Поезия

Песимистично

На брата Милчо Кирилов

Светът все още е прекрасен,
все още птички пеят вън,
но нашият живот ужасен
дано е само кратък сън!

* * *
Какви ли песни да запея,
какви ли рими да редя,
че мъката ми е за нея-
не мога обич да родя!

Българийо,защо умираш,
оставяш своите деца?
Защо бедите им не спираш
и мъчиш техните сърца?

Какво дедите ни сгрешиха
по дългия си път до тук,
каква греховност сътвориха
та всичко ни върви напук?

Какво във гена ни се сбърка,
та правим всичко на инат
и таз държава се обърка
и тъне в хаос непознат?

Защо пак днес сме разделени
на много лоши и добри,
душите ни са наранени
и адски огън ги гори?

И няма никаква надежда
за нас и нашите деца
и отчаянието се загнездва
във градове и във селца?

* * *
О,Господи ела отново,
подай ни дружеска ръка
и подкрепи ни с мисъл,слово
та да не мъчим се така!

25.06.2009 г.





Хей Вардаре!

Македония-българска земя

Бугари умрете!
/По повод годишнината от смъртта на
Мара Бунева/

Хей, Вардаре,река печална,
защо търпиш неправда жална!?
Защо от гняв не закипиш,
защо за правдата мълчиш?

Защо не кажеш на децата
каква е истината свята
за техните бащи,деди,
за многобройните беди,

за сърбоманските лъжи,-
за Гоце,Даме им кажи!
Че станали са еничари
на нашите душмани стари,

че мразят своя род,език,
че част са от народ велик,
че плюят бащина си вяра,
че губят идентичност стара,

че са излъгани жестоко
и ще платят цена висока.
И Господ пак ще ги накаже-
Той силата си ще покаже

за да отпрати ги натам,
където има само срам!
Но този срам ще ги спаси,
духът им пак ще възвиси,

та тази тяхна дивотия
със кръв и мъки да измият
и слеят вяра и живот
със българския свят народ!

15.01.2007 г.




Изправен там


Епопея на позабравените българи

На Христо Ботев.

Простреля те куршум незнайно как,
остана споменът за тебе само,
но мощният ти дух със нас е пак,
опора ни е силното ти рамо!

* * *
Изправен там сред родния Балкан
отгоре гледаш своята Родина.
Душата ти кипи като вулкан,
-какво ли през сърцето ти не мина!

И радостта,че я видя свободна,
надеждата за светли бъднини,
покрусата и болката народна
след изживените жестоки дни!

Видя как режат жива плът от нея,
как я делят и я раздават в дар!
За участ зла съдбата как прокле я
да служи на безбожен господар!

Видя как мрат свещени идеали,
как се изражда българският род,
как вяра и надежда са заспали,
как затъпяват мисъл и живот!

И днес със нас това,което става
изпълва твоето сърце със гняв,
защото нашта българска държава
се управлява от елит нездрав!

Но твоя гняв свещен ще ни помогне
да преживеем мрачните си дни,
душите ни злочести ще въздигне
за да достигнем светли бъднини!

18.01.2007 г.