вторник, 27 декември 2011 г.
вторник, 20 декември 2011 г.
Какви сме ние българите?
На времето,когато бях студент,по една от дисциплините,лекции ми четеше сега покойният проф.Ангел Балевски-председател на БАН.Беше голям оратор-сладкодумник и патриот.Не говореше по темата на преподавания предмет-защото имало книжка,а по-други теми и най- вече за България и българите.Говореше за българите винаги ласкаво и възторжено,но изтъкваше и отрицателните им качества.Много точно беше сравнението му на българите с германците/той беше немски възпитаник-завършил преди войната инженерство в Германия/.-Вземете десет души германци,от който и да е край на Германия-всичките са доста посредствени хора,ограничени,без собствени идеи и виждания.Събереш ли ги,обаче-всеки дава по малко,но в една посока и се получава голяма резултантна!Обратно- вземете десет души българи, от който и да е край на България- всичките са умни хора,със самостоятелно мислене и идеи,предприемчиви! Събереш ли ги,обаче-всеки дава по много,но в различни посоки и се получава малка резултантна!Очевидно българите сме големи индивидуалисти и се оправяме сами, защото повечето от нас имат достатъчно качества за това.Обикновено, в чужбина, представи-телите на други народи-гърци,италиянци,поляци живеят заедно в обособени заселения за да си помагат взаимно.Българите,обратно, се разселват самостоятелно в чуждата среда и се оправят сами,без да имат нужда от помощта на сънародници.С това обаче те сами се обричат на асимилация.Показателни за българската предприемчивост и наход-чивост са следните примери:1.По време на комунизма питат една испанска журналистка,живяла дълго време в България- Какво е мнението й за българите?-Много умни и предприемчиви хора!-Как си го обяснявате?-Ами ако на един испанец му трябва нещо да направи,но в момента няма, примерно необходимите му пирони или винтове,е сигурен,че утре може да си ги купи от магазина и отлага работата за по-късно.Българинът,като знае,че необходимата вещ вероятно я няма в магазина,решава,че може да я измайстори,вика въображението и неволята на помощ и в крайна сметка решава проблема.И тъй като има постоянно такива проблеми,това развива неговото мислене и находчивост. 2.Българска делегация е на посещение в САЩ.Вечерта ги настаняват в хотела,но по някаква случайност се оказва,че водата в сградата е спряла.На другата сутрин при срещата с домакините се вижда,че всички американци са небръснати,а българите до един са се обръснали и омили.За разлика от американците,които се оказват безпомо-щни да решат проблема,българите са намерили изход:Един е използвал вода от тоалетното казанче,друг е стопил лед от хладилника и т.н.И това е така,защото спирането на водата,по едно време в България ,беше ежедневие. В повечето случаи,при нормални условия,българите трудно работят в колек-тив,защото всеки се мисли за по-умен от другия.В Германия,ако напрявят някого началник,даже и най-посредствения да е,другите безропотно изпълняват неговите нареждания,защото така са възпитани.Българите,даже началникът им да е на ниво,го псуват на ум и си мислят,че ако са на неговото място ще са по-добри и поради тази причина изпълняват нарежданията неохотно и мърморейки си под нос.Ние изграждаме колектив и работим синхронно само в екстремни условия,когато сме натикани в миша дупка или когато някаква обединителна идея ни вдъхновява и кара да правим чудеса.Така е било през Балканските и Първата световна войни,когато в името на обединението на разпокъсаните български земи българският войник е направил чудеса,като в нечовешки условия е разгромил многократно превъзхождащ го противник.Българите са се връщали от цял свят за да умрат в името на националния идеал.Уви последвалите национални катастрофи оставиха своя жесток отпечатък в съзнанието на поколения от нас.Чувството,че Бог ни е изоставил,че няма справедливост в един жесток свят и че сме обречени уби националната ни енергия и ни насади чувство,че сме хора втора категория.И отгоре на това 45-те години комунизъм направи българите безразлични към най-ценното,което имаха-земята,създаде една мързелива работническа класа,без чувство за собственост и инициатива.Не зная защо,но повечето от нас са космополити,първо човеци,а след това българи.Ние поставяме,за разлика от всички останали народи,най-напред това че сме хора и че другите са като нас,а след това че сме българи и че имаме свои собствени национални интереси.Поради това винаги сме били в по-неизгодни условия,най-вече спрямо своите съседи,които първо са сърби,гърци,турци или румънци,а чак след това,хора. Българите лесно се подават на асимилация, а трудно асимилират другите народи живеещи между или около тях.Макар през хилядолетното си съществуване да сме приобщили към себе си много племена и народи,като кумани,узи,печенеги и други /с изключение на циганите,които е невъзможно ,а и нежелателно да бъдат асимилирани/, все пак повече българска кръв се е вляла в съседните ни народи турци,сърби,румънци,гърци,а даже и албанци.В голям процент от тези народи има български гени.Това показват и последните изследвания на генетичния код на много народи направени в модерни, световно признати лаборатории.Особено тежка е била загубата на народа ни от така наречения кръвен данък,чрез който са попълвани еничарските корпуси на чужди държави.По-рано това е ставало в Османската империя,а в по-ново време в миниимперията Югославия.Докато в Османската империя това е било спорадично,през няколко години и на отделни човешки индивиди,в Югославия беше извършен един безумен и безпрецедентен в човешката история експеримент,който превърна в еничари-българомразци голяма част от българите във Вардарска Македония!Въпреки,че все още не се знае дали този експеримент ще завърши успешно,то омразата и отчуждението към и от българското в някои от нашите кръвни братя в Македония е на лице.Еничарите издигнали се в политическия елит и дървавното ръководство на съседните ни държави са били най-яростните,жестоки и злобни българомразци!Такива са сърбина Никола Пашич,македонците Киро Глигоров,Лазар Кулишевски и Блаже Коневски,гърка Константинос Караманлис,турците Мидхат паша и Мустафа Кемал Ататюрк,румънеца генерал Коанда и много други,макар и последните двама да са показвали някакви симпатии към българите. През хилядите години на своето съществуване българите са изградили своя собствена ценностна система и традиции.Те са ги отличавали от останалите народи и са им давали една особена жизненост и устойчивост,независимо от превратностите на времето и дългите години на робство и чуждестранно подтисничество.И това се дължи най-вече на факта,че те е били свързани здраво със собствената си земя и трудно някой е можел да ги откъсне от нея!Но това,което не можаха да направят чуждите ,направиха под външен диктат своите,ако може да приемем комунистите за свои!Откъсването от земята и настаняването им в първоначално непознатата градска среда, отчужди българите един от друг,уби чувството им за взаимопомощ,човешка доброта и съчувствие и най-вече генетично присъщото им свойство да се възпроизвеждат и да раждат много деца!Журналистка пита един арабин,който от дълги години живее в България какво мисли за страната.-България е прекрасна страна,но българите не го знаят!-отговаря той. И наистина българите не оценяват това,което Господ им е дал.Те са се родили при тези природни дадености и ги приемат за нещо нормално.Арабинът,който е живял в пустинята и знае колко трудно се живее там,попадайки при нас възприема красивата ни и благодатна природа като истински рай!Докато старите българи са издигали за водачи на държавата и армията хора доказали своите качества чрез делата си,сега въпреки че все още има умни и достойни българи избираме водачите си най-вече по партиен признак.Медийната инвазия навлиза в съзнанието на хората и създава в повечето случаи неверни и идеализирани представи за една или друга партийна кандидатура.И така доверявайки се на виртуалния образ обикновено избираме неправилния кандидат.Когато след време разберем истината последствията от некадърното управление на втръсналите ни с нахалството и безсрамието си партии и коалиции са вече непоправими!За съжаление наложената ни избирателна система не позволява на качествените и честни българи да достигат до властови позиции,от които да влияят положително на развитието на държавата и народа ни!И въпреки че живее непрекъснато в екстремно-неблагоприятна среда-налагане на чужди културни и цивилизационни модели,без значение дали германски, руски или американски,локални и световни кризи и природни катаклизми, една част от българите все още запазват и предават на децата вековните ценности и морал на дедите и прадедите си!Макар и по-рядко все още у нас съществуват милосърдието,добро-тата,сърдечността и топлотата на общуване,любовта към децата,семейството,към род и Родина!И тези,които притежават тези качества са истинските българи и те ще съумеят да запазят и преведат в бъдещето тази малка страна наречена България!И Бог и небесните ангели ще им помагат в тяхното дело, защото България има своя благородна мисия в тоя засега все още безумен свят!
