На всички българи честит Празник на българската просвета и култура!

Да бъде България-1ч

                                                 П Е Р С И Я Н

                            Д  А   Б Ъ Д Е

                                 Б Ъ Л Г А Р И Я !

                                     











                                         Габрово,2018 г.

ISBN
ДА БЪДЕ БЪЛГАРИЯ!
Българска
Пето допълнено издание.
Персиян /Петър Серафимов Иванов/
Редактор-Георги Илиев

Коректор- Ирина марокова
Компютърен набор-авторът
Предпечат-авторът

                                








                                 ПЕСЕН ЗА РОДИНАТА

                                                     ПРЕДГОВОР

       Уважаеми читателю,

      Радвам се,че вече държиш в ръце една книга,вдъхнове-на от патриотизма,написана с чувство за национална гордост и отго-ворност от автора.В нашето време на егоизъм,корупция и показ-

на продажност това е станало рядкост.А не бива!Защото интелектуалците според К.Зануси,са онази част от нация-та,коя-то се чувствува отговорна за другата.Именно интелигенцията у нас обаче понесе най-много морални удари.Обвиниха я в сътрудничество с компромети-раните режи-ми,приписаха й греховете на бившата власт.Постараха се да я заразят с вируса на отчаяни-ето и нихи-лизма,а където това не успя-обвиниха я във всички възможни грехове-в това число в комунизъм и национализъм,а в последно време и в фашизъм.Но какво е национализмът?За нас на Балканите тази дума доби особен смисъл.Чуждестранните капацитети я превърнаха в синоним на насилието,нетърпимостта и омразата към другия.Означава ли обаче това,че сме я разбрали?
     Да бъдем патриоти в наше време е трудно,защото хората забравиха смисъла на тази дума и допуснаха той да се подменя и изопачава от негодници.А това повишава значението на инте-лигенцията ,която е длъжна да вземе думата!Защото ,ако отвратените се откажат,тогава отново ще бъдат заменени от отвратителните.Иска ми се да вярвам,че това няма да стане.Но не можем да забравим,че най-страшните предателства в нашата история нямат формалните признаци на измяната, а са най- опустошителни и осакатяват историята ни за векове.Това е безотговорността!Безхаберността и корупцията с властта не са предателство и измяна според закона,но те я подготвят.При това по-сигурно,защото е невъзможно да се оборят с механизмите на държавата и правото,защото каквито и персонални удари да са нанесли на революцията ни поп Кръстю,Вълю Мечката ,Нено Балдевеца,България продължава по пътя на бъдещето си :-с прибежки,с пропълзявания и с „на нож” !До свободатаси!Обратно-през целия XX век страната ни не можа да поправи делата на престъпния тандем „Фердинанд-Радославов”.
       Мнозина вярват,а и искат и ние да вярваме,че това е вече минало!Но от XIV в. до сега на Балканите миналото не веднъж ни е изпреварвало,за да се превърне в бъдеще!И е радостен факт,че един български интелектуалец не се примирява с това,че още може да търси вдъхновение от националите ни идеали,от бурните и трагични събития преживeни от страната и народа ни.Именно срещу преда-телствата и нихилизма застава тази книга!Една част от стихотворенията в нея са посветени на героите за наци-оналната ни свобода и независимост,а друга –на антигероите от ново и най-ново време.Уви-такива има във всички времена и всред всички народи,но за жалост те дадоха тон на последните десетилетия.Постараха се да дадат „цвят и мирис” на епохата ни.Предавайки за моментна изгода то-ва,което дедите ни са защитавали с живота си столетия.Ще се радвам,ако тази книга намери своите достойни последователи не само в идейно,но и в литературно отношение,защото Персиян е заложил на класическия стих ,независимо че за някои това звучи старомодно,но това прави стиховете в нея подобно на песните ,които толкова лесно се научават от децата и толкова трудно се забравят от възрастните,за голямо неудоволствие на онези,които никога не са ги научили.Тези песни звучат понякога маршово,

защото апелират към съвестта на читателя си,а понякога елегично или саркастично.Но винаги постигат целта,която са си поставили.Стиховете на Персиян искат своя композитор,който да довърши творческия процес на автора!

Николай Ангелов.

                           


                           Р О Д И Н О

                               М И Л А

ЗАЩО ТОГАВА?

Неземно си прекрасна

Родино,наша,мила!
Свободно в тебе раснат
величие и сила!

И синьо е небето,
и бистри са реките,
и красно е полето,
и гъсти са горите!

И плодна е земята,
високи планините,
чаровни са децата,
красиви са жените!

И силни са мъжете
и знаят да се бият,
да мачкат враговете,
сълзите си да крият!

И слънцето е жарко,
цветята ароматни,
звездите светят ярко,
житата греят златни!

И славни са дедите,
и знатен е родът ни,
и преживяхме дните
на времената смутни!

Защо тогава, Боже,
във този земен рай
душите си не можем
да усмирим докрай?

И любовта могъща,
и вярата крилата,

отново ни напущат
със сила непозната

О,Боже, остави ни
надежда в тоя час,
че с обич ще изпълниш
отново всички нас!

