четвъртък, 17 май 2018 г.

Да бъде България-2 ч.














                        Н Е  М О Ж Е М  Д А


                               З А Б Р А В И М !







                      
     





















ТИ ИСКАШ ДА ЗАБРАВИМ

На обединена Европа

Ти искаш да забравим скръбта на Самуила,
мощта на Симеона и неговата сила,
завета на Кубрата,мъката на Шишмана,
мечтите на Паисий,зверствата на тирана,-
величието славно на българския род!
Не можеш да простиш за Дойран,Калиманци,
за туй,че Балдуин на българи бе роб,
че мерили сме мощ със франки и германци,
че векове звучала е българската реч,
че нашата култура разпръсна се далеч,
че нашите деца са умни и красиви,
че огнени са наште танци и игриви,
че с други букви пишем днес ние свойте

книги,
че любим свободата,а не звън на вериги!
Не можеш да простиш,че искаме земята,
на нашите деди да си остане свята,
земя обединена,земя с традиции свои,
земя на родолюбци,мъдреци и герои!
Ти искаш ни безлични,покорни и страхливи,
забравили кои сме-човеци на света,
но ти не ни познаваш,ний страшни сме и диви,
когато някой иска да смачка гордостта
на българския род,на паметта му свята,
защото той е пратен от Бога на земята,
да бъде вечно тук,да носи светлината,
която ще лекува на тоя свят душата!


13.03.2002 г


.




  

   НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ ЩО НЕ ГАСНЕ

На Ана Паскова от с.Ключ

Прекрасно българско момиче
ти българите защити,
по начин горд и героичен
ти сърбоманите смути.

   Показа им,че във земята
на Даме и на Гоце пак
пристига вече свободата
и ти за туй им даваш знак!

Не се гаси туй що не гасне,
макар че огънчето спи,
то в силен огън ще порасне
щом Божи дух го подкрепи!

 А този дух чрез теб говори
 той истината свята сей,
не може с нея да се бори
ни родомразец,ни злодей!

Ще грей зора на свободата
над македонската земя,
когато смачкаме главата
на уродливата ламя,

която сръбските джелати
създадоха с лъжи и меч,
но Господ в пъкала ги прати
и няма да се върнат веч!

Ще стане пак това,което
мечтаха нашите деди-
Отечеството наше свето
единство ново да гради!

10.06.2003 г.







ЧОВЕКО,СПРИ !

По повод на катастрофалното земетресение в Азия

Живот,живот,какво си ти кажи,
на Бог творение ли си могъщо
или си съвкупност от лъжи,
явление на Дявола присъщо?

Защо създаден си и ти човек,
доброто ли да носиш на земята
или си антипод на добротата,
сега в размирния и страшен век?

    Какво научи в дългия си път
от прародителя Адам до днес?
Какво донесе ново във светът,
развитие напред или регрес?

Макар че пориш гордо небесата,
с ракети бързи космоса браздиш,
добър стопанин ли си на земята
или хармонията й рушиш?

Че тя е жива-ти не го разбра,
эатуй ще плащаш греховете свои,
макар че тя е толкова добра
не ще преглътне злосторствата твои!

Днес тя разтърси своята снага
за да покаже колко си немощен,
че с туй което правиш и сега
нещастия ще си докараш още!

Предупреждава те да се смириш,
да се огледаш на къде отиваш,
постъпките си да преоцениш
и ценностите вечни да не сриваш!

Затуй се спри!Към Бога обърни се
и забрави за златния телец!
Към Божийте закони пак върни се
и доближи се до своя Творец!

03.01.2005 г.







ТИ  БОЖИ ДАР СИ

На Божидар Димитров

Ти Божи дар си за земята наша-
от тебе сила българска струи!
Не може подъл враг да те уплаши,
навярно той от тебе се бои!

Защото истината свята свети
като звезда във твоите ръце,
а знамената български развети
разтупват всяко българско сърце!

По пътя на дедите ни премина,
извади бисери от пепелта,
направи ти за своята Родина
всичко добро що заслужава тя!

С гърдите си реши да я опазиш
и славата й да възвеличиш,-
дълбоко в вековете да нагазиш
и старини безценни да спасиш!

Защото българинът се нуждае
от нова сила и от подтик нов,
той трябва себе си да опознае,
за нови подвизи да е готов!

А ти това помагаш му да стори-
на себе си да стане господар,
за бъдещето свое да се бори,
та да получи своя Божи дар!

27.02.2002 г.
* * *
А твойта партия велика
във катастрофа ни натика
и върна ни далеч назад
от цивилизования свят!









ТЪГА ЗА МАКЕДОНИЯ

Г.Димитров и Македония

Димитров,Георги,вожде свят,
лежиш спокойно в Мавзолея-
отиде си от този свят
със много тежък грях към Нея!

Гласът ти чу се надалече-
страни,пространства,океан,
разбираха,че ти си вече
на бъдещето великан.

На светла правда си тръбач,
на свобода и справедливост
и на народите водач
към бъдещето примамливо.