понеделник, 14 ноември 2011 г.
За борба!
На Здравко Здравевски
Здравко,Здравко горд юнак
за борба се готви пак
и за нашите душмани
той страшилище ще стане!
Смело с българския лъв
и със българското знаме
той в борбата ще е пръв
и победата ще вземе!
Той със свойто ВМОРО
през Вардара ще премине
и за бъдеще добро
българския род ще вдигне!
Та да стигне обновен
до вековния си корен,
до един завет свещен
от дедите си оставен!
Да гради единство братско
във единствена държава
и с усилие гигантско
да възвърне стара слава!
Да достигне бъднини
чудни,славни и велики
и прекрасни мирни дни
и успехи многолики!
четвъртък, 6 октомври 2011 г.
Свести се!
Свести се,български народе!
Вземи нещата в свои ръце!
Невежа партия те води
днес към разруха-от сърце!
Защото гадни мангасари
край теб свирепствуват навред-
и час решителен удари,
затуй напред, напред,напред!
Върни достйнството си древно,
стани отново смел народ-
прави каквото е потребно
и с силата си бъди горд!
Защото нямаме държава,
която да ни защити,
защото робството остава
макар да си свободен ти!
Не чакай нейде от Европа
да те командват като роб,
защото дух бунтовен хлопа
за да запазиш своя род!
Вдигни глава и върви смело-
пази свещената земя
и с българския лъв начело
разпръсквай мрачната тъма!
04.10.2011 г.
неделя, 18 септември 2011 г.
неделя, 4 септември 2011 г.
Илинден
На героите от Илинденско-
преображенското въстание
Илинден,деветсто и трета,
станаха нашите деди
срещу неправдата проклета,
срещу тиранство и беди!
Оставиха жени,деца-
към свободата път поеха
и с развълнувани сърца
клетва на живот и смърт приеха!
И падаха в борба неравна,
защото няма път назад
и знаеха смъртта е славна,
когато мреш за своя брат!
Защото робството убива
по-тежко е то от смъртта,
а свободата възвишава
и носи правда на света!
Защото,който е свободен
на бъдното творец е той
и с дух любящ и благороден
постига чудеса безброй!
Уви,но Господ не ви даде
да стигнете до своя блян-
на враговете ви предаде
позорно и без капка срам!
Приехте вота на съдбата,
но пак не сведохте глава,
че имахте свободни братя
и не забравяхте това!
А те за вас във бран ужасна
се биха не веднъж и дваж-
заложиха в игра опасна
за да ви бъдат верен страж!
* * *
Не ви опазихме,но днеска
пореден ви се дава шанс-
във общност нова,европейска
да бъдете отново с нас!
04.09.20011 г.
събота, 27 август 2011 г.
Откритието но проф.М.
Проф. М. беше биолог и работеше в една от най-престижните лаборатории на Университета в гр.Г.Още от малък се увличаше от биологията.Беше му интересно как се съчетават мъжкото и женското начало,защо се ражда момче или момиче,изобщо какъв е механизмът ,по който става всичко това.По-късно , по време на следването си разбра,че съществуват мъжки и женски хромозоми-мъжките Y,а женските X,че мъжете имат набор и от двата,т.е X Y,а жените само два X X.При оплождането всеки от родителите дава по един от тези хромозоми и от това съчетание ембрионът се оформя като мъжки X Y или женски X X. Всичко това му беше много интересно и той посвети целия си живот на изследване на проблема и разкриване фините механизми на зачатието.През цялото това време,обаче, го измъчваше един въпрос,чийто отговор изглеждаше невероятен. Проф. М. се питаше и не можеше да си отговори сам.След като реално се възпроизвеждаха същества с набор от два хромозома X Y и X X,възможно ли е да има и такова с комбинацията Y Y?Всички казваха,че това е невъзможно,в това беше убеден и самият проф. М. ,но все пак нещо го караше да вярва в невъзможното.И така,тайно от колегите си той започна да провежда експерименти, с надеждата да стане чудо и да постигне непостижимото –създаване на имагинерното същество Y Y.Както се и очакваше резултатите от усилията му бяха катастрофални-не се получаваше нищо,което да дава признаци на живот.М.беше отчаян и се успокои с това,че което не е направил Бог- не може да бъде направено от смъртен.Все пак реши да извърши поредната посявка от мъжка семенна течност, направи й неколкократни облъчвания, при различна продължителност с RR-лъчи и без да очаква положителен резултат се прибра в квартирата си.През следващата седмица М. беше зает с различни бюрократични процедури, свързани с узаконяване на поредния му патент,поради което не му остана време да се отбие в лабораторията си.После реши да преустанови работата по имагинерния си проект за съществото Y Y и се отправи към лабораторията за да разкачи експерименталната установка.Все пак,преди това, хвърли един бегъл поглед на посявката през микроскопа.Остана изумен.Беше започнало някакво необяснимо деление на клетки.Какво става?Дали невероятното ставаше възможно?Реши да изчака няколко дни,за да се увери,че това не беше халюцинация.Но не.При всяко следващо посещение в лабораторията той се уверяваше,че броят на клетките ставаше все по-голям и по-голям т.е.”съществото” растеше все по бързо и по-бързо.Явно това беше YY,което той искаше да създаде!През следващите седмици и месеци през микроскопа се наблюдаваше изменение във формата и големината на ембриона.Появиха се нещо като глава и крайници,подобни на тези на човешкия ембрион.Хм,каза си професорът-това ще е някакво подобие на човек!Но какъв ще е неговия пол?Ще може ли да се възпроизвежда и как?Няма ли това същество да наруши равновесието на половете и да застраши развитието на човешката популация?Изобщо хиляди въпроси възникнаха в главата на М.И така до деня,в който поглеждайки през микроскопа видя,че върху гърба на ембриона се появяват някакви странни израстъци с особена форма.Беше учуден и всекидневно следеше промяната им.Това не бяха ръце,нито крака,а нещо съвсем различно!И все пак имаше нещо познато в тези особени израстъци.Невероятно,но те му напомняха на нещо виждано по-рано.Но какво?Размислите му продължиха няколко дни ,докато един ден гледайки през прозореца на лабораторията той видя наколко реещи се в пространството птици.И тогава неочаквано разбра,какви са странните израстъци на ембриона.Как не се сети по-рано!Как не видя очевидното-това бяха криле.Човешко същество с криле!?Невъзможно!Сигурно греши! Няма такива същеста!Замисли се и изведнъж си спомни къде е виждал такива,но не бяха живи,а нарисувани-на потона на градската църква.Красиви бели ангели носещи се в ефирното пространство около Божия престол.М.беше поразен от мислите си.Нима ангелите са съществата с двете хромозоми Y Y.Невъзможно!Реши да изчака и да проследи по-нататъшното развитие на ембриона.Крилета вече се различаваха добре и нарастваха с всеки изминал ден.Успях-рече си професорът-вероятно ще отгледам ангел!Ще направя това,което никой друг не е правил!Увереността му нарастваше и той с нетърпение очакваше денят на раждането.А то беше скоро.Няколко дни преди него,тръгвайки си в края на работния ден М. хвърли последен поглед за деня през микроскопа.Не очакваше да види нещо по-различно и се изненада,когато забеляза малка промяна в цвета на съществото-беше започнало леко да посивява.Какво става-каза си професорът,но не се притесни особено и замина в добро настроение на поредната сбирка в Клуба на любителите на праисторически рептилии.Прекара чудесно.На сутринта с нетърпение се втурна в лабораторията и се вторачи в съществото.То беше станало още по-сиво,а делението на клетките беше забавило своята скорост.М.беше шокиран и изненадан.Осени го лошо предчувствие.До вечерта цвета на ембриона премина от сив в черен и делението на клетките спря.Боже,изхлипа професорът-то като че ли умира!А бях толкова близо до успеха!