Та злото да забравим,
доброто да родим
и Тебе да прославим,
та тъй да се спасим!

10.07.1998 г.

/

БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД

Премина той през вековете,
през равнини и степи диви,

през ужаса на снеговете
и на долините мъгливи,

през планините недостъпни,
през многобройни племена,
през вихъра на битки кръвни,
през дни на мир и на война.

Видя величие и слава,
видя падения и скръб.
Градеше бляскава държава
и я загубваше всред кръв.

Роди светци и патриарси,
роди герои и борци,
роди мъжествени монарси,
роди на словото творци.

Живя сред робска участ черна,
забравен от околний свят,
измъчван от тълпа неверна,
насилван да превива врат.

Но даже в тези дни жестоки
припламваше духът му жив,
закътан в дебрите дълбоки
на родния Балкан бурлив,

на църквици и манастири
вкопани във земята родна
надежда в нея сврян да дири
догдето стане пак свободна.

Но свободата бе далеко
и жертви искаше безброй,
та по хайдушките пътеки
умряха хиляди във бой.

И въпреки това дочака
свободен пак да се зове,
макар и да остави в мрака
безброй от свойте синове.

И гласовете им жаловни
до него стигаха отвред.
От Вардара и Охрид славни
где чуждия цареше гнет,

от Одринско и от Кавала,
от добруджанските поля,
където като бясна хала
гнетеше ги робия зла.

За синовете си бори се,
За тях останали в беда,
със робството непомири се,
препати много и страда.

Но не можа да се пребори,
макар да стори що можа,
защото враговете стари

го биха с подлост и лъжа.

Защото Господ го накара
безброй беди да изтърпи,
та святата Христова вяра
в страдания да укрепи.

И да отърси се чрез нея
от скверното във този свят
и химна вечен да запее
за Божията благодат,

която сила всемогъща
ще го накара да роди
и с мисълта си вездесъща
покрусата да победи!

19.02.1996 г.




        

 

КЪМ БЪЛГАРИЯ

Българийо,Родино мила,
прекрасна,слънчева земя!
Къде загуби свойта сила,
защо гласът ти занемя?

Защо утробата ти ражда
с такава неотклонна мощ
ту свят човек,ту гений лош,
ту бясна кукувича прежда?

В най тежкото за тебе време
успя честта си да спасиш
и робското жестоко бреме
в кошмарен сън ти да проспиш.

Защо когато си свободна
сънят кошмарен продължи,

изпълнен с гадостни лъжи
във името на чест народна?

Защо остави се Родино,
с вериги да те вържат пак?
Защо превърна се покорно
в слугиня на невеж тъпак?


Защо,нима си ти виновна,

нима обречена си на беди,
нима скръбта така те победи,
че вля в сърце ти кръв  отровна?

Защо в светата си наивност
на лъжебрат се довери,
а той за сляпата ти вярност
със глад и мъки те дари?

И питам се сега,когато
омръзна ти да си в хомот,
ще бъдеш ли като робот
оплетен във властта на злото?

Ще можеш ли да устоиш,
макар жестоко да боли,
под напора на сили зли?
Или отново ще заспиш?

Ще можеш ли за сетен път
да тръгнеш със измъчена снага
натам,където тръгнал е светът,
но не във бъдно време,а сега?

23.12.1989 г.

О,БЪЛГАРИНО!

Позор,позор за целий свят,
позор за българското име!
Прехваленият сръбски брат
Шоплука иска да ни вземе!

Да вземе Перник,Кюстендил,
да вземе Самоков,Брезник,
да вземе туй що е пазил
с кръвта си българский войник!

Да вземе както взе преди
Моравско,Вардарско,Белград.
Да хвърли в хиляди беди
той българския род нерад!

О ,българино не мълчи,
а надигни високо глас,
защото хиляди очи
сега са вперени във нас.

Очи на братята отвън,
извън граничните бразди,
които като в мрачен сън
потъват в тинести води

И носят се към бездна-тамо,
отдето няма път назад,
ръце подай ти братски само,
стопли с прегръдка твоя брат!

Вдъхни му сила за живот
в тез тежки дни да издържи,
та да отхвърли и хомот,
и гадости,и зли лъжи!

Защото във единен строй
ний целий свят ще победим-
омраза чужда,злобен вой
ще да разпръснем като дим!

Страната си ще обновим,
ще я превърнем в земен рай!
Духът си вечен ще спасим!
О,Боже,Боже,сили дай!

20.09.1995 г.

   РОДИНО МИЛА

Защо,о българи ,така сте озлобени,
защо омразата вселила се е в вас,
защо сърцата ви така са наранени,
защо ругаете света със силен глас?

Къде изчезна добротата стара,
човещината на дедите ваши
и силата могъща що накара,
врага от вас безмерно да се плаши?

Защо не вярвате,че можете сами
да спрете туй падение ужасно,
защо в ушите ви прокоба пак гърми
и с бъдещето си не сте наясно?

Защо след толкова беди и мъка
водачи мъдри не намерихте сред вас,
с държавата си вече сте в разлъка
и приближавате към кобния си час?
  
