До

Председателя на Народното събрание на република България

Президента на на република България

Министър-председателя на република България

Народните представители

от всички  български  партии

Председателя на БАН

Министерство на науката и образованието

Всички медии

Всички българи

 

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

от членовете на секцията на Българската академия на науките и изкуствата /БАНИ/-г.Габрово

 

                УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

 

                Вековните стожери на българската национална идентичност се разрушават системно и цинично с всяка изминала година. На фона на многото тежки думи, хвърлени на вятъра от обществено влиятелни личности, сме свидетели на почти пълното мълчание около изтласкването на кирилицата от употреба и подмолното натрапване на идеята за нейната едва ли не излишност.

                Ние сме една от малкото нации в света със собствена писменост, създаваща възможност звуците да се изписват така, както се чуват, като за всеки звук има отделна буква. Но и да нямаше такива достойнства, кирилицата е изключително важна за нас като български национален символ. Подчертаваме „български“ и ще подценим интелигентността на тези, които четат този текст, ако обясняваме защо.

                След освобождаване на частната инициатива възникна една порочна практика фирмени табели по магазините, надписи по сгради и къде ли не, да се изписват на латиница, а не на кирилица. Нерядко, при това, „английските“ надписи, както и българските, са изписани с грешки. Тук не става дума за запазена марка, която с оригиналното си име ще бие директно в очите със своя авторитет, а за най-банални думи. За тези, които така рекламират бизнеса си, всичко, изглеждащо чуждо, е по-стойностно  и внушава доверие. Тази деградация заля повсеместно цялата страна, като разбира се, тръгна от София, където най-малко половината магазини са с табели от този род. Ако сега човек, живял в България преди повече от двадесет години, попадне дори в средно голям град, ще се затрудни да познае от пръв поглед дали се намира в България  или другаде по света.

                Отскоро в много градове на страната се монтират нови красиви ЛаФки (Lafka). Защо е необходимо да се унижават българите, като им се натрапват реклами на чужд език, а възрастните хора, които не са учили западен език, да се чудят какво означават тези надписи? Щом собственикът на веригата иска да търгува в България, нека изпише логото на български език, а ако иска то да се чете от чужденци – да постави под него надпис на латиница. Даваме този пример, защото е най-пресен, а веригата от тези търговски обекти, още не започнала дейност, се разпростря едновременно в цялата страна. За по-възрастната част от населението използването по този начин на надписи на английски език е ДИСКРИМИНАЦИЯ, а органите в държавата, които я допускат трябва да отговарят в съда в Хага.

Погледнете и всякакви други реклами из страната и ще се убедите как негласно българската азбука е превърната в писменост от второ качество. Мълчанието по този въпрос и мълчаливото съгласие на хората с власт ще доведат до това, че още утре някой виден чужденец  ще повтори опита на един австрийски българист да ни убеди да изхвърлим кирилицата.

              Ние не сме дотам наивни, за да вярваме, че един кмет или областен управител могат да наложат българските надписи да са задължителни на територията на дадена област или община. Считаме обаче, че е абсолютно необходимо, възможно най скоро да бъде приет закон за българския език, закрилящ от агресивни домогвания най-важния белег на нацията. Такива закони съществуват дори в най-мощните и самодоволни държави, в които нихилизмът спрямо собствената национална идентичност е непознат, а национализмът – каквото и да говорят – е вътрешно присъщ на огромното мнозинство от местното население. Законите там са насочени срещу изключенията и крайностите, докато при нас деградацията  на езика и езиковата култура са траен процес .

Искаме да обърнем внимание и на още един изключително порочен факт:

Граматическите правила на българския език са такива, че той еднозначно, точно и ясно изразява мислите на говорещия. В последно време обаче, поради подражателство, простотия или снобизъм се налагат норми несъвместими с граматиката на българския език, които го правят все по-неразбираем груб и грозен. Част от тези вече ежедневни грешки са следните:

- Несъгласуване по род на съществителни и прилагателни имена. Например: Учителят Милка Георгиева, кметът Йорданка Фандъкова, колегата Искра Петрова и т.н., вместо учителката, кметицата, колежката и пр. Понякога се говори продължително в мъжки род за някакво лице и накрая, след като се спомене името, се разбира, че става въпрос за жена.

- При обръщение към някого не се използва звателен падеж. Например: „Росене, вземи книгата“, Бояне, Димитре, а се казва „Росен, вземи книгата“, „Боян, Димитър, говорете“ или други подобни.

- Въпросителните изречения не се образуват с помощта на частицата ли, а чрез поставяне в края само на въпросителен знак. Например: Вместо „Престъпник ли е Васил Илиев?“ изказа е „Васил Илиев престъпник?“

              - Ненужна замяна на български думи с чуждици. Например: „На финала“ вместо „на края“, „финализиране“ вместо „завършване“, „дебатиране“ вместо „обсъждане“, „фенове“ вместо „привърженици“, „тинейджъри“ вместо „юноши“ и т.н и т.н. Примерите са твърде много и твърде показателни. И всичко това се тиражира и набива в главите на българите и особено на децата от екрана на телевизията, по радиото и от страниците на вестниците и списанията. Какво печели българският език от това като се доближава граматически до английския? Нито става по-благозвучен нито по-ясен! Само си загубваме националната идентичност! Това ли е целта на бездушието по този крайно сериозен въпрос  или ръководителите на държавата ни са безкрайно безотговорни и неграмотни?

 

КЪДЕ СТЕ БРАТЯ!

 

Вървя по улиците наши, родни и питам се къде, ,в коя страна, освен във таз на Кирил и Методи се пише с толкоз чужди писмена? Къде сте, братя, Клименте, Науме, да видите днес българския срам, как родните и скъпи наши думи прогонват се със устрем най-голям? Не е ли нашият език прекрасен, не е ли звучна българската реч, не е ли от дедите ни пренесен, спасен от тях с упорство и със меч?

И може ли така безумно, лесно да предадем ний техния завет, макар че нашто слово е разнесло култура в целия славянски свет. Къде е дядо Вазов да запее за теб език свещен и несломим, та болката си стара да излее и ни помогне пак да те спасим? Защото губим бисери безценни, заменяме ги със фалшификат и тъй безлични и духовно бедни ще се разтворим в бъдещия свят!

                              

Това ли е перспективата пред България и българите или с общи усилия ще успеем да запазим българския език и писменост такива, каквито са ни завещани от нашите деди, от дядо Вазов, от Ботев, Яворов и Дебелянов!

 Това, което най-малко и бързо българските депутати могат да направят, без да се извиняват с процедурни хватки е, при следващата промяна на Търговския закон, да се включи текст, задължаващ търговците основният фирмен надпис, както на рекламните табели, така и в документите им, да е на български език и изписан на кирилица.

 Ние се надяваме, че като отговорни хора и българи, всички Вие ще съдействате, за да бъде премахната тази унизителна ДИСКРИМИНАЦИЯ на българските граждани и на българския език и писменост! 

               

                С УВАЖЕНИЕ: ЧЛЕНОВЕ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ И ИЗКУСТВАТА:

                                                                                                                                                                                  Дописен член Петър Иванов                 Дописен член Христо Христов

                Дописен член Станимир Садинов                Дописен член Адриан Новаков

                Член наблюдател Георги Метев                  Член наблюдател Пламен Пенчев

Почетен член   Георги Илиев

 

Габрово                ,12.12.2013 г.