какво са донесли в Европа – смърт, по-жари и разрушения или нови градове, нови технологии, нови идеи.
       Според едно ранно предание българите произхождат от Ноевия син Яфет.Той имал син Гомер, чийто пък син е Тагарма. Същият имал 10 сина, от които деветият се казва Болгар . Той, според известието, е родоначалникът на българите.Въпреки несъмнено легендарния характер на цитираното сведение, ут-върждава се становището, че българите принадлежат към най-древните народи, за които срещаме спорадични свидетелства в древни източници от еврейски, арменски и иранскипроизход.

Напоследък някои учени дори се изказват в полза на библей-ската теза за Потопа, който по геоложки проучвания се датира около 5800-5500 г. пр.Хр. Това ще рече, че Тагармовият син Болгар е пето поколение от Ной или появата му може се отнесе около 5300-5250 г. пр.Хр. Толкова отдалечено от нас време е извън контрола на писмената история, а и данните на праисто-рията и археологията за тази епоха са твърде оскъдни.

      Византийският летописец от VІ в. Йоан Малала, чиято “Световна хроника” е много популярна през Средновековието, респектиран от древността на българите ги отъждествява с Омировите мирамидонци.Въз основа на несъмнено древния им произход, някои автори отиват и по-далеч, като лансират смелата хипотеза за българите като родоначалници на шумер-ската циви-лизация. След близо двадесет века престой в доли-ната на Тигър и Ефрат, твърдят защитниците й, българите-шу-мери преминават Кавказките проходи и поселват земите на древна Скития. Близостта в културата на скити, сармати и древ-ните българи, прави допустимо подобно предположение.
      Друг стар европейски документ, където се споменава за българите е Анонимният хронограф от 354 год., известен в два преписа. Текстът на преписите показва кои са 25-те народи про-излезли от първия син на Ной – Сим. .. Тези народи живеят на изток. Имената на синовете на Сим и имената на съответните народи са:
Елам, от който са еламците;
Асир, от който са асирийците;
Арфаксад, от който са халдеите;
Лух, от който са лазите;
Харам, от който са игурите или етхес;
Лебул, от който са лидийците;
Гатсера, от който са гасфените;
Халмодат, от който са индиите;
Сала, от който са бактрийците;
Арам, от който са арабите;
Идурам, от който са гамериите;
Одерма, от който са мардиите;
Лезел, от който са партяните;
Десмем, от който са гедрусите;
Асал, от който са хискиите.
Асал породи Мелхи, който имаше двама сина - Мелхи и Мелхиседек.
Авимелех, от който са хирканите;
Сабеби, от който са араните;
Мамсвир, от който са армените или амените;
Евилат, от който са гимнософистите,
Зиези, от който са българите.
Този хронограф демонстрира две особености. Първата особе-ност е, че най-древните народи са поставени в началото, а към края стоят народи, появили се в полезрението на хронистите по-късно. Втората особеност е, че народи които имат сходна кул-тура и заемат съседни територии са групирани близо един до друг. От тези наблюдения може да се заключи, че българите и гимнософистите са станали известни на латинските хронисти в по-късно време, най-вероятно през ранното средновековие, от когато съществува термина “гимнософисти” или още нагомъд-реци. Това са всъщност брахманите (brahman - gimnosophist), част от населението на днешна Северна Индия. Ако се вярва на втората тенденция в хронографа, вероятно между древните бъл-гари и брахманите има не само временна, но и териториална близост.
      В последните 250 години в науката са изказани около 20-ина становища за произхода на българите и тяхното прародина.Това изобилие от хипотези говори поне за две неща: или подходът при решаване на проблема е погрешен, или коренът на българи-те е толково древен, че прави възможни всякакви предположе-ния. Според повечето от тях, произходът на нашите прадеди варира от тюрко-алтайски до памиро-фергански и ирански, и от североиндийски и западнокитайски до славянски.Голям интерес за учените представляват старокитайските източници, които за съжаление все още са недостъпни за нас. В тях има сведения за народа бо-гор, или болор, който древнокитайските автори сочат в районите западно от Тибет. Посоката най-общо съвпада с лан-сираната теза за Памирско-Хиндокушкия регион, където се пре-дполага, че са най-старите местоживелища на древните бълга-ри.Това становище намира подкрепа и в староарменската гео-графия “Ашкарацуйц”, съставена от Мовсес Хоренаций през VІІ в. Според познавача на този паметник акад. С. Емерян,“Аш-карацуйц” именува обитателите на района в Памир-Хин-докуш като булх (по всяка вероятност арменското име на древ-ните българи). Сведението се допълва от описанието на араб-ския пътешественик ал-Истахри, който пише, че “древния Богог ” се намира недалеч от земите на тохарите, а южно от тях са индий-ците от днешен Кашмир.Казаното дотук сериозно опонира на застъпената в нашата историография теза за тюркско-алтай-ския произход на българите, който определя като тяхна праро-дина земите на Западен Сибир. В езиково и антропологическо отноше-ние, това становище определя българите като родстве-ни на тюрките. Впрочем, така отчасти и по наша вина, сме пред-ставени в някои авторитетни западни енциклопедии. По-важно-то в случая е, че всички предположения, свързани с тюрко-ал-тайския произход, привеждат като доказателства само умозри-телни и косвени данни и нито един безспорен факт.За разгада-ването произхода на един древен народ съществена помощ оказва определянето рода и семейството на езика му. Старата теза за тюркс-кия произход на древнобългарския език е сери-озно оспорена от някои езиковеди като Ж. Дьони, Цв. Тафра-джийска и О. Притцак. По оцелели реликти в старобългарския език и камени надписи от орхонски и фергански произход, как-то и изследва-нията върху предкирилската руническа писме-ност, се откриват наистина не малко тюркски заемки. Но за сре-дата и обкръжението, в което живеят нашите прадеди, това е нормално. Според някои езиковеди старобългарският език най-много се доближава до иранската група езици от памиро-фер-ганския регион. За това свидетелстват имена и думи в нашия езиккато:Бузан,Вунд,Аспарух,Тервел,Крум,Расате,бати,кака,ку-че,кръчма,кърчаг,стрина,кунки,хубав,чунким и още много дру-ги, чийто ирански корен е лесно доказуем.Може би старите аф-гански надписи биха ни помогнали в разчи-тането на старобъл-гарските езици, но след завладяването на тези земи от арабите всички местни паметници са поголовно унищожени.Етническо-то име “България” и “българи” е интерпретирано чрез десетки, често пъти съвсем неподходящи,тълкувания. Мнозина самозва-ни ”изследователи” без необходимата подготовка, имат вредния навик да обявяват твърде странните си хипотези за доказани факти.На сегашния етап проучванията навеждат на следните изводи, които изглеждат най-вероятни:Прародина на древните българи е района на реките АмуДаря и СърДаря,северните склонове на планините Памир и Хиндокуш /древния Имеон/ страната Балхара, известна още с гръцкото име Бактрия .Из-вестна е като страната на хилядата градове,построени от ка-мък,където са процъфтявали търговията, земе-делието и ското-въд-ството.Военното изкуство на бактрийците /балхите/ е това, с което те превъзхождат околните народи и стои в осно-вата на империята,която те създават.Развъжданите от тях бойни коне били толкова ценени,че заради тях китайците водят някол-ко войни с Бактрия за да ги придо-бият.Един от царете на балхите Кардама завоюва Индия и основава известната династия на Кардамитите.През 324 г. пр.Хр. войските на Александър Маке-донски разбиват бактрийците и покоряват Бактрия.Александър толкова харесва местните жени,че се оженва за красавицата Роксана,от която има син.Освен това чрез масова брачна цере-мония той оженил около 10000 свои войници за местни девой-ки.След смъртта на Ал.Македонски Балхара /Бактрия/ израства като най-силната държава в региона.Съседи на българите са би-ли на запад персите,а на изток скитите.Присъствието на древни-те българи в района на няко-гашната Бактрия е отбелязан в една или друга форма в писанията на почти всички източни наро-ди.Арменците са отбелязали при Памир народа Булх,индийците го упоменават като Балхики,китайците като народа Боло и т. н.
По-късно като следствие от непрекъснатите нападения на окол-ните номадски племена част от българите живеещи при Имеон започват да се преселват на запад.Ето как е описано едно от късните им преселения в хрониката на Михаил Сирийски.”В това време потеглиха трима братя от Вътрешна Скития/днешна средна Азия/,водейки със себе си 30000 скити.Те изминаха един път от 65 дни от клисурите на планината Имеон.Пътуваха зим-но време,за да намират вода и стигнаха реката Танаис/Дон/,

Която изтича от езерото Мантиос и се влива в Понтийско /Чер-но/ море.Когато те достигнаха границите Ромейски,един от братята,наречен Булгариос взе 10000 души и се отдели от брат-ята си.Тези скити бяха наречени от ромейте българи”.Не е из-вестно кога точно е станало първото голямо преселение на бъл-гарите от Азия към Европа,но то вероятно е било,както личи от арменските хроники в началото на втори век.Те са заселили зна-чителни територии в Кавказ и полетата на север от него.Техни-те племена се именуват по имената на реките около които са били заселени-Купи-булгар-по старото име на р.Кубан,Кучи-булгар-на р. Днепър,Чдар-болкар-по името на една река в днеш-на Грузия и Оногхондор-блгар-главното на рода Дуло,владетел-ско българско племе.Трябва да се отбележи, че откритата в подножията на Памир и Хиндукуш древна българска цивили-зация оголва до краен предел и някои волни или неволни пог-решности на досегашната историческа наука и особено заблу-дата да се представят древните българи на Аспарух като ниско цивилизовано номадско племе, която и до днес шества из бъл-гарските учебници.Народът,който е излязъл някога от “Стра-ната на хилядата градове”/Балхара при Имеон/ и по своя път е създал градовете Булкар Балк и Балх, а също селището Балхар при Кавказ, а след това и градовете Велики Болгар и Биляр край Волга и не на последно място огромната Плиска, не е бил но-мадски народ. Но трудностите,които той несъмне-но е изпитал след своето преселение към Кавказ, където тепърва е трябвало да си създава постоянни селища може би са довели до това, че една част от него временно е останала извън новозаселените от него кавказки градове в обкръжението на съседните с Кавказ номадски племена и може би това е имал предвид сирийският хронист Захарий Ритор, когато при описанието на кавказките българи първо ги поставя на първо място пред народите, които имат градове, а след това споме-нава тяхното име и сред наро-дите, които лагеруват в палатки.А това позволява да си обясним на какво се дължи това, че за разлика от някои съвременни с тях племена като готите и франките, които след заселва-нето си в старите римски земи са попаднали под силното влияние на римските държавни традиции, българите на Аспарух са изгра-дили своята държава без никакво пряко или косвено подража-ние на визан-тийската държавна система. а по свой напълно са-мостоятелен път. Причината за това се корени несъмнено във факта, че древните българи са имали своя държавна уредба още преди да се заселят в балканските земи,поради което те не са изпитвали никаква реална потребност да се учат на държавен живот от съседната Византийска империя. За това колко само-стоятелни са били някогашните българи в своя държавен живот говори показателният факт, че в оставените от тях през девети век каменни надписи са открити над 30 техни собствени звания и титли и само два епизодични случая на употреба на византий-ски титли–спатар и кандидат.

