И Н Т И М Н О
СПЪТНИЦА
На Ирина
Не те насилвах.Ти сама реши
да бъдеш моя спътница в живота,
та заедно да влачиме хомота,
в тоз свят жесток по-малко да грешим.
И тъй вървяхме в дългия си път,
деляхме радости,несрети,мъка,
но нямахме ний мисъл за разлъка,
макар да ни подмамваше светът.
Край нас прелитаха лета и зими,
растяха бързо нашите деца,
изнизваха се дни неуловими,
браздяха с бръчки нашите лица.
Мечти, надежди бързо отлетяха
остана само болка и печал,
защото днес след дните що минаха
за бъдещето тъжно ни е жал!
Какво ще стане питаме се често,
да бъдеш моя спътница в живота,
та заедно да влачиме хомота,
в тоз свят жесток по-малко да грешим.
И тъй вървяхме в дългия си път,
деляхме радости,несрети,мъка,
но нямахме ний мисъл за разлъка,
макар да ни подмамваше светът.
Край нас прелитаха лета и зими,
растяха бързо нашите деца,
изнизваха се дни неуловими,
браздяха с бръчки нашите лица.
Мечти, надежди бързо отлетяха
остана само болка и печал,
защото днес след дните що минаха
за бъдещето тъжно ни е жал!
Какво ще стане питаме се често,
какво очаква българския род?
Защо е нашто време тъй злочесто
и ще намерим ли през него брод?
Ще можем ли във дните си накрая,
спокойно да преминем в други свят
и да отидем ако не във рая,
то там где мъдрост и любов царят.
И да оставим тука на земята
деца и внуци,нашия народ
закриляни от сила светла,свята,
градящи нов по-справедлив живот!
Защо е нашто време тъй злочесто
и ще намерим ли през него брод?
Ще можем ли във дните си накрая,
спокойно да преминем в други свят
и да отидем ако не във рая,
то там где мъдрост и любов царят.
И да оставим тука на земята
деца и внуци,нашия народ
закриляни от сила светла,свята,
градящи нов по-справедлив живот!
12.01.2001 г.
ДЕТЕНЦЕ МИЛО
На Иринка
Жена безумна от нас те отвлече,
която твоя майка се нарече.
И може би, защото те обича,
на зла съдба живота ти обрича!
А беше ти детенце тъй щастливо
усмихнато,приветливо,игриво.
Изпълваше ти дните ни чудесни,
с закачки мили,със бели и песни.
Но таз неправда Господ ще поправи,
той чудеса безбройни ще направи,
за да завърнеш се при нас отново,
за нов живот и радости готово!
За да пораснеш сред любов и радост,
да преживееш юношество,младост,
сред хората,които те обичат
и бъдеще щастливо ти предричат!
Така ще стане,вярвам във съдбата,
макар че тя е груба и чепата
и във живота за да ни закриля,
от нас изисква мъжество и сила!
и във живота за да ни закриля,
от нас изисква мъжество и сила!
А майка ти безумна -то се знае,
за тебе непрестанно ще ридае,
но този който злото пожелава,
без радости в живота си остава!
11.11.2000 г.
ПРЕКРАСЕН СВЯТ
Прекрасен свят! Живот отвред извира!
Прелитат птички,греят цветове.
Земята за прераждане зове,
в недрата й могъщество напира!
А колко хубаво е да си жив,
да гледаш красотите на света,
да се изпълваш цял със доброта,
да си спокоен,ведър и щастлив!
Тъй непрестанно всичко все напред
от векове се движи в своя път,
но где отива в тоя път светът,
дали към гибел или към разцвет?
Зараждат се империи и държави
и всякаш времето е неспособно
да спре развитието им злокобно,
пред Бог да се смирят да ги застави!
Но всичко временно е в тоя свят
и Господ не оставя нищо вечно-
променя той щастливото в трагично
и първите отпраща най-отзад.
Могъщите оставя във забрава,
Земята за прераждане зове,
в недрата й могъщество напира!
