Да бъде България-4ч

                ПРОЗАИЧЕН

                     КАЛЕЙДОСКОП

 

  

 

ЗА ЧЕТИРИМА

Вървим по горската пътека с приятеля и колега Марин/вечна му памет/.Стъпките на 120-130 килограмовото му тяло отекват в отсрещния скат.Тръгнали сме от ранната утрин ,а макар че наближава два след обяд все още сме далече от хижата.Темите на разговора ни се сменят често-преминаваме от тема в тема,като внезапно ги променяме,прескачаме от гъби на жени,от политика на спорт,от варене на ракия до промените в климата и така до безкрайност.Внезапно по средата на едно изречение Марин проплаква:-Ей,ама както съм огладнял,ако ми падне,ще изям цяло прасе,може и диво.Засмивам се.

  -Марине,като ти знам възмож-ностите,вярвам че можеш да изядеш цяла кокошка,заек,хайде пуйка,ама чак цяло прасе-не вярвам.

   Понеже съм зад него усещам,че Марин се подсмихва леко и започва да ми разказва една от неговите безкрайни и забавни историйки.

  -Преди години,като млад асистент, ме изпратиха на специализация в Съветския съюз за три месеца.Москва през зимата е доста сива и мрачна,а и когато си сам в големия град дните,а особено вечерите минават бавно и скучно.Извън посещенията на института,в който специализирах, запълвах времето с четене на книги,гледане на телевизия и най –вече с обиколки на улиците на големия град.Даже по едно време направих карта на клозетите в Москва,тъй като няколко пъти изпадах в критични положения.Но не за това ми е думата.Ти си ходил в Русия и знаеш,колко руската кухня е различна от бълг-арската и колко трудно повечето българи свикват с нея.След първите десетина –петнадесет дни започваш да си мечтаеш за боб,гювеч,кебапчета,кюфтенца,за салатка с ракийка,за домашно винце и за какво ли не още.А след първия месец започваш и да ги сънуваш.Като добавиш и носталгията по България,децата и семейството и по българското слънце престоят става доста тягостен,а времето спира да тече.И така- един ден в доста мрачно настроение вървя по една от централните улици на Москва и гледам разсеяно витрините на магазините.Изведнъж виждам ня-какъв надпис с особени букви,а отдолу на руски, с по-дре-бен шрифт изписано-Грузински ресторант.Спирам озадачено.Гледам часовника си –наближава обяд.Хм.Чувал съм ,че грузинската кухня прилича на българската.А и била доста пикантна.Замислям се.Абе писна ми от тия руски болумачи.Що не пробвам грузинската кухня-сто процента съм сигурен,че ще е по- добра от руската.Бутам входната врата и влизам в неголямо уютно помещение с десетина маси.Няма много посетители.Тихо и спокойно.Избирам си една по-отдалечена маса с четири стола и сядам бавно.Веднага отнякъде изскача мургав келнер и ми подава листа с менюто на заведението.Взирам се внимателно в име-ната на ястията и напитките,но странните и особени названия не ми говорят нищо.Ха сега-какво да правя?Преминавам няколко пъти по редовете и: О спасение!Прочитам –специалитет на заведението и след него някакви неразбираеми словосъчетания.Голяма работа,щом е специалитет-значи е най-доброто.Викам келнера и поръчвам специалитета и бутилка грузинско вино.Той се усмихва разбиращо и изчезва някъде.Минават десетина минути,петнадесет,двадесет-келнерът обикаля околните маси,хвърля от време на време погледи към мене,но не носи моята по-ръчка.Почвам да нервнича ,но се утешавам с това ,че си-гурно технологията за приготвяне на специалитета е по –сложна и изиска повече време.Минават тридесет и пет-четиридесет минути.Вече започвам да съжалявам,че влязох в ресторанта и даже се каня да си тръгна демонстративно ,когато келнерът се появява неочаквано и пита въпросително-Да сервирам ли вече?Потвърждавам ядосано,а наум споменавам някои от вероятните му роднини от женски пол и зачаквам  продължението.След няколко минути към мене се задава ниска количка, бутана от келнера, с поставено върху нея нещо като нашенски мангал,пълен с пламтящи дървени въглища.Количката спира до масата ми.Като истински магьосник, от голям съд, келнеът започна да вади дълги дървени шишове с нанизани върху тях парчета месо,лук,чушки и други неща,които не можах да разпозная и да ги хвърля върху жарта.Приятно ухание се разнесе наоколо.Хората от съседните маси наблюдаваха процедурата по приготовлението с явно любопитство.След петнадесетина минути, като ги завъртя ня-колко пъти,келнерът постави няколкото огромни изпечени шишове месо в чинията пред мене, наля ми чаша с по-ръчаното червено грузинско вино и след като ми пожела приятен обяд се оттегли дискретно.Тъй като настроението ми се беше вече подобрило започнах обяда си с голям ентусиазъм и настървение.Поглъщах вкусните хапки месо,отпивах големи глътки ароматно вино и се радвах на късмета си да попадна в този ресторант.След петнадесетина минути бях погълнал една част от храната и почувствах ,че гладът ми вече започна да се засища.Продължих да преглъщам с намаляваща скорост,но камарата в чинията ми оставаше все още твърде голяма.Ядях и мислех едновременно.Да спирам ли,да продължавам ли да ям и трябва ли да се разсипва и оставя такава вкусна храна.Ако продължавах коремът ми щеше да се пръсне.Но ако спра,какво ще кажат хората от околните маси,които ме наблюдаваха с интерес,а и келнерът,който поглеждаше любопитно към мен при всяко преминаване наоколо.-Какъв голям мъж,а не може да се справи с един обикновен обяд!Пък нали и храната струва пари,а дневните които отпускаха за престоя ми Москва не бяха  много.Продължих храненето с последни усилия на волята.Всичко в мене се противеше ,но инатът ми надделя.След около четиридесет минути чинията ми беше празна,а виното изпито.Въздъхнах с облекчение.Бях се справил с шишовете и защитих достойно реномето си на българин,макар че околните не знаеха какъв съм.Поех въздух и извиках келнера за да платя.Той донесе сметката,като ме гледаше,както ми се стори ,с голямо възхищение и респект.Платих и погледнах за последен път написаното върху листа.На хартията пишеше:Специалитет на заведението-за четирима!!!Сега всичко ми стана ясно-защо келнерът беше закъснял толкова много със сервирането и защо аз,който толкова лесно се справях с всяко блюдо се бях озорил толкова много!