* * *
Бог сътвори вселената –галактики,звезди,планети.Насели някои от последните с различни същества,кои мислещи,кои немислещи.Между множеството планети избра една малка, осветена в синьо и много красива,на която освен различни животни и растения реши да засели и едно Немуподобно същество,което нарече човек.Отдели му специално място,наречено Рай и го остави да живее там охолно и безгрижно,лишено от всякакви грижи и страдания.Бог много обичаше човека,защото той много приличаше на него и беше любимото му творение.И тъй блаженно заживя човека и всичко наоколо беше прекрасно.Понеже имаше всичко в изобилие той не беше силен в мисленето,но все пак забеляза,че всички животни около него бяха по двойки-мъжко и женско и така им беше по-весело и приятно,а и можеха сами да се възпроизвеждат.И понеже започна да му става скучно помоли Създателя си да сътвори жена, с която да прекарва по-забавно и щастливо дните си!И понеже Бог много го обичаше взе реброто му и като сътвори жената вгради й две X хромозоми в генома за да се различава от мъжа.След това ги благослови и им каза:-Чеда мои,имате всичко,което е необходимо за да живеете охолно,щастливо и безгрижно.Яжте всички плодове,които ви дарява природата,но не откъсвайте и опитвайте плода само на едно дърво-ето тази ябълка-тя е дървото на познанието.И помнете- колкото едно същество знае повече,толкова е по-нещастно.И не се изкушавайте да нарушите тая моя забрана,защото горко ще съжалявате.Но жената бидейки само с X хромозоми,подучена от змията, накара човека да наруши забраната.Двамата ядоха скрито от дървото на познанието и поумняха дотолкова,та разбраха че са голи и започнаха да изпитват срам и покриха с листа едни неприлични части от тялото си.Всевиждащият Бог разбра измамата и бидейки силно разочарован от човека го изхвърли от Рая и го остави на произвола на съдбата, с труд и много усилия да се изхранва и да преживява мъченически.После забрави напълно за своето неблагодарно творение и се отдаде на други по-възвишени дейности.
* * *
И тъй изминаха стотици години и хилядолетия.Човекът и жената се размножиха и се разселиха по цялята Земя.Животът им беше тежък и суров и те преживяваха, като се бореха с дивите животни и ги убиваха, и ядяха месото им ,и се обличаха с техните кожи за да не замръзнат.Човеците бяха глупави и прости и можеха да си служат само с примитивни сечива от камък и дърво,защото Бог беше пожелал така.А Той не можеше да прости на човека за прегрешението и бидейки твърде зает беше забравил за него.Но един ден случайно, на път през Вселената ,преминавайки близо до Млечния път Той се сети за човека.Повика няколко от придружаващите Го ангели,заедно с главния ангел Луцифер и им нареди:-Хвърковати мои,понеже преминаваме близо до Земята прескочете за известно време до нея и вижте какво прави неблагодарния човек и как преживява в неволя.Все пак той беше моето любимо творение.И внимавайте да не направите някое прегрешение,защото лошо ви се пише!И тръгнаха ангелите,и стигнаха Земята,и видяха мъките и страданията на човешкия род.Но понеже са ангели и не изпитват страдания те не се впечатлиха много от това.Впечатлиха ги повече човешките жени,които макар и облечени в животински кожи бяха много красиви и привличаха неустоймо.Ангелите, на които Господ беше вградил в генома два Y хромозома,въпреки Неговото предупреждение не устояха, слязоха скрито на Земята , съчетаха се тайно с човешките жени и се завърнаха отново в безкрайното пространството на Космоса.И докладваха на Господ за тежкото дередже на човека,без да казват какво прегрешение са извършили.Но Всевиждащият разбра и божественият му гняв се изсипа върху главите на непослушните ангели:-Нещастници,знаете ли вие какво безчествие сътворихте,като се съчетахте с човешките жени.От вас те ще родят мъже- великани,които чрез вашите гени ще придобият невиждани познания за света и ще дадат възможност на човешкия род да завладее Земята,а на човеците да заживеят и се прехранват все по-лесно и по-лесно.Анатема за вас и вашите наследници.Ще ви накажа жестоко!Ще вградя в генома ви още една Y хромозома и така бидейки с три Y хромозоми вие няма да сте вече красиви бели ангели ,с прекрасни криле,а грозни черни сатани с копита и рога,изчадия адови и макар и умни,ще бъдете злобни и коварни,способни на всякакви злодеяния и подлости!От време на време ще може да се претворявате в човешки образ и да се съчетавате с човешките жени,като от това ще се раждат наследници –винаги мъже,но с три хромозома, дваY от вас и един X от човешките жени.Те ще бъдат умни и амбициозни,но злобни,алчни и безкруполни хора,носещи само злини на човечеството.
Такова е Моето наказание за вашите и на човека прегрешения!Прошката ми за хората ще настъпи тогава,когато между вашите наследници се появят жени с три X хромозома,но Аз ще реша кога това ще стане!
* * *
Минаха векове.Човекът на Земята постигна небивал възход и развитие,благодарение на знанията придобити от съчетанието на земните жени с ангелите.Той завладя земята,водата и въздуха.Преодоля гравитацията и полетя в Космоса,достигайки Луната и другите планети от слънчевата система.Живееше богато и охолно и започна да забравя за своя Творец и че съществуванета му зависи от Него.Сред хората започнаха да се появяват все повече умни и амбициозни мъже,но алчни,злобни и завистливи,способни на всякакви гадости.И както предрече Господ това бяха наследниците на Сатаната от съчетанието му със земни жени.Тези мъже започнаха да завладяват Земята и да осъществяват пъклените си планове за световно господство, с цел останалите хора да станат техни роби.И нямаше сила,която да спре техните коварни замисли.Само един Бог можеше да направи това,но Той все още не беше простил на хората.Трябваше да измине още много време,за да се роди на Земята жена с три хромозома X,но кога щеше да стане това,решаваше Той!
понеделник, 22 август 2011 г.
неделя, 24 юли 2011 г.
сряда, 20 юли 2011 г.
четвъртък, 23 юни 2011 г.
Зовете се чеда на Александра...
На заблудените братя
Наричаме ви още наши братя,
но нашето търпение умира,
защото вашта наглост ескалира
и с нея няма равна ня земята!
Родихте се от чуждата омраза,
отрязани от българското тяло,
откърмени,проникнати изцяло
с отровна,дива,гибелна зараза!
Отгледаха ви враговете наши,
със ярост еничарска ви дариха,-
умело истината стара скриха,
че българите са предците ваши!
И днеска хулите ни без пощада,
приписвате ни грехове безмерни,
помисли зли и заговори черни,
изгаряте ни на позорна клада!
Зовете се чеда на Александра,
родени от делата му велики,
от древността покълнали антики
и избуяли бурно край Вардара!
Но скоро ще умрат тези заблуди,
лъжата нагла няма да се чува,
пак истината стара ще изплува
и трепетни надежди ще пробуди!
И ще се върнете към своя корен
прогледнали,разбудени отново
от българското чудотворно слово,
от българския дух старовековен!
И Бог един ще стори това дело
и ще поправи грозната неправда,
душите братски вкупом ще възрадва,
та в бъдещето да поемат смело!
22.06.2011 г.
четвъртък, 16 юни 2011 г.
Oставихте земя....
На българските бежанци
Оставихте земя и роден дом,
побягнахте от злоба и омрази-
нещастни жертви на жесток погром
надявахте се Господ да ви пази!
Но Той ви гледаше отгоре ням,
замислен и вглъбен в нещо глобално,
а долу ви избиваха без срам-
жестоко,нечовешки и брутално!
Оставихте високи планини,
море лазурно и слънце горещо,
реки пенливи,плодни равнини,
гори зелени и вино кипещо!