А колко хубаво е да си жив,
да гледаш красотите на света,
да се изпълваш цял със доброта,
да си спокоен,ведър и щастлив!
Тъй непрестанно всичко все напред
от векове се движи в своя път,
но где отива в тоя път светът,
дали към гибел или към разцвет?
Зараждат се империи и държави
и всякаш времето е неспособно
да спре развитието им злокобно,
пред Бог да се смирят да ги застави!
Но всичко временно е в тоя свят
и Господ не оставя нищо вечно-
променя той щастливото в трагично
и първите отпраща най-отзад.
Могъщите оставя във забрава,
а слабите издига изведнъж
и дава шанс на всеки умен мъж
да се окичи със лаври и слава!
12.04.2002 г.
и дава шанс на всеки умен мъж
да се окичи със лаври и слава!
12.04.2002 г.
НЕ ИСКАХ
На Кирил Варсамов
Жестока смърт!-И тебе те отнесе-
нелепо,неочаквано-във гроба.
Духът ти тя към вечното понесе,
где няма суета,ни хорска злоба,
нито страдание,ни зла прокоба.
Не исках да те видя тъй-
безжизнен и затрупан от цветята.
И моля да ме извиниш за туй,
че не можах, подвластен на тъгата,
във сетния ти път да те изпратя!
Представях си, как точат се безспир,
край ковчега ти хора разни-
приятели, дошли във вечен мир
да те изпратят в висините звездни,
но и завистници и лицемери гадни.
Не исках да остане твоя лик
във паметта ми здраво запечатен
и свързан с този най-злокобен миг,
когато във земята си изпратен,
за вечен сън,без знак за път обратен.
А исках да запазя в мене спомен,
за живия човек,добър и справедлив,
за туй що сътвори,за учения скромен,
който за всички нас,в живота си горчив,
макар и нявга остър,бе мил и отзивчив!
27.09.2001 г.
за туй що сътвори,за учения скромен,
който за всички нас,в живота си горчив,
макар и нявга остър,бе мил и отзивчив!
27.09.2001 г.
ТАКА ЩЕ ТЕ ЗАПОМНИМ
На майка ми
Така ще те запомним-мъничка и тиха,
усмихната,работеща безспир.
Смъртта и времето и тебе не простиха,
почивай майко,спи във вечен мир!
Ще минат дни и месеци,години,
ще се променя покрай нас светът,
но ще те помнят твоите роднини,
където и да са по своя път!
И нека Бог отсъди справедливо-
да те отпрати в небесния рай,
далеч от нашто битие-горчиво,
в далечния и справедлив безкрай!
12.12.2000 г.
ПРИЯТЕЛЮ ПРОСТИ
На Марин Кунев
На своя ред замина си и ти,
внезапно, в ден жесток и страшен.
Приятелю,завинаги прости,
дано се сбъднат твоите мечти,
във други свят не тъй суров и грешен!
В живота си стори добри дела
и ще те помним докато сме живи,
пред паметта ти свеждаме чела,
макар че вече дух си с нас ела,
да скитаме из планините диви!
На Марин Кунев
На своя ред замина си и ти,
внезапно, в ден жесток и страшен.
Приятелю,завинаги прости,
дано се сбъднат твоите мечти,
във други свят не тъй суров и грешен!
В живота си стори добри дела
и ще те помним докато сме живи,
пред паметта ти свеждаме чела,
макар че вече дух си с нас ела,
да скитаме из планините диви!
А сигурни сме,че ще бъдеш с нас,
че ще се връщаш често на земята,
ще си говорим мислено,без глас,
за туй,което беше твойта страст-
природата,света и красотата.
Защото вечен е духът човешки,
променя само външния си лик,
оковите на тялото тъй тежки,
захвърля кат ненужни стари дрешки.
и литва волно в звездния светлик!
оковите на тялото тъй тежки,
захвърля кат ненужни стари дрешки.
и литва волно в звездния светлик!
Там слива се с Божественото тяло,
изпълва се с покой и благодат,
с Вселената той става едно цяло,
което същността е осъзнало,
на този сложен и изменчив свят!