    Последните думи на Марин се заглушиха от моя смях:

   -Е, Маринчо,след това,което ми разправи нямам никакво съмнение,че може да се справиш и с цяло прасе ,а даже и с глиган!

   Продължихме пътя си.През върховете на дърветата се показаха червените керемиди на хижата,а там в нея беше и очакваният и от двама ни вкусен обяд.

  

 

  

 

РОДНА РЕЧ,ОМАЙНА,СЛАДКА

    Граматическите правила на българския език са такива,че той еднозначно ,точно и ясно изразява мислите на говорещия.В последно време обаче,поради незнайно какви причини-подражателство,простотия или снобизъм се налагат норми несъвместими с граматиката на българския език,които го правят все по-неразбираем , груб и грозен-като следните:

Несъгласуване по род на съществителни и прилагателни имена-например:Учителят Милка Георгиева,кметът Йорданка Фандъкова,колегата Искра Петрова и т.н.,вместо –учителката,кметицата,колежката.

Понякога се говори продължително в мъжки род за някакво лице и накрая, след като се спомене името, се разбира,че става въпрос за жена. -При обръщение към някого не се използва звателен падеж например –Росене,вземи книгата,Бояне,Димитре,а Росен ,вземи книгата .Боян,Димитър,говорете или други подобни, - Въпросителните изречения не се образуват с помощта на частицата ли,а чрез поставяне в края само на въпросителен знак -например:Вместо-Престъпник ли е Георги Илиев?-Георги Илиев престъпник? Ненужна замяна на български думи с чуждици например:на финала- вместо на края,финализиране- вместо завършване,дебатиране- вместо обсъждане,фенове- вместо привърженици,тийнейджъри- вместо юноши и т.н и т.н. Примерите са твърде много.И всичко това се тиражира и набива в главите на българите и особено на децата от екрана на телевизията ,по радиото и от страниците на вестниците и списанията.Какво печели българският език от това-доближава се граматически до английския или става по-благозвучен и ясен-кажете?

08.03.2010 г.

 

 

СЪНОВИДЕНИЕ

Божидар Докумчев беше сравнително млад човек от голям град в Северна Македония.Дядо му беше воевода на българска чета взела дейно участие в Илинденско-преображенското въстание.Божидар се гордееше с това,но отричаше яростно ,че дядо му и неговата чета са българи   и са се борели за освобождението на българите в Македония от турско робство. За него те бяха македонци по националност и нямаха нищо общо с българите.Нещо повече-в неговото съзнание българите бяха най-големите врагове на Македония и македонците,фашистки окупатори,диви татари с дръпнати

очи,желаещи да присъединят Македония към западащата си и мизерстваща държава.Изобщо той беше праволинеен македонски националист и вярваше искрено,че всичко на Балканите,а и в целия свят за-почва и завършва с македонското!Беше активен участник в мрежата на Facebook и водеше яростна война с бъл-гарските националисти,като отстояваше непреклонно македон-ската истина и история от техните спекулации и фалшификации.
        И така един ден,след като беше прекарал приятна вечер в компанията на приятели, той се прибра уморен в къщи,легна в удобното си легло и заспа здрав непробуден сън.Обикновено сънуваше рядко,но сега съзнанието му се изпълни с ярки и силни видения.Присъни му се,че е възрастен човек,с побеляла коса и се разхожда из улиците на собствения си град.До него върви напето младо петнадесетгодишно момче държащо божидаровия фотоапарат в ръка и снимащо непрекъсната красотите на родния град.Божидар интуитивно разбра,че това е неговия любим внук Андрейчо,кръстен на името на прапрадядо му вой-водата Андрея.Времето беше прекрасно и двамата,дядо и внук ,бяха щастливи и радостни,че заедно обикалят из улиците на любимия си град.Изведнъж вниманието им беше привлече-но от голям транспарант опънат по средата на главната улица,на който с големи букви беше написано:”Двадесет години от при-съединяването на Вардарска Македония към майка България” и после се приканваха гражданите да вземат участие в тържествата по случай важната годишнина.
    -Брей,рече си Божидар,нещо взех да изкукуригвам, какви глу-пости взеха да ми се привиждат.Тия постоянни разправии с бу-гарските националисти в Facebook почнаха да ми объркват по-нятията-каква годишнина,какво обединение-пълни глупости!?
   -Чедо,обърна се той към внука си-я снимай тая просотия,това не може да бъде верно!
      Като размишляваше объркано, за току що видяното, той продължи разходката придружаван от Андрейчо,който не спи-раше да снима наоколо.И така вървейки без посока те стигнаха неочаквано до градския парк и поради това решиха да поседнат на някоя пейка, за да си починат.Като се приближиха към най-близката ,те видяха да седи на нея друг възрастен човек,държащ в ръцете си вестник,от който четеше задълбочено.Когато се загледа в четящия Божидар разпозна в него един от своите стари приятели, на когото от младини викаха Итар Перо,поради хит-рия и забавен маниер, с който общуваше и изразяваше мислите си.

   -Перо ,какво си се зачел бре?Какъв е тоя вестник-не съм го виждал до сега?Нов ли е?Какво му е името?
    Божидар погледна заглавната страница на вестника и прочете- „24-часа”.От долу с големи черни букви беше изписано:”По случай 20-та годишнина от присъединяването на Македония към България българският парламент ще проведе тържествено заседание в г.Охрид.Ще присъства цялото българско правителство,начело с министър председателя Борис Бойков”.Божидар се залюля като ударен от гръмотевица и може би щеше да падне от изненада,ако Андрейчо не го беше хванал междувременно.
    -Перо,какво става бре,приятелю?-промълви Божидар и в тоя момент се събуди от сън, целия облят в студена пот.
   -Добре,че беше сън, си каза той, след като досадното видение постепенно се разнесе от съзнанието му.Мама му стара,започвам да откачам.Тия шантави бугари ке ме подлудят с тяхната пропаганда!
* * *
Изминаха няколко дни от кошмарния сън.Божидар постепенно забрави за ужасното видение.Ежедневието го погълна и той се захвана усилено с обичайните си дела.И така до деня,в които реши да качи снимките от фотоапарата си на своя персонален компютър.Отвори файла и преминавайки от снимка на снимка достигна до една,където върху огромен транспарант беше напи-сано: ”Двадесет години от присъединяването на Вардарска Ма-кедония към майка България”
   -Боже,Боже, изкрещя Божидар- кажи ми че съм луд,а не съм видял в съня си това, което предстои да стане в бъдещето!