       Един от най-важните източници за ранната история на бъл-гарите е “Именикът на българските канове”. Текстът на този интересен документ е разкрит от руския учен А. Попов през 1866 г. сред един по-голям ръкопис,който носи името “Летопи-сец Елински и Римски”. В него са изложени четирите книги “Царства” от Библията, а интерсуващият ни текст на “Именика” е поставен след четвърта книга.Пълният текст на“Именика”гла-си:
Авитохол живя 300 г.А родът му бе Дуло.Годината му ДИЛОМ ТВИРЕМ.
Ирник живя 150 г.Родът му бе Дуло.Годината му ДИЛОМ ТВИРЕМ.
Гостун-този беше наместник.Родът му бе Ерми.Годината му ДОКС ТВИРЕМ.
Коурт държа 60 г.Родът му бе Дуло.Годината му ШЕГОР ВЕЧЕМ.
Безмер-3 г.Родът му бе Дуло. Годината му ШЕГОР ВЕЧЕМ.
Тези пет князе царуваха 515 г. от другата страна на Дунава с остригани глави.А след това дойде Исперих от тази страна на Дунава,както е и до сега.
Исперих-61 г. Родът му бе Дуло. Годината му ВЕРЕНИ АЛЕМ.
Тервел-21 г. Родът му бе Дуло. Годината му ТЕКУ ЧИТЕМ.
Твирем-28 г. . Родът му бе Дуло. Годината му ДВАН ШЕХТЕМ.
Севар-15 г. . Родът му бе Дуло. Годината му ТОХ АЛТОМ.
Кормисош-17 г.Родът му бе Вокил. Годината му ШЕГОР ТВИРЕМ.Този княз измени рода Дулов,сиреч вихтун.
Винех-7 г.Родът му бе Вокил. Годината му ШЕГОР АЛТЕМ.
Телец-3 г. Родът му бе Угаин. Годината му СОМОР АЛТЕМ.
Умор-40 дни. Родът му бе Вокил. Годината му ДИЛОМ ТУТОМ.
   Първите упоменати владетели в “Именика” са Авитохол и Ир- ник, дълго време са отъждествявани с хунския владетел Атила и синът му Ирнак. Като години на управление за първия са посо-чени 300, а на втория - 150.Същите очевидно са легендарни и визират по-скоро управлението на династия (или род). В случая за нас по-важно е указа-ното начало на българската държавност. Според “Именика” то се поставя в 165 г., от което време до пре-минаването на река Дунав от Аспарух са изминали 515 години. Ако приемем данните или част от тях за достоверни, те сочат онова историческо време, в което българите вероятно устройват първата си самостоятелна държава. Къде е станало това е труд-но да се каже, но по всяка вероятност тази територия се локали-зира северно от Кавказ между Черно и Каспийско море. Север-ната му граница е трудно определима, но може да се допусне, че дости-га до средното течение на реките Дон и Волга.В така посочения регион българите достигат след като напускат първо-началните си обиталища в Памир и Хиндокуш около планината Имеон.Последните изследвания на “Именика” показват,че той е написан по времето на кан Умор,във връзка с 600 годишнината от основаване на българската държава в Европа.
      За нас българите особен интерес представлява откритата наскоро в един литовски летопис легенда за произхода на родо-началника на българите Авитохол.В нея се казва:”Ромул и Рем –основателите на Рим са отхранени от върчица,Парис сина на Приам и троянски княз бил отхранен в пущинака от една жен-ска мечка.Също така и малкото князче мисикийско,сиреч бъл-гарско беше откърмено от сърна,след като е било отнесено в горския пущинак за да загине” Действително името Авитохол съдържа две старинни източни думи- АВИ-сърна и ТОХОЛ-син,които се срещат и до днес в района на Памир /Имеон/.Взети заедно тези две думи означават ЕЛЕНОВ СИН /син на сърна/.
Докато обитават земите северно от Кавказ, част от българите са увлечени от придвижващите се с голяма сила към Европа хуни (ІІ в. сл.Хр.). По тази причина старите автори често пъти не разпознават българите като различни от хуните и ги отъждест-вявят с тях. Зенитът на хунската мощ е по времето на Атила “Бичът Божи”, който създава огромна империя, чието ядро се намира в земите на Панония (дн. Унгария). След претърпяното поражение при Каталунските поля (днес Източна Франция) през 451 г. от западноримския пълководец Аеций, хунският военен съюз постепенно се разпада.Между напусналите го са и бълга-рите, по-голямата част от които се завръщат по родните си мес-та.Век преди това се появява още едно известие за ранните българи и тяхното име.За Кавказкия период от историята на древните българи съобщава и византийския автор Захари Ри-тор:“Отвъд Каспийските врати пише той са бургарите със свой език, народ езически и варвар-ски; те имат и градове” . Интерес предизвикват думите “те имат и градове”. По-нататък Захарий Ритор споменава, че другите изброени от него народи живеят в юрти. Това е важно известие, което се потвърж-дава и от архео-логически проучвания, според които българите са полуотседнал народ, познаващ земеделието,занаятите, металургията и строи-телството. Като вид стопанска дейност нито едно от тях не е присъщо на номадските народи, които постоянно чергаруват, следвай-ки стадата си в търсене на паша. Живеенето в градове предполага строеж на градове, а това е умение, което българите очевидно добре познават. За него ни дават представа монумен-талните строежи в Североизточна България от VІІ и VІІІ в. Самопонятно е, че това не са умения, които лесно се усвояват, а и не съответстват на обичайното по тези земи строителство от предаспаруховия период, за да допуснем, че са усвоени в новата им родина.Вероятно след преселението в района на север от Кавказ (около средата на ІІ в. сл.Хр.) започва и трайното етни-ческо стабилизиране на българите . Трябва да се подчертае, че в онази епоха и регион не може и дума да става за някаква етни-ческа, езикова и расова хомогенност. Взаимовлиянията в об-ластта на културата,религията, езика, бита и нравите са обичай-ни за всички живеещи в района народи. Дори имената им не са съвсем сигурни, поради лошата осведоменост на основните ни информатори. Византийските автори често пъти произволно определят народите от изтока като “уной” (хуни), поради попу-лярността на хуните и сравнителната близост във военното им поведение с народите от Севернокавказкия регион. Дори най-авторитетния историк на VІ в. - Прокопой Кесарийски, пише, че хунският владетел имал двама сина Утигур и Кутригур, които навсякъде другаде срещаме като етноними на две български племена.За самите китайци, които са историческите първо-откриватели на хуните и в чийто хроники се срещат данни
за тях от ХХ в. пр.Хр до VІІ в. сл.Хр., названието “хун-ну” означава “чужденци” или “варвари, идващи от север”, а не конкретно назован народ. С други думи, китайските източници ги сочат като група народи (или племена) с враждебно пове-дение спрямо “Поднебесната империя” (Китай), заради които била изградена прочутата “Китайска стена”.До ІV в. данните за нашите прадеди са изключително редки, което затруднява съставянето на каквато и да било прегледна история за това време. Едва след доближаването им до стратегически важния за Византия Кримски полуостров, българите влизат в полезрени-ето на византий-ците, които започват все по-често да пишат за тях. Така става известно, че по искане на император Зинон в 480 г. български отряди са поканени като съюзници във войната срещу готите. През целия период на Ранното средновековие българите се славят като отлични войни, предпочитани като съюзници и от други народи.Друго съобщение споменава съв-местна византийско-българска акция срещу готите през 488 г. Единадесет години по-късно българите са представени вече ка-то врагове на империята, които нападат земите й около р.Цурта. По време на тези нападения (края на V в.) започва и най-ранно-то заселване на българите на Балканския полуостров . За това ранно преселение свидетелства и Манасиевата летопис (от ХІV в.), според която по времето на император Анастасий І (491-518) българите се заселват “от Бдин (дн.Видин) до Долната земя (днес Македония)” .Честото участие в конфликтите между ви-зантийци, гепиди и готи дава възможност на българите да опоз-наят значителни части от Балканския полуостров, което подсил-ва желанието и на останалите българи да ги последват на Бал-каните. През 512 г. император Анастасий І изгражда известната “Дълга стена” между Крепостите Деркос и Силимврия именно с цел да предпази столицата от техните нападения.Българи обита-ват и земите на днешна Унгария, които остават там след разпа-дането на хунския съюз. За участието им във войната срещу остготския военачалник Тотила в средата на VІ в. научаваме от няколко византийски източници. Същевременно нападат и Тракия. Тези и други подобни сведения показват, че много пре-ди идването на кан-Аспаруховите българи, нашите прадеди вече са заели определени теротории на Балканите.За периода преди създаването на “Стара, велика България” в 632 или 635 г. знаем твърде малко.
     Като особено важен източник за възстановяването на истин-ата за нашите предци- българите, е издадената в Оренбург, Ру-сия, три­томна история: Бахши Иман, Джагфар тарихи”(истори-

ята на Джагфар),Свод болгарских летописей, том І, 1993; том ІІ, 1994 и том ІІІ, 1997 г. Тези източници съдържат важни сведения за писмените знаци на старите Българи. Проведените по исто-рията на Джагфар сравнителни анализи с известните артефакти и други писмени сведения, показа че той е достатъчно достовер-ен и изяснява части от историята на българите, неизвестни до-сега от други източници.От там става известно как се е зародил родът Дуло.-“кан Артан, син на Кубар… забранилтърговията..

...неговото управление било жестоко и разбойническо, поради което го намразили… загинал в 150 г.от н.е. при единолично сражение (по настояване на българските тархани и дори и него-вата сестра) с наетият от него на българска служба хунски воен-ноначалник Агарджа…сестрата на кан Артан, след неговата смърт, се омъжила за Агарджа, а българските тархани го про-възгласили за кан…” /том ІІІ. Стр. 89-90/. Така възникнало началото на рода Дуло . След този брак, представители на хун-ски родове добиват правото на участие със свои предста-вители в основния държавен орган на българската държава - “Кинеш”.
Сигурно е,че понякога българите участвуват в държавите на хуни, тюрки, авари, тъй като не успяват да се обединят.

    Държавните обединения, които самите те създават за по-дъ-лъг и по-къс период от време, могат да се определят с изпол-звания в европейската историография термин chiefdom. Същият има смисъл на “ранен тип държава, начело с предводител”. Той притежава ограничени правомощия, тъй като е зависим от могъщи кланове (родове), които постоянно настояват за войни, чрез които да придобиват плячка. Често пъти временни обеди-нения на няколко племена приемат за водач един силен род, чийто епоним дава името на племето.Такъв древен род при българите е Дуло, а негови потомци са Кубрат, Аспарух и Тервел.
    Като се проследява хронологията на артефактите и масивите от писмените знаци на старите българи,се стига до констатации и заключения, че би могло с определена степен на сигурност да се представи този проблем на вниманието,както на българската, така и на международната научна общественост. Обект на из-следване е периодът ІІ в. пр.н.е. - VІІ в. от н.е. Някой от поваж-ните източници, които се ползват, са -Джагфар тарихи” /1/ и археологическите публикации за средна Азия и източна Европа.
Къде е била столицата на Велика България на кан Кубрат?Спо-ред "Български летописи - Д.Т." /1, том І, стр. 16-17 и том ІІІ, стр. 96-97/ кан Кубрат е имал брат,Органа-Шамбат, на който преотстъпил столицата Кан-Балин. Това естанало след завръ-щането на Шамбат от неговите вла­дения в централнаЕвро-па,държавата ДУЛОБА. Народният Събор не бил напълно съг-ласен с това решение на Кубрат, а обществените кръгове започ-нали вместо името на Шамбат, да употребяват нарица-телното “КИЙ”, което означавало “отхвърлен”. По този начин те изразя-вали отрицанието си спрямо Шамбат, който в годините на уп-равление на Дулоба,нарушил принципа за единоначалие и под-чинение на обща държавна политика.От там произлиза и на-именованието “Киев”, което в Константин Багрянородни е наи-меновано “Самбатас” т.е. градът на Шамбат. При наличието на такова сведение, столицата на кан Кубрат, би следвало да се търси в близост до неговия погребален комплекс и намерените там съкровища. Археологическите обекти, в които са намерени съкровищата на кан Кубрат, са два - обект,(до селището със се-гашно наименование Малая Першчепина) и обект, (до селище-то Романовская на р. Дон). И двата обекта имат погребален ха-рактер. Това създава недоумение всред изследователите, а ня-кои от тях стигат до заключението, че е имало двама владе-тели с име Кубрат. Всъщност единият от тях е заличеният от истори-ографията Шамбат, братът на кан Кубрат, владетелят на държа-вата ДУЛОБА в централна Европа. Това означава, че съкрови-щето, намерено в погребалния комплекс,който е в близост до Киев е на българския кан Шамбат.Някъде близо до другото съ-кровище,би следвало да е била столицата на кан Кубрат.Сери-озно внимание заслужава и археологически установеният факт, че кан Кубрат има два пръстена-печати с различен графи-чески образ!? Не са ли всъщност това печатите на кан Кубрат и на неговия брат Шамбат,владетелят на държавата ДУЛОБА в цен-трална Европа представян в съвремената европейска историо-графия под името“САМО” като “ФРАНКСКИ ТЪРГОВЕЦ”, а в руската историография, като “СЛАВЯНСКИ ВОЖД”? Общото становище е, че Българските владетели са имали само по един пръстен-печат, който не им е изработван във вражеските работ-илници на Византия, а от български майстори на ювелирното изкуство, съгласувано с членовете на Държавния съвет. Този ПРЪСТЕН-ДЪРЖАВЕН ПЕЧАТ е стоял в края на всички им-перативни послания на Владетелят на Българите.Споменатите по-горе “Български летописи” дават възможност да се възста-нови династическата последователност на българските владе-тели от ІХ в.пр.н.е. до ІХ в. сл.н.е. В различните фази от време-то българската държава е била известна под различни наимено-вания : Сарматия, Кушанско царство – на името на кан Кашан,

Алания – на името на кан Алан. В други сведения старите хро-нисти са я о тбеляз-вали с имената на нейните съюз-ници: Росо-мони = Уруси=Масагети,Котраги, Хуни. По-подроб-но засегна-тите тук проблеми са представени в книгата “Писмените знаци на Българите – ретроспекция на цивилизацията”.Тази широко разпространена практика сред евразийските народи дава отго-вор на въпроса, защо в едно и също време българ-ите се сочат като съюзници и врагове на империята. Отговорът се крие в то-ва, че носят различни етноними и се управляват от различни

владетели.Периодът преди създаването на кан-Кубра-това Бъл-гария съвпада с посочените в “Именика” години - 300 на Ави-тохол и 150 на Ирник. Пак опирайки се на “Именика” се изчис-лява, че вторият период достига до 608 г.,когато за две години управлява “ наместникът Гостун”. Трудно е да се каже, защо наместикът е от рода Ерми, а не от древния род Дуло. Не е ясно освен това, чий наместник е Гостун - на аварите или на хуните?