с Вселената той става едно цяло,
което същността е осъзнало,
на този сложен и изменчив свят!
21.07.2002 г.
ОДА ЗА ВЕЛИКИЯ ШАХМАТИСТ
В Крайници, село известно,
там под Рила планина,
роди се момче чудесно,
дар за нашата страна!
Митко Велчев се нарича,
Загранярски го зовът.
Да играе шах обича,
той най-много на светът!
В таз игра успехи има,
бие всички той поред.
Пролет,лято,есен,зима,
винаги е все напред!
И във своите изяви
той надмина Ботвиник!
Партии бисери направи
и нарече се велик!
Този разум титаничен
превъзхожда даже Тал,
а твърдят със тон логичен,
че и шахът е създал!
Това Карпов,Капабланка,
а твърдят със тон логичен,
че и шахът е създал!
Това Карпов,Капабланка,
бледи сенки са му те,
друга дарба тъй велика,
веч не ще да порасте!
друга дарба тъй велика,
веч не ще да порасте!
И прочу се на далече,
в Музга,Камещица* чак!
И известен стана вече,
нашият голям юнак!
Но в едно не му вървеше,
да постигне своя блян,
той победа да запише
над страшния Персиян!
31.08.2001 г.
Музга,Камещица-села в Габровско.
КОРАБЪТ НА ХЕХЕХЕТО
/Нашенски нрави/
/Нашенски нрави/
На тези,които се познаят
Стратегът Лилов* каэа вещо:
Властта ний трябва да държим!
И одобрение горещо
получи той от своя тим!
-Да не допуснем Сатаната
над нас отново да владей!
Да го сравниме със земята,
да смачкаме ний тоз злодей!
-Ще става туй,което кажем-
ний чужда воля не търпим!
С гнева си справедлив ще смажем
стремежът му непоносим!
-Булдозерът не е тъй страшен-
върви той винаги напред!
За себе си е по-опасен,
че трудно може сам да спре!
И вкупом вярната дружина
за работа се залови.
Мисловна дейност интензивна
започна в умните глави!
Стратегията си развиха
във оптимален вариант,-
на Норчето се довериха,
че тя е истински брилянт!
С лъжи омая баба Яга
тъй,че в решителния миг
от Сатаната да избяга
и сътвори прелом велик!
Избраха си и Капитана-
той вундеркинд е,гений същ.
Като скала пред тях застана
със интелекта си могъщ!
И корабът на Хехехето
подкараха на празен ход,
към плитчините на морето,
отдето няма вече брод!
Моряците неблагодарни
зад борда ще изхвърлят с шут!
Моряци умни и кадърни
не стават за научен труд!
Ще си намерят те моряци
кат Сендов весели,добри,
но иначе,че са тъпаци
това не е кусур дори!
във оптимален вариант,-
на Норчето се довериха,
че тя е истински брилянт!
С лъжи омая баба Яга
тъй,че в решителния миг
от Сатаната да избяга
и сътвори прелом велик!
Избраха си и Капитана-
той вундеркинд е,гений същ.
Като скала пред тях застана
със интелекта си могъщ!
И корабът на Хехехето
подкараха на празен ход,
към плитчините на морето,
отдето няма вече брод!
Моряците неблагодарни
зад борда ще изхвърлят с шут!
Моряци умни и кадърни
не стават за научен труд!
Ще си намерят те моряци
кат Сендов весели,добри,
но иначе,че са тъпаци
това не е кусур дори!
И под крилото си могъщо
Духовний вожд ще приютят
и както им е най-присъщо
дълбокий сън пак ще заспят!
15.05.2004 г.
Стратегът Лилов-псевдоними
ГОРАТА НА ХУЛИТЕ
По повод празника на Народните будители
Между дърветата в гората
се скитам аз като дете,
но тя за мен е непозната
и малко чужди са ми те.
Разглеждам аз на Хулите гората
и преценявам всякое дръвче-
кората, цветовете и листата
и колко силно слънце ги пече.