Напуснахте цветущи градове,
земя разцъфнала като градина,
омивана от топли дъждове-
вековна,свидна, българска Родина!
Деди и прадеди живяха тука-
градяха и работеха безспир,
споделяха и радости и мъка
и пазеха я във война и мир!
* * *
Преминахте граничната бразда
подслон поискахте от свойте братя
изпълнени от вяра и надежда,
че скоро ще се върнете обратно!
Приеха ви със сълзи на очи
и в къщите си бедни подслониха,
с вас разделиха залъка горчив
и мъката жестока споделиха!
* * *
Изминаха години оттогава,
надеждите ви може би умряха,
но споменът за роден дом остава
и сълзите в очите ви не спряха!
Сега отиват вашите деца,
с тъга да видят, где сте се родили,
но виждат само с кървави сърца
руините на домовете мили!
* * *
О,Господи,спусни над нас ръка!
Върни ни пак земята, родна,мила,
защото справедливо е така-
та да възкръсне българската сила,
която Ти във гена ни вгради-
за да надмогнем днешните беди!
15.06.2011 г.
Повече за съдбата и историята на българите от Беломорието и Македония вижте в
http://illustrationbelomore.blogspot.com/2011/05/blog-post_26.html
събота, 11 юни 2011 г.
четвъртък, 28 април 2011 г.
петък, 15 април 2011 г.
вторник, 5 април 2011 г.
събота, 2 април 2011 г.
Важно соопштение на Македонската новинарска агенциjа
Драги сонароднци-честито! Вечерва 1 април 2011 г првите македонски астронафти стапиа на Месечината!Там тиа беа пречекани от месните македонци сос леп и сол!ІГолема радос-Бракjа вие се вратихте на тая стара македонска земjа после 2 милиона години!Честито! Во тая врска премиерот Груевски получи приветствен адрез от Галактическиот Македонски конгрес,каде мегудругото пишува:Драги Коле-Ве поздравуваме с той голем успев на македонската наука и техника. Ви пожелуваме догодина да освоите Венера,по догодина Меркуриj, през 2020 г. да стапитe и на Сонцето-това старо македонско светило!И така додека освоите целата солнчева система! Агенциjата се извинува за закаснението с кое ке получите това соопштение бидейки оно беше прифатено от бугарскиот сателит и отклонето от Земята кон Jупитер.Благодарение спешното интервенуване на бракjата албанци нивниот сателит околу Jупитер успея да врати соопштението назад кон Земята. Живела македонско-албанскава дружба за вечни времинjа,докогаж има дор и еден македонец! Наш репортер от Месечината-Чика Борче-Македонче.
сряда, 30 март 2011 г.
сряда, 2 февруари 2011 г.
Съновидение
Божидар Докумчев беше сравнително млад човек от голям град в Северна Македония.Дядо му беше воевода на българска чета взела дейно участие в Илинденско-преображенското въстание.Божидар се гордееше с това,но отричаше яростно ,че дядо му и неговата чета са българи и са се борели за освобождението на българите в Македония от турско робство. За него те бяха македонци по националност и нямаха нищо общо с българите.Нещо повече-в неговото съзнание българите бяха най-големите врагове на Македония и македонците,фашистки окупатори,диви татари с дръпнати очи,желаещи да присъединят Македония към западащата си и мизерстваща държава.Изобщо той беше праволинеен македонски националист и вярваше искрено,че всичко на Балканите,а и в целия свят започва и завършва с македонското!Беше активен участник в мрежата на Facebook и водеше яростна война с българските националисти,като отстояваше непреклонно македонската истина и история от техните спекулации и фалшификации.
И така един ден,след като беше прекарал приятна вечер в компанията на приятели, той се прибра уморен в къщи,легна в удобното си легло и заспа здрав непробуден сън.Обикновено сънуваше рядко,но сега съзнанието му се изпълни с ярки и силни видения.Присъни му се,че е възрастен човек,с побеляла коса и се разхожда из улиците на собствения си град.До него върви напето младо петнадесетгодишно момче държащо божидаровия фотоапарат в ръка и снимащо непрекъсната красотите на родния град.Божидар интуитивно разбра,че това е неговия любим внук Андрейчо,кръстен на името на пра-прадядо му-войводата Андрея.Времето беше прекрасно и двамата,дядо и внук бяха щастливи и радостни,че заедно обикалят из улиците на любимия си град.Из-
веднъж вниманието и на двамата беше привлечено от голям транспарант опънат по средата на главната улица,на който с големи букви беше написано:”Двадесет години от присъединяването на Вардарска Македония към майка България” и после се приканваха гражданите да вземат участие в тържествата по случай важната годишнина.
-Брей,рече си Божидар,нещо взех да изкукуригвам-какви глупости взеха да ми се привиждат.Тия постоянни разправии с бугарските националисти в Facebook
почнаха да ми объркват понятията-каква годишнина,какво обединение-пълни глупости!?
-Чедо,обърна се той към внука си-я снимай тая простотия,това не може да бъде верно!
Като размишляваше объркано, за току що видяното, той продължи разходката придружаван от Андрейчо,който не спираше да снима наоколо.И така вървейки без посока те стигнаха неочаквано до градския парк и поради това решиха да поседнат на някоя пейка, за да си починат.Като се приближиха към най-близката ,те видяха да седи на нея друг възрастен човек,държащ в ръцете си вестник,от който четеше задълбочено.Когато се загледа в четящия Божидар разпозна в него един от своите стари приятели, на когото от младини викаха Итар Перо,поради хитрия и забавен маниер с който общуваше и изразяваше мислите си.
-Перо ,какво си се зачел бре?Какъв е тоя вестник-не съм го виждал до сега?Нов ли е?Какво му е името?
Божидар погледна заглавната страница на вестника и прочете- „24-часа”.От долу с големи черни букви беше изписано:”По случай 20-та годишнина от присъединяването на Македония към България българският парламент ще проведе тържествено заседание в г.Охрид.Ще присъства цялото българско правителство,начело с министър председателя Борис Бойков”.Божидар се залюля като ударен от гръмотевица и може би щеше да падне от изненада,ако Андрейчо не го беше хванал междувременно.
-Перо,какво става бре,приятелю?
-промълви Божидар и в тоя момент се събуди от сън, целия облят в студена пот.
-Добре,че беше сън, си каза той, след като досадното видение постепенно се разнесе от съзнанието му.Мама му стара,започвам да откачам.Тия шантави бугари ще ме подлудят с тяхната пропаганда!
* * *
Изминаха няколко дни от кошмарния сън.Божидар постепенно забрави за ужасното видение.Ежедневието го погълна и той се захвана усилено с обичайните си дела.И така до деня,в които реши да качи снимките от фотоапарата си на своя персонален компютър.Отвори файла и преминавайки от снимка на снимка достигна до една,където върху огромен транспарант беше написано: .”Двадесет години от присъединяването на Вардарска Македония към майка България”
-Боже,Боже, изкрещя Божидар- кажи ми че съм луд,а не съм видял в съня си това, което предстои да стане в бъдещето!
И така един ден,след като беше прекарал приятна вечер в компанията на приятели, той се прибра уморен в къщи,легна в удобното си легло и заспа здрав непробуден сън.Обикновено сънуваше рядко,но сега съзнанието му се изпълни с ярки и силни видения.Присъни му се,че е възрастен човек,с побеляла коса и се разхожда из улиците на собствения си град.До него върви напето младо петнадесетгодишно момче държащо божидаровия фотоапарат в ръка и снимащо непрекъсната красотите на родния град.Божидар интуитивно разбра,че това е неговия любим внук Андрейчо,кръстен на името на пра-прадядо му-войводата Андрея.Времето беше прекрасно и двамата,дядо и внук бяха щастливи и радостни,че заедно обикалят из улиците на любимия си град.Из-
веднъж вниманието и на двамата беше привлечено от голям транспарант опънат по средата на главната улица,на който с големи букви беше написано:”Двадесет години от присъединяването на Вардарска Македония към майка България” и после се приканваха гражданите да вземат участие в тържествата по случай важната годишнина.