  Защо оставяте се сили зли,
  да определят вашата съдба,
  защо не литнете като орли
  за себе си да водите борба?

* * *
Родино мила,ти си земен рай,

за бъдещето вяра ти ни дай,
да станеме щастливи пожелай,
че любиме те всички ний безкрай!

08.04.2002 г.

 

ТОВА Е ДНЕС БЪЛГАРИЯ

Безсрамни депутати
и алчни адвокати.
Министри аматьори,
борчета рекетьори.
Убийци безпощадни
и политици гадни.
Банкери-кожодери
и роми мародери.
Човеци беззащитни-
инстинкти първобитни.
Мизерия ужасна,
апатия опасна.
Невиждани палати
и долни компромати.
Мечтите ни оскъдни,
престъпниците будни.
Децата се не раждат,
а нравите израждат.
Човеци озверели,
полята запустели.
Природа омърсена,
нацията ранена.
Културата в упадък
и пълен безпорядък.
А изход се не вижда.

и злото все приижда

И вярата я няма,
навсякъде измама.
Младежите в чужбина,
без радост и Родина.
А старите умират,
бедите им не спират.
И царят е далече,
надежда няма вече.
Нищо добро не става
във нашата държава!
Командват ни бездария-
това е днес България!

* * *
О,Господи,от тоя мрак,
ела и изведи ни пак!
И дай ни мир и доброта
за да живеем във света,
както живели са преди,
достойно нашите деди!

22.01.2001 г.

АЗ ЗНАЯ

По повод честването на 24.05.2000 г.

О празник свят,посрещаме те пак
както преди със химни и фанфари,
но няма днес у нас мечтите стари
и бъдещето тъне в черен мрак!

Вървим и се усмихваме,и славим
на братята ний подвига велик,
но себе си не можем да забравим,
в гърдите ни напира страшен вик!

Не можем да забравим,че сме бедни,
че са в чужбина нашите деца,

че са разбити надежди народни

и са смутени нашите сърца.

От всякъде залива ни помия,
залива ни омраза и печал.
Кого ли за народа го е жал,
че тъне във лъжи и немотия?

Но като гледам стройните редици,
хоругвите,светите ликове,
аз чувствам,че студенти,ученици,
ще построят чудесни светове!

Аз зная,българското ще пребъде,
доброто ще възкръсне пак у нас
и тоз народ на мъки днес осъден
ще доживее звездния си час!

25.05.2000 г.

ИЛИНДЕН

Илинден,деветсто и трета,
станаха нашите деди
срещу неправдата проклета,
срещу тиранство и беди!

Оставиха жени,деца-
към свободата път поеха
и с развълнувани сърца
клетва на живот и смърт приеха!

И падаха в борба неравна,
защото няма път назад
и знаеха смъртта е славна,
когато мреш за своя брат!

Защото робството убива
по-тежко е то от смъртта,
а свободата възвишава
и носи правда на света!

Защото,който е свободен
на бъдното творец е той
и с дух любящ и благороден
постига чудеса безброй!

Уви,но Господ не ви даде
да стигнете до своя блян-
на враговете ви предаде
позорно и без капка срам!

Приехте вота на съдбата,
но пак не сведохте глава,
че имахте свободни братя
и не забравяхте това!

А те за вас във бран ужасна
се биха не веднъж и дваж-
заложиха в игра опасна
за да ви бъдат верен страж!
* * *
Не ви опазихме,но днеска
пореден ви се дава шанс-
във общност нова,европейска
да бъдете отново с нас!

04.09.20011 г.

КЪДЕ СТЕ ВИЙ ?

На народните будители

Къде сте вий будители народни,
защо заглъхна вече ваший вик,
защо когато вече сме свободни
заветът ви да пазим не сме годни-
да бъде нашият народ велик?

Народът си обичахте безмерно,
отдадохте му сили и живот
и служихте му искрено и верно,
избавихте го от теглото черно,
помогнахте му да стане народ!

Но тоз народ след време ви забрави-
внушиха му,че може и без вас
и ваште идеали той остави,-
натрапени герои взе да слави
и свойта чест загуби от тогаз!

И се залута във небитието,

химери гонеше във своя път,
не гледаше нагоре към небето
на Господ всемогъщи,от където
към него се отправяше гласът.

И казваше му да се осъзнае,
да си припомни миналите дни,-
делата на дедите си да знае,
та себе си отново да познае
и да постигне славни бъднини.

за да направи своята Родина
прекрасно място в тоя древен свят,
да я превърне във райска градина,
където българинът е причина
да се творят мъдрост и благодат!

06.12.2002 г.

   ВИСОКО ГОРЕ

По повод честването на

   03.03.2000 г
на връх Шипка

Високо горе в планината
вихрушка бяла се върти.
Плющят от болка знамената
пред заснежените врати.

И паметникът гордо вдига
нагоре каменната си снага,
върхът му небето достига,
сковано от студа и от снега.

И страшно гледа българският лъв
към скритите в мъгла предели
и спомня с мъка българската кръв
чедата му що са пролели.

О,Шипка бяла,пак сме ний събрани
на тебе връх величествен и горд,
да почетем героите-великани,
живот отдали за своя народ.