02.02.2011 г.

 

  

ЗА ДВОЙНСТВЕНОСТТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

    По времето на социализма мастити български, а и чужди “учени” ни убеждаваха,че българският език е чисто славянски.От старите българи са останали само две-три думи-бисер,белег,може би бъбрек и името на езика-български.И това за тях беше една абсолютна и вечна истина,която не подлежеше на никакво обсъждане.Намериха се обаче няколко невярващи,които разсъждавайки върху особеностите на този език се учудваха,че за разлика от славянските езици в него съществуват:членна форма, голямо разнообразие от глаголни форми и времена,различно образуване на сравнителната и превъзходна степени,на въпросителните изречения,отсъствие на падежи и падежни форми, голяма употреба на предлози,използуване на един особен звук записван с буквата Ъ и т.н.и т.н.И нещо друго-за много от понятията в българския съществуват по две думи-едната славянска,а другата,обикновено много различна и не срещаща се в нито един от славянските езици.Как да се обясни всичко това?С турското влияние?Или с някакво друго,но какво?Пълна загадка.И все пак някои се опитваха да разгадават,но без особен успех.И тогава се появи един,дотогава съвсем неизвестен българин,с името Петър Добрев и след години на упорит труд доказа:Всичко това е следствие от силното влияние на старобългарския език.И откри много от горните особености на българския сред езиците на малките народи живеещи от векове в подножието на планините Памир и Хиндокуш,известни в древността като планината Имеон.Оказа се,че от старобългарския са останали не само две-три думи,а много повече.Почти всички роднински понятия в езика ни се изразяват чрез старобългарски думи-бате,кака,баща,майка,чичо,леля,стрина,дъщеря,булка,вуйчо и още много,много, други,развити в една сложна система,спомагаща за лесната комуникация между и идентификация на роднините.При славяните в това отношение нещата са далеч по-прости. Съществуват само няколко основни роднински названия,а другите се получават чрез относително дълги и сложни словосъчетания.От древнобългарски произход са и много от имената на селища,като:Варна,Мадара,Дръстър,Плиска,Шумен,Карвуна,на реки-Вардар и др.Също и имената на много цветя-например:кокиче,кукуряк,чимшир,на музикални инструменти кавал,гайда,на такива за работа-чук,лост,тарга,талпа,жага и др.Примерите са твърде много,за да бъдат представени в едно кратко изложение.Десетки са и дублетните форми за различни понятия в езика ни /старобългарско-славянско/, например:
къща-дом,
хубав-красив,
лош-зъл,
чувам-слушам,
гледам-виждам.
тичам-бягам,
обич-любов,
омраза-ненавист,
чукар-връх,
хвърча-летя,
хвърлям-мятам,
чукам-хлопам,
кочина-свинарник,
мома-девойка,
момък-младеж,
кос-скворец,
кокошарник-курник,
церя-лекувам,
храна-ядене,
здрав-читав,
баща-отец,
майка-мама
и много други,които всеки от вас може да открие и само-стоятелно.
      Всичко отбелязано по-горе показва,че българският език се е формирал в резултат на една продължителна и сложна симбиоза.Една част от думите са от славянски,а друга от старобългарски произход /включително и привнесените по-късно от други езици думи/,обединени от една рационална и стройна граматична старобългарска система.В резултат се е получил един богат и красив език,чрез който могат да бъдат изразени и най-сложните мисли,чувства и действия на човека-новобългарският език,нашият език. И тук ми се иска да повторя отново думите на великия Паисий Хилендарски-„Българино,знай своя род и език и не се срами да се наречеш българин!”

Литература:
1.Петър Добрев,Ключ към древната българска история,ТАНГРА,ТанНакРа,2002 г.
2.Петър Добрев,Българските огнища на цивилизация на картата на Евра-зия,ТАНГРА,

ТанНакРа,1998 г.

  

  

 

·         ЗА ПРОИЗХОДА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ

·          

·         Въпросът за произхода на древните българи ме е вълнувал още от ученическите ми години.Когато в часовете по история учи-телите ни казваха,че малката и незначителна по брой 10-15 000 човека тюркска орда на Аспарух ,дошла неизвестно откъде, е победила елитните армии на Византийската империя-най-голя-мата и могъща държава по това време-това ми се струваше не-вероятно и даже смешно.Аспарух се съюзил със седемте славянски племена,дал името България на новообразуваната държава и изчезнал заедно с мизерната си орда в небитието,без да остави нещо повече,освен няколко думи в езика на новообразувания славянски народ.И тази невероятна приказка се повтаряше и набиваше в главите на поколения българи през последните 40-50 години,та и до сега.
       За щастие, условията за научни изследвания в областта на историята в последно време решително се промениха. Информа-

·         цията стана широко достъпна, било чрез Интернет или чрез свободните печатни издания.Свобода-та на сдружаване позволи обсъждане на теми и обмяна на идеи. Като лавина нараснаха откритията в областта на археологията, стопанството и езика на прабългарите. Разшири се кръгът на историческите източници, използвани за описание на произхода и културата на прабълга-рите. В изучаването на проблема се въвлякоха нови специалисти с образование, основано на експеримента и логиката. Съзнанието на историците се освободи от желязната хватка на едно-партийната власт, сляпо привързана към имперската доктрина на една велика нация, която е била вечен враг на българите. Всичко това създаде условия да се за-почне процес на преосмисляне и ревизия на старите представи и догми и да се разкрие истинския образ на създателите на България. В края на краища-та, проблемът не е в това, дали прабългарите са били хуни, тюрки, бирманци или иранци. Проблемът е, каква е била културата на тези хора, какви цели са имали, с какви дела са описали своя път до Европа, какво са донесли в Европа – смърт, пожари и разрушения или нови градове, нови технологии, нови идеи.
       Според едно ранно предание българите произхождат от Но-евия син Яфет.Той имал син Гомер, чийто пък син е Тагарма. Същият имал 10 сина, от които деветият се казва Болгар . Той, според известието, е родоначалникът на българите.Въпреки несъмнено легендарния характер на цитираното сведение, ут-върждава се становището, че българите принадлежат към най-древните народи, за които срещаме спорадични свидетелства в древни източници от еврейски, арменски и ирански произход.