-Брей,рече си Божидар,нещо взех да изкукуригвам-какви глупости взеха да ми се привиждат.Тия постоянни разправии с бугарските националисти в Facebook
почнаха да ми объркват понятията-каква годишнина,какво обединение-пълни глупости!?
-Чедо,обърна се той към внука си-я снимай тая простотия,това не може да бъде верно!
Като размишляваше объркано, за току що видяното, той продължи разходката придружаван от Андрейчо,който не спираше да снима наоколо.И така вървейки без посока те стигнаха неочаквано до градския парк и поради това решиха да поседнат на някоя пейка, за да си починат.Като се приближиха към най-близката ,те видяха да седи на нея друг възрастен човек,държащ в ръцете си вестник,от който четеше задълбочено.Когато се загледа в четящия Божидар разпозна в него един от своите стари приятели, на когото от младини викаха Итар Перо,поради хитрия и забавен маниер с който общуваше и изразяваше мислите си.
-Перо ,какво си се зачел бре?Какъв е тоя вестник-не съм го виждал до сега?Нов ли е?Какво му е името?
Божидар погледна заглавната страница на вестника и прочете- „24-часа”.От долу с големи черни букви беше изписано:”По случай 20-та годишнина от присъединяването на Македония към България българският парламент ще проведе тържествено заседание в г.Охрид.Ще присъства цялото българско правителство,начело с министър председателя Борис Бойков”.Божидар се залюля като ударен от гръмотевица и може би щеше да падне от изненада,ако Андрейчо не го беше хванал междувременно.
-Перо,какво става бре,приятелю?
-промълви Божидар и в тоя момент се събуди от сън, целия облят в студена пот.
-Добре,че беше сън, си каза той, след като досадното видение постепенно се разнесе от съзнанието му.Мама му стара,започвам да откачам.Тия шантави бугари ще ме подлудят с тяхната пропаганда!
* * *
Изминаха няколко дни от кошмарния сън.Божидар постепенно забрави за ужасното видение.Ежедневието го погълна и той се захвана усилено с обичайните си дела.И така до деня,в които реши да качи снимките от фотоапарата си на своя персонален компютър.Отвори файла и преминавайки от снимка на снимка достигна до една,където върху огромен транспарант беше написано: .”Двадесет години от присъединяването на Вардарска Македония към майка България”
-Боже,Боже, изкрещя Божидар- кажи ми че съм луд,а не съм видял в съня си това, което предстои да стане в бъдещето!
понеделник, 31 януари 2011 г.
На Ножот
На четнците загинали на вр.Ножот
Забравиха за вас чеда бунтовни,
но аз ще ви извадя от забрава,
защото с подвизите си чутовни
вий се окичихте с безсмъртна слава!
* * *
Затихнаха последните гърмежи-
остана само гробна тишина
и голи тела на мъже и младежи
загинали във яростна война!
А враговете им безмълвни спряха-
пред подвига им сведоха чела,
от саможертвата им онемяха,
от силата на техните дела!
Събрали се от цялата страна
за жална Македония умряхте,
България за вас беше една
затуй и пред смъртта дори не спряхте!
Умряхте вий без страх за свободата,
за вашата измъчена земя,
за своята Родина чудна-свята,
където битка не една гърмя!
* * *
А ето днес след толкова години
земята ваша тъне в черен мрак,
но българският дух не ще загине
и обновен ще се завърне пак!
Ще се завърне мощен там,където
борихте се за вяра и народ
и Господ ще ви върне от небето
за да възкръснете за нов живот!
Душите ви ще се вселят отново
във нови хора-българи добри
и българското родно,свято слово
ще се разнася над поля,гори!
И Македония ще стане силна
и обновена българска земя
отново горда,смела и свободна,
защото робството завинаги умря!
27.12.2010 г.
Битката на Ножот е най-голямото и кръвопролитно сражение водено от четническия институт на Вътрешната македоно-одринска революционна организация за целият период на съществуването на Организацията след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Битката се разиграва около връх Ножот, близо до село Ракле, а снимките и разказите за битката се разнасят из целия свят.
След Илинденско-Преображенското въстание сръбската и гръцката въоръжена пропаганда в Македония се засилват. На Рилския конгрес на ВМОРО проведен през септември 1905 година се взима решение да им се даде решителен отпор. От средата на месец май 1907 година четата на Тане Николов обикаля Поречието и Азот, а от месец юни и 50 членната чета на Михаил Чаков и 30 членната костурска чета на Христо Цветков.
Към четата на Тане Николов се присъединява и прилепския околийски войвода и член на окръжния комитет Петър Ацев. Към тях се насочват и четите на Иван Наумов и прилепската районна чета начело с Мирчо Найденов. В региона се концентрират общо: малко над 150 четници, дошли в последните два месеца от България, около 45 четници от местните окръжни и районни чети чети, в по-голямата си част влезнали предишната година в Турция и по решение на Организацията оставени за борба с чуждите пропаганди и почти 150 души селска милиция, вдигани поетапно от околните села. Основна цел на обединената чета под ръководството на Тане Николов е прочистване на селата в Бабуна планина от сърбомански шпиони и окончателното унищожаване на сръбската пропаганда. Сърбоманите от своя страна изпращат агенти в Битоля, Прилеп, Воден, Лерин, Тиквеш и Велес да предадат на турските власти нахождението на българските чети в село Никодин. След 10 юли турски войски се раздвижват в целия районСборът взима решение сборната чета да се раздели на няколко по–малки чети, които да заемат позиции около Никодин. Разпределението става по следния начин: едно отделение от 40 души заема позиция над самото село; друго отделение от 100 души, съставляващо главната част от четническите сили, се разполага на склона между село Никодин и село Попадия; трети отряд от 45 души състоящ се от костурската чета (30 души) начело с Христо Цветков и четници от четите на Михаил Чаков, и Мирчо Найдов заема позиция на скалата Ножот над село Ракле; други две групи (от по 8 души) четници начело с местните войводи Секула Ораовдолски и Велко Попадийски се настаняват под връх Ясенова глава като те трябва да охраняват пътя между село Никодин и село Владиловци; последната група състояща се от четите на Тане Николов и Петър Ацев заедно с милицията заема височината Попадийските чукари. На 13 юли войводите се събират на съвет и въпреки решението на прилепския градски окръжен комитет четите да се изтеглят, войводите отказват и се приготвят са отпор на турския аскер. Атанас Попов от село Шестеово, оглавяващ костурската чета в отсъствието на Христо Цветков, Трендафил Думбалаков, самоотлъчил се юнкер от военното училище, Петко Койчев от Панагюрище, Найдо Арсов от село Папрадища и всички останали четници отказват да напуснат връх Ножот въпреки ненадеждността на позицията.
Сутринта на 14 юли турски аскер се насочва към връх Ножот с цел да го обградят, друга група турски войски от изток открива огън по главното четническо командване. Четниците, намиращи се на Ножот също откриват стрелба по идващия аскер. 18 четника се изкачват и заемат североизточния склон на самия връх. Тяхната позиция обаче не им позволява да виждат какво става на склона. Турските части започват да заемат позиции около самия връх и да го обкръжават. Войводата Мирчо Найденов отблъска турска рота напредваща към склона Пещерата, а на мястото на неговата чета застава тази на Тане Николов. Към него се насочват турски войски от Тиквеш и Велес. Четата на Иван Наумов пресреща турците преди възвишението Ножот, като отделението на Тодор Дочев, Никола Булгуров, Благой Каратанасов отбива турски набег към връх Ясенова глава, където се защитават четниците пазещи пътя между селата Никодин и Владиловци. До обед турците обсаждат района, пристигат нови турски отряди начело на Енвер бей. Турска рота атакува останалите отцепени 18 младежи на североизточния склон, притиснати и от изток от аскер, всички падат убити. Турците превземат още един склон, което открива възможност за тилово нападение на Ножот. Със 7 бомби четниците на Ножот се самоубиват. Четата на връх Ясенова глава отбива удари откъм село Смиловци и се изтегля. Четите на Михаил Чаков и Велко Апостолов - Попадийски се изтеглят от Попадийската река в посока село Подлес. С падането на нощта четите се изтеглят и турските войски им губят дирите. В следващите няколко дни аскера изловява и убива няколко загубени и ранени четници.
