понеделник, 17 май 2010 г.

Да бъде Бьлгария

П Е Р С И Я Н
Д А Б Ъ Д Е Б Ъ Л Г А Р И Я
Г А Б Р О В О,2006 г.







ISBN
ДА БЪДЕ БЪЛГАРИЯ!
Българска
Трето допълнено издание.
Персиян /Петър Серафимов Иванов/
Редактор-Георги Илиев
Коректор-Ирина Марокова
Компютърен набор-авторът
Предпечат-Технически университет-Габрово
Издателство и печат-“ГАБРОВОПРИНТ”-ЕООД
Габрово
2006 г.


















ПЕСЕН ЗА РОДИНАТА

ПРЕДГОВОР

Уважаеми читателю,

Радвам се,че вече държиш в ръце една книга,вдъхновена от патриотимизма,написана с чувство за национална гордост и отговорност от автора.В нашето време на егоизъм,корупцияи показна продажност това е станало рядкост.А не бива!Защото интелектуалците според К.Зануси,са онази част от нация-та,която се чувствува отговорна за другата.Именно инте-лигенцията у нас обачепонесе най-много морални уда-ри.Обвиниха я в сътрудничество с компрометираните режи-ми,приписаха й греховете на бившата власт.Постараха се да я заразят с вируса на отчаянието и нихилизма,а където това не успя-обвиниха я във всички възможни грехове-в това число в комунизъм и национализъм,а в последно време и в фаши-зъм.Но какво е национализмът?За нас на Балканите тази дума доби особен смисъл.Чуждестранните капацитети я превърнаха в синоним на насилието,нетърпимостта и омразата към другия.Означава ли обаче това,че сме я разбрали?
Да бъдем патриоти в наше време е трудно,защото хората забравиха смисъла на тази дума и допуснаха той да се подменя и изопачава от негодници.А това повишава значението на интелигетнцията ,която е длъжна да вземе думата!Защото ,ако отвратените се откажат,тогава отново ще бъдат заменени от отвратителните.Иска ми се да вярвам,че това няма да стане.Но не можем да забравим,че най-страшните предател-ства в нашата история нямат формалните признаци на измяната, а са най- опостушителни и осакатяват историята ни за векове.Това е безотговорността!Безхаберността и корупцията с властта не са предателство и измяна според закона,но те я подготвят.При това по-сигурно,защото е невъзможно да се оборят с механизмите на държавата и правото,защото каквито и персонални удари да са нанесли на революцията ни
поп Кръстю,вълю Мечката ,Нено Балдевеца,България продължава по пътя на бъдещето си :-с прибежки,с пропълзявания и с „на нож” !До свободата си!Обратно-през целия XX век страната ни не можа да поправи делата на престъпния тандем „Фердинанд-Радославов”.
Мнозина вярват,а и искат и ние да вярваме,че това е вече минало!Но от XIV в. до сега на Балканите миналото не веднъж ни е изпреварвало,за да се превърне в бъдеще!
И е радостен факт,че един български интелектуалец не се примирява с това,че още може да търси вдъхновение от националвите ни идеали,от бурните и трагични събития преживяни от страната и народа ни.
Именно срещу предателствата и нихилизма застава тази книга!
Една част от стихотворенията в нея са посветени на героите за националната ни свобода и независимост,а друга –на антигероите от ново и най-ново време.Уви-такива има във всички времена и всред всички народи,но за жалост те дадоха тон на последните десетилетия.Постараха се да дадат „цвят и мирис” на епохата ни.Предавайки за моментна изгода това,което дедите ни са защитавали с живота си столетия.
Ше се радвам,ако тази книга намери своите достойни последователи не само в идейно,но и в литературно отноше-ние,защото Персиян е заложилна класическия стих ,неза-висимо че за някои това звучи старомодно,но това прави стиховете в нея подобно на песните ,които толкова лесно се научават от децата и толкова трудно се забравят от възрастните,за голямо неудоволснтвие на онези,които никога не са ги научили.Тези песни звучат понякога маршово,защото апелират към съвестта на читателя си,а понякога елегично или саркастично.Но винаги постигат целта,която са си поставили.Стиховете на Персиян искат своя композитор,който да довърши творческия процес на автора!

Николай Ангелов.













Р О Д И Н О
М И Л А!
















ЗАЩО ТОГАВА?

Неземно си прекрасна
Родино,наша,мила.
Свободно в тебе раснат
величие и сила!

И синьо е небето,
и бистри са реките,
и красно е полето,
и гъсти са горите.

И плодна е земята,
високи планините,
чаровни са децата,
красиви са жените!

И силни са мъжете
и знаят да се бият,
да мачкат враговете,
сълзите си да крият!