Напоследък някои учени дори се изказват в полза на библейската теза за Потопа, който по геоложки проучвания се датира около 5800-5500 г. пр.Хр. Това ще рече, че Тагармовият син Болгар е пето поколение от Ной или появата му може се отнесе около 5300-5250 г. пр.Хр. Толкова отдалечено от нас време е извън контрола на писмената история, а и данните на праисторията и археологията за тази епоха са твърде оскъдни.

      Византийският летописец от VІ в. Йоан Малала, чиято “Све-товна хроника” е много популярна през Средновековието, ре-спектиран от древността на българите ги отъждествява с Оми-ровите мирамидонци.Въз основа на несъмнено древния им про-изход, някои автори отиват и по-далеч, като лансират смелата хипотеза за българите като родоначалници на шумерската циви-лизация. След близо двадесет века престой в долината на Тигър и Ефрат, твърдят защитниците й, българите-шумери премина-ват Кавказките проходи и поселват земите на древна Скития. Близостта в културата на скити, сармати и древните българи, прави допустимо подобно предположение.
      Друг стар европейски документ, където се споменава за българите е Анонимният хронограф от 354 год., известен в два преписа. Текстът на преписите показва кои са 25-те народи произлезли от първия син на Ной – Сим. .. Тези народи живеят на изток. Имената на синовете на Сим и имената на съответните народи са:

Елам, от който са еламците;
Асир, от който са асирийците;
Арфаксад, от който са халдеите;
Лух, от който са лазите;
Харам, от който са игурите или етхес;
Лебул, от който са лидийците;
Гатсера, от който са гасфените;
Халмодат, от който са индиите;
Сала, от който са бактрийците;
Арам, от който са арабите;
Идурам, от който са гамериите;
Одерма, от който са мардиите;
Лезел, от който са партяните;
Десмем, от който са гедрусите;
Асал, от който са хискиите.
Асал породи Мелхи, който имаше двама сина - Мелхи и Мелхиседек.
Авимелех, от който са хирканите;
Сабеби, от който са араните;
Мамсвир, от който са армените или амените;
Евилат, от който са гимнософистите,
Зиези, от който са българите.

   Този хронограф демонстрира две особености. Първата особе-ност е, че най-древните народи са поставени в началото, а към края стоят народи, появили се в полезрението на хронистите по-късно. Втората особеност е, че народи които имат сходна култура и заемат съседни територии са групирани близо един до друг. От тези наблюдения може да се заключи, че българите и гимнософистите са станали известни на латинските хронисти в по-късно време, най-вероятно през ранното средновековие, от когато съществува термина “гимнософисти” или още нагомъдреци. Това са всъщност брахманите (brahman - gimnosophist), част от населението на днешна Северна Индия. Ако се вярва на втората тенденция в хронографа, вероятно между древните българи и брахманите има не само временна, но и териториална близост.
      В последните 250 години в науката са изказани около 20-ина становища за произхода на българите и тяхното прародина.Това изобилие от хипотези говори поне за две неща: или подходът при решаване на проблема е погрешен, или коренът на българите е толково древен, че прави възможни всякакви предположения. Според повечето от тях, произходът на нашите прадеди варира от тюрко-алтайски до памиро-фергански и ирански, и от североинд-ийски и западнокитайски до славянски.Голям интерес за учените представляват старокитайските източници, които за съжаление все още са недостъпни за нас. В тях има сведения за народа богор, или болор, който древнокитайските автори сочат в районите западно от Тибет. Посоката най-общо съвпада с лансираната теза за Памирско-Хиндокушкия регион, където се предполага, че са най-старите местоживелища на древните българи.Това становище намира подкрепа и в староарменската география “Ашкарацуйц”, съставена от Мовсес Хоренаций през VІІ в. Според познавача на този паметник акад. С. Емерян,

“Ашкарацуйц” именува обитателите на района в Памир-Хиндо-куш като булх (по всяка вероятност арменското име на древните българи). Сведението се допълва от описанието на арабския пътешественик ал-Истахри, който пише,че“древния Богог ” се намира недалеч от земите на тохарите, а южно от тяхса

индийците от днешен Кашмир.Казаното дотук сериозно опо-нира на застъпената в нашата историография теза за тюркско-алтайския произход на българите, който определя като тяхна прародина земите на Западен Сибир. В езиково и антропологическо отношение, това становище определя българите като родствени на тюрките. Впрочем, така отчасти и по наша вина, сме представени в някои авторитетни западни енциклопедии. По-важното в случая е, че всички предположения, свързани с тюрко-алтайския произход, привеждат като доказателства само умозрителни и косвени данни и нито един безспорен факт.За разгадаването произхода на един древен народ съществена помощ оказва определянето рода и семейството на езика му. Старата теза за тюркския произход на древнобългарския език е сериозно оспорена от някои езиковеди като Ж. Дьони, Цв. Тафраджийска и О. Притцак. По оцелели реликти в старобългарския език и камени надписи от орхонски и фергански произход, както и изследванията върху пред кирилската руническа писменост, се откриват наистина не малко тюркски заемки. Но за средата и обкръжението, в което живеят нашите прадеди, това е нормално. Според някои езиковеди старобългарският език най-много се доближава до иранската група езици от памиро-ферганския регион. За това свидетелстват имена и думи в на-шия език,като:Бузан,Вунд,Аспарух,Тервел,Крум,Расате,бати,

кака,куче,кръчма,кърчаг,стрина,кунки,хубав,чунким и още много други, чийто ирански корен е лесно доказуем.Може би ста-рите афгански надписи биха ни помогнали в разчитането на старобългарските езици, но след завладяването на тези земи от арабите всички местни паметници са поголовно унищожени.