Такъв бе ти.Ти бе в борба
за идващата епопея
и може би и не разбра,
но стана тъй-предаде Нея!

В стремежа си към висините
забрави ти човешки страсти
и в главолома на борбите
направи чудеса прекрасни.

Ти приравни приятел с враг
вълка със агнето събра,
но в розовия бъдещ свят
противностите не разбра.

Такъв бе ти.Човек голям,
човек велик,човек идея.
И заедно с това без срам-
безсъвестно продаде Нея!

Една бе Тя.Защо забрави,
че тя по-скъпа е от всичко.
Защо последна Я остави
във мислите си тъй велики?

Една земя,земя на твоя корен,
земя на твоите деди,
земя свещена,със дух непокорен,

видяла толкова беди!

Земя на Кирил и Методий,
на Климента и Самуила,
земя тъй-жадна за свобода,
за българите свята,мила!

Земя на братята от Струга,
земя на Гоце и на Даме,
земя със паметни заслуги,
за българското наше племе.

Ти в името на Коминтерна
на враговете Я остави,-
да носи участта си черна-
гласът Й жален ти забрави!

Ти горд бе с българското слово,
в света го даже ти прослави,
издигна го със сила нова,
но братята си изостави!

Душите им на кръст разпъна,
нарече ги със чуждо име.
Ти вярата им в нас препъна,
разкъса връзки неброими!

С какво във бъдещето близко
ще те запомнят,аз не знам-
с величието ти човешко
или със българския срам!?


30.12.1987 г.



            
             
ЗА ТАЗ ПОБЕДА СПОМЕНЪТ ТЕЖИ

По повод победата на цар Калоян над латинците при г.Одрин през 1205 г

Във древни,стари,славни времена,
когато силна беше нашата   страна
и мощни бяха нашите царе,
не можеше съдбата да ги спре!

Един от тях разби за първи път
на западните рицари цветът-
край Одрин кръстоносците той спря
и устрема им гибелен възпря!

Това бе Калоян-велик водач-
боец и дипломат-ловък играч,
със сила,хитрост и българска вяра,
въздигна той държавата си стара!

За таз победа споменът тежи
и Франция за Балдуин тъжи-
на българите не прости вината,
че нявга са я били във войната!
   
Изчака тя да минат векове,
та за реванш мъстта да призове.
България надви в неравен бой
и я разкъса безмилостно в Ньой!

Но и това не смири гордостта,
на френските водачи яростта
и те със отмъстителност жестока,
захванаха се на България за тока!

Наложиха да бъде тъмнина
навсякъде във нашата страна,
да няма производство във АЕЦ,
та от Европа пак да сме далеч!

А вместо със достойнство и със чест
да бранят българския интерес,
държавниците ни превиват гръб
и хвърлят целия народ във скръб!
* * *
Ний всички българи ще се сплотим,
България от гибел ще спасим,
с достойнство, доблест,дух и мъжка сила
ще защитим Родината си мила!

11.04.2005 г.







ЗАМИНА С И ЕДИН ВЕЛИК ЧОВЕК

На папа Йоан Павел II

В началото на този странен век
эамина си един велик човек,
от Господа изпратен на земята
на хората да носи светлината!

Животът му бе дълъг и суров,
но той за своя подвиг бе готов.
Със злото да се бори всеки ден
за него бе закон и дълг свещен!

Със Сатаната влезе във война-
освободи той своята страна,
поляците към Бога върна пак
на комунизма от страшния мрак!

Империя жестока победи,
със нея битки хиляди води.
Народите от робството спаси
и вярата им в Бога възвиси!

Моли се в синагога и мачет
и срещна се с поклонници безчет.
От него черпеха любов,утеха
и вярата му в бъдещето взеха.

Да стане Бог за всички по света-
безценен дар-бе негова мечта.
И тъй чрез множеството си лица
да влезе във човешките сърца!
* * *
Животът му ще бъде образец
за всеки християнин и светец!
От неговата смърт ще черпят сила,-
безсмъртен ще остане той Войтила!

04.04.2005 г.



                             



ТИ БЕШЕ ВСИЧКО

На дядо Вазов

Велики българино и поете,
не зная аз дали ще ми простиш,
че вместо гроба ти да кича с цвете
ти посвещавам бедния си стих!?

Аз зная ,ти не се нуждаеш от защита,
ти сраснал си с народната душа,
но болката във мен все още пита,
не мога още да се утеша!

Защо така отнасят се със тебе,
уж българи,с познати имена,
нима на тях не си им тъй потребен,
нима не чувстват мъничко вина?

А плюят те безмилостно,жестоко,
ругаят те за твойта висота,
за твоята привързаност и мъка
към твоята България света!

Нима не беше ти светец народен,
не беше ли художник най-велик,
не съгради ли паметник огромен
на българския устремен войник,

на битките ни вечни за свобода,
на звучния ни,прелестен език,
на мъките,мечтите на народа,
на светлия му и възвишен лик!?

Ти беше всичко,беше вдъхновение,
изтръгнато из пламенни гърди,
ти беше дух,ти беше просветление,
ти беше струна,песен беше ти!

