Съновидение

Божидар Докумчев беше сравнително млад човек от голям град в Северна Македония.Дядо му беше воевода на българска чета взела дейно участие в Илинденско-преображенското въстание.Божидар се гордееше с това,но отричаше яростно ,че дядо му и неговата чета са българи и са се борели за освобождението на българите в Македония от турско робство. За него те бяха македонци по националност и нямаха нищо общо с българите.Нещо повече-в неговото съзнание българите бяха най-големите врагове на Македония и македонците,фашистки окупатори,диви татари с дръпнати очи,желаещи да присъединят Македония към западащата си и мизерстваща държава.Изобщо той беше праволинеен македонски националист и вярваше искрено,че всичко на Балканите,а и в целия свят започва и завършва с македонското!Беше активен участник в мрежата на Facebook и водеше яростна война с българските националисти,като отстояваше непреклонно македонската истина и история от техните спекулации и фалшификации.
И така един ден,след като беше прекарал приятна вечер в компанията на приятели, той се прибра уморен в къщи,легна в удобното си легло и заспа здрав непробуден сън.Обикновено сънуваше рядко,но сега съзнанието му се изпълни с ярки и силни видения.Присъни му се,че е възрастен човек,с побеляла коса и се разхожда из улиците на собствения си град.До него върви напето младо петнадесетгодишно момче държащо божидаровия фотоапарат в ръка и снимащо непрекъсната красотите на родния град.Божидар интуитивно разбра,че това е неговия любим внук Андрейчо,кръстен на името на пра-прадядо му-войводата Андрея.Времето беше прекрасно и двамата,дядо и внук бяха щастливи и радостни,че заедно обикалят из улиците на любимия си град.Из-
веднъж вниманието и на двамата беше привлечено от голям транспарант опънат по средата на главната улица,на който с големи букви беше написано:”Двадесет години от присъединяването на Вардарска Македония към майка България” и после се приканваха гражданите да вземат участие в тържествата по случай важната годишнина.
-Брей,рече си Божидар,нещо взех да изкукуригвам-какви глупости взеха да ми се привиждат.Тия постоянни разправии с бугарските националисти в Facebook
почнаха да ми объркват понятията-каква годишнина,какво обединение-пълни глупости!?
-Чедо,обърна се той към внука си-я снимай тая простотия,това не може да бъде верно!
Като размишляваше объркано, за току що видяното, той продължи разходката придружаван от Андрейчо,който не спираше да снима наоколо.И така вървейки без посока те стигнаха неочаквано до градския парк и поради това решиха да поседнат на някоя пейка, за да си починат.Като се приближиха към най-близката ,те видяха да седи на нея друг възрастен човек,държащ в ръцете си вестник,от който четеше задълбочено.Когато се загледа в четящия Божидар разпозна в него един от своите стари приятели, на когото от младини викаха Итар Перо,поради хитрия и забавен маниер с който общуваше и изразяваше мислите си.
-Перо ,какво си се зачел бре?Какъв е тоя вестник-не съм го виждал до сега?Нов ли е?Какво му е името?
Божидар погледна заглавната страница на вестника и прочете- „24-часа”.От долу с големи черни букви беше изписано:”По случай 20-та годишнина от присъединяването на Македония към България българският парламент ще проведе тържествено заседание в г.Охрид.Ще присъства цялото българско правителство,начело с министър председателя Борис Бойков”.Божидар се залюля като ударен от гръмотевица и може би щеше да падне от изненада,ако Андрейчо не го беше хванал междувременно.
-Перо,какво става бре,приятелю?
-промълви Божидар и в тоя момент се събуди от сън, целия облят в студена пот.
-Добре,че беше сън, си каза той, след като досадното видение постепенно се разнесе от съзнанието му.Мама му стара,започвам да откачам.Тия шантави бугари ще ме подлудят с тяхната пропаганда!

* * *
Изминаха няколко дни от кошмарния сън.Божидар постепенно забрави за ужасното видение.Ежедневието го погълна и той се захвана усилено с обичайните си дела.И така до деня,в които реши да качи снимките от фотоапарата си на своя персонален компютър.Отвори файла и преминавайки от снимка на снимка достигна до една,където върху огромен транспарант беше написано: .”Двадесет години от присъединяването на Вардарска Македония към майка България”
-Боже,Боже, изкрещя Божидар- кажи ми че съм луд,а не съм видял в съня си това, което предстои да стане в бъдещето!