Поезия

И рече Бог

И рече Бог и сътвори Земята
и я насели с птици,зверове,
със багрите омайни на цветята,
с води обилни и със снегове.

И завъртя я около остта й,
и даде и така и нощ и ден,
и слънце да й свети Той избра й,
за да я топли в Космоса студен.

Така твори и умори се много
и седна да почине след това.
Творението си огледа строго,
доволен сведе старческа глава.

Хармония в творението свое
успокоен навсякъде видя.
Разбра,че всичко в тоя свят добро е
и тъй блаженно в размисъл седя.

Но изведнъж с усмивчица лукава
към него ангел благ се приближи
-О,Господи,вечна е твойта слава,
но Ти на тварите я покажи!

Ако за тях останеш скрит,незнаен
те няма да познават твоя лик,
а той така възвишен е,сияен
и отразява твоя дух велик!

Защо не сътвориш себеподобен
та той да властва над Земята сам.
За тебе той да бъде вечен спомен
и волята Ти да налага там!

И рече Бог,че ангелът е прав
и сътвори човек по образ свой,
и вдъхна в него дух могъщ и здрав,
та тварите да управлява той!

* * *
Изминаха години от тогава
и дядо Господ дори не разбра,
че ангелът с усмивката лукава
със него пъклено се подигра-

че той бил пратеник на Сатаната
за да руши хармонията на Земята!

Поезия

Песимистично

На брата Милчо Кирилов

Светът все още е прекрасен,
все още птички пеят вън,
но нашият живот ужасен
дано е само кратък сън!

* * *
Какви ли песни да запея,
какви ли рими да редя,
че мъката ми е за нея-
не мога обич да родя!

Българийо,защо умираш,
оставяш своите деца?
Защо бедите им не спираш
и мъчиш техните сърца?

Какво дедите ни сгрешиха
по дългия си път до тук,
каква греховност сътвориха
та всичко ни върви напук?

Какво във гена ни се сбърка,
та правим всичко на инат
и таз държава се обърка
и тъне в хаос непознат?

Защо пак днес сме разделени
на много лоши и добри,
душите ни са наранени
и адски огън ги гори?

И няма никаква надежда
за нас и нашите деца
и отчаянието се загнездва
във градове и във селца?

* * *
О,Господи ела отново,
подай ни дружеска ръка
и подкрепи ни с мисъл,слово
та да не мъчим се така!

25.06.2009 г.





Хей Вардаре!

Македония-българска земя

Бугари умрете!
/По повод годишнината от смъртта на
Мара Бунева/

Хей, Вардаре,река печална,
защо търпиш неправда жална!?
Защо от гняв не закипиш,
защо за правдата мълчиш?

Защо не кажеш на децата
каква е истината свята
за техните бащи,деди,
за многобройните беди,

за сърбоманските лъжи,-
за Гоце,Даме им кажи!
Че станали са еничари
на нашите душмани стари,

че мразят своя род,език,
че част са от народ велик,
че плюят бащина си вяра,
че губят идентичност стара,

че са излъгани жестоко
и ще платят цена висока.
И Господ пак ще ги накаже-
Той силата си ще покаже

за да отпрати ги натам,
където има само срам!
Но този срам ще ги спаси,
духът им пак ще възвиси,

та тази тяхна дивотия
със кръв и мъки да измият
и слеят вяра и живот
със българския свят народ!

15.01.2007 г.




Изправен там


Епопея на позабравените българи

На Христо Ботев.

Простреля те куршум незнайно как,
остана споменът за тебе само,
но мощният ти дух със нас е пак,
опора ни е силното ти рамо!

* * *
Изправен там сред родния Балкан
отгоре гледаш своята Родина.
Душата ти кипи като вулкан,
-какво ли през сърцето ти не мина!

И радостта,че я видя свободна,
надеждата за светли бъднини,
покрусата и болката народна
след изживените жестоки дни!

Видя как режат жива плът от нея,
как я делят и я раздават в дар!
За участ зла съдбата как прокле я
да служи на безбожен господар!

Видя как мрат свещени идеали,
как се изражда българският род,
как вяра и надежда са заспали,
как затъпяват мисъл и живот!

И днес със нас това,което става
изпълва твоето сърце със гняв,
защото нашта българска държава
се управлява от елит нездрав!

Но твоя гняв свещен ще ни помогне
да преживеем мрачните си дни,
душите ни злочести ще въздигне
за да достигнем светли бъднини!

18.01.2007 г.