Етническото име “България” и “българи” е интерпретирано чрез десетки, често пъти съвсем неподходящи,тълкувания. Мнозина самозвани ”изследователи” без необходимата подготовка, имат вредния навик да обявяват твърде странните си хипотези за доказани факти.На сегашния етап проучванията навеждат на следните изводи, които изглеждат най-вероятни:Прародина на древните българи е района на реките Аму Даря и Сър Даря,се-верните склонове на планините Памир и Хиндокуш /древния Имеон/ страната Балхара, известна още с гръцкото име Бактрия .Известна е като страната на хилядата градове,построени от камък,където са процъфтявали търговията, земеделието и ско-товъдството.Военното изкуство на бактрийците /балхите/ е това, с което те превъзхождат околните народи и стои в основата на империята,която те създават.Развъжданите от тях бойни коне били толкова ценени,че заради тях китайците водят няколко войни с Бактрия за да ги придобият.Един от царете на балхите Кардама завоюва Индия и основава известната династия на Кардамитите.През 324 г. пр.Хр. войските на Александър Македонски разбиват бактрийците и покоряват Бактрия.Алекс-андър толкова харесва местните жени,че се оженва за красави-цата Роксана,от която има син.Освен това чрез масова брачна церемония той оженил около 10000 свои войници за местни девойки.След смъртта на Ал.Македонски Балхара /Бактрия/ израства като най-силната държава в региона.Съседи на бъл-гарите са били на запад персите,а на изток скитите.Присъствието на древните българи в района на някогашната Бактрия е от-белязан в една или друга форма в писанията на почти всички източни народи.Арменците са отбелязали при Па-мир народа Булх,индийците го упоменават като Балхики,китайците като

 народа Боло и т. н.
    По-късно като следствие от непрекъснатите нападения на околните номадски племена част от българите живеещи при Имеон започват да се преселват на запад.Ето как е описано едно от късните им преселения в хрониката на Михаил Сирийски.”В това време потеглиха трима братя от Вътрешна Скития/днешна средна Азия/,водейки със себе си 30000 скити.Те изминаха един път от 65 дни от клисурите на планината Имеон.Пътуваха зимно време,за да намират вода и стигнаха реката Танаис/Дон/,което изтича от езерото Мантиос и се влива в Понтийско /Черно/ море.Когато те достинаха границите Ромейски,един от братя-та,наречен Булгариос взе 10000 души и се отдели от братята си.Тези скити бяха наречени от ромейте българи”.Не е известно кога точно е станало първото голямо преселение на българите от Азия към Европа,но то веро-ятно е било,както личи от арменските хроники в началото на втори век.Те са заселили значителни територии в Кав-каз и полетата на север от него.Техните племена се именуват по имената на реките, около които са били заселени Купи-булгар-по старото име на р.Кубан,Кучи-булгар-на р. Днепър,Чдар-болкар-по името на една река в днешна Гру-зия и Оногхондор-блгар-главното на рода Дуло,владетелско българско племе.Трябва да се отбележи, че откритата в подно-жията на Памир и Хиндукуш древна българска цивилизация оголва до краен предел и някои волни или неволни погрешности на досегашната историческа наука и особено заблудата да се представят древните българи на Аспарух като ниско цивилизовано номадско племе, която и до днес шества из българските учебници.Народът,който е излязъл някога от “Страната на хилядата градове”/Балхара при Имеон/ и по своя път е създал градовете Булкар Балк и Балх, а също селището Балхар при Кавказ, а след това и градовете Велики Болгар и Биляр край Волга и не на последно място огромната Плиска, не е бил номадски народ. Но трудностите,които той несъмнено е изпитал след своето преселение към Кавказ, където тепърва е трябвало да си създава постоянни селища може би са довели до това, че една част от него временно е останала извън новозаселените от него кавказки градове в обкръжението на съседните с Кавказ номадски племена и може би това е имал предвид сирийският хронист Захарий Ритор, когато при описанието на кавказките българи първо ги поставя на първо място пред народите, които имат градове, а след това споменава тях-ното име и сред народите, които лагеруват в палатки.А това позволява да си обясним на какво се дължи това, че за разлика от някои съвременни с тях племена като готите и франките, кои-то след заселването си в старите римски земи са попаднали под силното влияние на римските държавни традиции, българите на Аспарух са изградили своята държава без никакво пряко или косвено подражание на византийската държавна система. а по свой напълно самостоятелен път. Причината за това се корени несъмнено във факта, че древните българи са имали своя държ-авна уредба още преди да се заселят в балканските земи,поради което те не са изпитвали никаква реална потребност да се учат на държавен живот от съседната Византийска империя. За това колко самостоятелни са били някогашните българи в своя държавен живот говори показателният факт, че в оставените от тях през девети век каменни надписи са открити над 30 техни собствени звания и титли и само два епизодични случая на употреба на византийски титли–спатар и кандидат.
       Един от най-важните източници за ранната история на бъл-гарите е “Именикът на българските канове”. Текстът на този интересен документ е разкрит от руския учен А. Попов през 1866 г. сред един по-голям ръкопис,който носи името “Летописец Елински и Римски”. В него са изложени четирите книги “Царства” от Библията, а интерсуващият ни текст на “Именика” е поставен след четвърта книга.Пълният текст на“Именика”

гласи:
Авитохол живя 300 г.А родът му бе Дуло.Годината му ДИЛОМ ТВИРЕМ.
Ирник живя 150 г.Родът му бе Дуло.Годината му ДИЛОМ ТВИРЕМ.
Гостун-този беше наместник.Родът му бе Ерми.Годината му ДОКС ТВИРЕМ.
Коурт държа 60 г.Родът му бе Дуло.Годината му ШЕГОР ВЕЧЕМ.
Безмер-3 г.Родът му бе Дуло. Годината му ШЕГОР ВЕЧЕМ.
Тези пет князе царуваха 515 г. от другата страна на Дунава с остригани глави.А след това дойде Исперих от тази страна на Дунава,както е и до сега.
Исперих-61 г. Родът му бе Дуло. Годината му ВЕРЕНИ АЛЕМ.
Тервел-21 г. Родът му бе Дуло. Годината му ТЕКУ ЧИТЕМ.
Твирем-28 г. . Родът му бе Дуло. Годината му ДВАН ШЕХТЕМ.
Севар-15 г.  Родът му бе Дуло. Годината му ТОХ АЛТОМ.
Кормисош-17 г.Родът му бе Вокил. Годината му ШЕГОР ТВИРЕМ.Този княз измени рода Дулов,сиреч вихтун.
Винех-7 г.Родът му бе Вокил. Годината му ШЕГОР АЛТЕМ.
Телец-3 г. Родът му бе Угаин. Годината му СОМОР АЛТЕМ.
Умор-40 дни. Родът му бе Вокил. Годината му ДИЛОМ ТУТОМ.
   Първите упоменати владетели в “Именика” са Авитохол и Ирник, дълго време са отъждествявани с хунския владетел Ати-ла и синът му Ирнак. Като години на управление за първия са посочени 300, а на втория - 150.Същите очевидно са легендарни и визират по-скоро управлението на династия (или род). В слу-чая за нас по-важно е указаното начало на българската  държав-ност. Според “Именика” то се поставя в 165 г., от което време до преминаването на река Дунав от Аспарух са изминали 515 го-дини. Ако приемем данните или част от тях за достоверни, те сочат онова историческо време, в което българите вероятно устройват първата си самостоятелна държава. Къде е станало то-ва е трудно да се каже, но по всяка вероятност тази територия се локализира северно от Кавказ между Черно и Каспийско море. Северната му граница е трудно определима, но може да се до-пусне, че достига до средното течение на реките Дон и Волга.В така посочения регион българите достигат след като напускат първоначалните си обиталища в Памир и Хиндокуш около пла-нината Имеон.