И слънцето е жарко,
цветята ароматни,
звездите светят ярко,
житата греят златни.

И славни са дедите,
и знатен е родът ни,
и преживяхме дните
на времената смутни.

Защо тогава, Боже,
във този земен рай
душите си не можем
да усмирим докрай?

И любовта могъща,
и вярата крилата,
отново ни напущат
със сила непозната.

О,Боже, остави ни
надежда в тоя час,
че с обич ще изпълниш
отново всички нас!

Та злото да забравим,
доброто да родим
и Тебе да прославим,
та тъй да се спасим!

10.07.1998 г.




БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД

Премина той през вековете,
през равнини и степи диви,
през ужаса на снеговете
и на долините мъгливи,

през планините недостъпни,
през многобройни племена,
през вихъра на битки кръвни,
през дни на мир и на война.

Видя величие и слава,
видя падения и скръб.
Градеше бляскава държава
и я загубваше всред кръв.

Роди светци и патриарси,
роди герои и борци,
роди мъжествени монарси,
роди на словото творци.

Живя сред робска участ черна,
забравен от околний свят,
измъчван от тълпа неверна,
насилван да превива врат.

Но даже в тези дни жестоки
припламваше духът му жив,
закътан в дебрите дълбоки
на родния Балкан бурлив,

на църквици и манастири
вкопани във земята родна
надежда в нея сврян да дири
догдето стане пак свободна.

Но свободата бе далеко
и жертви искаше безброй,
та по хайдушките пътеки
умряха хиляди във бой.

И въпреки това дочака
свободен пак да се зове,
макар и да остави в мрака
безброй от свойте синове.

И гласовете им жаловни
до него стигаха отвред.
От Вардара и Охрид славни
где чуждия цареше гнет,

от Одринско и от Кавала,
от добруджанските поля,
където като бясна хала
гнетеше ги робия зла.

За синовете си бори се,
За тях останали в беда,
със робството непомири се,
препати много и страда.

Но не можа да се пребори,
макар да стори що можа,
защото враговете стари
го биха с подлост и лъжа.

Защото Господ го накара
безброй беди да изтърпи,
та святата Христова вяра
в страдания да укрепи.

И да отърси се чрез нея
от скверното във този свят
и химна вечен да запее
за Божията благодат,

която сила всемогъща
ще го накара да роди
и с мисълта си вездесъща
покрусата да победи!

19.02.1996 г.





КЪМ БЪЛГАРИЯ

Българийо,Родино мила,
прекрасна,слънчева земя!
Къде загуби свойта сила,
защо гласът ти занемя?

Защо утробата ти ражда
с такава неотклонна мощ
ту свят човек,ту гений лош,
ту бясна кукувича прежда?

В най тежкото за тебе време
успя честта си да спасиш
и робското жестоко бреме
в кошмарен сън ти да проспиш.

Защо когато си свободна
сънят кошмарен продължи,
изпълнен с гадостни лъжи
във името на чест народна?

Защо остави се Родино,
с вериги да те вържат пак?
Защо превърна се покорно
в слугиня на невеж тъпак?

Защо,нима си ти виновна,
нима обречена си на беди,
нима скръбта така те победи,
че вля в сърце ти кръв отровна?

Защо в светата си наивност
на лъжебрат се довери,
а той за сляпата ти вярност
със глад и мъки те дари?

И питам се сега,когато
омръзна ти да си в хомот,
ще бъдеш ли като робот
оплетен във властта на злото?

Ще можеш ли да устоиш,
макар жестоко да боли,
под напора на сили зли?
Или отново ще заспиш?

Ще можеш ли за сетен път
да тръгнеш със измъчена снага
натам,където тръгнал е светът,
но не във бъдно време,а сега?

23.12.1989 г.





О,БЪЛГАРИНО!

Позор,позор за целий свят,
позор за българското име!
Прехваленият сръбски брат
Шоплука иска да ни вземе!

Да вземе Перник,Кюстендил,
да вземе Самоков,Брезник,
да вземе туй що е пазил
с кръвта си българский войник!

Да вземе както взе преди
Моравско,Вардарско,Белград.
Да хвърли в хиляди беди
той българския род нерад!

О ,българино не мълчи,
а надигни високо глас,
защото хиляди очи
сега са вперени във нас.

Очи на братята отвън,
извън граничните бразди,
които като в мрачен сън
потъват в тинести води

И носят се към бездна-тамо,
отдето няма път назад,
ръце подай ти братски само,
стопли с прегръдка твоя брат!

Вдъхни му сила за живот
в тез тежки дни да издържи,
та да отхвърли и хомот,
и гадости,и зли лъжи!