Дъбове виждам с плодове обилни,
които само свинете ядат
и трепетлики нежни, но стерилни
безпомощно със листи да трептят.
По пътя срещам гъбки разноцветни
кои красиви, кои не дотам.
Изглеждат ми примамливи, кокетни,
но трудно е за мене да ги ям!
Мечета мили, тромави, забавни,
се скитам аз като дете,
но тя за мен е непозната
и малко чужди са ми те.
Разглеждам аз на Хулите гората
и преценявам всякое дръвче-
кората, цветовете и листата
и колко силно слънце ги пече.
Дъбове виждам с плодове обилни,
които само свинете ядат
и трепетлики нежни, но стерилни
безпомощно със листи да трептят.
По пътя срещам гъбки разноцветни
кои красиви, кои не дотам.
Изглеждат ми примамливи, кокетни,
но трудно е за мене да ги ям!
Мечета мили, тромави, забавни,
лисички със раирани кожуси,
водички бистри във потоци бавни
и раци хапещи се помежду си.
водички бистри във потоци бавни
и раци хапещи се помежду си.
Птички скокливи от храсти чепати
гората пълнещи със звукове игриви,
но кодовете в песните им скрити
навяват скука и размисли сиви!
гората пълнещи със звукове игриви,
но кодовете в песните им скрити
навяват скука и размисли сиви!
Накрая срещам пищна орхидея
със бели цветове като касинки-
признавам че омаян съм от нея,
от прелестта на нежните й гранки!
* * *
Най-хубавото е това,че има
гора такава в нашата страна!
Макар че днес у нас е люта зима
гората ще ни дава топлина!
признавам че омаян съм от нея,
от прелестта на нежните й гранки!
* * *
Най-хубавото е това,че има
гора такава в нашата страна!
Макар че днес у нас е люта зима
гората ще ни дава топлина!
31.10.2009 г.
ПЕСИМИСТИЧНО
На брата Милчо Кирилов
Светът все още е прекрасен,
все още птички пеят вън,
но нашият живот ужасен
дано е само кратък сън!
* * *
Какви ли песни да запея,
какви ли рими да редя,
че мъката ми е за нея-
не мога обич да родя!
Българийо,защо умираш,
оставяш своите деца?
Защо бедите им не спираш
и мъчиш техните сърца?
Какво дедите ни сгрешиха
по дългия си път до тук,
каква греховност сътвориха
та всичко ни върви напук?
все още птички пеят вън,
но нашият живот ужасен
дано е само кратък сън!
* * *
Какви ли песни да запея,
какви ли рими да редя,
че мъката ми е за нея-
не мога обич да родя!
Българийо,защо умираш,
оставяш своите деца?
Защо бедите им не спираш
и мъчиш техните сърца?
Какво дедите ни сгрешиха
по дългия си път до тук,
каква греховност сътвориха
та всичко ни върви напук?
Какво във гена ни се сбърка,
та правим всичко на инат
и таз държава се обърка
и тъне в хаос непознат?
и таз държава се обърка
и тъне в хаос непознат?
Защо пак днес сме разделени
на много лоши и добри,
душите ни са наранени
и адски огън ги гори?
И няма никаква надежда
за нас и нашите деца
и отчаянието се загнездва
във градове и във селца?
* * *
О,Господи ела отново,
подай ни дружеска ръка
и подкрепи ни с мисъл,слово
та да не мъчим се така!
25.06.2009 г.
душите ни са наранени
и адски огън ги гори?
И няма никаква надежда
за нас и нашите деца
и отчаянието се загнездва
във градове и във селца?
* * *
О,Господи ела отново,
подай ни дружеска ръка
и подкрепи ни с мисъл,слово
та да не мъчим се така!
25.06.2009 г.
И РЕЧЕ БОГ
И рече Бог и сътвори Земята
и я насели с птици,зверове,
със багрите омайни на цветята,
с води обилни и със снегове.
И завъртя я около оста й,
и даде и така и нощ и ден,
и слънце да й свети Той избра й,
за да я топли в Космоса студен.