Последните изследвания на “Именика” показват,че той е напи-сан по времето на кан Умор,във връзка с 600 годишнината от основаване на българската държава в Европа.
      За нас българите особен интерес представлява откритата наскоро в един литовски летопис легенда за произхода на ро-доначалника на българите Авитохол.В нея се казва:”Ромул и Рем –основателите на Рим са отхранени от върчица,Парис синът на Приам и троянски княз бил отхранен в пущинака от една женска мечка.Също така и малкото князче мисикийско,

сиреч българско беше откърмено от сърна,след като е било отнесено в горския пущинак за да загине” Действително името Авитохол съдържа две старинни източни думи- АВИ-сърна и ТОХОЛ-син,които се срещат и до днес в района на Памир /Имеон/.Взети заедно тези две думи означават ЕЛЕНОВ СИН /син на сърна/.
    Докато обитават земите северно от Кавказ, част от българите са увлечени от придвижващите се с голяма сила към Европа хуни (ІІ в. сл.Хр.). По тази причина старите автори често пъти не разпознават българите като различни от хуните и ги отъж-дествявят с тях. Зенитът на хунската мощ е по времето на Атила “Бичът Божи”, който създава огромна империя, чието ядро се намира в земите на Панония (дн. Унгария). След претърпяното поражение при Каталунските поля (днес Източна Франция) през 451 г. от западноримския пълководец Аеций, хунският военен съюз постепенно се разпада.Между напусналите го са и българ-ите, по-голямата част от които се завръщат по родните си мес-та.Век преди това се появява още едно известие за ранните бъл-гари и тяхното име.За Кавказкия период от историята на древните българи съобщава и византийския автор Захари Ритор:

“Отвъд Каспийските врати пише той са бургарите със свой език, народ езически и варварски; те имат и градове” . Интерес предизвикват думите “те имат и градове”. По-нататък Захарий Ритор споменава, че другите изброени от него народи живеят в юрти. Това е важно известие, което се потвърждава и от архео-логически проучвания, според които българите са полуотседнал народ, познаващ земеделието,занаятите, металургията и стро-ителството. Като вид стопанска дейност нито едно от тях не е присъщо на номадските народи, които постоянно чергаруват, следвайки стадата си в търсене на паша. Живеенето в градове предполага строеж на градове, а това е умение, което българите очевидно добре познават. За него ни дават представа монумен-талните строежи в Североизточна България от VІІ и VІІІ в. Самопонятно е, че това не са умения, които лесно се усвояват, а и не съответстват на обичайното по тези земи строителство от предаспаруховия период, за да допуснем, че са усвоени в новата им родина.Вероятно след преселението в района на север от Кавказ (около средата на ІІ в. сл.Хр.) започва и трайното етни-ческо стабилизиране на българите . Трябва да се подчертае, че в онази епоха и регион не може и дума да става за някаква етни-ческа, езикова и расова хомогенност. Взаимовлиянията в областта на културата,-религията, езика, бита и нравите са обичайни за всички живеещи в района народи. Дори имената им не са съвсем сигурни, поради лошата осведоменост на основните ни информатори. Византийските автори често пъти произволно определят народите от изтока като “уной” (хуни), поради попу-лярността на хуните и сравнителната близост във военното им поведение с народите от Севернокавказкия регион. Дори най-авторитетния историк на VІ в. - Прокопой Кесарийски, пише, че хунският владетел имал двама сина Утигур и Кутригур, които навсякъде другаде срещаме като етноними на две български племена.За самите китайци, които са историческите първоот-криватели на хуните и в чийто хроники се срещат данни за тях от  ХХ в. пр.Хр до VІІ в. сл.Хр., названието “хун-ну” означава “чужденци” или “варвари, идващи от север”, а не конкретно назован народ. С други думи, китайските източни-ци ги сочат като група народи (или племена) с враждебно поведение спрямо “Поднебесната империя” (Китай), заради които била изградена прочутата “Китайска стена”.До ІV в. данните за нашите прадеди са изключително редки, което затруднява съставянето на каквато и да било прегледна история за това време. Едва след добли-жаването им до стратегически важния за Византия Кримски полуостров, българите влизат в полезрението на византийците, които започват все по-често да пишат за тях. Така става известно, че по искане на император Зинон в 480 г. български отряди са поканени като съюзници във войната срещу готите. През целия период на Ранното средновековие българите се славят като отлични войни, предпоитани като съюзници и от други народи.Друго съобщение споменава съвместна византийско-българска акция срещу готите през 488 г. Единадесет години по-късно българите са представени вече като врагове на импе-рията, които нападат земите й около р.Цурта. По време на тези на-падения (края на V в.) започва и най-ранното заселване на българите на Балканския полуостров . За това ранно преселение свидетелства и Манасиевата летопис (от ХІV в.), според която по времето на император Анастасий І (491-518) българите се заселват “от Бдин (дн.Видин) до Долната земя (днес Маке-дония)” .Честото участие в конфликтите между византийци, гепиди и готи дава възможност на българите да опознаят значителни части от Балканския полуостров, което подсилва желанието и на останалите българи да ги последват на Балканите. През 512 г. император Анастасий І изгражда известната “Дълга стена” между Крепостите Деркос и Силимврия именно с цел да предпази столицата от техните нападения.Българи обитават и земите на днешна Унгария, които остават там след разпадането на хунския съюз. За участието им във войната срещу остготския военачалник Тотила в средата на VІ в. научаваме от няколко византийски източници. Същевременно нападат и Тракия. Тези и други подобни сведения показват, че много преди идването на кан-Аспаруховите българи, нашите прадеди вече са заели опре-делени теротории на Балканите.За периода преди създаването на “Стара, велика България” в 632 или 635 г. знаем твърде малко.
     Като особено важен източник за възстановяването на истината за нашите предци- българите, е издадената в Оренбург, Русия, три­томна история: Бахши Иман, Джагфар Тарихи”