Стоят бойците мръзнещи от студ
и здраво стискат своите автомати,
те чакат за приветствений салют
днес кметове,министри,депутати.

Но те са долу в своите мерцедеси
и няма горе днес да се качат,
защото само жалки интереси
ги карат тука да се появят!

Защото вече ний сме разделени
от обичта към този вечен връх.
Едни го любим със сърца ранени
и той за нас ще бъде вечно пръв.

А другите със каменни сърца са,
те роби са на златния телец
и времето душите им отнася

 от този връх безмерно надалеч!

А ти Българийо не ще загинеш,
защото твойта младост е със тебе,
чрез нея силата ти ще премине
към бъдното,от корена ти древен!

20.03.2000 г.



      

          

         

ДАЛЕЧ Е РАДОСТТА

Далеч е радостта от нас
и щастието ни забрави!
Защо ни Боже тъй остави
пак без надежда в тоя час?

Навън цветята пак цъфтят
и цветовете им ухаят,
но те за нашта скръб не знаят,
че тъжни мисли ни гнетят!

И птиците хвърчат безспир
и песните им са прекрасни,
но ний живеем в дни ужасни,
в душите ни пак няма мир.

                                                                 

          Проблясват капчици роса

на слънцето ловят лъчите,
но мрачни са ни днес мечтите,
не вярваме във чудеса!

Небето чисто е,блести   
и нежно вятърът повява,
но нищо хубаво не става
сред тия райски красоти!

О Боже,нека мъдростта-
небесна,пътя ни посочи,
към бъдното да ни насочи
за да пребъдем във света!

29.12.2002 г.



        

                                      

ПРОБЛЯСЪЦИ

Умира тялото,духът остава-
полита той във звездния простор-
към бъдното отправя своя взор
и земното си битие забравя.

   И тъй лети обгърнат в светлина,
във Божиите вселения се скита
и кода на съдбата си разчита,
за да постигне нова бъднина!
* * *
Завръщат се с разплакани очи,-
пред себе си не искат да признаят,
но иначе по всичко им личи,
че мъката и самотата знаят!
* * *
Животът пак ни натъжи,
мечтите той ни скапа.
Заля ни с хиляди лъжи
и смаза ни със лапа!
* * *
Имена,имена,имена,
на герои на всички познати,-
но защо имената им святи
не събуждат заспала вина?!
* * *
Професор стана,
прост си остана
и за наука
кратуна глуха!

* * *
Живот,живот,какво си ти кажи,
на Бог творение ли си могъщо
или си съвкупност от лъжи,
явление на Дявола присъщо?
* * *

Земя,Земя,Ноев ковчег-
летиш във Космоса от век на век
и носиш греховни души,
които Бог ще утеши,
когато в бъдното напред
пред Него ще дадът отчет
за своите грехове,злини,
за вероломства и войни
и тъй чрез своето страдание
ще минат страшно изпитание
отново ще се преродят
за един нов и хубав свят,
където властва добротата
и не вилнее Сатаната.
* * *
Жена и мъж,каква опасна смес,
когато се замеси днес
какъв ли плод ще роди есенес?
* * *
Българийо!!!
С надежда пълниш ти сърцата
на българите по света.
За всички тях си песен свята,
и синоним на любовта.

* * *
В нашата земя любима
български народ красив,
нека вечно да те има-
да си в бъдното щастлив!
* * *
Човек се ражда сам и сам умира.
Сърцето бие,бие,после спира.
И само вечен споменът остава,
за минало величие и слава!
* * *
Защо се раждаме не зная,
за радости или тегла?
И тегне ли прокоба зла,
над нас,разбираме накрая!
* * *
Омраза,жестока омраза
изпълва днес наште сърца.
С омраза Господ ни наказа
и злобни са наште лица.
* * *
Стоварват се беди безспирни
над тая хубава земя.
Макар,че днес са дните мирни
стоглава я гризе ламя!
* * *
Русофили,русофили,
вам Русия е най мила!
И разбира се от туй,
правени сте с руски хуй!
* * *
От клона се откъсва мъртъв лист
и бавно,бавно към земята пада.
И всичко е изпълнено с досада,
но аз не знам защо съм оптимист!
* * *
Животът днес е зъл и гладен
във нашата държава.
Безмилостен е той и гаден
и нищо не прощава!
* * *
Където се обърнеш- все измама
и всеки гледа да те преебе.
За съжаление почтеност няма
под българското слънчево небе!
* * *
Вече зная защо съм роден-
да възпея аз наште герои,
за да могат чрез песните мои
да останат във бъдния ден!
* * *
Бяла врана, бяла врана

от никого неразбрана

как в гората не остана,

а с хората се захвана

в това време на промяна!?

* * *

Касиана, Касиана

ти си нива неорана!

Ако Бог те изоре

плод обилен ще бере!

* * *

Във жегата непоносима

додохме в хижата любима!

Благодарим ви мили хора,

че ни дарявате с отмора!

* * *

На Г.В

Не те ценя  ,че си академик,

че си професор ,даже че си доктор,

а те ценя кат доблестен войник,

защитник на България от злото!