Във всеки случай, не остава съмнение, че по това време бълга-рите са под чужда зависимост.През VІ - началото на VІІ в. фак-тори в обитаваните от българите райони са западните тюрки и аварите.Последните се появяват в Европа през 588 г. като на-следници на жужаните от великата централоазиатска империя Жуан-жуан. Аварите също не са хомогенен народ. Както и дру-ги техни евразийски съвременици те са смес от множество пле-мена, които говорят тюрко-монголски езици. Византия се опит-ва неведнъж да ги използва срещу хуните от Причерноморието, които застрашават владенията й в Кримския полуостров.През 631-632 г. в Аварския каганат избухват междуособици, в които дейно участие вземат и няколко знатни български родове. За близостта и връзките между авари и българи пише през Х в. патриарх Николай Мистик в писмата си до цар Симеон. В кага-ната българите се ползват с толерантността на аварите, които зачитат правото им на език, бит, религия и самоопределение.
Описаните дотук събития засягат предимно западните българи. По-различна е съдбата на източните българи, които все още обитават Меотидската област между Черно и Каспийско море и се намират под властта на тюрките. Според византийския исто-рик Михаил Сирийски между 582-602 г. част от българите се преселват в Долна Мизия и Дакия. Това съобщение още веднъж потвърждава, че много преди 680 г. от Бдин до Охрид, в днешна Джобруджа и Влашката низина вече има български поселения. На тях по-късно се опира кан Аспарух и създава основите на Дунавска България.Слабо документираният период от истори-ята на старите българи завършва през 632 г. когато е отхвърлена зависимостта от западните тюрки и кан Кубрат поставя начало-то на последното държавно обединение от преддунавския пе-риод.
     В края на седемдесетте години на 7-век държавата на кан Кубрат е подложена от изток на непрекъснати нападения от страна на могъщото хазарско племе.Това са същите хазари, при които братята Кирил и Методий извършват една от своите ми-сии с цел да ги приобщят към християнската вяра.За съжаление не успяват.По-късно хазарите приемат като своя държавна ре-лигия Юдеизма.Техни съвременни наследници са евреите-еш-кенази,които разпръснати по по целия свят го управляват чрез финансовата си и политическа мощ.
     Във връзка с братятя Кирил и Методий е интересно да се кажат няколко думи за техния етнически произход.Прието е,че братята са по произход гърци,синове на византийския управи-тел на Солун и майка славянка.Според изказаната напоследък и добре обоснована от Маргаритов М., А. Маргаритоф-Хофер, Е. фон Сулмтал. /За Кирил и Методий. Изд. ТанграТаНакРа,Со-фия, 1999/.хипотеза братята Кирил и Методий са внуци на бъл-гарски болярин, приближен на оногурския владетелски двор в Плиска и емигрирал във Византия по времето на кан Телериг. Важен извод от тази хипотеза е, че глаголицата е създадена поне 6-7 години преди Моравската мисия на братята и е била предназначена за ползване от населението на България.Това се потвърждава и от факта,че братята са пътували и престояли известно време в Брегалнишката област,вероятно по договорка с българския княз Борис I
    Според написаното в “Джагфар тарихи”под натиска на хаза-рите в българската държава възникват противоречия между синовете-наследници на кан Кубрат.Престолонаследникът кан Бат Баян е бил вероятно склонен да стане васал на хазарите.С това не са били съгласни останалите братя и чичо им  Органа.

Той заедно с третия син Аспарух предприемат военни действия срещу Бат Баян.Подпомогнат от хазарите Бат Баян успява да отблъсне нападението,но той и останалите под негово управ-ление българи остават под върховенството на хазарската дър-жава и постепенно са асимилирани от нея.Междувре-менно Органа умира,а Аспарух начело на основното българско племе оногхондурите се изтегля на запад,запазвайки част от бащините си те-риторий до р.Днепър и се укрепява в Онгъла.С това Аспа-рух премества средището на сараката (древнобългарско назва-ние за държава и войска) в западна посока, без да къса връзката с държавното обединeние на покойния си баща.Вземайки под внимание тези данни, които са видими и лесно проверими, трябва да се скъса с неоправдано подценяващото древната ни история становище, че началото на България е поставено през 681 г.Вторият син на кан Кубрат,Котраг заедно с водените от него българи се установява в поречието на реките Волга и Кама,като основава най-голямата по територия българска дър-жава-ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ.По късно волжките българи при-емат исляма,водят непрекъснати войни за оцеляване с татар-ската “Златна орда” и по-късно с Руската държава.Покорени са окончателно през 16 в. от руския цар Иван IVГрозни.Вслед-ствие на това 500-тин знатни български фамилии приемат хри-стиянството и се вливат в аристокрацията на руската държа-ва.Между техните потомци са много от изтъкнатите руски пъл-ководци,писатели,боляри и даже царската фамилия на Романо-ви.Такива са Суворови,Котузови,Тургеневи,Елцини ,Ах-матови и редица други.По-малките братя-синове на Кубрат се заселват в Панония,откъдето по-късно Кубер се установява в Македо-ния,където създава своя държава ,паралелно с тази н а Аспарух.

В началото на 9-ти век двете държави на Аспарух и Кубер се обединяват.Другият брат Алцек след много странствания дос-тига до Италия ,където и до сега се откриват фамилии и мест-ности с името на неговите българи.
    Ще завърша с думите на великия българин Паисий Хилен-дарски:Българино,знай своя род и език и не се срами да се нари-чаш българин,защото и ний сме дали нещо на света!

Л и т е р а т у р а

Бакалов, Г . Историографски проблеми около ранната история на евразийските българи. // Български
векове, 2, 2000.
Бакалов, Г . Отново за хипотезите около произхода на българите. //Български векове, 3, 2001.
Бешевлиев, В . Първобългарите. Бит и култура. София, 1981.
Българи и арменци . ИК Тангра-ТанНакРа, София, 2003.
Българите. Атлас ИК Тангра-ТанНакРа, София, 2001.
Вернер, Й. Погребалната находка от Малая Перешчепина и Кубрат – хан на прабългарите. София,1988.
Добрев, П. Прабългарите. Произход, език, култура. София, 1991.
Добрев, П. Каменните надписи на прабългарите. София, 1992.
Добрев, П., Добрева, М. Древнобългарска епиграфика. ИК Тангра-ТанНакРа, София, 2001.
Добрев, П . Произход и прародина на българите в светлината на комплексни данни. //Български векове, 1,1999.
Дуйчев, Ив. Именикът на първобългарските ханове и българската държавна традиция. //Векове, 1, 1973.
История на Българите. Т.І. От древността до 1600 г. София,2003.
Москов, М . Именик на българските ханове (ново тълкуване). София, 1988.
Подбрани извори за българската история . Древните Българи и земите на Балканския полуостров до VІІ
век. Т.І. София, 2002.
Проблеми на прабългарската история и култура. София, 1989.
Степанов, Цв . Светът на средновековните българи. Между реалното и въображаемото. Фотоника, София,


 


 


 

ОТКРИТИЕТО НА ПРОФЕСОР М.

 

Проф. М. беше биолог и работеше в една от най-престижните лаборатории на Университета в гр.Г. Още от малък се увличаше от биологията.Беше му интересно как се съчетават мъжкото и женското начало,защо се ражда момче или момиче,изобщо ка-къв е механизмът ,по който става всичко това.По-късно , по вре-ме на следването си разбра,че съществуват мъжки и женски

 хромозоми-мъжките Y,а женските X,че мъжете имат набор и от двата,т.е X Y,а жените само два X X.При оплождането всеки от родителите дава по един от тези хромозоми и от това съчетание ембрионът се оформя като мъжки X Y или женски X X. Всичко това му беше много интересно и той посвети целия си живот на изследване на проблема и разкриване фините механизми на за-чатието.През цялото това време,обаче, го измъчваше един въп-рос,чийто отговор изглеждаше невероятен. Проф. М. се питаше и не можеше да си отговори сам.След като реално се възпроиз-веждаха същества с набор от два хромозома X Y и X X,възмож-но ли е да има и такова с комбинацията Y Y?Всички казваха,че това е невъзможно,в това беше убеден и самият проф. М. ,но все пак нещо го караше да вярва в невъзможното.И така,тайно от колегите си той започна да провежда експерименти, с надеж-дата да стане чудо и да постигне непостижимото –създаване на имагинерното същество Y Y.Както се и очакваше резултатите от усилията му бяха катастрофални-не се получаваше нищо,ко-ето да дава признаци на живот.М.беше отчаян и се успокои с това,че което не е направил Бог- не може да бъде направено от смъртен.Все пак реши да извърши поредната посявка от мъжка семенна течност, направи й неколкократни облъчвания, при различна продължителност с RR-лъчи и без да очаква положи-телен резултат се прибра в квартирата си.
     През следващата седмица М. беше зает с различни бюрокра-тични процедури, свързани с узаконяване на поредния му па-тент,поради което не му остана време да се отбие в лаборато-рията си.После реши да преустанови работата по имагинерния си проект за съществото Y Y и се отправи към лабораторията за да разкачи експерименталната установка.Все пак,преди това, хвърли един бегъл поглед на посявката през микроскопа.Остана изумен.Беше започнало някакво необяснимо деление на клетки.

Какво става?Дали невероятното ставаше възможно?Реши да изчака няколко дни,за да се увери,че това не беше халюцина-ция.Но не.При всяко следващо посещение в лабораторията той се уверяваше,че броят на клетките ставаше все по-голям и по-голям т.е.”съществото” растеше все по бързо и по-бързо.Явно това беше YY,което той искаше да създаде!През следващите седмици и месеци през микроскопа се наблюдаваше изменение във формата и големината на ембриона.Появиха се нещо като глава и крайници,подобни на тези на човешкия ембрион.Хм,

каза си професорът-това ще е някакво подобие на човек!Но какъв ще е неговия пол?Ще може ли да се възпроизвежда и как?Няма ли това същество да наруши равновесието на поло-вете и да застраши развитието на човешката популация?Изобщо хиляди въпроси възникнаха в главата на М.И така до деня,в който поглеждайки през микроскопа видя,че върху гърба на ембриона се появяват някакви странни израстъци с особена форма.Беше учуден и всекидневно следеше промяната им.Това не бяха ръце,нито крака,а нещо съвсем различно!И все пак имаше нещо познато в тези особени израстъци.Невероятно,но те му напомняха на нещо виждано по-рано.Но какво?Размис-лите му продължиха няколко дни ,докато един ден гледайки през прозореца на лабораторията той видя наколко реещи се в пространството птици.И тогава неочаквано разбра,какви са странните израстъци на ембриона.Как не се сети по-рано!Как не видя очевидното-това бяха криле.Човешко същество с криле!?

Невъзможно!Сигурно греши! Няма такива същеста!Замисли се и изведнъж си спомни къде е виждал такива,но не бяха живи,а нарисувани-на потона на градската църква.Красиви бели ангели носещи се в ефирното пространство около Божия престол.М.бе-ше поразен от мислите си.Нима ангелите са съществата с двете хромозоми Y Y.Невъзможно!Реши да изчака и да проследи по-нататъшното развитие на ембриона.Крилета вече се различаваха добре и нарастваха с всеки изминал ден.Успях-рече си професо-рът-вероятно ще отгледам ангел!Ще направя това,което никой друг не е правил!Увереността му нарастваше и той с нетърпе-ние очакваше денят на раждането.А то беше скоро.Няколко дни преди него,тръгвайки си в края на работния ден М. хвърли пос-леден поглед за деня през микроскопа.Не очакваше да види не-що по-различно и се изненада,когато забеляза малка промяна в цвета на съществото-беше започнало леко да посивява.Какво става-каза си професорът,но не се притесни особено и замина в добро настроение на поредната сбирка в Клуба на любителите на праисторически рептилии.Прекара чудесно.На сутринта с нетърпение се втурна в лабораторията и се вторачи в същест-вото.То беше станало още по-сиво,а делението на клетките беше забавило своята скорост.М.беше шокиран и изненадан.

Осени го лошо предчувствие.До вечерта цвета на ембриона премина от сив в черен и делението на клетките спря.Боже,

изхлипа професорът-то като че ли умира!А бях толкова близо до успеха!

 

* * *


Бог сътвори вселената – галактики, звезди, планети. Насели някои от последните с различни същества, кои мислещи, кои немислещи.Между множеството планети избра една малка, осветена в синьо и много красива,на която освен различни животни и растения реши да засели и едно Нему подобно същество,което нарече човек.Отдели му специално място,

наречено Рай и го остави да живее там охолно и безгрижно,

лишено от всякакви грижи и страдания.Бог много обичаше човека,защото той много приличаше на него и беше любимото му творение.И тъй бла-жено заживя човека и всичко наоколо беше прекрасно.Понеже имаше всичко в изобилие той не беше силен в мисленето,но все пак забеляза,че всички животни около него бяха по двойки мъжко и женско и така им беше по-весело и приятно,а и можеха сами да се възпроизвеждат.И понеже за-почна да му става скуч-но помоли Създателя си да сътвори же-на, с която да прекарва по-забавно и щастливо дните си!И поне-же Бог много го обича-ше взе реброто му и като сътвори жената вгради й две X хромо-зоми в генома за да се различава от мъжа.

След това ги благос-лови и им каза:-Чеда мои,имате всичко,ко-ето е необходимо за да живеете охолно,щастливо и безгрижно.