Общият брой на загиналите четници в района на връх Ножот е 67, като по-голяма част от тях са родом от Княжество България. 45 от тях загиват на самият връх, други 10 четника са убити в подножието на връх Ясенова глава, 6 души падат при изтеглянето от върха, 1 четник е застрелян на Мирчовата позиция, 4 четника са обградени в един плевник - двамата са застреляни, а другите двама (ранени от предният ден) са изгорени живи, един заловен четник е обесен след два дни във Велес.
След завземането на Ножот турците разсъбличат умрелите четници, но Енвер бей спира мародерството и нарежда почетен залп в чест на храбрите четници. Телата на четниците по негова заповед са погребани в близост до върха от местните селяни. Поради каменистата почва и липсата на пръст те са затрупани с камъни и дълго след това части от телата на героите са разнасяни из околността от диви животни и кучета.
Документалната фотография на жертвите историята дължи на жандармерийския реформаторски офицер, италианският капитан Луций, който заснема разсъблечените тела на ножовци и по-късно тази фотография попада в ръцете на прилепските граждани.
Известни са имената на всички участвали в сражението, както и на всички загинали четници. Съвременните историци от Република Македония използват само имената на няколко, за да докажат „македонската“ същност на това събитие от следилинденския период на борбите. Основно се спрягат имената на Атанас Попов от село Шестеово, Костурско, на 17 годишният юнкер от Военното училище в София и брат на двама изтъкнати революционери Трендафил Думбалаков от село Сухо, Солунско, на 19 годишният Найдо Арсов от село Папрадища, Велешко и 18 годишният Петко Койчев от Панагюрище. Както и на двама местни милиционери - Милан Петров - Топличанец от Топлица, Димко Йованов - Газдата от Прилеп.
По повод 100 години от славната битка през 2007 година се провежда честване в Република Македония.[
Песен за битката на Ножот
Темен облак се зададе
от кон исток и запад
то не беше темен облак
тук ми беше турски зган.
Сардисале планините
планините и селата
ми догледал караулот
караулот - стражата.
Я станете мили братя
оти сме сардисани
ми станая веч комити
слободно да отстапат
Първа пушка, що ми пукна,
между Ракле и Никодин,
втора пушка, що ми пукна,
там долу Попадия,
трета пушка, що ми пукна,
таму горе на Ножот.
Зададе се бой ужасен
между турци и комити
турци викат Алах, Алах
а комити ура, ура
напред млади момчина.
Турци викат, бре комити
предайте се веч вие
силата ви веч угасна
царот ке ви опрости.
Извикал ми войводата
на верната си дружина
Я сложете ножовете
палете ги бомбите.
Педесетина ми падная
неколцина, останая
не жалете мили братя
и ние по вас ке дойдеме.
Песента в този си вариант е взета от книгата на Методи Димов „Габеро“, Louvain-Brussels print, 1991.
Забравиха за вас чеда бунтовни,
но аз ще ви извадя от забрава,
защото с подвизите си чутовни
вий се окичихте с безсмъртна слава!
* * *
Затихнаха последните гърмежи-
остана само гробна тишина
и голи тела на мъже и младежи
загинали във яростна война!
А враговете им безмълвни спряха-
пред подвига им сведоха чела,
от саможертвата им онемяха,
от силата на техните дела!
Събрали се от цялата страна
за жална Македония умряхте,
България за вас беше една
затуй и пред смъртта дори не спряхте!
Умряхте вий без страх за свободата,
за вашата измъчена земя,
за своята Родина чудна-свята,
където битка не една гърмя!
* * *
А ето днес след толкова години
земята ваша тъне в черен мрак,
но българският дух не ще загине
и обновен ще се завърне пак!
Ще се завърне мощен там,където
борихте се за вяра и народ
и Господ ще ви върне от небето
за да възкръснете за нов живот!
Душите ви ще се вселят отново
във нови хора-българи добри
и българското родно,свято слово
ще се разнася над поля,гори!
И Македония ще стане силна
и обновена българска земя
отново горда,смела и свободна,
защото робството завинаги умря!
27.12.2010 г.
Битката на Ножот е най-голямото и кръвопролитно сражение водено от четническия институт на Вътрешната македоно-одринска революционна организация за целият период на съществуването на Организацията след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Битката се разиграва около връх Ножот, близо до село Ракле, а снимките и разказите за битката се разнасят из целия свят.
След Илинденско-Преображенското въстание сръбската и гръцката въоръжена пропаганда в Македония се засилват. На Рилския конгрес на ВМОРО проведен през септември 1905 година се взима решение да им се даде решителен отпор. От средата на месец май 1907 година четата на Тане Николов обикаля Поречието и Азот, а от месец юни и 50 членната чета на Михаил Чаков и 30 членната костурска чета на Христо Цветков.
Към четата на Тане Николов се присъединява и прилепския околийски войвода и член на окръжния комитет Петър Ацев. Към тях се насочват и четите на Иван Наумов и прилепската районна чета начело с Мирчо Найденов. В региона се концентрират общо: малко над 150 четници, дошли в последните два месеца от България, около 45 четници от местните окръжни и районни чети чети, в по-голямата си част влезнали предишната година в Турция и по решение на Организацията оставени за борба с чуждите пропаганди и почти 150 души селска милиция, вдигани поетапно от околните села. Основна цел на обединената чета под ръководството на Тане Николов е прочистване на селата в Бабуна планина от сърбомански шпиони и окончателното унищожаване на сръбската пропаганда. Сърбоманите от своя страна изпращат агенти в Битоля, Прилеп, Воден, Лерин, Тиквеш и Велес да предадат на турските власти нахождението на българските чети в село Никодин. След 10 юли турски войски се раздвижват в целия районСборът взима решение сборната чета да се раздели на няколко по–малки чети, които да заемат позиции около Никодин. Разпределението става по следния начин: едно отделение от 40 души заема позиция над самото село; друго отделение от 100 души, съставляващо главната част от четническите сили, се разполага на склона между село Никодин и село Попадия; трети отряд от 45 души състоящ се от костурската чета (30 души) начело с Христо Цветков и четници от четите на Михаил Чаков, и Мирчо Найдов заема позиция на скалата Ножот над село Ракле; други две групи (от по 8 души) четници начело с местните войводи Секула Ораовдолски и Велко Попадийски се настаняват под връх Ясенова глава като те трябва да охраняват пътя между село Никодин и село Владиловци; последната група състояща се от четите на Тане Николов и Петър Ацев заедно с милицията заема височината Попадийските чукари. На 13 юли войводите се събират на съвет и въпреки решението на прилепския градски окръжен комитет четите да се изтеглят, войводите отказват и се приготвят са отпор на турския аскер. Атанас Попов от село Шестеово, оглавяващ костурската чета в отсъствието на Христо Цветков, Трендафил Думбалаков, самоотлъчил се юнкер от военното училище, Петко Койчев от Панагюрище, Найдо Арсов от село Папрадища и всички останали четници отказват да напуснат връх Ножот въпреки ненадеждността на позицията.