Защото във единен строй
ний целий свят ще победим-
омраза чужда,злобен вой
ще да разпръснем като дим!

Страната си ще обновим,
ще я превърнем в земен рай!
Духът си вечен ще спасим!
О,Боже,Боже,сили дай!

20.09.1995 г.




РОДИНО МИЛА

Защо,о българи ,така сте озлобени,
защо омразата вселила се е в вас,
защо сърцата ви така са наранени,
защо ругаете света със силен глас?

Къде изчезна добротата стара,
човещината на дедите ваши
и силата могъща що накара,
врага от вас безмерно да се плаши?

Защо не вярвате,че можете сами
да спрете туй падение ужасно,
защо в ушите ви прокоба пак гърми
и с бъдещето си не сте наясно?

Защо след толкова беди и мъка
водачи мъдри не намерихте сред вас,
с държавата си вече сте в разлъка
и приближавате към кобния си час?

Защо оставяте се сили зли,
да определят вашата съдба,
защо не литнете като орли
за себе си да водите борба?
* * *
Родино мила,ти си земен рай,
за бъдещето вяра ти ни дай,
да станеме щастливи пожелай,
че любиме те всички ний безкрай!

08.04.2002 г.



ТОВА Е ДНЕС БЪЛГАРИЯ

Безсрамни депутати
и алчни адвокати.
Министри аматьори,
борчета рекетьори.
Убийци безпощадни
и политици гадни.
Банкери-кожодери
и роми мародери.
Човеци беззащитни-
инстинкти първобитни.
Мизерия ужасна,
апатия опасна.
Невиждани палати
и долни компромати.
Мечтите ни оскъдни,
престъпниците будни.
Децата се не раждат,
а нравите израждат.
Човеци озверели,
полята запустели.
Природа омърсена,
нацията ранена.
Културата в упадък
и пълен безпорядък.
А изход се не вижда
и злото все приижда.
И вярата я няма,
навсякъде измама.
Младежите в чужбина,
без радост и Родина.
А старите умират,
бедите им не спират.
И царят е далече,
надежда няма вече.
Нищо добро не става
във нашата държава!
Командват ни бездария-
това е днес България!

* * *

О,Господи,от тоя мрак,
ела и изведи ни пак!
И дай ни мир и доброта
за да живеем във света,
както живели са преди,
достойно нашите деди!

22.01.2001 г.





АЗ ЗНАЯ

По повод чествуването на 24.05.2000 г.

О празник свят,посрещаме те пак
както преди със химни и фанфари,
но няма днес у нас мечтите стари
и бъдещето тъне в черен мрак!

Вървим и се усмихваме,и славим
на братята ний подвига велик,
но себе си не можем да забравим,
в гърдите ни напира страшен вик!

Не можем да забравим,че сме бедни,
че са в чужбина нашите деца,
че са разбити надежди народни,
че са смутени нашите сърца.

От всякъде залива ни помия,
залива ни омраза и печал.
Кого ли за народа го е жал,
че тъне във лъжи и немотия?

Но като гледам стройните редици,
хоругвите,светите ликове,
аз чувствам,че студенти,ученици,
ще построят чудесни светове!

Аз зная,българското ще пребъде,
доброто ще възкръсне пак у нас
и тоз народ на мъки днес осъден
ще доживее звездния си час!

25.05.2000 г.









КЪДЕ СТЕ ВИЙ ?

На народните будители

Къде сте вий будители народни,
защо заглъхна вече ваший вик,
защо когато вече сме свободни
заветът ви да пазим не сме годни-
да бъде нашият народ велик?

Народът си обичахте безмерно,
отдадохте му сили и живот
и служихте му искрено и верно,
избавихте го от теглото черно,
помогнахте му да стане народ!

Но тоз народ след време ви забрави-
внушиха му,че може и без вас
и ваште идеали той остави,-
натрапени герои взе да слави
и свойта чест загуби от тогаз!

И се залута във небитието,
химери гонеше във своя път,
не гледаше нагоре към небето
на Господ всемогъщи,от където
към него се отправяше гласът.

И казваше му да се осъзнае,
да си припомни миналите дни,-
делата на дедите си да знае,
та себе си отново да познае
и да постигне славни бъднини.

И да направи своята Родина
прекрасно място в тоя древен свят,
да я превърне във райска градина,
където българинът е причина
да се творят мъдрост и благодат!

06.12.2002 г.


ВИСОКО ГОРЕ

По повод чествуването на 03.03.2000 г
на връх Шипка

Високо горе в планината
вихрушка бяла се върти.
Плющят от болка знамената
пред заснежените врати.