Защо,защо,след като толкоз даде
от себе си,от свойта красота,
от ближните си беше ти предаден,
макар признаван от света!?

Скърбя за теб,скърбя за тях,
за тяхното безумство жалко,-
но те ще се превърнат в прах-
забравени,нима е малко?

А ти ще тръгнеш с нова сила
България те вика с глас
към славата й бъдна,мила.
Бъди ти вечно редом с нас!

24.12.1987 г.




            

ПОКЛОН НА ГЕРОИТЕ,

паднали за Освобождението и Обединението на България

Поклон на Вас,герои славни,
за вас България не тъжи!
Макар да беше неотдавна,
покриха гроба Ви с лъжи!

А вярвахте,че чрез смъртта Ви
Родината ще се роди.
Уви,дори Ви тя забрави,
след многобройните беди!

Защо от семето Ви здраво
родиха се потомци зли?
Защо Ви Господ тъй забрави,
та и в смъртта да Ви боли?

Ни паметник,ни спомен бледен,
ни панахида,нито стих,
ни песен,нито вик последен,
не стоплят свети Ви кости!

Но не скърбете мили мои,
в земята родна спете в мир-
прегърнала Ви кат герои
тя пак ще Ви роди подир!

От Вас ще се родят отново
по-светли,горди умове,
по-българи,със честно слово,
достойни Ваши синове!

Те силата Ви ще засучат,
ще я превърнат в устрем див,
те в бъдещето ще закрачат
без никой да ги победи!

23.12.1987 г





ДОЛУ НЬОЙ!

Долу Ньой!Един се вик разнася,
изтръгнат стон от български гърди.
Долу Ньой!Един се вик понася
и стига до далечните звезди!

И този вик ще екне във простора
догдето българи живеят тук,
да спомня на останалите хора
какво направи тежкият юмрук

на победителите наши зли,
на злобата им към един народ,
към неговите доблестни орли,
към порива му устремен и горд.

А този порив бе с могъща сила,
на свободата порив беше той,
защото за Родината си мила
един народ отиваше във бой!

За братята останали във робство
под тежкия ботуш на врагове,
които с дива ярост и свирепство
рушат свещени наши домове.

Рушат на българският род душата,
рушат това,което е създал,
откакто е отседнал на земята,
която Господ вечно му е дал!

Макар,че порива му укротиха
със груба сила и жесток диктат,
те вярата му силна не убиха,
че справедливост има в този свят.

Че изва някой по-прекрасен ден,
когато силно ще извика той,
от светла радост въодушевен:
-Хвала на Бога!Падна,падна Ньой!

28.11.1995 г.





А КАЗВАХА НИ ВСИЧКИ...

На Петър Добрев-откривателят на българите

А казваха ни всички,че сме тюрки,
препускащи на своите коне.
Но ти обърна пластове дълбоки,
премисли всичко и им каза-не!

Не сме ний тюрки,ний сме друго племе
и идваме от гордия Памир.
В душите ни могъща сила дреме
и ний ще я покажем по-подир!

Защото славни са дедите наши
и е победен българският меч,
защото във живота не ни плаши
ни враг,ни дявол,ни прокобна реч!

Ний покорихме траки и славяни,
с тях заживяхме на една земя
и заедно в единен впряг събрани
победно нашта сила загърмя!

И претвори се в бляскава държава,
в държава на перото и мощта,
в държава на величие и слава,
в държава на духа и светостта.

И таз държава вечно ще я има,
защото тя е сплав на мощ с идея,
защото тази сплав е неделима
и времето безсилно е пред нея!

02.12.1997 г.   


          

                                        

              
РОДИ СЕ ПРОСТ

На Яне Сандански

Роди се прост и прост живя,
и бе жесток в жестоко време.
Опитваше се чрез това
реванш за себе си да вземеш.

И искаше да се равниш
със българските великани,
за себе си да изградиш
представи толкова желани.

Представи за велик и горд
защитник мощен на раята,
на българския твой народ
борец за свободата свята.

И за доброто уж на роба
бори се и не се уплаши
да пратиш стотици във гроба,
макар да бяха братя наши!

Сдружи се ти и със тирана,
макар да беше твърде ясно,
че гибелна посока хвана
към бъдеще не безопасно.

Безмълвно хиляди убити
от нашия вековен враг,
от родната земя покрити,
със ужас гледаха те как

вилнееш в родните предели
от бясна злоба завладян-
с войводите си озверели
да сбираш кървавата дан.

Това,което ти направи
не ще народът да прости,
макар доскоро празноглави
да вдигаха те в висоти.

И името ти във забрава
и мрак ще да потъне там,
където с ужас се изправя
пред Бога българският срам!

