Поезия

И рече Бог

И рече Бог и сътвори Земята
и я насели с птици,зверове,
със багрите омайни на цветята,
с води обилни и със снегове.

И завъртя я около остта й,
и даде и така и нощ и ден,
и слънце да й свети Той избра й,
за да я топли в Космоса студен.

Така твори и умори се много
и седна да почине след това.
Творението си огледа строго,
доволен сведе старческа глава.

Хармония в творението свое
успокоен навсякъде видя.
Разбра,че всичко в тоя свят добро е
и тъй блаженно в размисъл седя.

Но изведнъж с усмивчица лукава
към него ангел благ се приближи
-О,Господи,вечна е твойта слава,
но Ти на тварите я покажи!

Ако за тях останеш скрит,незнаен
те няма да познават твоя лик,
а той така възвишен е,сияен
и отразява твоя дух велик!

Защо не сътвориш себеподобен
та той да властва над Земята сам.
За тебе той да бъде вечен спомен
и волята Ти да налага там!

И рече Бог,че ангелът е прав
и сътвори човек по образ свой,
и вдъхна в него дух могъщ и здрав,
та тварите да управлява той!

* * *
Изминаха години от тогава
и дядо Господ дори не разбра,
че ангелът с усмивката лукава
със него пъклено се подигра-

че той бил пратеник на Сатаната
за да руши хармонията на Земята!