И паметникът гордо вдига
нагоре каменната си снага,
върхът му небето достига,
сковано от студа и от снега.

И страшно гледа българският лъв
към скритите в мъгла предели
и спомня с мъка българската кръв
чедата му що са пролели.

О,Шипка бяла,пак сме ний събрани
на тебе връх величествен и горд,
да почетем героите-великани,
живот отдали за своя народ.

Стоят бойците мръзнещи от студ
и здраво стискат своите автомати,
те чакат за приветствений салют
днес кметове,министри,депутати.

Но те са долу в своите мерцедеси
и няма горе днес да се качат,
защото само жалки интереси
ги карат тука да се появят!

Защото вече ний сме разделени
от обичта към този вечен връх.
Едни го любим със сърца ранени
и той за нас ще бъде вечно пръв.

А другите със каменни сърца са,
те роби са на златния телец
и времето душите им отнася
от този връх безмерно надалеч!

А ти Българийо не ще загинеш,
защото твойта младост е със тебе,
чрез нея силата ти ще премине
към бъдното,от корена ти древен!

20.03.2000 г.





ДАЛЕЧ Е РАДОСТТА


Далеч е радостта от нас
и щастието ни забрави!
Защо ни Боже тъй остави
пак без надежда в тоя час?

Навън цветята пак цъфтят
и цветовете им ухаят,
но те за нашта скръб не знаят,
че тъжни мисли ни гнетят!

И птиците хвърчат безспир
и песните им са прекрасни,
но ний живеем в дни ужасни,
в душите ни пак няма мир!

Проблясват капчици роса
на слънцето ловят лъчите,
но мрачни са ни днес мечтите,
не вярваме във чудеса!

Небето чисто е,блести
и нежно вятърът повява,
но нищо хубаво не става
сред тия райски красоти!

О Боже,нека мъдростта-
небесна,пътя ни посочи,
към бъдното да ни насочи
за да пребъдем във света!

29.12.2002 г.










ПРОБЛЯСЪЦИ

В нашата земя любима
български народ красив,
нека вечно да те има-
да си в бъдното щастлив!
* * *
Човек се ражда сам и сам умира.
Сърцето бие,бие,после спира.
И само вечен споменът остава,
за минало величие и слава!
* * *
Защо се раждаме не зная,
за радости или тегла?
И тегне ли прокоба зла,
над нас,разбираме накрая!
* * *
Омраза,жестока омраза
изпълва днес наште сърца.
С омраза Господ ни наказа
и злобни са наште лица.
* * *
Стоварват се беди безспирни
над тая хубава земя.
Макар,че днес са дните мирни
стоглава я гризе ламя!









ПРОБЛЯСЪЦИ

Русофили,русофили,
вам Русия е най мила!
И разбира се от туй,
правени сте с руски хуй!
* * *
От клона се откъсва мъртъв лист
и бавно,бавно към земята пада.
И всичко е изпълнено с досада,
но аз не знам защо съм оптимист!
* * *
Животът днес е зъл и гладен
във нашата държава.
Безмилостен е той и гаден
и нищо не прощава!
* * *
Където се обърнеш- все измама
и всеки гледа да те преебе.
За съжаление почтеност няма
под българското слънчево небе!
* * *
Вече зная защо съм роден-
да възпея аз наште герои,
за да могат чрез песните мои
да останат във бъдния ден!












ЗЕМЯТА НАША ВИ ЗАБРАВИ

На българските емигранти

Земята наша ви забрави
сами в света ви тя остави,-
немили и недраги вече,
от роден край сте вий далече.
Сърцето ви от болка плаче,
като безпомощно сираче,
че в вашата страна любима
мизерия и мъки има,
че тази земя тъй богата,
страдалница е на съдбата,
че своите чеда не храни,
а само търтеи избрани,
че тя пустее и умира,
агонията й не спира
и въпреки,че е свободна,
за свободата не е годна!
* * *
Защо,защо Българийо мила,
не си на своите закрила,
а ги оставяш да робуват,
по чужди крайща да слугуват
и своя ум и красота,
да разпиляват по света!
Кога ще родиш водач нов,-
със мъдростта на Стамболов,-
да вдъхне нов живот и сила
на нашата земя тъй мила,
та българите да изправи
и горди пак да ги направи!

21.03.2002 г.









О,СВЕТИ СЕНКИ


О, свети сенки на дедите,
върнете се отново в нас,
за да прозвучат на глас,
на вашия живот мечтите!

Чрез нас потомците ви днес,
да възкресите своя зов
за мир,за братство и любов,
за мъдрост,доброта и чест!

Защото губим ден след ден
ний устрема на вашта сила,
която в нас се е стаила
и може да умре съвсем!

