За двойнствеността на българския език

По времето на социализма мастити български, а и чужди “учени ” ни убеждаваха,че българският език е чисто славянски.От старите българи са останали само две-три думи-бисер,белег,може би бъбрек и името на езика-български.И това за тях беше една абсолютна и вечна истина,която не подлежеше на никакво обсъждане.Намериха се обаче няколко невярващи,които разсъждавайки върху особеностите на този език се учудваха,че за разлика от славянските езици в него съществуват:
членна форма, голямо разнообразие от глаголни форми и времена,различно образуване на сравнителната и превъзходна степени,на въпросителните изречения,отсъствие на падежи и падежни форми, голяма употреба на предлози,използуване на един особен звук записван с буквата Ъ и т.н.и т.н.И нещо друго-за много от понятията в българския съществуват по две думи-едната славянска,а другата,обикновено много различна и не срещаща се в нито един от славянските езици.Как да се обясни всичко това?С турското влияние?Или с някакво друго,но какво?Пълна загадка.И все пак някои се опитваха да разгадават,но без особен успех.И тогава се появи един,дотогава съвсем неизвестен българин,с името Петър Добрев и след години на упорит труд доказа:Всичко това е следствие от силното влияние на старобългарския език.И откри много от горните особености на българския сред езиците на малките народи живеещи от векове в подножието на планините Памир и Хиндокуш,извест-ни в древността като планината Имеон.Оказа се,че от старобългарския са останали не са-
мо две-три думи,а много повече.Почти всички роднински понятия в езика ни се изразяват чрез старобългарски думи-бате,кака,баща,майка,чичо,леля,стрина,дъщеря,булка,вуйчо и още много,много, други,развити в една сложна система,спомагаща за лесната комуникация
между и идентификация на роднините.При славяните в това отношение нещата
са далеч по-прости. Съществуват само няколко основни роднински названия,а другите се получават чрез относително дълги и сложни словосъчетания.От древнобългарски произход са и много от имената на селища,като:Варна,Мадара,Дръстър,Плиска,Шумен,Карвуна,
на реки-Вардар и др.Също и имената на много цветя-например:
кокиче,кукуряк,чимшир,на музикални инструменти-кавал,гайда,на такива за работа-чук,лост,тарга,талпа,жага и др.Примерите са твърде много,за да бъдат представени в едно кратко изложение.Десетки са и дублетните форми за различни понятия в езика ни
/старобългарско-славянско/, например:
къща-дом,
хубав-красив,
лош-зъл,
чувам-слушам,
гледам-виждам.
тичам-бягам,
обич-любов,
омраза-ненавист,
чукар-връх,
хвърча-летя,
хвърлям-мятам,
чукам-хлопам,
кочина-свинарник,
мома-девойка,
момък-младеж,
кос-скворец,
кокошарник-курник,
церя-лекувам,
храна-ядене,
здрав-читав,
баща-отец,
майка-мама
и много други,които всеки от вас може да открие и самостоятелно.
Всичко отбелязано по-горе показва,че българският език се е формирал в резултат на една продължителна и сложна симбиоза.Една част от думите са от славянски,а друга от старобългарски произход /включително и привнесените по-късно от други езици думи/,обединени от една рационална и стройна граматична старобългарска система.В резултат се е получил един богат и красив език,чрез който могат да бъдат изразени и най-сложните мисли,чувства и действия на човека-новобългарският език,нашият език. И тук ми се иска да повторя отново думите на великия Паисий Хилендарски-„Българино,знай своя род и език и не се срами да се наречеш българин!”

Литература:
1.Петър Добрев,Ключ към древната българска история,ТАНГРА,ТанНакРа,2002 г.
2.Петър Добрев,Българските огнища на цивилизация на картата на Евра-зия,ТАНГРА,ТанНакРа,1998 г.