* * *
А когато остарея

жални песни ще запея

и ще стана със въздишка

член на клуба-Мека пишка!

* * *

На един пуйет

Скъпа не сънувай Париж,

ела и голата ми глава виж!

Гола глава,гола вода-

мазна,пуешка порода!

И музата му саката,

едвам крета,тя,горката!

Глава гола,шзкуфяла

за поезия умряла!

  * * *

С прости хора

аз не споря!

Който спори със простак

се превръща във глупак!


             

                   

ЗЕМЯТА НАША ВИ ЗАБРАВИ

На българските емигранти

Земята наша ви забрави
сами в света ви тя остави,-
немили и недраги вече,
от роден край сте вий далече.
Сърцето ви от болка плаче,
като безпомощно сираче,
че в вашата страна любима
мизерия и мъки има,
че тази земя тъй богата,
страдалница е на съдбата,
че своите чеда не храни,
а само търтеи избрани,
че тя пустее и умира,
агонията й не спира
и въпреки,че е свободна,
за свободата не е годна!
* * *
Защо,защо Българийо мила,
не си на своите закрила,
а ги оставяш да робуват,
по чужди крайща да слугуват
и своя ум и красота,
да разпиляват по света!
Кога ще родиш водач нов,-
със мъдростта на Стамболов,-
да вдъхне нов живот и сила
на нашата земя тъй мила,
та българите да изправи
и горди пак да ги направи.

     21.03.2002 г.



     

 

О,СВЕТИ СЕНКИ

О, свети сенки на дедите,
върнете се отново в нас,
за да прозвучат на глас,
на вашия живот мечтите!

Чрез нас потомците ви днес,
да възкресите своя зов
за мир,за братство и любов,
за мъдрост,доброта и чест!

Защото губим ден след ден
ний устрема на вашта сила,
която в нас се е стаила
и може да умре съвсем!

О, дайте ни импулс напред,

та с вяра,с дух несъкрушим
към бъдещето да вървим,
към по-добър световен ред!

Когато в нашите сърца
пак кръв от Тангра ще се влее,
чрез нас тя вечно ще живее,
чрез нас и нашите деца!

Защото тази кръв е свята,
гради тя царства и държави,

тя сила и богатство прави
и мъдрост носи на земята!

13.12.2000 г.

ПАТРИОТИ

На тези,които се познаят

Далеч сте вий от Гоце и от Даме,
на комунизма вие сте деца
и на емблемата на вашто знаме
не светят чисти български слънца!

И бихте ли оставили семейства,
деца и дом,заплати и коли,
за да се биете против злодейства,
с пушка в ръка,срещу неправди зли?

За свободата бихте ли умряли,
оставили богатство и пари?
Нима не виждате,така сте се ояли,
не можете да дишате дори!

Да патриоти сте,това е ясно.

      България в устата ви е все,
      но да изпуснете властта ужасно

      не ви се ще,чак треска ви тресе!

       18.12.2000 г.    
                                                       

                 

КРЪСТОВА ГОРА

Трептят звездите в тъмното небе,
камбанен звън оглася висините
и ехото политва от скалите
и носи се Българийо над тебе.

И множеството затаено чака
да прозвучи молитвената песен
и да политне към свода небесен,
до Господ-Бог отгоре бдящ във мрака.

Защото тука сме до него близко,
оставили омраза и дребнавост,
изпълнени с надежда и смиреност,
забравили за битието тежко.

Кръстова гора,място тъй свещено,
защо така привличаш ни сега,
във време на печал и на тъга,
та идем тук във теб все по-неспирно?

     Дали кръвта на свети мъченици,
     загинали за име и за вяра,
     у  нас събужда днес пак болка стара
     и кара ни да свиваме зеници?

    И да отправяме молитви жарки,
    да пази Господ нашата страна,
    от ужаси,от глади от война
    и да закриля я от зло навеки!

   11.09.2000 г.


             

ТИ БУДИШ ВИНАГИ ЛЮБОВ

На българката

Кат бисер си красива ти
и като роза си ухайна.
Пленяват твоите черти,
като русалка си омайна!

Косата ти е водопад,
лъчи очите озаряват,
докосват те и стар и млад,
сърцата мъжки завладяват!

Вие се кръшната снага,
гърдите буен танц играят
и устните като дъга
в усмивка прелестна сияят!

Ти будиш винаги любов
и огнен пламък разгоряваш,
ти раждаш вечно живот нов
и свойта хубост пресъздаваш!

     Ти си единствена в света
     и като тебе няма друга.
     Такава звездна красота
     на Бог велика е заслуга!

   02.01.2003 г.



               

НЕ ЩЕ ПРОСТИМ

Управляващите не допуснаха народа си
на връх Шипка на 03.03.2003 г.

Управници, да бъдете проклети,
отнехте ни най-хубавия ден,
потъпкахте вий чувствата ни свети
и знамената български развети
на празника за всички ни свещен!

Не ще простим ний гаврата жестока,
защото много,много ни боли,
защото Шипка много е висока,
тя символ е на сила и на мъка
и щит могъщ срещу заплахи зли!