О, дайте ни импулс напред,
та с вяра,с дух несъкрушим
към бъдещето да вървим,
към по-добър световен ред!

Когато в нашите сърца
пак кръв от Тангра ще се влее,
чрез нас тя вечно ще живее,
чрез нас и нашите деца!

Защото тази кръв е свята,
гради тя царства и държави,
тя сила и богатство прави
и мъдрост носи на земята!

13.12.2000 г.










ПАТРИОТИ

На тези,които се познаят

Далеч сте вий от Гоце и от Даме,
на комунизма вие сте деца
и на емблемата на вашто знаме
не светят чисти български слънца!

И бихте ли оставили семейства,
деца и дом,заплати и коли,
за да се биете против злодейства,
с пушка в ръка,срещу неправди зли?

За свободата бихте ли умряли,
оставили богатство и пари?
Нима не виждате,така сте се ояли,
не можете да дишате дори!

Да патриоти сте,това е ясно,
България в устата ви е все,
но да изпуснете властта ужасно
не ви се ще,чак треска ви тресе!

18.12.2000 г.














КРЪСТОВА ГОРА


Трептят звездите в тъмното небе,
камбанен звън оглася висините
и ехото политва от скалите
и носи се Българийо над тебе.

И множеството затаено чака
да прозвучи молитвената песен
и да политне към свода небесен,
до Господ-Бог отгоре бдящ във мрака.

Защото тука сме до него близко,
оставили омраза и дребнавост,
изпълнени с надежда и смиреност,
забравили за битието тежко.

Кръстова гора,място тъй свещено,
защо така привличаш ни сега,
във време на печал и на тъга,
та идем тук във теб все по-неспирно?

Дали кръвта на свети мъченици,
загинали за име и за вяра,
у нас събужда днес пак болка стара
и кара ни да свиваме зеници?

И да отправяме молитви жарки,
да пази Господ нашата страна,
от ужаси,от глади от война
и да закриля я от зло навеки!

11.09.2000 г.










ТИ БУДИШ ВИНАГИ ЛЮБОВ

На българката

Кат бисер си красива ти
и като роза си ухайна.
Пленяват твоите черти,
като русалка си омайна!

Косата ти е водопад,
лъчи очите озаряват,
докосват те и стар и млад,
сърцата мъжки завладяват!

Вие се кръшната снага,
гърдите буен танц играят
и устните като дъга
в усмивка прелестна сияят!

Ти будиш винаги любов
и огнен пламък разгоряваш,
ти раждаш вечно живот нов
и свойта хубост пресъздаваш!

Ти си единствена в света
и като тебе няма друга.
Такава звездна красота
на Бог велика е заслуга!

02.01.2003 г.













НЕ ЩЕ ПРОСТИМ

Управляващите не допуснаха народа си
на връх Шипка на 03.03.2003 г.

Управници, да бъдете проклети,
отнехте ни най-хубавия ден,
потъпкахте вий чувствата ни свети
и знамената български развети
на празника за всички ни свещен!

Не ще простим ний гаврата жестока,
защото много,много ни боли,
защото Шипка много е висока,
тя символ е на сила и на мъка
и щит могъщ срещу заплахи зли!

А вий отвсякъде я оградихте,
народа си отпъдихте далеч,
безсрамно празника си присвоихте,
честта на българите унизихте
и те от вас отрекоха се веч!

Защото тази дата е голяма,
тя на народа пази гордостта-
той робство да допусне вече няма
и ще наказва всякаква измама
за да пребъде вечно във света!

05.03.2003 г.










НЕКА ЖИВЕЕ ЛЮБОВТА!

Защо пленява любовта,
защо омайва обичта,
защо ги има на земята,
защо лекуват те душата?

Защо без тях е пуст света
и чезне всяка красота,
защо е скучно да живееш,
защо не може да се смееш?

Защо,защо,защо без тях
Вселената е само прах
и слънцето студено грее
и птицата дори не пее?
* * *
Защото без любов умира-
животът и времето спира!
Без обич не цъфтят цветята,
престава да шуми гората!

Защото без любов децата
няма да идват на земята,
защото няма да ни има
и ще настане вечна зима!
* * *
Нека живее любовта,
нека множи се обичта,
нека владее добротата
на всички хора във душата!

Нека телата да се сливат
в прегръдка страстна и красива,
нека да властва любовта
и бъде вечна обичта!

09.05.2005 г.






ОХРИД, ОХРИД!

О,Охрид,Охрид,славен град,
видях прекрасните ти къщи
и всякаш времето назад
във вековете ме завръща!