Така твори и умори се много,
и седна да почине след това.
Творението си огледа строго,
доволен сведе старческа глава.
Хармония в творението свое
успокоен навсякъде видя.
Разбра,че всичко в тоя свят добро е
и тъй блажено в размисъл седя.
и я насели с птици,зверове,
със багрите омайни на цветята,
с води обилни и със снегове.
И завъртя я около оста й,
и даде и така и нощ и ден,
и слънце да й свети Той избра й,
за да я топли в Космоса студен.
Така твори и умори се много,
и седна да почине след това.
Творението си огледа строго,
доволен сведе старческа глава.
Хармония в творението свое
успокоен навсякъде видя.
Разбра,че всичко в тоя свят добро е
и тъй блажено в размисъл седя.
Но изведнъж с усмивчица лукава
към него ангел благ се приближи
-О,Господи,вечна е твойта слава,
но Ти на тварите я покажи!
-О,Господи,вечна е твойта слава,
но Ти на тварите я покажи!
Ако за тях останеш скрит,незнаен
те няма да познават твоя лик,
а той така възвишен е,сияен
и отразява твоя дух велик!
а той така възвишен е,сияен
и отразява твоя дух велик!
Защо не сътвориш себеподобен
та той да властва над Земята сам.
За тебе той да бъде вечен спомен
и волята Ти да налага там!
За тебе той да бъде вечен спомен
и волята Ти да налага там!
И рече Бог,че ангелът е прав
и сътвори човек по образ свой,
и вдъхна в него дух могъщ и здрав,
та тварите да управлява той!
* * *
Изминаха години от тогава
и дядо Господ дори не разбра,
че ангелът с усмивката лукава
със него пъклено се подигра-
че той бил пратеник на Сатаната
за да руши хармонията на Земята!
28.07.2010 г.
28.07.2010 г.
ЗАЩО?
Минават дните,тъжни и студени
и хладен полъх ме обгръща цял.
Защо човеците са тъй несъвършени,
какъв е смисъла на туй,че си живял?
Защо ни Господ сътвори тъй груби
лишени от любов и пълни с злоба!
Защо Божественото в нас се губи
и влизаме като скотове в гроба?
На Дявола слугуваме безспирно
подвластни на лъжата и на злото,
така сами , безропотно и мирно
предаваме и Бога и доброто!
А Бог ни сътвори с надежди много,
че рай ще построиме на Земята,
заветът му велик ще пазим строго,
и вярата ни в Него ще е свята!
Но ний най -подло му изневерихме,
прегърнахме изцяло Сатаната,
и подлост и коварства сътворихме,
във гнусен ад превърнахме Земята!
Ще можем ли най-после да успеем
да се преборим с дяволските сили,
та дяволския храм да завладеем
и разрушим устойте му прогнили?
Ще можем ли по Божия поръка
нов свят да изградиме на Земята,
където няма черна скръб и мъка
а само мир, любов и радост свята!
14.11.2014 г.
МЕЧТАЯ АЗ!
Мечтая аз за утрешния ден
по-мъдър,по-щастлив и по-прекрасен
Нима във мъки е определен
да мине нашият живот ужасен?
Мечтая аз за светла бъднина,
за радостни деца и силни внуци,
мечтая аз за слънчева страна,
изпълнена с любов и нежни звуци.
Тъгувам аз за българската реч,
за българските родни песни,танци,
но те сега изместени са веч,
от тез на англичани и испанци!
Защо предаваме без съпротива
наследството на нашите деди?
Защо доброто вече си отива
замествано с измамни свободи!
Къде ни водят нашите водачи-
защо не любят българския род
и тъй Родината ни бавно крачи
към нови бездни и скотски живот!
О,български чеда,къде вървите,
като слепци без истински водач!?
Защо като орли не полетите,
а лутате се в сумрачния здрач?!
Забравихте мечтите на дедите,
с които те вървяха все напред,
и с българската гордост във гърдите
победи смело жънеха навред!