Яжте всички плодо-ве,които ви дарява природата,но не откъс-вайте и опитвайте плода само на едно дърво-ето тази ябълка-тя е дървото на поз-нанието.И помнете- колкото едно същество знае повече,толкова е по-нещастно.И не се изкушавайте да на-рушите тая моя забрана,защото горко ще съжалявате.Но жената бидейки само с X хромозоми,подучена от змията, накара човека да наруши забраната.Двамата ядоха скрито от дървото на позн-анието и поумняха дотолкова,та разбраха че са голи и започнаха да изпитват срам и покриха с листа едни неприлични части от тялото си.Всевиждащият Бог разбра измамата и бидейки силно разочарован от човека го изхвърли от Рая и го остави на произ-вола на съдбата, с труд и много усилия да се изхранва и да пре-живява мъченически.После забрави напълно за своето неблаго-дарно творение и се отдаде на други по-възвишени дей-ности.
* * *
И тъй изминаха стотици години и хилядолетия.Човекът и жена-та се размножиха и се разселиха по цялята Земя.Животът им беше тежък и суров и те преживяваха, като се бореха с ди-вите животни и ги убиваха, и ядяха месото им ,и се обличаха с тех-ните кожи за да не замръзнат.Човеците бяха глупави и прос-ти и можеха да си служат само с примитивни сечива от камък и дърво,защото Бог беше пожелал така.А Той не можеше да прос-ти на човека за прегрешението и бидейки твърде зает беше заб-равил за него.Но един ден случайно, на път през Вселената,пре-минавайки близо до Млечния път Той се сети за човека.Повика няколко от придружаващите Го ангели,заедно с главния ангел Луцифер и им нареди:-Хвърковати мои,понеже преминаваме близо до Земята прескочете за известно време до нея и вижте какво прави неблагодарния човек и как преживява в неволя.Все пак той беше моето любимо творение.И внима-вайте да не направите някое прегрешение,защото лошо ви се пише!И тръгнаха ангелите,и стигнаха Земята,и видяха мъки-те и стра-данията на човешкия род.Но понеже са ангели и не из-питват страдания те не се впечатлиха много от това.Впечат-лиха ги повече човешките жени,които макар и облечени в животински кожи бяха много красиви и привличаха неустой-мо.Ангелите, на които Господ беше вградил в генома два Y хромозома,въп-реки Неговото предупреждение не устояха, слязоха скрито на Земята , съчетаха се тайно с човешките жени и се завърнаха отново в безкрайното пространството на Кос-мо-са.И доклад-ваха на Господ за тежкото дередже на чове-ка,без да казват как-во прегрешение са извършили.Но Всевиж-дащият разбра и бо-жественият му гняв се изсипа върху главите на непослушните ангели:-Нещастници,знаете ли вие какво без-чествие сътворих-те,като се съчетахте с човешките жени.От вас те ще родят мъ-же--великани,които чрез вашите гени ще придо-бият невиждани познания за света и ще дадат възможност на човешкия род да завладее Земята,а на човеците да заживеят и се прехранват все по-лесно и по-лесно.Анатема за вас и вашите наследници.Ще ви накажа жестоко!Ще вградя в генома ви още една Y хромозома и така бидейки с три Y хромо-зоми вие няма да сте вече красиви бели ангели ,с прекрас-ни криле,а грозни черни сатани с копита и рога,изчадия адови и макар и умни,ще бъдете злобни и ковар-ни,способни на всякакви злодеяния и подлости!От време на време ще може да се прет-ворявате в човешки образ и да се съчетавате с човешките жени,като от това ще се раждат наслед-ници –винаги мъже,но с три хромозома, два Y от вас и един X от човешките жени.Те ще бъ-дат умни и амбициозни,но злоб-ни,алчни и безскрупулни хора,носещи само злини на човечес-твото.Такова е Моето наказание за вашите и на човека прегре-шения!Прошката ми за хората ще настъпи тогава,когато между вашите наследници се появят жени с три X хромозома,но Аз ще реша кога това ще стане!
* * *
Минаха векове.Човекът на Земята постигна небивал възход и развитие, благодарение на знанията придобити от съчетанието на земните жени с ангелите. Той завладя земята,водата и въз-духа.Преодоля гравитацията и полетя в Космоса,достигайки Луната и другите планети от слънчевата система.Живееше бо-гато и охолно и започна да забравя за своя Творец и че същест-вуванета му зависи от Него.Сред хората започнаха да се поя-вяват все повече умни и амбициозни мъже,но алчни,злобни и завистливи,способни на всякакви гадости.И както предрече Господ това бяха наследниците на Сатаната от съчетанието му със земни жени.Тези мъже започнаха да завладяват Земята и да осъществяват пъклените си планове за световно господство, с цел останалите хора да станат техни роби.И нямаше сила,която да спре техните коварни замисли.Само един Бог можеше да направи това,но Той все още не беше простил на хората.Тряб-ваше да измине още много време,за да се роди на Земята жена с три хромозома X,но кога щеше да стане това,решаваше Той!

 


 

 

 

 

 

 


 

КАКВИ СМЕ НИЕ БЪЛГАРИТЕ?

 

На времето,когато бях студент,по една от дисциплините,лекции ми четеше сега покойният проф.Ангел Балевски-председател на БАН.Беше голям оратор-сладкодумник и патриот.Не говореше по темата на преподавания предмет-защото имало книжка,а по-други теми и най- вече за България и българите.Говореше за

българите винаги ласкаво и възторжено,но изтъкваше и отри-цателните им качества.Много точно беше сравнението му на българите с германците/той беше немски възпитаник-завършил преди войната инженерство в Германия/.-Вземете десет души германци,от който и да е край на Германия-всичките са доста посредствени хора,ограничени,без собствени идеи и виждан-ия.Събереш ли ги,обаче-всеки дава по малко,но в една посока и се получава голяма резултантна!Обратно- вземете десет души българи, от който и да е край на България- всичките са умни хора,със самостоятелно мислене и идеи,предприемчиви! Събе-реш ли ги,обаче-всеки дава по много,но в различни посоки и се получава малка резултантна!
     Очевидно българите сме големи индивидуалисти и се оправ-яме сами, защото повечето от нас имат достатъчно ка-чества за то-ва.Обикновено, в чужбина, представителите на други наро-ди-гърци,италиянци,поляци живеят заедно в обосо-бени засел-ения за да си помагат взаимно.Българите,обратно, се разселват самостоятелно в чуждата среда и се оправят сами,без да имат

нужда от помощта на сънародници.С това обаче те сами се об-ричат на асимилация.Показателни за българската предприем-чивост и наход-чивост са следните примери:
1.По време на комунизма питат една испанска журналистка,

живяла дълго време в България- Какво е мнението й за бъл-гарите?
-Много умни и предприемчиви хора!
-Как си го обяснявате?
-Ами ако на един испанец му трябва нещо да направи,но в мо-мента няма, примерно необходимите му пирони или винто-ве,е сигурен,че утре може да си ги купи от магазина и отлага рабо-тата за по-късно.Българинът,като знае,че необходимата вещ вероятно я няма в магазина,решава,че може да яизмайстори,

вика въображението и неволята на помощ и в крайна сметка решава проблема.И тъй като има постоянно такива проблеми

това развива неговото мислене и находчивост.
2.Българска делегация е на посещение в САЩ.Вечерта ги нас-таняват в хотела,но по някаква случайност се оказва,че водата в сградата е спряла.На другата сутрин при срещата с домакините се вижда,че всички американци са небръснати,а българите до един са се обръснали и омили.За разлика от американците,ко-

ито се оказват безпомощни да решат проблема,българите са на-мерили изход:Един е използвал вода от тоалетното казанче,друг

 е стопил лед от хладилника и т.н.И това е така,защото спиране-то на водата,по едно време в България ,беше ежедневие. В пове-чето случаи,при нормални условия,българите трудно работят в колектив,защото всеки се мисли за по-умен от дру-гия.В Герма-ния,ако напрявят някого началник,даже и най-посредствения да е,другите безропотно изпълняват неговите нареждания,защото така са възпитани.Българите,даже начал-никът им да е на ниво,

го псуват на ум и си мислят,че ако са на неговото място ще са по-добри и поради тази причина изпъл-няват нарежданията нео-хотно и мърморейки си под нос.Ние изграждаме колектив и ра-ботим синхронно само в екстремни условия ,когато сме натика-ни в миша дупка или когато някаква обединителна идея ни вдъхновява и кара да правим чудеса.Така е било през Балкан-ските и Първата световна войни,когато в име-то на обединени-ето на разпокъсаните български земи българ-ският войник е на-правил чудеса,като в нечовешки условия е разгромил много-кратно превъзхождащ го против-ник.Българите са се връщали от цял свят за да умрат в името на националния идеал.Уви по-следвалите национални катастрофи оставиха своя жесток отпе-чатък в съзнанието на поколения от нас.Чувството,че Бог ни е изоставил,че няма справедливост в един жесток свят и че сме обречени уби националната ни енергия и ни насади чувство,че сме хора втора категория.И отгоре на това 45-те години кому-низъм направи българите безразлични към най-ценното,което имаха-земята,създаде една мързелива работническа класа,без чувство за собственост и инициатива.
    Не зная защо,но повечето от нас са космополити,първо чове-ци,а след това българи.Ние поставяме,за разлика от всички ос-танали народи,най-напред това че сме хора и че другите са като нас,а след това че сме българи и че имаме свои собствени наци-онални интереси.Поради това винаги сме били в по-неиз-годни условия,най-вече спрямо своите съседи,които първо са сърби,

гърци,турци или румънци,а чак след това,хора. Българите лесно се подават на асимилация, а трудно асимилират другите народи живеещи между или около тях.Макар през хилядолетното си съществуване да сме приобщили към себе си много племена и народи,като кумани,узи,печенеги и други /с изключение на ци-ганите,които е невъзможно ,а и нежелателно да бъдат асимили-рани/, все пак повече българска кръв се вляла в съседните ни народи турци,сърби,румънци,гърци,а даже и албанци.В голям процент от тези народи има български гени.Това по-казват и последните изследвания на генетичния код на много народи направени в модерни, световно признат лаборатории.Особено

тежка е била загубата на народа ни от така наречения кръвен данък,чрез който са попълвани еничарските корпуси на чужди държави.По-рано това е ставало в Османската империя,а в по-ново време в миниимперията Югославия.Докато в Осман-ската империя това е било спора-дично,през няколко години и на от-делни човешки индивиди,в Югославия беше извършен един безумен и безпрецедентен в човешката история експеримент,

който превърна в еничари-българомразци голяма част от бъл-гарите във Вардарска Македония!Въпреки,че все още не се знае дали този експеримент ще завърши успешно,то омразата и от-чуждението към и от българското в някои от нашите кръвни братя в Македония е на лице.Еничарите издигнали се в полити-ческия елит и държавното ръководство на съседните ни държа-ви са били най-яростните,жестоки и злобни българомразци!

Такива са сърбина Никола Пашич,македонците Киро Глигоров

,Лазар Кулишевски и Блаже  Коневски,гърка Константинос Ка-раманлис,турците Мидхат паша и Мустафа Кемал Ататюрк,

румънеца генерал Коанда и много други,макар и последните двама да са показвали някакви симпатии към българите.
     През хилядите години на своето съществуване българите са изградили своя собствена ценностна система и традиции.Те са ги отличавали от останалите народи и са им давали една особе-на жизненост и устойчивост,независимо от превратностите на времето и дългите години на робство и чуждес-транно подтис-ничество.И това се дължи най-вече на факта,че те е били свър-зани здраво със собствената си земя и трудно някой е можел да ги откъсне от нея!Но това,което не можаха да направят чуждите ,направиха под външен диктат своите,ако може да приемем ко-мунистите за свои!Откъсването от земята и настаняването им в първоначално непознатата градска среда, отчужди българите един от друг,уби чувството им за взаимопомощ,човешка добро-та и съчувствие и най-вече генетично присъщото им свойство да се възпроизвеждат и да раждат много деца!
    Журналистка пита един арабин,който от дълги години живее в България какво мисли за страната.-България е прекрасна стра-на,но българите не го знаят!-отговаря той. И наистина бълга-рите не оценяват това,което Господ им е дал.Те са се родили при тези природни дадености и ги приемат за нещо нормално.

Арабинът,който е живял в пустинята и знае колко трудно се живее там,попадайки при нас възприема красивата ни и благодатна природа като истински рай!
    Докато старите българи са издигали за водачи на държавата и армията хора доказали своите качества чрез делата си,сега въп-реки че все още има умни и достойни българи избираме вода-чите си най-вече по партиен признак.Медийната инвазия нав-лиза в съзнанието на хората и създава в повечето случаи невер-ни и идеализирани представи за една или друга партийна кан-дидатура.И така доверявайки се на виртуалния образ обикно-вено избираме неправилния кандидат.Когато след време разбе-рем истината последствията от некадърното управление на втръсналите ни с нахалството и безсрамието си партии и коа-лиции са вече непоправими!За съжаление наложената ни из-бирателна система не позволява на качествените и честни бъл-гари да достигат до властови позиции,от които да влияят поло-жително на развитието на държавата и народа ни!И въпреки

че живее непрекъснато в екстремно-неблагоприятна среда-налагане на чужди културни и цивилизационни моде-ли,без значение дали германски, руски или американски,ло-кални и световни кризи и природни катаклизми, една част от българите все още запазват и предават на децата вековните ценности и морал на дедите и прадедите си!Макар и по-рядко все още у нас съществуват милосърдието,добротата,сърдеч-ността и топло-тата на общуване,любовта към децата,семей-ството,към род и Родина!И тези,които притежават тези качества са исти-нските българи и те ще съумеят да запазят и преведат в бъдещето тази малка страна наречена България!И Бог и небесните ангели ще им помагат в тяхното дело, защото България има своя благо-родна мисия в тоя засега все още безумен свят.