И среща ме със Самуила,
със ослепените бойци,
със тяхната могъща сила
да бранят твоите дворци,

да бранят българското име
срещу вразите си безброй,
да веят българското знаме
макар и в сетния си бой!

Завръща ме към Климент горд,
към школата край езерото,
където българският род
за първи път позна писмото!

Към славния Борис-кръстител,
към образа му без очи,
изписан в Божата обител,
огрян от езерни лъчи.

И среща ме с Натанаила,
с духът му бродещ и сега
над святата Родина-мила,
изпълнен с горестна тъга,

че свободата отминава
тъй скъпите му брегове,
че на народът му не дават
както преди да се зове!

С Шапкарев среща ме,с Пърличев,
с борбата им за родна реч,
която с устрем героичен
разпръснаха тъй надалеч!

О,Охрид,Охрид,тъй прекрасен
пак български ще бъдеш ти,
макар сега да си покрусен
звездата ти ще заблести!

13.03.1995 г.





ЕЛАТЕ БРАТЯ!

Елате братя от Вардара,
елате да се съберем!
На своите душмани стари
отпор достоен да дадем!

Елате братя от Баната,
от Бесарабия,от Крим!
Да си развеем знамената
на нашия народ любим!

Че Господ много ни наказа,
разхвърля ни на вси страни,
изпълни ни със зла омраза,
земята ни разедини!

О,Господи ,спусни отново
десницата си върху нас,
благослови с Господне слово
народа ни във този час!

Да тръгне той със сила нова,
към бъдното си вдъхновен.
Не вливай му в сърце отрова,
а обич дай му в този ден!

И нека Левски,Гоце,Даме,
Паисий,Симеон Велик,
вървят със нас и веят знаме,
отпред със лъвский страшен лик!

Припев:

От Дунава,та до Егея,
от Черно море,та до Дрин,
един народ велик живее,
един народ непобедим!

11.03.1995 г.



БОЖЕ МИЛИ

Боже мили,дай ни сили
и надежда и любов,
та да тръгнем преоткрили
пътя към живота нов!

Че е днес животът тежък
и отчаяни сме ний,
че от всичките страни
наший жребий е най-жежък!

Че избраните от нас
да ни водят в този час
са безумци зажаднели
с власт да стигнат своите цели,

да живеят във разкош,
да живеят във богатство
и да бъдат пример лош
на разврат и на пиратство.

Где остана духът свят
на дедите ни корави
да строят основи здрави
и държава да градят?

Где са силните водачи,
где са умните играчи,
що със разум и морал
да творят нов идеал?

Где е българският ген
що роди безброй титани
да възкръсне обновен
и спасителен да стане

за един велик завет,
за една мечта голяма,
що алтернатива няма
в пътя ни трънлив напред?

На мечтата да сме силен,
да сме горд и устремен
към величие народ-
търсещ нов,щастлив живот!

14.04.1998 г.





ДУХЪТ ЧОВЕШКИ

На сродните души

Духът човешки скита се безспир,
живот с живота в времето се сменя
и лик един със други се заменя,
но вътрешното аз не се променя
и носи се в безкрайния всемир.

И в този бяг безспирен търси той
на себе си подобни духове,
които непрекъснато зове,
да преоткриват нови светове,
в тях да намират обич и покой.

При тези срещи пламва светлина,
тя извисява същността човешка,
телесното поглежда със насмешка,
очиства всяка суета и грешка,
повлича ги във шеметна вълна.

Тази вълна ще промени света-
души, елате да се съберем,
падението на света да спрем,
за бъдното надежда да дадем
и стигнем Божията висота.

29.11.2005 г.




ЩЕ МОЖЕМ ЛИ?

Живеем в извратено време,
живеем в дни на сивота,
когато властват над света
потомци на безбожно семе!

Безумни мисли,суета,
ламтеж за власт и за богатство,
това пак движи днес света,
а не любов,морал и братство.

И в нашата Родина бедна
родиха се безброй невежи,
оплетени от сила черна
във дяволските хитри мрежи.

И те с усърдност непозната
градят един безбожен храм,
където да множат без срам
злочинствата на Сатаната.

Тоз храм е нашата държава,
която идва отдалеч,
от времена на стара слава,
на сила и на мъдра реч.

Но ще оставим ли безмълвно
безумците да разрушат
и да обезличат напълно
един строен тъй дълго свят!?

Ще можем ли да съкрушим
мощта на дяволските сили,
които в нас са се вселили
и устрема им да сломим?

Ще можем ли да възродим
духа на българския род
и да намерим верен брод,
та българското да спасим?