(историята на Джагфар),Свод болгарских летописей, том

 І, 1993; том ІІ, 1994 и том ІІІ, 1997 г. Тези източници съдържат важни сведения за писмените знаци на старите Българи. Прове-дените по историята на Джагфар сравнителни анализи с извест-ните артефакти и други писмени сведения, показа че той е дос-татъчно достоверен и изяснява части от историята на българите, неизвестни досега от други източници.От там става известно как се е зародил родът Дуло.-“кан Артан, син на Кубар забранил

търговията....неговото управление било жестоко и разбой-ническо, поради което го намразили… загинал в 150 г.от н.е. при единолично сражение (по настояване на българските тархани и дори и неговата сестра) с наетият от него на българска служба хунски военноначалник Агарджа…сестрата на кан Артан, след неговата смърт, се омъжила за Агарджа, а българските тархани го провъзгласили за кан…” /том ІІІ. Стр. 89-90/. Така възникнало началото на рода Дуло . След този брак, представители на хунски родове добиват правото на участие със свои представители в основния държавен орган на българската държава - “Кинеш”.
   Сигурно е,че понякога българите участвуват в държавите на хуни, тюрки, авари, тъй като не успяват да се обединят.    Дър-жавните обединения, които самите те създават за по-дълъг и по-къс период от време, могат да се определят с използвания в европейската историография термин chiefdom. Същият има смисъл на “ранен тип държава, начело с предводител”. Той притежава ограничени правомощия, тъй като е зависим от мо-гъщи кланове (родове), които постоянно настояват за войни, чрез които да придобиват плячка. Често пъти временни обединения на няколко племена приемат за водач един силен род, чийто епоним дава името на племето.Такъв древен род при българите е Дуло, а негови потомци са Кубрат, Аспарух и Тервел.
    Като се проследява хронологията на артефактите и масивите от писмените знаци на старите българи,се стига до констатации и заключения, че би могло с определена степен на сигурност да се представи този проблем на вниманието,както на българската, така и на международната научна общественост. Обект на изследване е периодът ІІ в. пр.н.е. - VІІ в. от н.е. Някой от по-важните източници, които се ползват, са -Джагфар тарихи” /1/ и археологичес-ките публикации за средна Азия и източна Евро-па.
     Къде е била столицата на Велика България на кан Куб-рат?Според "Български летописи - Д.Т." /1, том І, стр. 16-17 и том ІІІ, стр. 96-97/ кан Кубрат е имал брат,Органа-Шамбат, на който преотстъпил столицата Кан-Балин. Това е станало след завръщането на Шамбат от неговите вла­дения в централна Ев-ропа,държавата ДУЛОБА.Народният Събор не бил напълно съгласен с това решение на Кубрат, а обществените кръгове започнали вместо името на Шамбат, да употребяват нарица-телното “КИЙ”, което означавало “отхвърлен”. По този начин те изразявали отрицанието си спрямо Шамбат, който в годините на управление на Дулоба,нарушил принципа за единоначалие и подчинение на обща държавна политика.От там произлиза и на-именованието “Киев”, което в Константин Багрянородни е наи-меновано “Самбатас” т.е. градът на Шамбат. При наличието на такова сведение, столицата на кан Кубрат, би следвало да се търси в близост до неговия погребален комплекс и намерените там съкровища. Археологическите обекти, в които са намерени съкровищата на кан Кубрат, са два - обект,(до селището със се-гашно наименование Малая Першчепина) и обект, (до селището Ро-мановская на р. Дон). И двата обекта имат погребален харак-тер. Това създава недоумение всред изследователите, а някои от тях стигат до заключението, че е имало двама владетели с име Кубрат. Всъщност единият от тях е заличеният от историогра-фията Шамбат, братът на кан Кубрат, владетелят на държавата ДУЛОБА в централна Европа. Това означава, че съкровището, намерено в погребалния комплекс,който е в близост до Киев е на българския кан Шамбат.Някъде близо до другото съкровище,би следвало да е била столицата на кан Кубрат.Сериозно внимание заслужава и археологически установеният факт, че кан Кубрат има два пръстена-печати с различен графически образ!? Не са ли всъщност това печатите на кан Кубрат и на неговия брат Шамбат,владетелят на държавата ДУЛОБА в централна Европа представян в съвременната европейска историография под името“САМО” като “ФРАНКСКИ ТЪРГОВЕЦ”, а в руската историография,като “СЛАВЯНСКИ ВОЖД”? Об-щото становище е, че Българските владетели са имали само по един пръстен-печат, който не им е изработван във вражеските работилници на Византия, а от български майстори на ювелирното изкуство, съгласувано с членовете на Държавния съвет. Този ПРЪСТЕН-ДЪРЖАВЕН ПЕЧАТ е стоял в края на всички императивни послания на Владетелят на Българите.Споменатите по-горе “Български летописи” дават възможност да се възстанови династическата последователност на българските владетели от ІХ в.пр.н.е. до ІХ в. сл.н.е. В различните фази от вре-мето българската държава е била известна под различни наименования : Сарматия, Кушанско царство – на името на кан Кашан,Алания – на името на кан Алан. В други сведения старите хронисти са я о тбелязвали с имената на нейните съюзници: Росомони = Уруси=Масагети,Котраги, Хуни. По-подробно засегнатите тук проблеми са представени в книгата “Писмените знаци на Българите – ретроспекция на цивилизацията”.

Тази широко разпространена практика сред евразийските народи дава отговор на въпроса, защо в едно и също време българите се сочат като съюзници и врагове на империята. От-говорът се крие в това, че носят различни етноними и се управляват от различни владетели.Периодът преди създаването на кан-Кубратова България съвпада с посочените в “Именика” години - 300 на Авитохол и 150 на Ирник. Пак опирайки се на “Именика” се изчислява, че вторият период достига до 608 г.,когато за две години управлява “ наместникът Гостун”. Трудно е да се каже, защо наместикът е от рода Ерми, а не от древния род Дуло. Не е ясно освен това, чий наместник е Гостун - на аварите или на хуните?

