За емоциите и разума у българина

Много често съм си задавал въпроса:Kое е водещото в поведението на българина,респективно в поведението на българския политик-чувствата,емоцията или разума,хладния и рационален ум.След първата балканска война,когато с цената на много усилия и жертви бяхме отвоювали 180 000 кв.км.изконни български земи,територия призната от Великите сили и нашите съседи чрез Лондонския мирен договор, емоцията надделя:Съюзници-измамници,жестоко ще си отмъстим,братя не оставяйте чисто български земи под чужда власт,бъдещите поколения няма да ни простят,всичко или нищо,такова е било настроението на целия българския народ и неговите политици.Това е казвало сърцето.Разумът обаче е казвал друго:България неможе да постигне Националния си идеал със собствени сили.Нашите съседи,както и Великите сили нямаше да допуснат създаването на една голяма и силна българска държава.На тях им беше необходим баланс на силите-няколко малки и ненавиждащи се балкански държавици,които могат лесно да бъдат манипулирани и насъсквани една срещу друга.България нямаше съюзници,които да я подкрепят в този съдбовен момент.Сляпата вяра,че Освободителката ще ни помогне беше една илюзия!“Аз с Русия политика не правя“,мърмореше Стоян Данев,като се надяваше,че това ще я омилостиви и накара да ни помага,но тя си имаше своите собствени национални интереси,различни от българските.Чувствата надделяха над разума и резултатът беше:Първата национална катастрофа!Нашите политици не разбраха това,което Чърчил формулира съвсем ясно:“Няма вечни приятели и врагове,има само вечни интереси“!Нашият интерес тогава беше да спрем и да запазим това,което бяхме извоювали.По-късно,бавно и внимателно,при по-благоприятни условия, можеше да постигнем и Националния идеал.

Чувствата и разума разделят българите на фили и фоби.Например някои от русофилите са обвързани емоционално с Русия,до такава степен,че даже я поставят над България.Тяхната благодарност към Русия граничи с близачество и нихилизъм.Един от тях даже заяви,че за да защити Русия е способен да стреля и срещу българи!?Русофобите при отношението си към Русия изхождат от здравия разум и историческите факти,които показват истинските й намерения към България.Подобно е разделението и към Америка,Германия,Франция,Англия и др.

Чувствата определят поведението на българите и към държавата наречена Македония.Ние приемаме македонците за част от нашия народ  останал по ирония на съдбата под чужда власт и най-накрая осъществил мечтите на предците си да създаде собствена държава.Независимо,че тая държава е създадена на антибългарска основа и се отнася към България като към неприятел, ние всячески и помагаме.Отнасяме се към нея като с малко,заблудено дете,като към по-малко братче,което като порасне,ще поумнее и осъзнае своя произход и историческата истина.Това,че македонците ни наричат татари,фашисти,окупатори,крадци на тяхната история и какво ли не още не ни притеснява твърде много.Ние с всички сили ги тикаме към Европа и Нато.Емоциите свързани със славното минало на българите в Македония,със Самуил ,с Охридската архиепископия, с българското Възраждане ,с  братя Миладинови, с Гоце Делчев,Даме Груев ни карат да сме снизходителни и всеопрощаващи.Забравяме обаче,че сегашните македонци не са старите македонски българи,макар генетично да произхождат от тях!Те ни приемат за различни и се държат с нас като с врагове.Какъв е смисъла тогава от нашето приятелство?Наши приятели са само българите от Македония,но не и македонистите!Враговете не могат да ни бъдат приятели,а най-гадният враг е еничарина.На зло куче зъл прът,както е казал народът.Подписахме с Македония един безличен договор за приятелство,който не защитава достатъчно българския интерес и позволява на македонците да имат все по-големи претенции върху историческото ни минало.Това минало не е общо,то до 1945 г. е изцяло българско.Ако те приемеха,че са българи,а Македония е втора българска държава,тогава да!Гърците,които подписаха Преспанския договор с Македония ни показаха как се защитава националния интерес,без емоции, с хладен разум и прагматизъм.Ние заложихме на емоциите и това ще ни изиграе много лоша шега.В Европейския съюз и Нато македонците ще стават още по-агресивни и дръзки към България.Затова да оставим емоциите настрана ,да извикаме здравия разум и направим това,което направиха гърците,макар че може би вече е късно.Все още има българо-македонска историческа комисия,която може да поправи нещата!

 Емоцията е хубаво нещо,но когато разумът успее да я потисне успехът идва неминуемо!Българи,да прегърнем най-после здравия разум!

22.10.2018 г.

ЗОВЕТЕ СЕ ЧЕДА НА АЛЕКСАНДРА!

Наричаме ви още наши братя,
но нашето търпение умира,
защото вашта наглост ескалира
и с нея няма равна ня земята!

Родихте се от чуждата омраза,
отрязани от българското тяло,
откърмени,проникнати изцяло
с отровна,дива,гибелна зараза!

Отгледаха ви враговете наши,
със ярост еничарска ви дариха,-
умело истината стара скриха,
че българите са предците ваши!

И днеска хулите ни без пощада,
приписвате ни грехове безмерни,
помисли зли и заговори черни,
изгаряте ни на позорна клада!

Зовете се чеда на Александра,
родени от делата му велики,
от древността покълнали антики
и избуяли бурно край Вардара!

Но скоро ще умрат тези заблуди,
лъжата нагла няма да се чува,
пак истината стара ще изплува
и трепетни надежди ще пробуди!

И ще се върнете към своя корен
прогледнали,разбудени отново
от българското чудотворно слово,
от българския дух старовековен!

И Бог един ще стори това дело
и ще поправи грозната неправда,
душите братски вкупом ще възрадва,
та в бъдещето да поемат смело!

22.06.2011 г.

Защо?

Минават дните,тъжни и студени

и хладен полъх ме обгръща цял.

Защо човеците са тъй несъвършени,

какъв е смисъла на туй,че си живял?

Защо ни Господ сътвори тъй груби

лишени от любов и пълни с злоба!?

Защо Божественото в нас се губи

 и влизаме като  скотове в гроба?

На Дявола слугуваме безспирно

подвластни на лъжата и на злото,

така сами , безропотно и мирно

предаваме и Бога и доброто!

А Бог ни сътвори с надежди много,

че рай ще построиме  на Земята,

заветът  му велик ще пазим строго,

и вярата ни в Него ще е свята!

Но ний най -подло му изневерихме,

прегърнахме изцяло Сатаната,

и подлост и коварства сътворихме,

във гнусен ад превърнахме Земята!

Ще можем ли най-после да успеем

да се преборим с дяволските сили,

та дяволския храм да завладеем

и разрушим устойте му прогнили?

Ще можем ли по Божия поръка

нов свят да изградиме на Земята,

където няма черна скръб и мъка

а само мир, любов и радост свята?!

14.11.2014 г.