Сутринта на 14 юли турски аскер се насочва към връх Ножот с цел да го обградят, друга група турски войски от изток открива огън по главното четническо командване. Четниците, намиращи се на Ножот също откриват стрелба по идващия аскер. 18 четника се изкачват и заемат североизточния склон на самия връх. Тяхната позиция обаче не им позволява да виждат какво става на склона. Турските части започват да заемат позиции около самия връх и да го обкръжават. Войводата Мирчо Найденов отблъска турска рота напредваща към склона Пещерата, а на мястото на неговата чета застава тази на Тане Николов. Към него се насочват турски войски от Тиквеш и Велес. Четата на Иван Наумов пресреща турците преди възвишението Ножот, като отделението на Тодор Дочев, Никола Булгуров, Благой Каратанасов отбива турски набег към връх Ясенова глава, където се защитават четниците пазещи пътя между селата Никодин и Владиловци. До обед турците обсаждат района, пристигат нови турски отряди начело на Енвер бей. Турска рота атакува останалите отцепени 18 младежи на североизточния склон, притиснати и от изток от аскер, всички падат убити. Турците превземат още един склон, което открива възможност за тилово нападение на Ножот. Със 7 бомби четниците на Ножот се самоубиват. Четата на връх Ясенова глава отбива удари откъм село Смиловци и се изтегля. Четите на Михаил Чаков и Велко Апостолов - Попадийски се изтеглят от Попадийската река в посока село Подлес. С падането на нощта четите се изтеглят и турските войски им губят дирите. В следващите няколко дни аскера изловява и убива няколко загубени и ранени четници.
Общият брой на загиналите четници в района на връх Ножот е 67, като по-голяма част от тях са родом от Княжество България. 45 от тях загиват на самият връх, други 10 четника са убити в подножието на връх Ясенова глава, 6 души падат при изтеглянето от върха, 1 четник е застрелян на Мирчовата позиция, 4 четника са обградени в един плевник - двамата са застреляни, а другите двама (ранени от предният ден) са изгорени живи, един заловен четник е обесен след два дни във Велес.
След завземането на Ножот турците разсъбличат умрелите четници, но Енвер бей спира мародерството и нарежда почетен залп в чест на храбрите четници. Телата на четниците по негова заповед са погребани в близост до върха от местните селяни. Поради каменистата почва и липсата на пръст те са затрупани с камъни и дълго след това части от телата на героите са разнасяни из околността от диви животни и кучета.
Документалната фотография на жертвите историята дължи на жандармерийския реформаторски офицер, италианският капитан Луций, който заснема разсъблечените тела на ножовци и по-късно тази фотография попада в ръцете на прилепските граждани.
Известни са имената на всички участвали в сражението, както и на всички загинали четници. Съвременните историци от Република Македония използват само имената на няколко, за да докажат „македонската“ същност на това събитие от следилинденския период на борбите. Основно се спрягат имената на Атанас Попов от село Шестеово, Костурско, на 17 годишният юнкер от Военното училище в София и брат на двама изтъкнати революционери Трендафил Думбалаков от село Сухо, Солунско, на 19 годишният Найдо Арсов от село Папрадища, Велешко и 18 годишният Петко Койчев от Панагюрище. Както и на двама местни милиционери - Милан Петров - Топличанец от Топлица, Димко Йованов - Газдата от Прилеп.
По повод 100 години от славната битка през 2007 година се провежда честване в Република Македония.[
Песен за битката на Ножот
Темен облак се зададе
от кон исток и запад
то не беше темен облак
тук ми беше турски зган.
Сардисале планините
планините и селата
ми догледал караулот
караулот - стражата.
Я станете мили братя
оти сме сардисани
ми станая веч комити
слободно да отстапат
Първа пушка, що ми пукна,
между Ракле и Никодин,
втора пушка, що ми пукна,
там долу Попадия,
трета пушка, що ми пукна,
таму горе на Ножот.
Зададе се бой ужасен
между турци и комити
турци викат Алах, Алах
а комити ура, ура
напред млади момчина.
Турци викат, бре комити
предайте се веч вие
силата ви веч угасна
царот ке ви опрости.
Извикал ми войводата
на верната си дружина
Я сложете ножовете
палете ги бомбите.
Педесетина ми падная
неколцина, останая
не жалете мили братя
и ние по вас ке дойдеме.
Песента в този си вариант е взета от книгата на Методи Димов „Габеро“, Louvain-Brussels print, 1991.
петък, 7 януари 2011 г.
Ивановден
Ивановден (от старобълг. „Бог е милостив“, от евр. „Божа благодат“) е религиозен празник, празнуван в чест на Св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Исус Христос и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан. Отбелязва се неподвижно на 7 януари по православния църковен календар. Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.
На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
На този ден празнуват всички носещи имената Иван,Иванка и производни от тях.Да си припомним за някои от по-известните българи носещи това име.
Иван Минчов Вазов - класически български писател, наричан често „патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи: Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е бил академик на БАН и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 до 30 януари 1899 от Народната партия.
Йоа̀н Асѐн II или Йоан II Асен (също Иван Асен II) - цар на България от 1218 до 1241 г. Той е син на цар Иван Асен I.
Свети Иван Рилски Чудотворец е български духовник, най-известният български светец и отшелник, покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България - Рилския, патронът на българските будители.
Иван Андреев Богоров (Богоев) - виден български енциклопедист от Възраждането, създател на бълг. вестник, почетен член на БКД (дн. БАН, 1884). По образование е медик, но се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание.
Иван Мърквичка (на чешки: Jan Václav Mrkvička) - български художник от чешки произход. Той е крупна фигура на българския художествен живот след Освобождението, един от създателите на новото българско изобразително изкуство. Най-значителни са художествените му достижения в битовия жанр: народни празненства, обичаи, образец в този жанр е прочутата му картина "Ръченица". Работи в областта на историческата картина. С голяма правдивост и с дълбоко патриотично чувство пресъздава страници от историята на България. Оставил е портрети с голяма художествена стойност.
Ива̀н Шишма̀н -цар на България от 1371 до 1395 г. Син на цар Иван Александър и еврейката Сара (Теодора), като царят в началото на управлението си обявява за съуправител и наследник първородния си син Михаил Асен.
Ива̀н Алекса̀ндър - български цар, управлявал от 1331 до 1371 година. Иван Александър произхожда от рода Шишман, син на Срацимир, деспот на Крън, и Кераца Петрица. Царуването му продължава цели 40 години, което е само с 2 години по-малко от това на цар Петър I.
Ива̀н Срацимѝр, срещан и като Иван Страцимир, - български цар (1356-1396) - последният преди падането на България под османска власт. Роден е в Ловеч около 1324-1325 г.
Иван Михайлов Гаврилов, известен като Ванчо и Ванче Михайлов, както и с псевдонима Радко, - български революционер, деец на българското национално-освободително движение в Македония, дългогодишен лидер на Вътрешната македонска революционна организация, последната крупна фигура в историята на македонското освободително движение.
Иван Димитров Шишманов (1862-1928) - филолог, писател и преподавател, както и български политик от Народнолибералната партия.
Цар Йоа̀н Асѐн I (често само Асен, всъщност „Иван“ или „Йоан“ е рожденото му име), известен още с прозвището Белгу̀н, -владетел, управлявал България от 1190 г. до 1195 г. Властва заедно с брат си Теодор-Петър, който продължава да царува една година след смъртта на Йоан Асен I. Той е един от тримата братя от династията Асеневци, които освобождават България от византийско господство.
Иван Андонов Савов - виден български обществен деец, учител, адвокат, журналист, участник в националноосвободителното движение от 1872 г., в Старозагорското въстание и Априлското въстание, един от организаторите на Съединението, виден общественик и деец на Народно-либералната партия в Пловдив.
Иван Стефанов Цончев - опълченец-поборник, български офицер, генерал-майор. Водач на Върховния македоно-одрински комитет, основен организатор на Горноджумайското и участник в Илинденското въстание.
Иван Георгиев Гарванов - български революционер, председател на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация.
Академик Иван Йончев Снегаров -голям български църковен историк, архивист и археограф.
Йоа̀н Владисла̀в (Иван Владислав) - български цар в периода 1015-1018 г., последният общоприет от владетелите на Първото българско царство.
Иван Асенов Андонов - български филмов деец. Известен е като режисьор на знаменити български филми като „Дами канят“, „Опасен чар“, „Вчера“ и „Адио, Рио“, както и с ролите си във филмите На малкия остров, „Отклонение“ и „Иван Кондарев“.
Иван Колев Колев - български офицер, генерал-лейтенант известен още като бащата на българската конница.