А вий отвсякъде я оградихте,
народа си отпъдихте далеч,
безсрамно празника си присвоихте,
честта на българите унизихте
и те от вас отрекоха се веч!

Защото тази дата е голяма,
тя на народа пази гордостта-
той робство да допусне вече няма
и ще наказва всякаква измама
за да пребъде вечно във света!

05.03.2003 г.

НЕКА ЖИВЕЕ ЛЮБОВТА!

Защо пленява любовта,
защо омайва обичта,
защо ги има на земята,
защо лекуват те душата?

Защо без тях е пуст света
и чезне всяка красота,
защо е скучно да живееш,
защо не може да се смееш?

Защо,защо,защо без тях
Вселената е само прах
и слънцето студено грее
и птицата дори не пее?

* * *
Защото без любов умира-
животът и времето спира!
Без обич не цъфтят цветята,

престава да шуми гората!

Защото без любов децата
няма да идват на земята,
защото няма да ни има
и ще настане вечна зима!

      * * *

     Нека живее любовта,

     нека множи се обичта,
    нека владее добротата
    на всички хора във душата!

   Нека телата да се сливат
   в прегръдка страстна и красива,
   нека да властва любовта
  и бъде вечна обичта!

09.05.2005 г.

  

ОХРИД, ОХРИД!

О,Охрид,Охрид,славен град,
видях прекрасните ти къщи
и всякаш времето назад
във вековете ме завръща!

И среща ме със Самуила,
със ослепените бойци,
със тяхната могъща сила
да бранят твоите дворци,

да бранят българското име
срещу вразите си безброй,
да веят българското знаме
макар и в сетния си бой!

Завръща ме към Климент горд,
към школата край езерото,
където българският род
за първи път позна писмото!

Към славния Борис-кръстител,
към образа му без очи,
изписан в Божата обител,
огрян от езерни лъчи.

И среща ме с Натанаила,
с духът му бродещ и сега
над святата Родина-мила,
изпълнен с горестна тъга,

че свободата отминава
тъй скъпите му брегове,
че на народът му не дават
както преди да се зове!

С Шапкарев среща ме,с Пърличев,
с борбата им за родна реч,
която с устрем героичен
разпръснаха тъй надалеч!

О,Охрид,Охрид,тъй прекрасен
пак български ще бъдеш ти,
макар сега да си покрусен
звездата ти ще заблести!

13.03.1995 г.

ЕЛАТЕ БРАТЯ!

Елате братя от Вардара,
елате да се съберем!
На своите душмани стари
отпор достоен да дадем!

Елате братя от Баната,
от Бесарабия,от Крим!
Да си развеем знамената
на нашия народ любим!

Че  Господ много ни наказа,
разхвърля ни на вси страни,
изпълни ни със зла омраза,
земята ни разедини!

О,Господи ,спусни отново
десницата си върху нас,
благослови с Господне слово
народа ни във този час!

Да тръгне той със сила нова,
към бъдното си вдъхновен.
Не вливай му в сърце отрова,
а обич дай му в този ден!

И нека Левски,Гоце,Даме,
Паисий,Симеон Велик,
вървят със нас и веят знаме,
отпред със лъвский страшен лик!

Припев:

От Дунава,та до Егея,
от Черно море,та до Дрин,
един народ велик живее,
един народ непобедим!

11.03.1995 г.

       

БОЖЕ МИЛИ

Боже мили,дай ни сили
и надежда и любов,
та да тръгнем преоткрили
пътя към живота нов!

Че е днес животът тежък
и отчаяни сме ний,
че от всичките страни
наший жребий е най-жежък!

Че избраните от нас
да ни водят в този час
са безумци зажаднели
с власт да стигнат своите цели,

да живеят във разкош,
да живеят във богатство
и да бъдат пример лош
на разврат и на пиратство.

Где остана духът свят
на дедите ни корави
да строят основи здрави
и държава да градят?

Где са силните водачи,
где са умните играчи,
що със разум и морал
да творят нов идеал?

Где е българският ген
що роди безброй титани
да възкръсне обновен
и спасителен да стане

за един велик завет,
за една мечта голяма,
що алтернатива няма
в пътя ни трънлив напред?

На мечтата да сме силен,
да сме горд и устремен
към величие народ-
търсещ нов,щастлив живот!

14.04.1998 г.




        

 ОСТАВИХТЕ ЗЕМЯ…

 На българските бежанци

Оставихте земя и роден дом,
побягнахте от злоба и омрази-
нещастни жертви на жесток погром
надявахте се Господ да ви пази!

Но Той ви гледаше отгоре ням,
замислен и вглъбен в нещо глобално,
а долу ви избиваха без срам-
жестоко,нечовешки и брутално!

Оставихте високи планини,
море лазурно и слънце горещо,
реки пенливи,плодни равнини,
гори зелени и вино кипещо!

Напуснахте цветущи градове,
земя разцъфнала като градина,
умивана от топли дъждове-
вековна,свидна, българска Родина!