08.12.1997 г.




````
НЕ ДАВАМЕ Я!

По повод връщането на Паисиевата история в манастира “Зограф”

Защо я връщаме при враговете,
нима ще я опазят като нас!?
Не я оставим тука до ни свети
като свещица в мрачния ни час.

И колко са светините ни стари
останали от нашите деди,
достигнали като свещени дари,
за да ни пазят днес от зли беди?

Защо така безумно ги пилеем,
защо не вдигнем гордо своя лик
и от враговете си не смеем
да защитим един завет велик!?

О,българи,защо така мълчите,
защо смирено свеждате глава,
защо светинята не защитите,
не чувате ли на кръвта зова?


Да беше днеска дядо Вазов тука,
да беше Левски с своята кама,
изляли биха цялата си мъка,
за да спестят на този ден срама!

О,българи,да върнем таз светиня
Паисий ни зове от своя гроб,
защото без магията й силна
пак българинът си остава роб!

Проклятие ще падне над главите
над тез безумци,що във своя страх
надеждата отнемат ни,мечтите
и правят непростим и тежък грях!

Защото време е да се свестиме,
да станем пак каквито сме били,
комплексите си ний да победиме,
прокобата от нас да отделим!

 12.01.1998 г




.

ВИДЯХ РЪЦЕТЕ ТИ

На Стефан Стамболов

Видях ръцете ти отрязани
от хладнокръвен,зъл убиец,
видях очите ти затворени,
главата с търнений венец,

що носеше в живота си метежен
в дни на падения и на възход.
Ти беше груб,но бе и нежен
в борбите си за нашия народ,

Със враговете му безбройни,
що искаха да смачкат,да сломят
стремежа му към светли бъднини,
към истина и място в този свят.

Бунтовникът у тебе не умря,
живееше той заедно с поета,
с блестящата и пареща искра
на българската вяра света.

С големият си ум,сърце горещо,
със усета си жив за свобода
ти българския род поведе вещо

и го спаси от гибел и беда.

Докато беше ти,народът наш
премина трудности и бури зли,
което ти предвиди,туй стана,
а не което светът повели!

Успя ти кораба държавен
да изведеш до бряг желан,
макар и трудно управляван
и от вихрушките люлян!

Уви и теб не пожалиха,
а те убиха с ярост страшна,
за бъдното не помислиха,
за нашата съдба неясна.

За братята отвъд Пирина,
за беломорските поля,
за злото що не ни подмина,
а като чума ни заля.

А днес ти толкова си нужен,
защото няма между нас
човек с духа ти непостижен
да ни извика с пълен глас.

Да ни сплоти,да ни изправи,
във бъдното да поведе.
Това,което ти направи,
повторно пак да ни даде!

24.03.1995 г.






         
КРЪСТИТЕЛЯТ

На отец Боян Саръев

Роди се ти във планината
сред върхове,гори,скали
в прекрасно кътче от земята,
където вият се орли.

Където горди хора раснат,
макар обгърнати отвред
от фанатична власт,ужасна
на мюсюлмански тъмен ред.

Расна,но водеше те друга,
не мюсюлманската звезда,
защото на Христос със плуга
захвана своята бразда.

И я браздиш във камънака
сред бурени и люти змии,
на градоносни бури в мрака,
където злобен вой гърми.

А в твоята бразда вървят
родопските ти синове,
които вече осъзнават,
че вкупом кръста ги зове.

Да се завърнат там отдето
отлъчи ги жесток тиран,
със меча остър и въжето
на кръвожадния султан.

Да се завърнат към рода си,
към християтския завет,
да бъдат вечно братя наши
да крачат в бъдното напред,

там гдето българската сила
ще разцъфти в прекрасен цвят,
а нашата Родина мила
ще заживее в чуден свят.

Светът на свободата свята,
светът на братската любов,
когато вечно на земята
редът ще да настъпи нов!

26.04.1995 г.





ЗА НЕЯ ДАДЕ ВСИЧКО

На Гоце Делчев

Роди се ти във робско време,
роди се в време на борби,
когато българското племе
частица свобода доби.

И повече не му се даде
от силите велики пак,
защото Господ го създаде
да тъне във беди и мрак!

Да влачи участта си жалка
разкъсано и озлобено,
а стръкчето надежда малка
да се прекърши осланено.

Надеждата,че както нявга
ще стане гордо и велико
и българската стара слава
ще се завърне многолика!

Ти срещу волята Господна
реши народа да сплотиш,
със сила мощна,благородна
окови тежки да строшиш.

Забрави ти за всичко друго,
забрави ти,че беше млад.
Нема любима,ни съпруга,
ни свидна рожба в този свят.

Венча се ти с една невяста,
със Македония красива,
със вярност се обвърза свята
и се обрече с ярост дива!

За нея даде всичко свое-
дори живота не пожали,
позна страхливци и герои,
бори се със свирепи хали!

Живя,горя,но днеска само
духът ти свят върви със нас,
а костите ти гният тамо,
където скръб е в този час.

Защото твоята Родина
биде разкъсана без срам
и свободата я подмина,
понеже българи са там

и искат с братята си вкупом
да заживеят най-подир
във своя стар,бленуван дом,