 

 


 


 

ЗА РУСОФИЛИТЕ И РУСОФОБИТЕ

 

Много години вече,от Освобождението на България от турско робство,а и преди това българският народ е разделен на две части-русофили и русофоби.Без да коментирам,коя от двете страни е права или крива,ще изложа част от аргументите им,а вие читателите ги допълвайте,за да се получи окончателния баланс.И така-някои от аргументите на

Русофобите:
1.Още през 10-век руския киевски княз Светослав,чиято майка е българската принцеса Олга,подтикнат от византий ците,напада и разорява България,като разрушава десетки градове и избива хиляди българи.Вследствие на това започва една продължител-на агония на Българското царство и то пада през 1018 г. под ви-зантийско робство.
2.Руският цар Петър I Велики завещава на наследниците си да разширят империята му по посока на топлите морета на юг и по възможност да завладеят Константинопол.Поради това Русия в продължение на много години води десетина войни с Турция,

като разширява владенията си и стъпва на бреговете на Черно море.Повечето от тези войни се водят на територията на Доб-руджа ,Одринско и други части набългарската земя.Надя-вайки се,че тези войни ще доведат до Освобождението на България много българи се включват във военните действия ,като пома-гат по всякакъв начин на руските войски.Уви.Вместо Освобож-дение войните докарват само разорение на българите и много от тях, по-рядко доброволно и повече насилствено, се изселват с отстъпващите руснаци.Последните,като виждат трудолюбието и високата земеделска култура на българските селяни,решават да заселят с тях пустеещите степи на южна Русия и Бесарабия за да ги превърнат в плодородни земеделски земи.Вследствие на тази руска политика големи части от исконните български земи се обезлюдяват и запустяват,а изселниците са подложени на асимилация.
3.В началото на Освободителната Руско-турска война,вслед-ствие прибързаното и авантюристично преминаване на генерал Гурко на юг от Балкана са разорени от Сюлейман паша редица цветущи български градове и избити хиляди българи.Само при разрушаването и изгарянето на Стара Загора са изклани като добитък 15 хиляди българи.
4.След Освобождението на България Руското правителство се опитва да я направи Задунайска губерня,като въведе руските за-кони и превърне българите в крепостни селяни.Тъй като,поради намесата на другите Велики сили,не успява се меси по всички възможни начини в работата на българското правителство.Заго-вори,подкупи,убийства, компромати и заплахи са само част от

 използуваните методи.
5.Българското правителство заплаща на Русия една значителна сума пари,разходвани от нея по време на Освободителната вой-на,т.е плащаме за Освобождението си.
6.Русия се противопоставя на българското съединение и с всич-ки сили и средства действа срещу него.Изтегля руските офице-ри от българската армия с цел да я обезглави и направи небо-еспособна.
7.Преди,по време и след Илинденско-преображенското въста-ние работи против българските интереси в Македония и при-съединяването й към България и подкрепя необоснованите с нищо сръбски и гръцки аспирации към българските земи.
8.По време на Балканските войни,особено Междусъюзническа-та, застава открито на страната на бившите ни съюзници и под-тиква Румъния да ни нападне в гръб,като даже я снабдява с пон-тонни мостове за по-лесното преминаване на войските й през Дунава.Не възпрепятства нахлуването на турските войски на българска територия и реокупирането от тях на Одринска Тра-кия.
9.През Първата световна война руските и румънски войски се бият с българските в Добружа за да не позволят присъединява-нето й към България.Руските кораби обстрелват българските приморски градове,като причиняват толеми разрушения и уби-ват десетки мирни жители.
10.Българските тесни социалисти подтиквани и финансирани от руските болшевики и Коминтерна организират и провеждат

Септемврийското въстание от 1923 г.,взело стотици невинни жертви.
11.Пак те извършват атентата в църквата св.Неделя в г.София през 1925 г.,където загиват десетки висши военни,политици и обикновени граждани.Жертвите на атентата са над 160 души.

Последствията от него са катастрофални, защото водят до взаимни изтребления и преследване на българи от българи.
12.По време на Втората световна война ,по нареждане на Ста-лин, българските комунисти организират партизанско движе-ние,което води отново до взаимно избиване на българи.
13.След  9.9.1944 г. с активното участие на съветските войски се налага комунистическа диктатура в България.Избити са отнача-ло без съд,а след това по решение на Народния съд хиляди бъл-гари,включително министри и депутати от последните няколко Правителства и Народни събрания.
14.Депортиране и изселване в Сибир на хиляди бесарабски и таврийски българи и тяхното физическоунищожение.Насил-ствено изземване на хранителните продукти на бесарабските българи,довело до гладна смърт на голама част от тях през 1946 г.
15.Съветският съюз и Коминтерна подкрепят сръбската теза за македонска нация и държава,с което обричат стотици хиляди българи на асимилация.
16.В последните няколко години опити на руското правител-ство за силово въздействие над българското, при вземане на решения ,засягащи икономическите интереси на България.

Русофилите:

1.Русия е нашата двойна освободителка.Освободи ни от турско и фашистко робство.
2.Русия винаги е защитавала България и й е помагала икономи-чески.
3.Великата руска култура ни е влияла положително.Стотици българи са получили образованието си в Съветския Съюз.
4.България изгради своята промишленост и селско стопанство с решаващата помощ на Съветския съюз.
5.Ние сме братски славянски народи.
6.Руснаците са с широки славянски души и обичат българите.

Моля,продължете двата списъка с други аргументи.

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

СООПШТЕНИЕ НА МАКЕДОНСКАТА НОВИНАРСКА АГЕНЦИЯ

Сензация,драги наши македонци!При разкопки на Великденскиот оток /остров/ француски археолози са откриле най-старото изображение на бог Маке-Маке прародителот на македонскиот народ!Учените разбрале,дека големите статуи расфрлени по целио остров са укаменени древни македонци кои пазат бог Маке-Маке. Тия гледат у морето кога ке се вратат нивните сонародници-македонци напуштиле островот у древни времиня и населиле сегашна Македония. Овде има поверие дека тия ке се вратат тука на тая Обетована земя,той райски остров и така ке се спасат от своите душмани грци,албанци и мрсни бугари-татари.Морало само македонската влада да собере пари та да построи Ноев ковчег за народот  и да преплива океанот  до островот.Колко време ке требе та да стане това не се кажувало.

 

От нашиот пратеник на Великденскиот остров-Чика Борче-македонче

 

                                             

 


    

ВAЖНО СООПШТЕНИЕ НА МАКЕДОНСКАТА НОВИНАРСКА АГЕНЦИЯ

 

Драги сонароднци-честито!
Вечерва 1 април 2011 г првите македонски астронафти стапиа на Месечината!Там тиа беа пречекани от месните македонци сос леп и сол!ІГолема радос-Бракjа вие се вратихте на тая стара македонска земjа после 2 милиона години!Честито!
Во тая врска премиерот Груевски получи приветствен адрез от Галактическиот Македонски kонгрес,каде мегудругото пишу-ва:Драги Коле-Ве поздравуваме с той голем успев на македон-ската наука и техника.Ви пожелуваме догодина да освоите Венера,по догодина Меркуриj, през 2020 г. да стапитe и на Сонцето-това старо македонско светило!И така додека освоите целата солнчева система!Агенциjата се извинува за закаснението с кое ке получите това соопштение бидейки оно беше прифатено от бугарскиот сателит и отклонето от Земята кон Jупитер.Благо-

дарение спешното интервенуване на бракjата албанци нивниот сателит околу Jупитер  успея да врати соопштението назад кон Земята.Живела македонско-албанскава дружба за вечни времинjа,докогаж има дор и еден македонец!

Наш репортер от Месечината-Чика Борче-Македонче.


 


 

 

Ивановден

 

Ивановден (от старобълг. „Бог е милостив“, от евр. „Божа благодат“) е религиозен празник, празнуван в чест на Св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Исус Христос и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан. Отбелязва се неподвижно на 7 януари по православния църковен календар. Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.
На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
На този ден празнуват всички носещи имената Иван,Иванка и производни от тях.Да си припомним за някои от по-известните българи носещи това име.

Иван Минчов Вазов - класически български писател, наричан често „патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи: Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е бил академик на БАН и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 до 30 януари 1899 от Народната партия.
Йоа̀н Асѐн II или Йоан II Асен (също Иван Асен II) - цар на България от 1218 до 1241 г. Той е син на цар Иван Асен I.
Свети Иван Рилски Чудотворец е български духовник, най-известният български светец и отшелник, покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България - Рилския, патронът на българските будители.
Иван Андреев Богоров (Богоев) - виден български енциклопедист от Възраждането, създател на бълг. вестник, почетен член на БКД (дн. БАН, 1884). По образование е медик, но се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание.
Иван Мърквичка (на чешки: Jan Václav Mrkvička) - български художник от чешки произход. Той е крупна фигура на българския художествен живот след Освобождението, един от създателите на новото българско изобразително изкуство. Най-значителни са художествените му достижения в битовия жанр: народни празненства, обичаи, образец в този жанр е прочутата му картина "Ръченица". Работи в областта на историческата картина. С голяма правдивост и с дълбоко патриотично чувство пресъздава страници от историята на България. Оставил е портрети с голяма художествена стойност.
Ива̀н Шишма̀н -цар на България от 1371 до 1395 г. Син на цар Иван Александър и еврейката Сара (Теодора), като царят в началото на управлението си обявява за съуправител и наследник първородния си син Михаил Асен.
Ива̀н Алекса̀ндър - български цар, управлявал от 1331 до 1371 година. Иван Александър произхожда от рода Шишман, син на Срацимир, деспот на Крън, и Кераца Петрица. Царуването му продължава цели 40 години, което е само с 2 години по-малко от това на цар Петър I.
Ива̀н Срацимѝр, срещан и като Иван Страцимир, - български цар (1356-1396) - последният преди падането на България под османска власт. Роден е в Ловеч около 1324-1325 г.
Иван Михайлов Гаврилов, известен като Ванчо и Ванче Михайлов, както и с псевдонима Радко, - български революционер, деец на българското национално-освободително движение в Македония, дългогодишен лидер на Вътрешната македонска революционна организация, последната крупна фигура в историята на македонското освободително движение.
Иван Димитров Шишманов (1862-1928) - филолог, писател и преподавател, както и български политик от Народнолибералната партия.
Цар Йоа̀н Асѐн I (често само Асен, всъщност „Иван“ или „Йоан“ е рожденото му име), известен още с прозвището Белгу̀н, -владетел, управлявал България от 1190 г. до 1195 г. Властва заедно с брат си Теодор-Петър, който продължава да царува една година след смъртта на Йоан Асен I. Той е един от тримата братя от династията Асеневци, които освобождават България от византийско господство.
Иван Андонов Савов - виден български обществен деец, учител, адвокат, журналист, участник в националноосвободителното движение от 1872 г., в Старозагорското въстание и Априлското въстание, един от организаторите на Съединението, виден общественик и деец на Народно-либералната партия в Пловдив.
Иван Стефанов Цончев - опълченец-поборник, български офицер, генерал-майор. Водач на Върховния македоно-одрински комитет, основен организатор на Горноджумайското и участник в Илинденското въстание.
Иван Георгиев Гарванов - български революционер, председател на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация.
Академик Иван Йончев Снегаров -голям български църковен историк, архивист и археограф.
Йоа̀н Владисла̀в (Иван Владислав) - български цар в периода 1015-1018 г., последният общоприет от владетелите на Първото българско царство.
Иван Асенов Андонов - български филмов деец. Известен е като режисьор на знаменити български филми като „Дами канят“, „Опасен чар“, „Вчера“ и „Адио, Рио“, както и с ролите си във филмите На малкия остров, „Отклонение“ и „Иван Кондарев“.
Иван Колев Колев - български офицер, генерал-лейтенант известен още като бащата на българската конница.
Акад. Иван Евстратиев Гешов - български политик, водач на Народната партия. Той е министър-председател на България в 32-ото правителство (1911-1913). Гешов е председател на Българското книжовно дружество (1898-1911), Българската академия на науките (1911-1924) и Българския червен кръст (1899-1924).
Иван Николов Кирков - български художник - живописец, илюстратор и сценограф.
Иван Славчев Ласкин -български театрален и кино актьор. Играе в трупата на театър „Българска армия“.
Ива̀н Асѐн III или Иван III Асен - български цар през 1279. Той е първородният син на цар Мицо Асен. Майка му е Мария Асенина, дъщеря на Иван Асен II.
Иван Йорданов Венедиков - виден български археолог, историк, траколог и филолог. Занимава се с тракийска и средновековна история, археология, изкуство и култура; българско културно и историческо наследство.
Иван Симеонов Дуйчев - виден български историк и палеограф с интереси към българската и византийската средновековна история.
Иван Николов Странски - български учен, основател на българската школа по физикохимия и считан за "баща" на кристалния растеж.
Иван Николов Абаджиев - известен бивш български щангист и треньор на националния отбор по вдигане на тежести.
Иван Ведър, с рождено име Данаил Николов,- известен още с псевдонимите си Яни Ингилиз, Джони Инглиш (англ.: Johny English), Ованес Ефенди, Денкооглу (от Деню, Данаил), роден в Разград през 1827 г. Той често е посочван като основател на масонството в България. [1][2]
Иван Николаевич Вулпе (или Вульпе, както се изписва името му в много български източници) -български оперен певец (бас) и вокален педагог.
Иван Минков Хаджийски - български публицист, социален психолог
Иван Петров Стоянович по прякор Аджелето (Стара Загора 25 септември 1862 - София15 февруари 1947) - български революционер, обществен и държавен деец.
Иван Боянов Лечев - български китарист, цигулар и композитор. Роден е на 19 юли 1956 г. в София.
Иван Наумов, наречен Алябака или Алябако, - български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, борец за свободата на българите в Македония и Тракия.