Акад. Иван Евстратиев Гешов - български политик, водач на Народната партия. Той е министър-председател на България в 32-ото правителство (1911-1913). Гешов е председател на Българското книжовно дружество (1898-1911), Българската академия на науките (1911-1924) и Българския червен кръст (1899-1924).
Иван Николов Кирков - български художник - живописец, илюстратор и сценограф.
Иван Славчев Ласкин -български театрален и кино актьор. Играе в трупата на театър „Българска армия“.
Ива̀н Асѐн III или Иван III Асен - български цар през 1279. Той е първородният син на цар Мицо Асен. Майка му е Мария Асенина, дъщеря на Иван Асен II.
Иван Йорданов Венедиков - виден български археолог, историк, траколог и филолог. Занимава се с тракийска и средновековна история, археология, изкуство и култура; българско културно и историческо наследство.
Иван Симеонов Дуйчев - виден български историк и палеограф с интереси към българската и византийската средновековна история.
Иван Николов Странски - български учен, основател на българската школа по физикохимия и считан за "баща" на кристалния растеж.
Иван Николов Абаджиев - известен бивш български щангист и треньор на националния отбор по вдигане на тежести.
Иван Ведър, с рождено име Данаил Николов,- известен още с псевдонимите си Яни Ингилиз, Джони Инглиш (англ.: Johny English), Ованес Ефенди, Денкооглу (от Деню, Данаил), роден в Разград през 1827 г. Той често е посочван като основател на масонството в България. [1][2]
Иван Николаевич Вулпе (или Вульпе, както се изписва името му в много български източници) -български оперен певец (бас) и вокален педагог.
Иван Минков Хаджийски - български публицист, социален психолог
Иван Петров Стоянович по прякор Аджелето (Стара Загора 25 септември 1862 - София15 февруари 1947) - български революционер, обществен и държавен деец.
Иван Боянов Лечев - български китарист, цигулар и композитор. Роден е на 19 юли 1956 г. в София.
Иван Наумов, наречен Алябака или Алябако, - български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, борец за свободата на българите в Македония и Тракия.
На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
На този ден празнуват всички носещи имената Иван,Иванка и производни от тях.Да си припомним за някои от по-известните българи носещи това име.
Иван Минчов Вазов - класически български писател, наричан често „патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи: Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е бил академик на БАН и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 до 30 януари 1899 от Народната партия.
Йоа̀н Асѐн II или Йоан II Асен (също Иван Асен II) - цар на България от 1218 до 1241 г. Той е син на цар Иван Асен I.
Свети Иван Рилски Чудотворец е български духовник, най-известният български светец и отшелник, покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България - Рилския, патронът на българските будители.
Иван Андреев Богоров (Богоев) - виден български енциклопедист от Възраждането, създател на бълг. вестник, почетен член на БКД (дн. БАН, 1884). По образование е медик, но се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание.
Иван Мърквичка (на чешки: Jan Václav Mrkvička) - български художник от чешки произход. Той е крупна фигура на българския художествен живот след Освобождението, един от създателите на новото българско изобразително изкуство. Най-значителни са художествените му достижения в битовия жанр: народни празненства, обичаи, образец в този жанр е прочутата му картина "Ръченица". Работи в областта на историческата картина. С голяма правдивост и с дълбоко патриотично чувство пресъздава страници от историята на България. Оставил е портрети с голяма художествена стойност.
Ива̀н Шишма̀н -цар на България от 1371 до 1395 г. Син на цар Иван Александър и еврейката Сара (Теодора), като царят в началото на управлението си обявява за съуправител и наследник първородния си син Михаил Асен.
Ива̀н Алекса̀ндър - български цар, управлявал от 1331 до 1371 година. Иван Александър произхожда от рода Шишман, син на Срацимир, деспот на Крън, и Кераца Петрица. Царуването му продължава цели 40 години, което е само с 2 години по-малко от това на цар Петър I.
Ива̀н Срацимѝр, срещан и като Иван Страцимир, - български цар (1356-1396) - последният преди падането на България под османска власт. Роден е в Ловеч около 1324-1325 г.
Иван Михайлов Гаврилов, известен като Ванчо и Ванче Михайлов, както и с псевдонима Радко, - български революционер, деец на българското национално-освободително движение в Македония, дългогодишен лидер на Вътрешната македонска революционна организация, последната крупна фигура в историята на македонското освободително движение.
Иван Димитров Шишманов (1862-1928) - филолог, писател и преподавател, както и български политик от Народнолибералната партия.
Цар Йоа̀н Асѐн I (често само Асен, всъщност „Иван“ или „Йоан“ е рожденото му име), известен още с прозвището Белгу̀н, -владетел, управлявал България от 1190 г. до 1195 г. Властва заедно с брат си Теодор-Петър, който продължава да царува една година след смъртта на Йоан Асен I. Той е един от тримата братя от династията Асеневци, които освобождават България от византийско господство.
Иван Андонов Савов - виден български обществен деец, учител, адвокат, журналист, участник в националноосвободителното движение от 1872 г., в Старозагорското въстание и Априлското въстание, един от организаторите на Съединението, виден общественик и деец на Народно-либералната партия в Пловдив.
Иван Стефанов Цончев - опълченец-поборник, български офицер, генерал-майор. Водач на Върховния македоно-одрински комитет, основен организатор на Горноджумайското и участник в Илинденското въстание.
Иван Георгиев Гарванов - български революционер, председател на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация.
Академик Иван Йончев Снегаров -голям български църковен историк, архивист и археограф.
Йоа̀н Владисла̀в (Иван Владислав) - български цар в периода 1015-1018 г., последният общоприет от владетелите на Първото българско царство.
Иван Асенов Андонов - български филмов деец. Известен е като режисьор на знаменити български филми като „Дами канят“, „Опасен чар“, „Вчера“ и „Адио, Рио“, както и с ролите си във филмите На малкия остров, „Отклонение“ и „Иван Кондарев“.
Иван Колев Колев - български офицер, генерал-лейтенант известен още като бащата на българската конница.
Акад. Иван Евстратиев Гешов - български политик, водач на Народната партия. Той е министър-председател на България в 32-ото правителство (1911-1913). Гешов е председател на Българското книжовно дружество (1898-1911), Българската академия на науките (1911-1924) и Българския червен кръст (1899-1924).
Иван Николов Кирков - български художник - живописец, илюстратор и сценограф.
Иван Славчев Ласкин -български театрален и кино актьор. Играе в трупата на театър „Българска армия“.
Ива̀н Асѐн III или Иван III Асен - български цар през 1279. Той е първородният син на цар Мицо Асен. Майка му е Мария Асенина, дъщеря на Иван Асен II.
Иван Йорданов Венедиков - виден български археолог, историк, траколог и филолог. Занимава се с тракийска и средновековна история, археология, изкуство и култура; българско културно и историческо наследство.
Иван Симеонов Дуйчев - виден български историк и палеограф с интереси към българската и византийската средновековна история.
Иван Николов Странски - български учен, основател на българската школа по физикохимия и считан за "баща" на кристалния растеж.
Иван Николов Абаджиев - известен бивш български щангист и треньор на националния отбор по вдигане на тежести.
Иван Ведър, с рождено име Данаил Николов,- известен още с псевдонимите си Яни Ингилиз, Джони Инглиш (англ.: Johny English), Ованес Ефенди, Денкооглу (от Деню, Данаил), роден в Разград през 1827 г. Той често е посочван като основател на масонството в България. [1][2]
Иван Николаевич Вулпе (или Вульпе, както се изписва името му в много български източници) -български оперен певец (бас) и вокален педагог.
Иван Минков Хаджийски - български публицист, социален психолог
Иван Петров Стоянович по прякор Аджелето (Стара Загора 25 септември 1862 - София15 февруари 1947) - български революционер, обществен и държавен деец.
Иван Боянов Лечев - български китарист, цигулар и композитор. Роден е на 19 юли 1956 г. в София.
Иван Наумов, наречен Алябака или Алябако, - български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, борец за свободата на българите в Македония и Тракия.
Абонамент за:
Публикации (Atom)