за да творят и пеят в мир!

12.04.1995 г.






ПОКЛОН НА ТЕБЕ

На Коста Църнушанов

Поклон на тебе българино горд,
на твойта непреклонност свята,
да защитаваш българския род,
докато ходиш по земята!

Роди те македонската земя
заливана от стонове вековни,
където битка не една гърмя
и се твориха подвизи чутовни.

Роди се в дни на робска мъка,
в дни на въстания и на борби,
в дни на геройство и разлъка
и на променяни силом съдби.

Живя ти дълго в дни жестоки,
но не огъна се за миг
и вярата ти бе дълбока,
че ще настъпи ден велик,

когато българското племе
единно,силно ,пак ще се сбере
и свойто място ще заеме
от Дунава до Бялото море!

И нека Бог да те поживи
да бъдеш още дълго между нас,
да преживееш дни щастливи
до този вече наближаващ час,

когато Вардар и Морава
ще могат сладко да шептят,
че българската стара слава
се е завърнала при тях!

22.09.1995 г.





           

ЖИВОТЪТ ТИ ПРЕМИНА...

На Димитър Талев

А вече сто години отлетяха
на тоя свят откакто се роди.
Години все на черни мъки бяха,
на скръб и болка и на зли беди!

Затуй,защото през тях изгоряха
на българите свидните мечти,
мечти що неочаквано умряха,
макар да бяха сбъднати почти!

И трябваше отново да се бием
за родната земя,за своя дом
и чашата горчива да изпием,
та да преглътнем тежкия погром.

Животът ти премина през омрази,
премина през борби и теглила,
но българското в себе си запази
и го въздигна чрез свойте дела.

Запали свещ в железния светилник,
та светлината й да освети
на българите жалостния делник
и да пробуди старите мечти.

И зазвъняха преспански камбани
събудени от мощния ти зов,
за да лекуват вековните рани
и да разпалват народна любов.

Възпя Илинден,битката ужасна
на роба със тирана му жесток,
та вярата у него да не гасне,
макар отслабена за дълъг срок.

Цар Самуил извика от далеко
отново да извади своя меч
и в новото ни битие нелеко
да ни напътства с мъдрата си реч.

И всичко що стори,сега ни дава
могъща вяра,че както преди ,
пак ще възкръсне нашата държава
и ще премине през всички беди!

Таз вяра ще прескочи и нататък-
от Осогово към Вардара,там
где свободата,макар и в зачатък
ще да измие българския срам!

05.02.1999 г.





               
НА БОРБА!
На Здравко Здравевски

Здравко,Здравко горд юнак
за борба се готви пак
и за нашите душмани
той страшилище ще стане!

Смело с българския лъв
и със българското знаме
той в борбата ще е пръв
и победата ще вземе!

Той със свойто ВМОРО
през Вардара ще премине
и за бъдеще добро
българския род ще вдигне!

Та да стигне обновен
до вековния си корен,
до един завет свещен
от дедите си оставен!

Да гради единство братско
във единствена държава
и с усилие гигантско
да възвърне стара слава!

Да достигне бъднини
чудни,славни и велики
и прекрасни мирни дни
и успехи многолики!

04.10.2011 г.






ДЕ БРЕ ,КИРО!

На Киро Глигоров

Те гледам,те слушам
и чудам се я,
от дека си джанъм,
що сакаш сега?

А сборуваш умно
и лик ти убав,
и све е разумно,
и ужким си прав.

Да думаш ти знаеш,
от как си роден,
язикот ти лае
и ноке и ден!

Що сакаш да кажеш
не могу да знам-
го въртиш,го сучеш,
го мажеш ти сам!

За народ се бориш
со врагови зли,
но що ли ке сториш
со тия магли,

що сбрал си у глава
по сръбски урок,
да правиш държава
за рекорден срок!

И много се чудим,
каков си не знам.
На бугарин личиш,
за бугарски срам!

31.11.1996 г.





НАУЧИ ТИ ВОЙНИКА

На Борис Дрангов

Дрангов,Дрангов,славно име,
име символ,име зов,
за геройства неброими,
за преданост и любов!
* * *
Научи ти войника свой
да бъде патриот,герой
и неуморно да се бие,
и страховете си да крие.

Кат лъв да хвърля се във боя
за скъпата Родина своя.
Да мрази силно и обича,
живот и младост да обрича.

И винаги да побеждава,
да пази нашата държава,
да мачка свойте врагове
тръбата щом го призове.

Да не предава се докрай,
да люби родния си край
и братята си да обича,
от свойто да не се отрича.

Да знае своя род,език
да бъде всемогъщ,велик,
да бъде горд и несломим,
да бъде твърд,непобедим.
* * *
И нека бъдем ученици,
ний днес на твоите войници
та твойте идеали святи
да станат всекиму познати!

Чрез тях да изградим отново
държава на разум и слово,
на мъдрост и Божествен зов,
на братска обич и любов!

07.02.1999 г.





ТРИМАТА

В историята ни нелека
минаха личности безброй.
Едни преминаха полека,
а други с гръмоносен вой.

Едни сияеха със ярка,
неугасима светлина,
други пробляскваха във мрака
на непрогледна тъмнина.

Но сред царе и патриарси,
между боляри и светци,
се открояват трима в расо,