Нима във времето се изродихте,
загубихте могъщия им ген,
със бъдещето зло се примирихте,
забравихте завета им свещен!
Да бъдете народ велик,достоен,
със собствена култура и език,
народ красив и многоброен,
със светъл и богоподобен лик!
13.11.2014 г.
О ПИСНА НИ!
Червено знаме с сърп и чук,
червено знаме с полумесец
тново се развяват тук
и пеят упокойна песен!
О, писна ни от знамена-
червени,сини и зелени!
Те носят в нашата страна
дух на дележ и на измени!
А самозвани идиоти
усърдно трудят се навред!
Те усвояват власт и квоти
и гибелен насаждат ред!
Надежда, Костов оставете
и Волен-болен не е цвете!
Соколът ръфа жива плът
и тъй обрича ни на смърт!
Сергей наистина е Пес
и бяга Гоцето от него!
А Бойко се напъва днес,
за да подхранва свойто его!
И Бисеровци,Менти действат-
нахлупват ни изтъркан фес!
Родината на кръст разпъват-
продават я в свой интерес!
Защо умряха Ботев,Левски,
защо загина Стамболов!?
Защо прищявките глупешки
на нашия елит суров
отправят ни към робство ново-
под полумесеца жесток,
та тъй да бъдеме отново
обречени, за дълъг срок!
Стани,стани,о Лев Балкански
и това робство отхвърли!
Предателите ни душмански
със мощен удар повали!
Тръгни към бъдещето смело-
със гордо вдигната глава
и на народа си начело
на Господ изпълни зова!
05.02.2014 г.
НЕ БЯГАЙТЕ!
Към младите българи
Не бягайте от родната земя,
защото тя измъчена е днес!
Нима ще я оставите сама
подтиквани от личен интерес!?
Нима ще идете в далечен свят
при чужди хора,нрави и живот
и ще оставите сестра и брат
за да пристанете на друг народ!?
Защо не борите се тук до край
със врагове и еничари зли,-
защо напускате прекрасен рай
за да живеете в сумрак,в мъгли!?
Защо оставяте балкани дивни,
лазурни брегове и равнини,
та с хора да общувате различни,
в богати,но безмилостни страни!?
Знам, тежко днес е в нашата страна,
проблеми сипят се един след друг,
но ще настанат добри времена
и злото пак ще смачкаме с юмрук!
Защото в вените ни кръв пулсира
на нашите герои и деди!
Тя българския дух ще активира
и бъдеще прекрасно ще гради!
09.01.2014 г.
ЧЕРВЕНАТА БОЯ
Червената боя забърка Дядо стар
по дяволска рецепта на друг брадат другар.
Той горе в планината забърка я завчас
и като зла прокоба остави я за нас!
Пренесе той боята в най-дивата страна
и в нейно име пламна безмилостна война,
и буря се понесе безжалостна и зла,
и спусна тя над нея непрогледна мъгла!
Под знамена червени умираха безброй,
за правда те зовяха и в смъртоносен бой
рушаха световете градени векове
и всичките разумни им бяха врагове!
За тях не беше нищо човешкият живот,
за тях човекът беше само гнусен скот!
И бъдеще прекрасно в мечтите си градяха
и всичко най-човешко да погубят успяха!
Червената боя и нас унищожи -
изцяло ни заля, удави ни в лъжи!
Разумните изби, а тъпите остави,
от нашата държава губерния направи!
Дано да дойде ден, когато от боята
най-долу да остане следа по знамената,
а бяло и зелено отгоре да стоят
и те да ни напътстват към бъдещия свят!
15.01.2014 г.
ЧЕСТИТА НОВА 2014 г.
Пристигна Новата година
очаквана от стар и млад,
но лошото дано отмина
останало далеч назад!
Дано през Новата година
доброто да ни сполети -
да стане нашата Родина
място на радост и мечти!
Да се завърнем към земята
що ни откърми и роди,
да осъзнаем свободата,
да гоним страхове, беди!
Да гоним тези, що ни водят
към съсипия и тегло -
в ада немили те да бродят
и да изпитат всяко зло!