    Във всеки случай, не остава съмнение, че по това време българите са под чужда зависимост.През VІ - началото на VІІ в. фактори в обитаваните от българите райони са западните тюрки и аварите.Последните се появяват в Европа през 588 г. като наследници на жужаните от великата централоазиатска империя Жуан-жуан. Аварите също не са хомогенен народ. Както и други техни евразийски съвременици те са смес от множество племена, които говорят тюрко-монголски езици. Византия се опитва неведнъж да ги използва срещу хуните от Причерноморието, които застрашават владенията й в Кримския полуостров.През 631-632 г. в Аварския каганат избухват междуособици, в които дейно участие вземат и няколко знатни български родове. За близостта и връзките между авари и българи пи-ше през Х в. патриарх Николай Мистик в писмата си до цар Симеон. В каганата българите се ползват с толерантността на аварите, които зачитат правото им на език, бит, религия и само-определение.
   Описаните дотук събития засягат предимно западните българи. По-различна е съдбата на източните българи, които все още обитават Меотидската област между Черно и Каспийско море и се намират под властта на тюрките. Според византийския историк Михаил Сирийски между 582-602 г. част от българите се преселват в Долна Мизия и Дакия. Това съобщение още веднъж потвърждава, че много преди 680 г. от Бдин до Охрид, в днешна Добруджа и Влашката низина вече има български поселения. На тях по-късно се опира кан Аспарух и създава основите на Ду-навска България.Слабо документира-ният период от историята на старите българи завършва през 632 г. когато е отхвърлена зависимостта от западните тюрки и кан Кубрат поставя началото на последното държавно обединение от преддунавския период.
     В края на седемдесетте години на 7-век държавата на кан Кубрат е подложена от изток на непрекъснати нападения от страна на могъщото хазарско племе.Това са същите хазари, при които братята Кирил и Методий извършват една от своите мисии с цел да ги приобщят към християнската вяра.За съжаление не успяват.По-късно хазарите приемат като своя държавна религия Юдеизма.Техни съвременни наследници са евреите-ешкенази,които разпръснати по по целия свят го управляват чрез финансовата си и политическа мощ.
     Във връзка с братятя Кирил и Методий е интересно да се кажат няколко думи за техния етнически произход.Прието е,че братята са по произход гърци,синове на византийския управи-тел на Солун и майка славянка.Според изказаната напоследък и добре обоснована от Маргаритов М., А. Маргаритоф-Хофер, Е. фон Сулмтал. /За Кирил и Методий. Изд. ТанграТаНакРа,Со-фия, 1999/ хипотеза братята Кирил и Методий са внуци на бъл-гарски болярин, приближен на оногурския владетелски двор в Плиска и емигрирал във Византия по времето на кан Телериг. Важен извод от тази хипотеза е, че глаголицата е създадена поне 6-7 години преди Моравската мисия на братята и е била предназначена за ползване от населението на България.Това се потвърждава и от факта,че братята са пътували и престояли известно време в Брегалнишката област,вероятно по договорка с българския княз Борис I.
    Според написаното в “Джагфар тарихи”под натиска на хазарите в българската държава възникват противоречия между синовете-наследници на кан Кубрат.Престолонаследникът кан Бат Баян е бил вероятно склонен да стане васал на хазарите.С това не са били съгласни останалите братя и чичо им  Органа.

Той заедно с третия син Аспарух предприемат военни действия срещу Бат Баян.Подпомогнат от хазарите Бат Баян успява да отблъсне нападението,но той и останалите под негово управление българи остават под върховенството на хазарската държава и постепенно са асимилирани от нея.Междувременно Органа умира,а Аспарух начело на основното българско племе оногхондурите се изтегля на запад,запазвайки част от бащините си територий до р.Днепър и се укрепява в Онгъла.С това Аспарух премества средището на сараката (древнобългарско название за държава и войска) в западна посока, без да къса връзката с държавното обединeние на покойния си баща.Взе-майки под внимание тези данни, които са видими и лесно проверими, трябва да се скъса с неоправдано подценяващото древната ни история становище, че началото на България е поста-вено през 681 г.

   Вторият син на кан Кубрат,Котраг заедно с водените от него българи се установява в поречието на реките Волга и Кама,като основава най-голямата по територия българска държава-ВОЛЖ-КА БЪЛГАРИЯ.По късно волжките българи приемат исляма,

водят непрекъснати войни за оцеляване с татарската “Златна орда” и по-късно с Руската държава.Покорени са окончателно през 16 в. от руския цар Иван IV Грозни.Вследствие на това 500-тин знатни български фамилии приемат християнството и се вливат в аристокрацията на руската държава.Между техните потомци са много от изтъкнатите руски пълководци,писатели,боляри и даже царската фамилия на Романови.Такива са Суво-рови,Котузови,Тургеневи,Елцини ,Ахматови и редица други.

По-малките братя-синове на Кубрат се заселват в Панония,

откъдето по-късно Кубер се установява в Македония,където създава своя държава ,паралелно с тази н а Аспарух.

    В началото на 9-ти век двете държави на Аспарух и Кубер се обединяват.Другият брат Алцек след много странствания достига до Италия ,където и до сега се откриват фамилии и местности с името на неговите българи.
    Ще завърша с думите на великия българин Паисий Хилендарски:Българино,знай своя род и език и не се срами да се наричаш българин,защото и ний сме дали нещо на света!

Л и т е р а т у р а

1.Бакалов, Г . Историографски проблеми около ранната история на евразийските българи. / Български векове, 2, 2000./
2.Бакалов, Г . Отново за хипотезите около произхода на българите. //Български векове, 3, 2001.
3.Бешевлиев, В . Първобългарите. Бит и култура. София, 1981.
4.Българи и арменци . ИК Тангра-ТанНакРа, София, 2003.
5.Българите. Атлас ИК Тангра-ТанНакРа, София, 2001.
6.Вернер, Й. Погребалната находка от Малая Перешчепина и Кубрат – хан на прабългарите. София,1988.
7.Добрев, П. Прабългарите. Произход, език, култура. София, 1991.
8.Добрев, П. Каменните надписи на прабългарите. София, 1992.
9.Добрев, П., Добрева, М. Древнобългарска епиграфика. ИК Тангра-ТанНакРа, София, 2001.
10.Добрев, П . Произход и прародина на българите в светлината на комплексни данни. //Български векове, 1,1999.
11.Дуйчев, Ив. Именикът на първобългарските ханове и българската държавна традиция. //Векове, 1, 1973.
12.История на Българите. Т.І. От древността до 1600 г. София,2003.
13.Москов, М . Именик на българските ханове (ново тълкуване). София, 1988.
14.Подбрани извори за българската история . Древните Българи и земите на Балканския полуостров до VІІ
век. Т.І. София, 2002.
15.Проблеми на прабългарската история и култура. София, 1989.
16.Степанов, Цв . Светът на средновековните българи. Между реалното и въображаемото. Фотоника, София,