смели,безкомпромисни борци.

Единият от тях роди се
в годините на робство диво,
но с делото си възвиси се
и ни показа,че е живо

   това,което е зад нас.
  Че българската древна слава,
  макар забравена тогаз,
  ще търси нашата държава,

за да я възкреси отново,
в сияйната й красота,
с вековното й мъдро слово,
с великата й доброта.

Със свойта книжка неголяма
той ни събуди от съня,
разпръсна черната измама
и ни завърна към деня.

А другият бе млад и силен
и пееше с прекрасен глас.
С труд упорит и титаничен
той робското премахна в нас.

Направи ни отново хора,
които любят светлината
и в битка героична,горда
доведе я той на земята,

която беше наша,родна,
безкрайно скъпа,драга,мила,
но дълго време несвободна
и тъпкана от грозна сила.

А третият живее днеска
във времето разделно пак,
когато същността човешка
отново дири оня бряг,

където ще намери пристан
и сигурност и доброта,
където духът и подтискан
ще разцъфти във пълнота.

Той ще спои в едно душата
на българския род трагичен,
чрез любовта си осъзната
и устрема си героичен.

И ще отхвърли всичко старо
от робството дошло у нас
и с кръста си ще да възпира
на Мохамеда скверний глас.

Пред тия българи големи
глави за почит да сведем,
че те на българското племе
строшиха робския ярем!

И имената им безспирно
да мълвим като огнен припев
на българската песен вечна-
Паисий,Левски и Саръев.

03.05.1995 г.



            

И ДАДЕ БОГ

На Ванчо Михаилов

И даде Бог да се родиш,
да бъдеш дълго на света,
с живота си да защитиш
на братята си верността.

Верността към род име,
към традиции и език,
към деди незабравими,
към завета им велик.

А тоз завет бе в твойта кръв,
той водеше те в твоя път
и искаше да бъдеш пръв
в борбата на живот и смърт.

И ти успя да устоиш
и в македонската земя
вериги тежки да трошиш,
да пръскаш робската тъма!

И твоят глас като тръба
ехтеше над безумний свят,
та робската и зла съдба
да не постигне твоя брат.

Да може той във своя дом
да бъде истински свободен
и да не ходи пълзешком,
а горд,изправен,благороден!

И доживя да предадеш
борбата си на други хора
и еничарите да спреш
предателство докрай да сторят.

И българския дух свещен
да извратят във македонски,
та брат със брата,ден след ден,
да се разделят с ров гигантски!

А днес,когато веч те няма
ний битката ще продължим,
ще сринем жалката измама,
завета ти ще претворим!

И таз държава македонска
във българска ще преродим,
защото няма власт тиранска,
която да не победим!

10.01.1998 г.





ТВОЕТО ИМЕ

На Тодор Александров

С измама жалка те убиха
и те лишиха от живот.
Те верността ти не простиха
към таз страна и тоз народ.

Защото само твойто име
достатъчно бе за това,
борбата робът да приеме
и вдигне клюмнала глава.

И след покрусата голяма
на катастрофи и разгром
и на съюзнишка измама,
да тръгне в бой за роден дом.

Та поробителите нови,
неканени,по своя път
да бъдат винаги готови
да срещнат дебнещата смърт.

И тези роби-мъченици,
на българския род чеда,
да станат твоите войници
за българската свобода!

И македонските предели
за себе си да отстоят
и бойни знамена развели
напред победно да вървят.

И твойто име да ги води
към идващия светъл ден,
там где сред другите народи
ще срещнат своя брат рожден!

О,Македонийо печална,
гордей се с твоя син-герой!
Не ще е участта ти жална,
щом имаш него,щом е твой!

08.02.1999 г.





ИЗПРАВЕН  ТАМ

На Христо Ботев

Простреля те куршум незнайно как,
остана споменът за тебе само,
но мощният ти дух със нас е пак,
опора ни е силното ти рамо!
* * *
Изправен там сред родния Балкан
отгоре гледаш своята Родина.
Душата ти кипи като вулкан,-
какво ли през сърцето ти не мина!

И радостта,че я видя свободна,
надеждата за светли бъднини,
покрусата и болката народна
след изживените жестоки дни!

Видя как режат жива плът от нея,
как я делят и я раздават в дар!
За участ зла съдбата как прокле я
да служи на безбожен господар!

Видя как мрат свещени идеали,
как се изражда българският род,
как вяра и надежда са заспали,
как затъпяват мисъл и живот!

И днес със нас това,което става
изпълва твоето сърце със гняв,
защото нашта българска държава
се управлява от елит нездрав!

Но твоя гняв свещен ще ни помогне
да преживеем мрачните си дни,
душите ни злочести ще въздигне
за да достигнем светли бъднини!

18.01.2007 г.




КАСИАНА

Касиана,Касиана,
май единствена остана,
във страната на Хулите
да възпяваш добрините
на българския народ
и да раждаш щедър плод!







ГУЗНА СЪВЕСТ

Сред мрака на храма огромен