 

 

                             

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

Никулден

 

Имен ден на хората носещи имената Николай,Никола и производни от тях.Да си припомним имената на някои от по-известните от тях.
Свети Никола Мирликийски Чудотворец е източноримски духовник, епископ на град Мира Ликийска в областта Ликия. Приживе Никола Мирликийски е известен като противник на езичеството и арианството. След смъртта си е почитан като светец и покровител на моряците, търговците и затворниците. Паметта на Св. Николай се чества два пъти през годината: на 6 декември, когато светителят се представил на Господа, и на 9 май/22 май - денят на пренасяне светите му мощи от град Мир (Древна Лигия) в Бари (Италия). Всеки четвъртък през годината е също посветен на неговата памет.Църквата му отдава специална молитвена и богослужебна почит и всеки четвъртък.
Николай Гяуров - български оперен певец - бас. Определян е като бас №1 на планетата.
Николай Александров Хайтов - български белетрист, драматург, публицист и патриот, известен със сборника си „Диви разкази“, както и с противоречивите си съчинения относно гроба на апостола на свободата Васил Левски
Николай Иванов Райнов -виден български писател, художник, академик.
Николай Димитров Овчаров - български археолог, придобил слава с до-откриването на светилището на тракийския бог Дионис на скалния дворец Перперикон в Източните Родопи в Югоизточна България
Николай Павлович -български художник, син на видния възрожденски деец Христаки Павлович и брат на лекаря Димитър Павлович
Николай Лилиев (псевдоним на Николай Михайлов Попиванов) (26 май 1885, Стара Загора — 6 октомври 1960, София) - виден български поет, символист и драматург.
Николай Кауфман - изтъкнат български музиковед, фолклорист и композитор, удостояван със значими научни титли - чл.-кор., доктор, професор, академик, доктор хонорис кауза.
Проф. Николай Генчев - български историк, роден на 2 ноември 1931 г. в с. Николаево, Старозагорско
Николай Степанович Палаузов - изтъкнат търговец, дарител за габровското училище, съратник на Васил Априлов
Николай Масалитинов (на руски: Николай Осипович Массалитинов) -български театрален деец, артист и режисьор от руски произход, роден на 16 (2Cool август 1880 г. в Харков (Русия).
Никола Йонков Вапцаров - български поет,] чието творчество е предимно със социална и лява тематика в опростени и бели стихове. Превеждан е на редица езици.
Никола Стойков Мушанов - български политик, един от водачите на Демократическата партия през първата половина на 20 век. Министър-председател на България
Никола Тихов Обретенов - български национал-революционер, един от борците за Освобождението на България, участник в Ботевата чета.
Професор Никола Илиев Милев - виден български историк, публицист, държавен деец, дипломат и участник в македонското революционно движение.
Никола Котков - български футболист, нападател, една от легендите на Локомотив (София). Роден е на 9 декември 1938 г. в София.
Никола Петков Пушкаров- първият български почво-изследовател и родоначалник на почвознанието у нас, както и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Никола Димитров Петков - български политик, един от лидерите на БЗНС. В политическия живот навлиза в началото на 30-те години. Син на Димитър Петков.
Никола Манев- български художник, който живее и твори в Париж Франция.
Никола Питу Гулев или Лакя Гули - български революционер от влашки произход, терорист на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Никола Маринов Николов - български общественик, писател емигрант, политолог. Роден на 30 юли 1920 г. в гр. Видин.
Никола Янакиев Карев - български революционер, тесен социалист, деец на македоно-одринското националноосвободително движение, участик в Илинденско-Преображенското въстание и ръководител на Крушевската република
Никола Пашич (на сръбски Никола Пашић) - сръбски политик от български произход, на няколко пъти министър-председател на Кралство Сърбия.Причинил големи злини на България.
Никола Атанасов Живков - български просветен деец, основател на първата детска градина в страната, автор на „Шуми Марица“, национален химн от 1886 до 1944 година.
Никола Петров -легендарен български състезател по борба, роден в Горна Оряховица на 19 декември 1873.
Никола Димитров Обрешков - български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките.
Никола Симов-Куруто (или Курото) - български революционер, първи знаменосец на Ботевата чета.
Никола Карастоянов (още Николай Карастоянов) - български печатар, книгоиздател и книгопродавец, основоположник на книгопечатането в България
Княз Никола Стефанов Богориди или Николай Богориди, (на гръцки: Νικόλαος Βογορίδης, на турски: Nikolaki Bey, на румънски: Nicolae Vogoride) - османски и молдовски държавник от български произход, правнук на Софроний Врачански, син на Стефан Богориди, брат на Александър Богориди
Никола Христов Гешев - български „суперполицай“ от периода между двете световни войни. За периода 1941 — 1944 г. е началник на отделение „А“ на Обществена безопасност, която по-късно е наследена от Държавна сигурност.
Никола Дончов Войновски - участник в националноосвободителното движение, военен ръководител на Ботевата чета.
Никола Станчев Николов - български борец и първият българин, спечелил олимпийска титла в историята на българския спорт.
Капитан дядо Никола Филиповски - български революционер.
Никола Тодоров Жеков - български офицер (генерал от пехотата), министър на войната на България през 1915 година и главнокомандващ на действащата армия по време на участието на България в Първата световна война от 1915 до 1918 година.
Никола Иванов Иванов -български офицер (генерал от пехотата), началник на Щаба на войската в периода 10 май 1894 - 29 ноември 1896 г., министър на войната в периода 29 ноември 1896 - 30 януари 1899 г., командвал превземането на Одрин по време на Балканската война.
Никола Савов Бобчев - български фолклорист, литературен критик и преводач от руски език.
Никола Стоянов Анастасов - български актьор.
Никола Николаев Гюзелев - световноизвестен български оперен певец, бас.
Никола Иванов Генадиев -български политик от Народнолибералната партия. Името му неколкократно е свързвано със скандали за корупция.
Никола Доспевски - български художник-живописец, представител на Самоковската художествена школа. Син е на Димитър Зограф, при когото заедно с братята си Захарий, Иван и Станислав учи иконопис и чиракува.

 

 

                                 


 

Димитровден

Димитър има имен ден на 26 октомври, Димитровден. Тогава православната църква отбелязва деня на Св. вмчк Димитрий Мироточец. Гръцко мъжко име. От най-разпространените в България. Димитър, Димо, Димитринка, Димка и Димитри(й) - от гр. Demetrios - "посветен на богинята на плодородието Деметра".
Да си припомним някои от по-известните българи,които носят името Димитър.
Димитър Иванов Шишманов -български политик, писател и дипломат. Външен министър на България в правителството на Добри Божилов (1943-1944).
Димитър Шишманов -български жураналист, редактор в БТА, кореспондент в Турция, Франция и други страни в Близкия изток и Западна Европа.
Димитър Панайотов Греков - български политик от Консервативната, а по-късно от Народнолибералната партия. Министър-председател на България
Димитър Николов Общи (наричан още Димитър Дяковчанина, Димитър Македонски. Димитър Николич, Димитър Косовеца и други) - български революционер, гарибалдиец,помощник на Васил Левски.След залавянето му от турците прави пагубни разкрития за революционната организация.
Димитър Димитров Агура - български историк, един от първите преподаватели по история в Софийския университет „Свети Климент Охридски”.
Димитър Иванов Боримечков - журналист, фотограф, поет, гл. редактор и издател.Роден на 01.05.1949 г. в гр. Тараклия, Република Молдова.
Димитър Стоянов Тончев - български юрист и политик. Един от водачите на Либералната (радославистка) партия.
Димитър Стефанов Савов - български предприемач и политик.Участва в ръководството на множество български предприятия между двете световни войни
Димитър Христов Ризов български обществен деец, публицист и дипломат. Роден в г.Битоля. От 1897 година преминава на дипломатическа служба. Български дипломатически представител в Скопие (1897-1899).
Димитър Георгиев Гоцев -български учен историк и обществен деец,професор, бивш председател на ВМРО-Съюз на македонските дружества и на Македонския научен институт.
Димитър Гюдженов - български художник, професор.Известен със своите картини на военна и историческа тематика.
Димитър Маринов- един от най-ярките представители на българската възрожденска интелигенция. Учител, журналист, един от „строителите на съвременна България.
Димитър Благоев Николов – Дядото- български политик и философ, основател на организираното социалистическо движение в България.
Димитър Христакиев Павлович -български лекар. Роден в семейството на просветния деец Христаки Павлович.
Димитър Попгеоргиев, известен още и като Димитър Беровски и Димитър Македонски - български революционер, войвода и просветен деец от Македония.
Димитър Апостолов Ценов -български предприемач, роден в град Свищов. Известен с дарението си от 50 млн. златни лева за създаване на висше училище в г.Свищов.
Димитър Зограф или Димитър Христов- български зограф от Самоковската художествена школа, брат на Захари Зограф и син на Христо Зограф.
Димитър Янакиев Влахов-политически деец от Македония, журналист, активист на ВМОРО, а след 20-те години на 20 век – един от идеолозите на македонизма-една от най-мракобесните и антибългарски доктрини.
Димитър Николов Петков, известен като Свирчо - български политик, лидер на Народнолибералната партия,съидейник и приятел на Стефан Стамболов.Оглавява 27-ото правителство на България.
Димитър Пъшков - български революционер и държавен деец, Деен член на Народнолибералната партия.Роден през 1840 г. с.Сопот, Ловешко в семейство на свещеник. Учи последователно в родното си село и Троянския манастир.
Димитър Станчов - роден в Свищов.Учи във Виена. Син е на Яни Станчооглу и Ефросина Паница. Дипломатически агент на България в Румъния (1894-1895). След Първата световна война е главен секретар на делегацията сключила Нъойския договор-1919 г.
Димитър Йосифов Пешев - български политик, известен със своята роля за спасяването на българските евреи. Почетен гражданин на държавата Израел.
Димитър Светозаров Списаревски -български летец-изтребител, капитан.Загива геройски при първия си боен полет, след като се врязва в тежък американски бомбардировач и го сваля на земята.
Димитър Кинов Стоянов -български политик, народен представител в 40-то Народно събрание (от 2005 г.), заместник-председател на Национален съюз Атака.Депутат в Европейския парламент.
Димитър Стефанов Стоянов, Радой Ралин -роден на 22 април 1923 г. в Сливен. Правнук на Таньо войвода, който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа.Известен поет и сатирик.
Димитър Илиев Попов - български юрист и политик. Министър-председател на България през 1990-1991.
Димитър Душков Пенев (прякор Пената) - български футболист и треньор, роден на 12 юли 1945 г.Води отбора при първото класиране на България на Европейско и най-доброто класиране на Световно първенство-4-то място.
Димитър Николов Якимов -български футболист, нападател. Роден на 12 август 1941 г. в София. Играл за отборите на Септември (1956-1960) и ЦСКА (1960-1974) и за Националния отбор.
Димитър Тодоров Димов (25 юни 1909 — 1 април 1966) -известен български писател и драматург, ветеринарен лекар, професор по анатомия на гръбначните животни.
Димитър Талев Петров-Палисламов (1 септември 1898, Прилеп - 20 октомври 1966, София) -изтъкнат български писател, автор на тетралогията "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам",описваща живота и борбите за национално освобождение на македонските българи.
Димитър Христов Миладинов - български възрожденски просветител, книжовник, фолклорист и борец за национална независимост. Брат на Константин Миладинов.Заедно съставят сборник от български народни песни,издадени в Загреб от католическия епископ Йосиф Щросмайер.
Димитър Подвързачов -български поет, фейлетонист и преводач. Роден през 1881 г. в Стара Загора.

 

 

                                 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

Петровден

Голяма част от българите носят името Петър-от гръцкото πέτρος-камък.Между тях има много известни и заслужили хора-това са няколко царе,много духовниводачи,учени,политици,

историци,революционери и др.Да споменем за някои от тях по повод на утрешния им имен ден-Петровден.
Св.цар Петър I (927-969)- син на цар Симеон Велики и внук на свети цар Борис-Михаил, покръстил българския народ (865).
Цар Петър II Делян-син на цар Гаврила Радомир и внук на цар Самуил.Оглавил едно от въстанията срещу византийското робство.
Цар Петър III Теодор-заедно с брат си Асен освободили България от византийско робство.
Петър Парчевич- (на немски: Peter Freiherr von Parchevich)- български католически епископ. Роден през 1612 г. в стар чипровски род. Учи в католическо училище, след което продължава образованието си в Италия във висшите школи на Папството. Връща се като доктор по богословие и каноническо право. Удостоен е с графска титла от германския император.
Петър Богдан - Бакшев, автор на една от първите истории на България.
Петър Хаджиберович Берон- български просветител, учен, енциклопедист, педагог, философ, лекар и естественик.Роден около 1795 г
Петър Кирилов Берон - български учен и политик.
Петър Габровски - български политик, 41-ият министър-председател на България, изпълнявал временно тази длъжност от 9 до 14 септември 1943 г.
Петър Мутафчиев-известен български историк,професор.
Петър Попарсов- български революционер, един от основателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Петър (Пере) Тошев-български национал-революционер от ВМОРО.
Петър Дънов- Учителят Беинса Дуно е едно явление в духовния живот на България, което няма аналог по своите мащаби. Неговата дейност продължава повече от четиридесет години, през които успява да въведе десетки хиляди българи в тайните на езотеричното познание.
Петър Димков- български народен лечител. Публикува тритомно издание „Българска народна медицина“, което включва рецепти и съвети за природолечение и природосъобразен живот - хигиена, хранене, козметика, билколечение и духовни практики.
Петър Шапкарев- български учен- икономист, математик, председател на Македонския научен институт.Роден в 1908 година в София, в известния български охридски род Шапкареви - син е на учителя и революционер Климент Шапкарев, внук на видния български етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев и правнук на Димитър Миладинов.
Петър Коледаров-виден български историк,разработил много исторически карти на България.
Петър Слабаков-известен български артист.
Петър Дървингов - български офицер (полковник), революционер и
военен историк, член-кореспондент на БАН от 1932 г.
Петър Добрев- Ст. н.с. в Икономическия Институт на Българската Академия на Науките.Направил много за изясняване произхода на древните българи.
Петър Золотович - български оперен певец, баритон. Роден е в София през 1893 година.
Петър Ацев- български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Петър Увалиев-теоретик на изкуството, критик, писател, публицист и семиотик, роден на 12 януари 1915 г.
Хитър Петър-народен български хитрец и шегобиец
Петър Пешев - български политик, юрист и публицист.Един от водачите на Радославистката партия .Заема постовете министър на правосъдието (1894, 1899-1900, 1913) и министър на народното просвещение (1913-1918).
Петър Динеков (30 октомври 1910 - 22 февруари 1992)- български литературен историк, критик и фолклорист. Академик на БАН и професор в СУ “Св.Климинт Охридски.
Петър Радев, наречен Пашата- български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Петър Стойчев - най-успешният състезател по плувен маратон за последното десетилетие, победител в осем последователни световни шампионата на FINA по плуване.
Петър Дертлиев (7 април 1916 - 5 ноември 2000)- български политик, социалдемократ.
Петър Стъпов- български писател, поет, учител, библиотекар, читалищен деец, редактор на периодични литературни издания.