Деди и прадеди живяха тука-
градяха и работеха безспир,
споделяха и радости и мъка
и пазеха я във война и ми
* * *
Преминахте граничната бразда
подслон поискахте от свойте братя
изпълнени от вяра и надежда,
че скоро ще се върнете обратно!

Приеха ви със сълзи на очи
и в къщите си бедни подслониха,
с вас разделиха залъка горчив
и мъката жестока споделиха!
* * *
Изминаха години оттогава,
надеждите ви може би умряха,
но споменът за роден дом остава
и сълзите в очите ви не спряха!

Сега отиват вашите деца,
с тъга да видят  где сте се родили,
но виждат само с кървави сърца
руините на домовете мили!
* * *
О,Господи,спусни над нас ръка!
Върни ни пак земята, родна,мила,
защото справедливо е така-
та да възкръсне българската сила,

която Ти във гена ни вгради-
за да надмогнем днешните беди!

15.06.2011 г.

ЗОВЕТЕ СЕ ЧЕДА НА АЛЕКСАНДРА!

Наричаме ви още наши братя,
но нашето търпение умира,
защото вашта наглост ескалира
и с нея няма равна ня земята!

Родихте се от чуждата омраза,
отрязани от българското тяло,
откърмени,проникнати изцяло
с отровна,дива,гибелна зараза!

Отгледаха ви враговете наши,
със ярост еничарска ви дариха,-
умело истината стара скриха,
че българите са предците ваши!

И днеска хулите ни без пощада,
приписвате ни грехове безмерни,
помисли зли и заговори черни,
изгаряте ни на позорна клада!

Зовете се чеда на Александра,
родени от делата му велики,
от древността покълнали антики
и избуяли бурно край Вардара!

Но скоро ще умрат тези заблуди,
лъжата нагла няма да се чува,
пак истината стара ще изплува
и трепетни надежди ще пробуди!

И ще се върнете към своя корен
прогледнали,разбудени отново
от българското чудотворно слово,
от българския дух старовековен!

И Бог един ще стори това дело
и ще поправи грозната неправда,
душите братски вкупом ще възрадва,
та в бъдещето да поемат смело!

22.06.2011 г.

СВЕСТИ СЕ!

Свести се,български народе!
Вземи нещата в свои ръце!
Невежа партия те води
днес към разруха-от сърце!

Защото гадни мангасари
край теб свирепствуват навред-
и час решителен удари,
затуй напред, напред,напред!

Върни достойнството си древно,
стани отново смел народ-
прави каквото е потребно
и с силата си бъди горд!

Защото нямаме държава,
която да ни защити,
защото робството остава
макар да си свободен ти!

Не чакай нейде от Европа
да те командват като роб,
защото дух бунтовен хлопа
за да запазиш своя род!

Вдигни глава и върви смело-
пази свещената земя
и с българския лъв начело
разпръсквай мрачната тъма!

04.10.2011 г.

ДУХЪТ ЧОВЕШКИ

На сродните души

Духът човешки скита се безспир,
живот с живота в времето се сменя
и лик един със други се заменя,
но вътрешното аз не се променя
и носи се в безкрайния всемир.

И в този бяг безспирен търси той
на себе си подобни духове,
които непрекъснато зове,
да преоткриват нови светове,
в тях да намират обич и покой.

При тези срещи пламва светлина,
тя извисява същността човешка,
телесното поглежда със насмешка,
очиства всяка суета и грешка,
повлича ги във шеметна вълна.

Тази вълна ще промени света-
души, елате да се съберем,
падението на света да спрем,
за бъдното надежда да дадем
и стигнем Божията висота.

29.11.2005 г.

ЩЕ МОЖЕМ ЛИ?

Живеем в извратено време,
живеем в дни на сивота,
когато властват над света
потомци на безбожно семе!

Безумни мисли,суета,
ламтеж за власт и за богатство,
това пак движи днес света,
а не любов,морал и братство.

И в нашата Родина бедна
родиха се безброй невежи,
оплетени от сила черна
във дяволските хитри мрежи.

И те с усърдност непозната
градят един безбожен храм,
където да множат без срам
злочинствата на Сатаната.

Тоз храм е нашата държава,
която идва отдалеч,
от времена на стара слава,
на сила и на мъдра реч.

Но ще оставим ли безмълвно
безумците да разрушат
и да обезличат напълно
един строен тъй дълго свят!?

Ще можем ли да съкрушим
мощта на дяволските сили,
които в нас са се вселили
и устрема им да сломим?

Ще можем ли да възродим
духа на българския род
и да намерим верен брод,
та българското да спасим?

За да възкръсне най-подир
зрънцето доброта у нас,
да почне да расте безспир
и в някой недалечен час,

да ни изпълни със любов,
да ни изпълни с благодат,
за да пресътворим друг свят,
свят на божествения зов!

10.05.1998 г.


          

ЗАВЕТЪТ НА ДЕДИТЕ ОТ МАКЕДОНИЯ

От гъстите гори на Шара
до беломорски брегове
една земя от скръб изгаря,
че българска не се зове!
* * *
Сред планини текат реките,
на юг към Бялото море
и нищо няма да ги спре,
догдето слеят се с вълните.

Догдето бистрите води
умият пластовете кал,
от робска мъка и печал
и българското се роди.