застанал е човечец скромен.
Поне за мен така изглежда,
когато бегло го поглеждам.

В ръката му свещта трепти
и той усилено шепти.
И със смирение голямо
той с Господа говори нямо.

Прикляква пред икона свята,
чело той удря във земята.
Какъв светец,какво смирение,
какво Божествено творение!

* * *

Човек там други не видях
така усърдно да се кае,
но изведнъж аз осъзнах,
че Данчо Ментата това е!

10.06.2009 г. 







КОЛЦИНА СА ОСТАНАЛИ?

На Асен Йорданов /По повод изявите му в предаването “Неудобните” на Канал 3/

Колцина са останали кат тебе
борци за правда и за свобода?
Но ти си хвърлил своя тежък жребий
на истината казваш само да!

Защото днес живеем в диво време
и няма доблест, нито доброта!
Превърнахме се във хайдушко племе
загърбило морала и честта!

Забравихме и чувствата човешки,
но споменът за старите деди
един осъжда новите ни грешки
и пази ни от бъдещи беди!

Тоз спомен ни нашепва да се борим,
неправдата да гоним всеки час,
та греховете стари да не сторим
и Божи дух да се всели у нас!

Тоз Божи дух чрез тебе ни говори
и дава нови сили за живот.
Той дяволските сили ще пребори
за да възкръсне българският род!

15.01.2007 г.









НЕ ЗНАЕХМЕ

По повод гибелта на 15-те българи в Охридското езеро

Обичахме те езеро прекрасно
за българите беше ти мечта!
Не знаехме,че толкова опасно
и гибелно, и пагубно, и страшно
от дълбините дебне ги смъртта!

Не знаехме,че искаш жертви братски,
че жадно си за български души.
Нима са малко жертвите геройски
гробовете войнишки и хайдушки,
та искаш още съдби да рушиш?

България не те разбира вече,
защо ,защо измъчваш ни сега?
И ти ли с враговете се повлече,
от битността си стара се отрече
и ни изпълваш с болка и тъга.

А може би от Бог е отреден
тоз скръбен ден,та с братята отвъд
да осъзнаем общия си корен
и в този свят жесток и спорен
да тръгнем заедно по своя път!

09.09.09 г.






ХЕЙ ВАРДАРЕ!

Македония-българска земя.
Бугари умрете!
/По повод годишнината от смъртта на   Мара Бунева/

Хей, Вардаре,река печална,
защо търпиш неправда жална!?
Защо от гняв не закипиш,
защо за правдата мълчиш?

Защо не кажеш на децата
каква е истината свята
за техните бащи,деди,
за многобройните беди,

за сърбоманските лъжи,-
за Гоце,Даме им кажи!
Че станали са еничари
на нашите душмани стари,

че мразят своя род,език,
че част са от народ велик,
че плюят бащина си вяра,
че губят идентичност стара,

че са излъгани жестоко
и ще платят цена висока.
И Господ пак ще ги накаже-
Той силата си ще покаже

за да отпрати ги натам,
където има само срам!
Но този срам ще ги спаси,
духът им пак ще възвиси,

та тази тяхна дивотия
със кръв и мъки да измият
и слеят вяра и живот
със българския свят народ!

15.01.2007 г.







НА НОЖОТ

На четнците загинали на вр.Ножот

Забравиха за вас чеда бунтовни,
но аз ще ви извадя от забрава,
защото с подвизите си чутовни
вий се окичихте с безсмъртна слава!
* * *
Затихнаха последните гърмежи-
остана само гробна тишина
и голи тела на мъже и младежи
загинали във яростна война!

А враговете им безмълвни спряха-
пред подвига им сведоха чела,
от саможертвата им онемяха,
от силата на техните дела!

Събрали се от цялата страна
за жална Македония умряхте,
България за вас беше една
затуй и пред смъртта дори не спряхте!

Умряхте вий без страх, за свободата,
       за вашата измъчена земя,
      за своята Родина чудна-свята,
      където битка не една гърмя!
* * *
А ето днес след толкова години
земята ваша тъне в черен мрак,
но българският дух не ще загине
и обновен ще се завърне пак!

Ще се завърне мощен там,където
борихте се за вяра и народ
и Господ ще ви върне от небето
за да възкръснете за нов живот!

Душите ви ще се вселят отново
във нови хора-българи добри
и българското родно,свято слово
ще се разнася над поля,гори!

И Македония ще стане силна
и обновена българска земя
отново горда,смела и свободна,
защото робството завинаги умря!

27.12.2010 г.



              


БЛАЖЕ,ЛАЖЕ,БОГ ЩЕ ТЕ НАКАЖЕ!

На един изрод(ен българин)

Преди да те повика Сатаната
и в огнения Ад да те изпрати,
ти слез до дълбините на душата,
където криеш истината свята!

Защото греховете ти са много
и трябва искрено да се покаеш,
защото Господ ще те съди строго
 и няма начин да се оправдаеш!

Кажи,преди да минеш във забрава,
защо предаде древния си род?-
От глупост,за пари,за куха слава,
помпозни титли,охолен живот!?

Не виждаш ли, това е тъй преходно,
човешка суета,самоизмама,
грехопадение,притворство долно,
каквото никъде в света го няма!