 

 

 

                                 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПОСЛЕСЛОВ


В мътната и кална епоха, в която живеем, с удивителна бързина се рушат основните житейски опори, нравствените ценности и светините, крепили народа ни през вековете. Жалки хора спре-купени съвести, докопали се до средствата за информация сис-тематично рушат основите на националното ни самоопределе-ние, водят българите до загубата на усет за принадлежност към род и Родина, и на чувството за съпричастност към една обща историческа съдба. Полуинтелигентите, добрали се до властта ,с все сили се стремят да угодят на чуждите си господари, по-веждайки своя народ обратно назад към аморфния етнос отпр-еди Възраждането- за да стане той прах, който бурите на Съд-бата ще разпилеят навсякъде по света. В условията на криза и медийна натрапчивост не е трудно да се раздуха обсебилото ни още преди десетилетия чувство за национална и държавна не-пълноценност. Да се напомни на българите по най-автори-тетен и осезателен начин, че са сами в света. Колкото повече ни уни-жават, колкото по-голямо е високомерието на наблюдаващите ни фактори, толкова по-високо е и мазохистичното задоволство на скимтящия ни “елит”. Лесно се манипулират хората без са-мочувствие и идеи, но още по-уязвими са тези, които имат чув-ство за вина.
    Най-голямата опасност е безпогрешно усетената от всички мислещи българи злонамереност на лица и групи, желаещи да се укрепят като богоизбрана каста. Няма съмнение, че те са на-сърчени от външни сили, от чуждо лоби навсякъде сред нас. Та-зи каста има само една грижа- да изсмуче последните сили на българите и да ги доведе до безпомощно състояние. Кой отго-ворен и интелигентен човек ще си позволи да тласка народа си към разединение, когато страната му е пред прага на война?!
И върхът на нахалството е, че тези същите самопровъзгласили се за елитарни особи оплюват собствената си нация като страх-лива и малодушна. Един народ не може да живее вечно под не-прекъснати заплахи, без опорна точка, без водачи, сочещи му полюсите на доброто и злото. И така, историческата памет, из-трита до голяма степен от тоталитарния режим днес окончател-но ще бъде заличена. Това е тенденцията, която никой не може да оспори.
    Новата епоха дойде със своя жаргон. В него национализмът е позорна идеология. Според извратеното тълкуване на истори-ята, наложено от т.нар. либерали, за всички злини на ХХ век е виновен именно той. Пак според тях човек по природа е пороч-ен и зъл. Всяка идея, която допуска противопоставяне извън контрола на институциите, идеите и рамките, наложени от сил-ните на деня е опасна, защото неминуемо в предполагаемата борба ще се проявят долните инстинкти на човека. Всеки човек според тази логика е потенциален престъпник и една евентуал-на борба задъл­жително би довела до катастрофа. Колко подло, колко робско трябва да бъде съзнанието ни, за да приемем това? Не в национализма е бедата, а че фалшиви хора успяват поняко-га да се прикрият зад него и използвайки благородния порив към свобода да изкористят идеите и да превърнат справедли­востта за себе си, в несправедливост за другите. Не можеш да бъдеш добър националист без да си добър християнин. Истин-ски християнин по морал, без значение, дали си вярващ или атеист.Критерият е в истинността на подбудите, а не в идеите за независимост и утвърждаване. Нещата допират до морала, съ-естта и отговорността. Само абсолютният негодник може да обяви любовта към отечеството и стремежа за свобода за прес-тъпление.
Национализмът няма нищо общо с прикриващият се зад това име шовинизъм. Национализмът е елемент на човешката кул-тура, резултат от дълготрайно етнокултурно развитие. Жела-нието за самостойност и самоутвърждаване на една нация, са толкова законни, колкото и на една личност. Национализмът е животворен. Той твори характери – граждански, обществени, национални. Твори рационални държавни системи, създава пълноценни човешки личности.Шовинизмът е убиващ, корум-пиращ и разлагащ.Той отравя и идиотизира собствения си на-род. Той утвърждава своето, но не чрез градивна, възпитаваща нацията творческа дейност, а чрез грабене и мародерство в чуж-до етническо пространство. Земя, човешки права, чужда култу-ра -– всичко това е обект на грабежа. Шовинизмът е безцеремо-нен; той е изпълнен с цинизъм и презрение към другите. Него-вият манталитет е абсолютно същия, като този на т.нар. либе-рали.
    Най-важното качество на истинския националист е превър-натото в рефлекс съзнание за общонационална и държавна от-говорност.Именно градивният, животворен национализъм е подтикнал Персиян да напише своите стихове. Чрез тях пред нас се разкриват примери на добро и зло – силни и честни ха-актери или безотговорни лидери, фалшификатори и предатели. Завесата на забравата беше спусната между нас и някои от тях. Други бяха обрисувани от една пропаганда, доскоро смятаща се за вездесъща, с физиономии и характери, коренно различа­ващи се от истинските. Трети са наши съвременници, повече или по-малко известни на широката общественост. Над всичко обаче в творчеството на Персиян господстват два образа, два основопо-лагащи символа на човешкото битие – Бог и Родина.За да бъде

 разбрано посланието му към българите, и особено към младото българско поколение, ще припомним накратко биографиите на някои от героите ,за които той пише.

Борис Дрангов – превъзходен българки патриот, строеви офи-цер и военен педагог. Роден е в Скопие в 1882 г. Завършил Во-енно училище в София и Военна академия в Русия. Временно напуска службата си във войската, за да участва в освободител-ните борби в Македония.Б. Дрангов е бил силен характер, в ко-йто се съчетават рицарска доблест и смелост, публицистичен талант, ненадминато красноречие и патриотизъм, достигнал до степен на религиозен култ. Може би някой ще си помисли, че “такова е било времето”, че Дрангов е вървял по течението. Ни-що по-невярно от това. Безукорно предан към род и родина, Дрангов е бил и много критичен към управниците и тяхната разрушаваща армейската боеспособност “реформаторска дей-ност”. Хладнокръвно и достойно той поема ударите на силните на деня и на техните военни протежета, нанесени му заради ра-зобличаването на безобразията, извършвани когато той е още младши офицер. Като командир на 9-ти Пловдивски полк Б. Дрангов загива геройски при Завоя на река Черна в 1917 г.Гри-гор Пърличев. Възрожденски просветител и поет с големи за-слуги пред българщината в Охрид.Роден е в този град през

1830 г. Като студент в Атина спечелва първа награда в акаде-мичен конкурс с поемата си “Арматолос”. Литературното му творчество имало силно влияние в Охрид, където той се завър-нал по-късно, отблъсквайки примамливите предложения за ка-риера в Гърция. Неговият пример и поезията му вдъхновявали събудените българи, но и още нещо. Те извършили прелом в съзнанието на тези македонски българи, които се гърчеели от суета и безхарактерност.Пърличев превел и започнал публику-ването на “Илиада”, но по-късно спрял обнародването на това произведение.През целият си живот, особено през старостта си, белязана от епохата на църковно националните борби, Гр. Пър-личев останал символ на спокойната съзидателна възрожденска работа, на здравия разум, устойчивост и будна съвест.

Иван (Ванчо) Михайлов. На една среща в Рим през 1968 г. на ВМРО и МПО от САЩ, Ив. Михайлов е казал следното: “Нещата са променливи и ние си отиваме. Утрешните поколе-ния трябва да знаят, че ние, българите в Македония не се орга-низирахме във ВМРО, за да правим две Българии, а защото ня-ма една България. Аз си оставам с България и с десетте милиона българи”. И 22 години по-късно: “Македония без българи –огън

да я гори!”
     Иван Михайлов като революционер и в емиграция посвети живота си на борбата в защита на българщината в Македония. Роден в средно заможно семейство, той още в младежките си години е посветен в конспирацията на ВМРО. В 1912 г., когато е ученик в Солунската гимназия посреща българските войски и е свидетел на жестокия погром няколко месеца по-късно.През 1919 г. става а секретар на Т. Александров. След подлото убий-ство на неговия ръководител и кумир, Михайлов, член на ЦК на ВМРО поема върху себе си задължението за укрепването на ор-ганизацията. Първо трябва да се накажат предателите. Ударът е мълниеносен и безпощаден. Никой не може да обвини новия ръководител на организацията в пристрастие и жестокост, ко-гато след убийството на Тодор Александров с желязна ръка раз-дава правосъдие. Ако убийците бяха останали ненаказани, а ор-ганизацията не бе стегнала редиците си, с ВМРО щеше да бъде свършено.По-късно обаче е убит ген. Протогеров, доказан пат-риот и борец за национално обединение. Протогеров е съратник на Т. Александров и е обвинен и убит поради подозрение за мълчаливо съучастничество при отстраняването на легендарния водач на ВМРО. Именно с убийството на Протогеров започват взаимните преследвания, дебнения и мнителност, завършващи често с убийства на бивши другари по оръжие. Този епизод хвърля сянка върху ореола на ВМРО и водача й, и дава възмож-ност на Коминтерна да вербува агенти и да паразитира върху фона на взаимните й борби.
След Деветнайстомайския преврат Михайлов емигрира. Турция, Полша, Австрия, Канада и накрая Италия дават последователно убежище на стария борец. През време на пребиваването си в Австрия агенти на Тито се опитват да го убият, но е спасен от друг емигрант – бившия водач на легионерите Ив. Дочев. До края на живота си Ив. Михайлов остава борец за защита на бъл-гарщината в Македония. Милиони зрители останаха възхитени от здравия ум и бодър дух на този старец, интервюиран от Ке-воркян. Говори се, че неговото завещание е трябвало да бъде от-ворено и огласено пет години след смъртта му. Този срок отдав-на изтече, но българската общественост е в неведение относно политическото послание в това завещание.

Коста Църнушанов. Роден в град Прилеп, той е възпитан в духа на възрожденски традиции. През 1912 г. Църнушанов – голямо момче по това време, очаква с трепет победоносния марш на българската армия. Родния му град обаче е окупиран от “съюз-ните” сръбски войски. Вместо да се завърнат в своите предели след приключването на военните действия, сърбите се укреп-яват в завзетите от тях български земи и обявяват съюзничес-ките договори за невалидни. Двете национални катастрофи ре-шават съдбата на този хубав българки край и посяват семето на еничарството и враждата сред ново завоюваните поданици на кралство Югославия. Коста Църнушанов изживява поробването на родния край като своя лична трагедия. Завършва образовани-ето си в сръбските учебни заведения, овладява тънкостите на езика, културата и тайните на психологията на завоевателя. В същото време родното го привлича като магнит. Членува в Ма-кедонската младежка тайна революционна организация, като същевременно с жар се впуска в събирането на народни песни от Македония, които издава след години в една чудесна сбирка.
През Втората световна война временно е осъществено обеди-нението на ядрото на българските земи. В по-голямата част на Вардарска Македония е въведена българска администрация и български закони. Тогава Църнушанов, бежанец в свободните предели на България, се завръща в родния край и става учили-щен инспектор. В продължение на три годни той дава своя при-нос за консолидирането на България чрез пълното приобщаване на Македония към общобългарския духовен живот.След поред-ната национална катастрофа К. Църнушанов се установява в Со-фия, където се отдава на литературна, публицистична и етно-графска дейност. И както повечето изтъкнати патриоти от Ма-кедония и той не е пощаден от репресиите на режима.Когато през 1994 г. изгряващата звезда на БСП – Г. Първанов предло-жи във вестник “Дума” да се припознае македонизма, първият, който реагира на това безумие бе бай Коста. Той подготвя ста-тия и я занася в редакцията на в. “Македония” само 6 часа след излизането на призива на Първанов. Тогава Коста Църнушанов беше на 92 години.

Петър Добрев. Роден през 1943 г. в гр. Добрич. Посвещава по-вече от две десетилетия на търсенето и преоткриването на на-шите древни корени. Математик по образование,икономист по професия и историк по призвание, този дълбоко ерудиран човек направи пробив в гнилата ограда на историческия ни кръгозор. Така разшири пределите на нашето самоусещане, като колек-тивна самоличност и най-важното - направи голяма крачка по пътя на Истината.Този забележителен човек не е критикуван, не е и оплюван. Той е мразен. Мразен е от тези, които се страху-ват, че приемайки истината ще се разрушат в собствените си очи. Хората, които са против него, са шокирани от становищата му, защото в продължение на десетилетия те са се отъждествя-вали с нещо, което е невярно и нелепо. Не е възможно тук да се резюмира теорията за произхода, културата и езика на прабъл-гарите. Изложението е ограничено, а книгите на Добрев са пред нас, написани са ясно, увлекателно, интригуващо. Те наистина са книги за всеки българин.

Тодор Александров е роден през 1881 г. в Щип, град с буден български дух, дал много герои и възрожденци. От ранна въз-раст е посветен в революционната борба. Израства като смел командир и отличен организатор. От 1911 г. е начело на ВМРО. През балканската война е в авангарда на българските войски. В писмата си до цар Фердинанд през Първата световна война, той представя на монарха цялата истина за положението на фронта и в тила. Тази кореспонденция е доказателство за държавничес-кото мислене на този човек, нещо недостижимо за разсъдъчния апарат на съвременните политици. След войната в условията на пълна разруха и терор, той възстановява ВМРО и името му про-гърмява из Вардарска Македония. На 31 август 1924 г. Т. Алек-сандров пада убит от бивши свои другари, изменили поради малодушие на народната кауза.