Догдето напоят земята,
окъпана във кръв и пот,
в която българският род
започна свойта битка свята.

За родна реч,за свобода,
за българското свято име,
с което в дни незабравими,
живя,бори се и страда.

За да отхвърли гръцки гнет
и сръбска гибелна прегръдка,
да всмукне животворна глътка
и да спаси един завет!

Завет на старите деди,
да бъде винаги свободен,
та с дух могъщ и благороден,
прекрасен дом да съгради!

Общ дом от Тулча чак до Дрин,
от Черно море до Морава,-
в една единствена държава
да стане той непобедим!

18.03.1997 г.

ВЕЛИКДЕН

Великден,ден на свята радост,
ден на надежди и мечти!
Даряваш ти всевечна младост
и съживяваш красоти!

Защото в тоя ден вълшебен
Творецът прероди се пак.
Телесният живот нелесен
остави в пещерния мрак!

И греховете ни понесе
нагоре в звездния простор,
где Божията чудна песен
трелеше ангелският хор!

И ни остави на земята
да правим нови грехове,
но и да водиме борбата
със дяволските светове,

които мъчат се жестоко
Светата вяра да сломят,
да ни отблъснат надалеко
от Божия праведен свят!

Да ни направят уязвими
към злото дебнещо отвред.
Беди,лукавства неброими
да насадят у нас навред!

Войни,убийства,земетръси,
грабеж,цинизъм и разврат,
да виждаме и във съня си,
и в целия околен свят!

О,Боже,спусни се отново
при нас на грешната земя.
Със мъдрото си,благо слово
пръсни ти мрачната тъма!

И възвести на всички хора,
че наближава тоя час,
когато нейде от простора
доброто ще свалиш при нас!

25.04.1995 г.



            

КЪДЕ СТЕ БРАТЯ!

Вървя по улиците наши,родни
и питам се къде,в коя страна,
освен във таз на Кирил и Методи
се пише с толкоз чужди писмена?

Къде сте ,братя,Клименте,Науме,
да видите днес българския срам,
как родните и скъпи наши думи
прогонват се със устрем най-голям?

Не е ли нашият език прекрасен,
не е ли звучна българската реч,
не е ли от дедите ни пренесен,
спасен от тях с упорство и със меч?

И може ли така безумно,лесно
да предадем ний техния завет,
макар че нашто слово е разнесло
култура в целия славянски свет.

Къде е дядо Вазов да запее
за теб език свещен и несломим,
та болката си стара да излее
и ни помогне пак да те спасим?

Защото губим бисери безценни,
заменяме ги със фалшификат
и тъй безлични и духовно бедни
ще се разтворим в бъдещия свят!

02.02.1999 г.

НАСЛЕДНИЦИТЕ НА БАЙ ГАНЬО

С мустаци беше той,с дисаги
натъпкани със аромати.
Сега заместват го брадати
и безработни демократи-
певци на чуждоземни саги.
И комунисти-плутократи
и разни други тарикати-
познати,а и непознати,
за власт жадуващи мъжаги!
Припомнят идеали святи,
развиват мисли най-богати,
оплюват всички бюрократи-
да станат на народа драги-
с лъжливи тези и цитати
от вождове и ренегати,
в партийни химнове възпяти,
живели в ленност и облаги.
Разбра народът,че ще пати,
че дълго е яде домати
и  вярата му се разклати
от призиви и думи благи.

Ще вземе той дворци, палати
от феодали и пирати,
а празнодумците ще прати
във пъкъла при кривороги
и мръсни дяволи-космати-
да врат в казани-автомати,
всред злобни мисли и тревоги!

31.12.1992 г
.

ЗАЩО,О БОЖЕ?

А вече мрем като мухи
и ни избиват кат животни,
като скотове беззащитни.
И падаме като елхи

от топор остър подкосени,
кат птици в полет прострелени,
като лисици във капан,
като войници в кръвна бран.

И няма милост,няма сила,
която да ни защити,
която пак да ни сплоти,
от злобата да ни закриля.

Навярно българският род
проклет от Бога е отколе-
да тегли робския хомот,
да тъне в мъки и неволи.

Къде,о Боже,съгрешихме,
не бяхме ли велик народ?
Народи много покорихме,
но ги дарявахме живот.

Не ги избивахме и ето
те вграждаха се мирно в нас,
прибавяха и своя глас
към българското слово свето.

Защо ни,Боже тъй наказа
и робска участ отреди?
Защо и днес,както преди
изпълнени сме със омраза?

Защо доброто тъй далече
избяга и не можем вече
на злото в нас да устоим,
та българското да спасим?

Защо децата ни са малко,
защо забягват във чужбина?
Не е ли за човека жалко
да губи своята Родина?

Да гледа чужди небеса,
да чува непозната реч,
да бъде угнетен и сам,
от майка си да е далеч?

Какво ще трябва в дните бъдни
да изтърпим покорно пак,
та да преминем тоя мрак
и стигнем висините чудни,

където обичта царува
и Сатаната не вилней,
където за човек си струва
в Родината си да живей!

04.06.1998 г.