За да възкръсне най-подир
зрънцето доброта у нас,
да почне да расте безспир
и в някой недалечен час,

да ни изпълни със любов,
да ни изпълни с благодат,
за да пресътворим друг свят,
свят на божествения зов!

10.05.1998 г.





ЗАВЕТЪТ НА ДЕДИТЕ ОТ МАКЕДОНИЯ

От гъстите гори на Шара
до беломорски брегове
една земя от скръб изгаря,
че българска не се зове!
* * *
Сред планини текат реките,
на юг към Бялото море
и нищо няма да ги спре,
догдето слеят се с вълните.

Догдето бистрите води
умият пластовете кал,
от робска мъка и печал
и българското се роди.

Догдето напоят земята,
окъпана във кръв и пот,
в която българският род
започна свойта битка свята.

За родна реч,за свобода,
за българското свято име,
с което в дни незабравими,
живя,бори се и страда.

За да отхвърли гръцки гнет
и сръбска гибелна прегръдка,
да всмукне животворна глътка
и да спаси един завет!

Завет на старите деди,
да бъде винаги свободен,
та с дух могъщ и благороден,
прекрасен дом да съгради!

Общ дом от Тулча чак до Дрин,
от Черно море до Морава,-
в една единствена държава
да стане той непобедим!

18.03.1997

ВЕЛИКДЕН

Великден,ден на свята радост,
ден на надежди и мечти!
Даряваш ти всевечна младост
и съживяваш красоти!

Защото в тоя ден вълшебен
Творецът прероди се пак.
Телесният живот нелесен
остави в пещерния мрак!

И греховете ни понесе
нагоре в звездния простор,
где Божията чудна песен
трелеше ангелският хор!

И ни остави на земята
да правим нови грехове,
но и да водиме борбата
със дяволските светове,

които мъчат се жестоко
Светата вяра да сломят,
да ни отблъснат надалеко
от Божия праведен свят!

Да ни направят уязвими
към злото дебнещо отвред.
Беди,лукавства неброими
да насадят у нас навред!

Войни,убийства,земетръси,
грабеж,цинизъм и разврат,
да виждаме и във съня си,
и в целия околен свят!

О,Боже,спусни се отново
при нас на грешната земя.
Със мъдрото си,благо слово
пръсни ти мрачната тъма!

И възвести на всички хора,
че наближава тоя час,
когато нейде от простора
доброто ще свалиш при нас!

25.04.1995 г.







КЪДЕ СТЕ БРАТЯ!

Вървя по улиците наши,родни
и питам се къде,в коя страна,
освен във таз на Кирил и Методи
се пише с толкоз чужди писмена?

Къде сте ,братя,Клименте,Науме,
да видите днес българския срам,
как родните и скъпи наши думи
прогонват се със устрем най-голям?

Не е ли нашият език прекрасен,
не е ли звучна българската реч,
не е ли от дедите ни пренесен,
спасен от тях с упорство и със меч?

И може ли така безумно,лесно
да предадем ний техния завет,
макар че нашто слово е разнесло
култура в целия славянски свет.

Къде е дядо Вазов да запее
за теб език свещен и несломим,
та болката си стара да излее
и ни помогне пак да те спасим?

Защото губим бисери безценни,
заменяме ги със фалшификат
и тъй безлични и духовно бедни
ще се разтворим в бъдещия свят!

02.02.1999 г.




НАСЛЕДНИЦИТЕ НА БАЙ ГАНЬО

С мустаци беше той,с дисаги
натъпкани със аромати.
Сега заместват го брадати
и безработни демократи-
певци на чуждоземни саги.
И комунисти-плутократи
и разни други тарикати-
познати,а и непознати,
за власт жадуващи мъжаги!
Припомнят идеали святи,
развиват мисли най-богати,
оплюват всички бюрократи-
да станат на народа драги-
с лъжливи тези и цитати
от вождове и ренегати,
в партийни химнове възпяти,
живели в ленност и облаги.
Разбра народът,че ще пати,
че дълго е яде домати
и вярата му се разклати
от призиви и думи благи.
Ще вземе той дворци, палати
от феодали и пирати,
а празнодумците ще прати
във пъкъла при кривороги
и мръсни дяволи-космати-
да врат в казани-автомати,
всред злобни мисли и тревоги!

31.12.1992 г.












ЗАЩО,О БОЖЕ?

А вече мрем като мухи
и ни избиват кат животни,
като скотове беззащитни.
И падаме като елхи

от топор остър подкосени,
кат птици в полет прострелени,
като лисици във капан,
като войници в кръвна бран.

И няма милост,няма сила,
която да ни защити,
която пак да ни сплоти,
от злобата да ни закриля.

Навярно българският род
проклет от Бога е отколе-
да тегли робския хомот,
да тъне в мъки и неволи.