Яне Сандански е известен революционер в Македония, ини-циатор на разкола във ВМРО. Започнал кариерата си като директор на затвора в Дупница, по-късно той е тласнат от неспокойния си характер и честолюбие в редовете на Орга-низацията. От 1901 г. е войвода на чета в Пиринско. През същата година заедно с Христо Чернопеев и други четници залавя в местността Предела американската протестантска мисионерка мис Стоун и спътничката й Цилка, освободени срещу голям откуп. През 1907 г. по негово нареждане са убити Борис Сарафов, Ив. Гарванов и Мих. Даев, с което слага начало на братоубийствената война във ВМРО. Участва в младотурска-та революция, като влиза заедно с войските на Махмуд Шефкет паша в Цариград след опита за контрапреврат, извършен от Султана. През този период той се наема с най-мръсната работа: Неговите четници изпълняват смъртните присъди, издадени по бързата процедура на мюсюлманските духовници, набедени за подстрекатели на контрапреврата.През следващите две години Сандански упражнява явно или подмолно огромна власт в “св-оя” район на Македония: Пиринско и Сярско. Освен с чисто ре-кетьорските си методи на действие, той се прочува и с желание-то си да идеологизира своята дейност в духа на крайната леви-ца. Въпреки, че с нихилистичната си поза, заета с цел да оправ-дае непокорството си пред ВМРО Сандански стига много далеч, нито той, нито някой от неговите другари не се е изявявал като небългарин. “Македонец” като термин сочещ националност, различна от българската, е понятие неизвестно за него.Въпреки пороците си, през Балканските войни Сандански и неговите другари – отцепници от организацията се проявиха като истин-ски българи.


Д-р Георги Илиев


Битката на Ножот е най-голямото и кръвопролитно сражение водено от четническия институт на Вътрешната македоно-од-ринска революционна организация за целият период на същ-ествуването на Организацията след Илинденско-Преображен-ското въстание от 1903 г. Битката се разиграва около връх Но-жот, близо до село Ракле, а снимките и разказите за битката се разнасят из целия свят.След Илинденско-Преображенското въ-стание сръбската и гръцката въоръжена пропаганда в Македо-ния се засилват. На Рилския конгрес на ВМОРО проведен през септември 1905 година се взима решение да им се даде решите-лен отпор. От средата на месец май 1907 година четата на Тане Николов обикаля Поречието и Азот, а от месец юни и 50 член-ната чета на Михаил Чаков и 30 членната костурска чета на Христо Цветков.Към четата на Тане Николов се присъединява и прилепския околийски войвода и член на окръжния комитет Пе-тър Ацев. Към тях се насочват и четите на Иван Наумов и при-лепската районна чета начело с Мирчо Найденов. В региона се концентрират общо: малко над 150 четници, дошли впоследни-те два месеца от България, около 45 четници от местните район-ни и окръжни чети чети, в по-голямата си част влезнали пре-дишната година в Турция и по решение на Организацията оста-вени за борба с чуждите пропаганди и почти 150 души селска милиция, вдигани поетапно от околните села. Основна цел на обединената чета под ръководството на Тане Николов е про-чистване на селата в Бабуна планина от сърбомански шпиони и окончателното унищожаване на сръбската пропаганда. Сърбо-маните от своя страна изпращат агенти в Битоля, Прилеп,Воден,

 Лерин, Тиквеш и Велес да предадат на турските власти нахож-дението на българските чети в село Никодин. След 10 юли тур-ски войски се раздвижват в целия районСборът взима решение сборната чета да се раздели на няколко по–малки чети, които да заемат позиции около Никодин. Разпределението става по след-ния начин: едно отделение от 40 души заема позиция над само-то село; друго отделение от 100 души, съставляващо главната част от четническите сили, се разполага на склона между село Никодин и село Попадия; трети отряд от 45 души състоящ се от костурската чета (30 души) начело с Христо Цветков и четници от четите на Михаил Чаков, и Мирчо Найдов заема позиция на скалата Ножот над село Ракле; други две групи (от по 8 души) четници начело с местните войводи Секула Ораовдолски и Вел-ко Попадийски се настаняват под връх Ясенова глава като те трябва да охраняват пътя между село Никодин и село Влади-ловци; последната група състояща се от четите на Тане Николов и Петър Ацев заедно с милицията заема височината Попадий-ските чукари. На 13 юли войводите се събират на съвет и въп-реки решението на прилепския градски окръжен комитет четите да се изтеглят, войводите отказват и се приготвят са отпор на турския аскер. Атанас Попов от село Шестеово, оглавяващ кос-турската чета в отсъствието на Христо Цветков, Трендафил Думбалаков, самоотлъчил се юнкер от военното училище,Петко Койчев от Панагюрище, Найдо Арсов от село Папрадища и всички останали четници отказват да напуснат връх Ножот въпреки ненадеждността на позицията.
    Сутринта на 14 юли турски аскер се насочва към връх Ножот с цел да го обградят, друга група турски войски от изток откри-ва огън по главното четническо командване. Четниците, нами-ращи се на Ножот също откриват стрелба по идващия аскер. 18 четника се изкачват и заемат североизточния склон на самия връх. Тяхната позиция обаче не им позволява да виждат какво става на склона. Турските части започват да заемат позиции около самия връх и да го обкръжават. Войводата Мирчо Найде-нов отблъска турска рота напредваща към склона Пещерата, а на мястото на неговата чета застава тази на Тане Николов. Към него се насочват турски войски от Тиквеш и Велес. Четата на Иван Наумов пресреща турците преди възвишението Ножот, ка-то отделението на Тодор Дочев, Никола Булгуров, Благой Кара-танасов отбива турски набег към връх Ясенова глава, където се защитават четниците пазещи пътя между селата Никодин и Владиловци. До обед турците обсаждат района, пристигат нови турски отряди начело на Енвер бей. Турска рота атакува остана-лите отцепени 18 младежи на североизточния склон, притисна-ти и от изток от аскер, всички падат убити. Турците превземат още един склон, което открива възможност за тилово нападение на Ножот. Със 7 бомби четниците на Ножот се само-убиват. Че-тата на връх Ясенова глава отбива удари откъм село Смиловци и се изтегля. Четите на Михаил Чаков и Велко Апостолов – По-падийски се изтеглят от Попадийската река в посока село Под-лес. С падането на нощта четите се изтеглят и турските войски им губят дирите. В следващите няколко дни аскера из-ловява и убива няколко загубени и ранени четници.Общият брой на за-гиналите четници в района на връх Ножот е 67, като по-голяма част от тях са родом от Княжество България. 45 от тях загиват на самият връх, други 10 четника са убити в подно-жието на връх Ясенова глава, 6 души падат при изтеглянето от върха, 1 четник е застрелян на Мирчовата позиция, 4 четника са обгра-дени в един плевник - двамата са застреляни, а другите двама (ранени от предният ден) са изгорени живи, един заловен чет-ник е обесен след два дни във Велес.След завземането на Ножот турците разсъбличат умрелите четници, но Енвер бей спира ма-родерството и нарежда почетен залп в чест на храбрите четни-ци. Телата на четниците по негова заповед са погребани в бли-зост до върха от местните селяни. Поради каменистата поч-ва и липсата на пръст те са затрупани с камъни и дълго след то-ва части от телата на героите са разнасяни из околността от ди-ви животни и кучета.Документалната фотография на жертвите историята дължи на жандармерийския реформаторски офицер, италианският капитан Луций, който заснема разсъблечените тела на ножовци и по-късно тази фотография попада в ръцете на прилепските граждани.
    Известни са имената на всички участвали в сражението, както и на всички загинали четници. Съвременните историци от Ре-публика Македония използват само имената на няколко, за да

докажат „македонската“ същност на това събитие от следилин-денския период на борбите. Основно се спрягат имената на Ата-нас Попов от село Шестеово, Костурско, на 17 годишният юн-кер от Военното училище в София и брат на двама изтъкнати революционери Трендафил Думбалаков от село Сухо, Солун-ско, на 19 годишният Найдо Арсов от село Папрадища, Велеш-ко и 18 годишният Петко Койчев от Панагюрище. Както и на двама местни милиционери - Милан Петров - Топличанец от Топлица, Димко Йованов - Газдата от Прилеп.
    По повод 100 години от славната битка през 2007 година се провежда честване в Република Македония.[


Песен за битката на Ножот


Темен облак се зададе
от кон исток и запад
то не беше темен облак
тук ми беше турски зган.
Сардисале планините
планините и селата
ми догледал караулот
караулот - стражата.
Я станете мили братя
оти сме сардисани
ми станая веч комити
слободно да отстапат
Първа пушка, що ми пукна,
между Ракле и Никодин,
втора пушка, що ми пукна,
там долу Попадия,
трета пушка, що ми пукна,
таму горе на Ножот.
Зададе се бой ужасен
между турци и комити
турци викат Алах, Алах
а комити ура, ура
напред млади момчина.
Турци викат, бре комити
предайте се веч вие
силата ви веч угасна
царот ке ви опрости.
Извикал ми войводата
на верната си дружина
Я сложете ножовете
палете ги бомбите.
Педесетина ми падная
неколцина, останая
не жалете мили братя
и ние по вас ке дойдеме.
Песента в този си вариант е взета от книгата на Методи Димов

„Габеро“, Louvain-Brussels print, 1991.

Уикпедия

 


 

 

 

 

 

 

 

СЪ Д Ъ Р Ж А Н И Е
Песен за Родината – предговор...................................................3
I.РОДИНО МИЛА........................................................................5
1.Защо тогава................................................................................6
2.Българския народ......................................................................8
3.Към България...........................................................................11

4.О,Българино!............................................................................13
5.Родино мила.............................................................................15
6.Това е днес България...............................................................17
7.Аз зная......................................................................................19
8.Илинден………………………………………………………22

 9.Къде сте вий.............................................................................24
10.Високо горе.…........................................................................25
11.Далеч е радостта.....................................................................27
12.Проблясъци.............................................................................29
13.Земята наша ви забрави.........................................................33

14.О свети сенки.................................................................….....35
15.Патриоти.................................................................................37

16.Кръстова гора.........................................................................38
17.Ти будиш винаги любов.................................…...................40
18.Не ще простим........................................................................42
19.Нека живее любовта............................................…..............45
20.Охрид,Охрид..........................................................................46
21.Елате братя.............................................................................48
22.Боже мили...............................................................................50
23.Оставихте земя………………………………………..…….53

24.Зовете се чеда на Александра………………………..….…54

25.Свести се!...............................................................................56

26.Душата човешка....................................................................58
27.Ще можем ли?........................................................................60
28.Заветът на дедите от Македония...................…...................62
29.Великден.................................................................................65

30.Къде сте, братя?.....................................................................67
31.Наследниците на бай Ганьо..................................................69
32.Защо, о Боже? .......................................................................70
II.НЕ МОЖЕМ ДА ЗАБРАВИМ...............................................72

33.Ти искаш да забравим...........................................................73

34.Не се гаси туй що не гасне…………………….…………..75
35.Човеко, спри!.........................................................................77
36.Ти Божи дар си..............................................…....................79
37.Тъга за Македония.................................................................81
38.За таз победа...........................................................................84
39.Замина си един велик човек..................................................86
40.Ти беше всичко......................................................................88
41.Поклон на героите.................................................................90.
42.Долу Ньой!.............................................................................92
43.А казваха ни всички.........................................................….94
44.Роди се прост.........................................................................96

45.Не даваме я!...........................................................................98
46.Видях ръцете ти..................................................................100

47.Кръстителят........................................................................102

48.За нея даде всичко..............................................................104

49.Поклон на тебе................................................…................106

50.Животът ти премина..........................................................108

51.На борба…………………………………………………..110

52.Де бре Киро.........................................................................112

53.Научи ти войника...............................................................114

54.Тримата...............................................................................116

55.И даде Бог....................................................….....…..........119

56.Твоето.име....................................................................…...121

57.Изправен там.......................................................................123

58.Касиана................................................................................125

59.Гузна съвест........................................................................126

60.Колцина са останали..........................................................127
61.Не знаехме..........................................................................129

62.Хей Вардаре...................................................................….131

63.На Ножот.............................................................................133

III.ИНТИМНО.........................................................................135

64.Спътница...................................................…..............…....136

65.Детенце мило......................................................................138

66.Прекрасен свят……………………………………………140

67.Не исках...............................................................................142 68.Така ще те запомним..........…............................................144

69.Приятелю прости................................................................145

70.Ода за великия шахматист.................................................147

71.Корабът na Хехехето...................................................…...149 72.Гората на Хулите…………………………………..……..153

73.Песимистично.....................................................................154

74.И рече Бог.....................................................................…...156

IV.ПРОЗАИЧЕН КАЛЕЙДОСКОП............................….......158

75.За четирима...................................................................…159

76.Родна реч,омайна,сладка.................................................163

77.Съновидение.....................................................................164

78.За двойствеността на българския език...........................167

79.За произхода на древните българи.........................…....171

80.Откритието на проф.М…………………………………187

81.Какви сме ние българите?...............................................193

82.За русофилите и русофобите..........................................198

 83.Соопштение на Македонската новинарска агенция ..202

 84.Важно соопштение на Македонската новинарска

 агенция………………………………………………….. ..203

 85. Ивановден…………………………   ……………… ..204

 86. Никулден…………………………………………… ..209

 87. Димитровден……………………..………………… ..213

 88. Петровден………………   ………………………… ..217


 Послеслов.............................................................................220



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                         П Е Р С И Я Н

 

Да бъде България

            Габрово,2013 г.