Да молим Бог да ни изпрати
Велик водач, нов Стамболов-
той в бъдното да ни напъти
към щастие и живот нов!
01.01.2014 г.
РИЛА ПЛАНИНА
Нарече те пустиня дядо Вазов,
но ти за мен си извор на живот!
Дано те Господ все така опази,
да ти се радва нашият народ!
Неземни красоти,води студени,
ухания и нежен аромат,
и върхове към Бога устремени
към дивен и невероятен свят!
Величие душата направлява
към други измерения ,мечти,
към спомени за българската слава,
с която силен се усещаш ти!
Безбройните очи на езерата
се взират към небесния простор.
Те бдят над теб Родино свята,
към Космоса отправят своя взор!
Бъди ти вечна,планина могъща
България към бъдното води,
та силата и стара да се връща
по-мощна и велика от преди!
15.09.2014 г.
ИРИН-ПИРИН
О,Ирин-Пирин,чудна планина,
от великани всякаш сътворена!
Кой те дари на нашата страна
и за какво на нас си отредена?!
Омайваш с твойте чудни красоти,
със дъхави цветя,води студени,
с гори вековни,дивни висоти
и с изполини мощни,вкаменени!
О как са волни твоите простори-
в тях се въздига човешкият дух!
В тях той само с Господа говори,
за дяволския зов остава глух!
Копнееш ти за Бялото море,
за Вардара и езерата бистри
и устремът ти няма кой да спре,
защото помислите ти са чисти!
Ти сключи договор с Родопа,с Рила,
да пазиш вечно българския род,
да го даряваш с мъдрост и със сила
и да го водиш към щастлив живот!
Тоз договор от Бога е подписан
и той важи за вечни времена-
чрез него българинът е орисан
на другите да дава светлина!
13.07.2013 г.
ПАРОДИЙНО
На Боби Картеелс
Ухайна роза,цъфнала в нощта,
видение неземно,тъй прекрасно!
видение омайно,но опасно
защо на Дявола ме завеща?
Във твойта бездна огнена попаднах,
за греховете си в нея горях,
но въпреки това щастлив пак бях
макар че своята любов изстрадах!
Какво да правя,като ме омая,
със прелести неземни ме плени-
простих ти всичко що ми причини,
разбрах,че твой съм роб накрая!
А твоите желания безброй
не мога да изпълня и да искам,
че твоята любов ме тъй потиска,
повлича ме като жесток порой!
Как да разкъсам твоята верига,
как да намеря свойта свобода,
че с твоята любов ме облада,
уби желанието ми за друга!
О,Господи от този огнен ад
спаси душата ми терзана,
че няма лек за тази рана
и няма връщане назад!
01.02.2015 г.
ЩСТЛИВ ЛИ СЪМ?
Когато някой ме запита
щастлив ли съм на тоя свят,е все едно да ме попита
с какво съм беден и богат?
Щастлив съм с моята Родина,
с морето и небето сини,
с изгрева и залеза дори!
Щастлив съм с огнените ритми
че чувам звуците любими,
тези мелодии чудесни!
Щастлив съм горе на Балкана
на Шипка гордо извисена,
събрала цялата страна!
Щастлив съм родното ни знаме,
че българският дух голям е
и става истинска икона!
от радостта във малките очи,
от песните на сиви птички,
на слънцето от топлите лъчи!
Нещастен съм от възрастните хора,
които тихо с бедността се борят
забравени от всички в тоя свет!
Нещастен съм от циганската наглост,
когато гадно, с безумна свирепост
беззащитни старци смазват с бой!
Нещастен съм от пустите села,
от фрази кухи,без дела,
на политиците омразни!
Нещастен съм,когато чувам
когато някой се преструва
и прави се на чужденец!
Нещастен съм,че във страната
и злобата и тъпотата
над българското племе властва!
Кажете ми сега ,накрая,
щастлив ли съм ,как да позная,
в тази омагьосана страна?!
25.09.2016 г
Няма коментари:
Публикуване на коментар