Не чувстваш ли,че идва ново време?-
Не може истината да укриеш!
Хвърли от плещите си това бреме,
та изкупление да придобиеш!

Кажи какъв те майка ти родила?
Не те ли с мляко българско кърми!?
Как не засука с него тази сила,
що родоотстъпничеството громи?

Признай сега,пред всички заблудени,
от тебе и от други будали,
че лъгани и силом отделени
от родните си братя са били!

27.02.2013г.






ЗЛОЩАСТЕН ВЕК-1913-2013 г.
-фатална дата 16.06.1913 г.

След петстотин години робство
възкръстна пак един народ,
жадуващ за щастлив живот,
изпълнен с гордост и достойнство!

И той за тридесет години
държавата си изгради,
с труда си дружен подреди
цъфтящи ниви и градини!

Но труден бе за него пътя,
защото някъде навън
живееха в кошмарен сън
останалите в робство братя!

За тях бе мисълта му братска,
за тях напъна мишци той
и хвърли се в неравен бой
за да сломи властта тиранска!

И устремът му безпределен
геройства славни съгради,
но не можа да победи
 съюзнишкия нрав неверен!

Дойде фаталната година-
тринадесетата поред!
Тя устрема му спря напред
 и с вярата му го размина!

И пак коварната съдба
на труден избор го обрече,
към катастрофи го повлече
 и в изтребителна борба!

Наложиха му чужди сили
жесток диктат,окови нови,
та паметта му да забрави
дедите му що са творили!

Опита се да се изправи,
но падна под ботуш червен
и дълго беше усмирен,
привързан със вериги здрави!

Започнаха да го разделят,
историята му смениха-
вековни ценности убиха,-
безпаметен да го направят!

Откъснаха го от земята,
която даваше му сила,
която беше му закрила
и майчица за него свята!

И той забрави всичко ценно,
оставено му от дедите,
посланията на светците-
да пази името си древно!

Но въпреки това изплува,
от този мрак,от тази бездна,-
за светло бъдеще прогледна,
обхванат от надежда нова!

Към новите лъжеводачи
той беше твърде доверчив,-
към идеала им фалшив,
та прехода му се затлачи!

И той реши, че иска вече
съдбата своя да поеме,-
верните решения да вземе,
за да отиде надалече!

И с този век злощастен да приключи
за да навлезе в нов век, по-щастлив,
където силен,мъдър,прозорлив
Божествена подкрепа да получи!

05.03.2013 г













ДЪЩЕРЯ НА ЕГЕЯ

На Любка Рондова

Дете на Егея роди се,
но българка силна ти стана,
със робство жестоко бори се,
с една незарастваща рана!

Прокудена от родна стряха
скита в далечната чужбина,
а тягостни там  дните бяха,
далеч от скъпата Родина!

Не знаеше роднини,братя,
ни майчина прегръдка,мила,
оставила далеч земята,
която беше те кърмила!

Но вярата,че ще се върнеш
не те напускаше за миг,
и че България ще прегърнеш
във дългочакан ден,велик!

И този чакан ден настъпи,
завърна се за нов живот,
прегърна се с роднини скъпи
и заживя сред своя род!

Започна бисери да сбираш
от българските старини,
вековни песни да намираш,
забравени от много дни!

И ги запя със глас омаен
от Господа благословен,
та да оставиш спомен траен
за българския дух свещен!

Обикнаха те  стари, млади,
и българи и чужденци,
защото с гласа си събуди
мощта на нашите предци!

И пя,догдето ни напусна,
отиде в по-добрия свят,
но споменът за теб ще расне,
ще става още по-богат!

И твойте песни ще се  пеят
догдето родна реч звучи,
догдето българи живеят,
докато вятърът ечи!

21.03.2016 г.







ОПТИМИСТИЧНО

Цяла България беше на вр.Шипка.
на 03.03.2016 г.

Българийо,започваш да възкръсваш,
навред се веят твоите знамена
и с тяхното плющене възвестяваш,
с безродните,че влизаш във война!

Във робско време смирен роб не беше,
към свободата гледаше напред
и с вярата във бъдното вървеше
и знаеше,ще дойде твоят ред!

На Шипка се качихме днес  сплотени
от  вярата във българския род,
от правотата своя вдъхновени
и с устрема към по-добър живот!

А знаехме единството е сила,
и българското знаме ни зове,
че българската кръв е победила
тиранството през всички векове!

Че важна е за нас земята свята
земята на великите деди,
които ни предадоха мечтата
през времето,която ги води!

Мечтата за държава на народа,
свободен,героичен,вдъхновен,
държава,силна,справедлива,горда
уверена във утрешния ден!

Ще ометем безродни политици
продажни учени и врагове.
е стегнем здраво нашите редици,
България за битка ни зове!

Не ще оставим нашите герои,
те смело ще ни водят все напред!
Ще пазим зорко ценностите твои,
в света ще ги разпръскваме навред!

Защото тоя свят голям е грешен,
изпълнен със омраза и беди
и трябва му сега лечител спешен,
що дяволската мощ да победи!

13.03.2016 г.








Няма коментари:

Публикуване на коментар