Къде,о Боже,съгрешихме,
не бяхме ли велик народ?
Народи много покорихме,
но ги дарявахме живот.

Не ги избивахме и ето
те вграждаха се мирно в нас,
прибавяха и своя глас
към българското слово свето.

Защо ни,Боже тъй наказа
и робска участ отреди?
Защо и днес,както преди
изпълнени сме със омраза?

Защо доброто тъй далече
избяга и не можем вече
на злото в нас да устоим,
та българското да спасим?

Защо децата ни са малко,
защо забягват във чужбина?
Не е ли за човека жалко
да губи своята Родина?

Да гледа чужди небеса,
да чува непозната реч,
да бъде угнетен и сам,
от майка си да е далеч?

Какво ще трябва в дните бъдни
да изтърпим покорно пак,
та да преминем тоя мрак
и стигнем висините чудни,

където обичтта царува
и Сатаната не вилней,
където за човек си струва
в Родината си да живей!

04.06.1998 г.




Н Е М О Ж Е М Д А З А Б Р А В И М !















ТИ ИСКАШ ДА ЗАБРАВИМ

На обединена Европа

Ти искаш да забравим скръбта на Самуила,
мощта на Симеона и неговата сила,
завета на Кубрата,мъката на Шишмана,
мечтите на Паисий,зверствата на тирана,-
величието славно на българския род!
Не можеш да простиш за Дойран,Калиманци,
за туй,че Балдуин на българи бе роб,
че мерили сме мощ със франки и германци,
че векове звучала е българската реч,
че нашата култура разпръсна се далеч,
че нашите деца са умни и красиви,
че огнени са наште танци и игриви,
че с други букви пишем днес ние свойте книги,
че любим свободата,а не звън на вериги!
Не можеш да простиш,че искаме земята,
на нашите деди да си остане свята,
земя обединена,земя с традиции свои,
земя на родолюбци,мъдреци и герои!
Ти искаш ни безлични,покорни и страхливи,
забравили кои сме-човеци на света,-
но ти не ни познаваш,ний страшни сме и диви,
когато някой иска да смачка гордостта
на българския род,на паметта му свята,
защото той е пратен от Бога на земята,
да бъде вечно тук,да носи светлината,
която ще лекува на тоя свят душата!

13.03.2002 г.












НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ ЩО НЕ ГАСНЕ

На Ана Паскова от с.Ключ

Прекрасно българско момиче
ти българите защити,
по начин горд и героичен
ти сърбоманите смути.

Показа им,че във земята
на Даме и на Гоце пак
пристига вече свободата
и ти за туй им даваш знак!

Не се гаси туй що не гасне,
макар че огънчето спи,
то в силен огън ще порасне
щом Божи дух го подкрепи!

А този дух чрез теб говори
той истината свята сей,
не може с нея да се бори
ни родомразец,ни злодей!

Ще грей зора на свободата
над македонската земя,
когато смачкаме главата
на уродливата ламя,

която сръбските джелати
създадоха с лъжи и меч,
но Господ в пъкала ги прати
и няма да се върнат веч!

Ще стане пак това,което
мечтаха нашите деди-
Отечеството наше свето
единство ново да гради!

10.06.2003 г.




ЧОВЕКО,СПРИ !

По повод на катастрофалното земетресение в
Азия


Защо създаден си и ти човек,
доброто ли да носиш на земята
или си антипод на добротата,
сега в размирния и страшен век?

Какво научи в дългия си път
от прародителя Адам до днес?
Какво донесе ново във светът,
развитие напред или регрес?

Макар че пориш гордо небесата,
с ракети бързи космоса браздиш,
добър стопанин ли си на земята
или хармонията й рушиш?

Че тя е жива-ти не го разбра,
эатуй ще плащаш греховете свои,
макар че тя е толкова добра
не ще преглътне злосторствата твои!

Днес тя разтърси своята снага
за да покаже колко си немощен,
че с туй което правиш и сега
нещастия ще си докараш още!

Предупреждава те да се смириш,
да се огледаш на къде отиваш,
постъпките си да преоцениш
и ценностите вечни да не сриваш!

Затуй се спри!Към Бога обърни се
и забрави за златния телец!
Към Божийте закони пак върни се
и доближи се до своя Творец!

03.01.2005 г.


ТИ БОЖИ ДАР СИ

На Божидар Димитров

Ти Божи дар си за земята наша-
от тебе сила българска струи!
Не може подъл враг да те уплаши,
навярно той от тебе се бои!

Защото истината свята свети
като звезда във твоите ръце,
а знамената български развети
разтупват всяко българско сърце!

По пътя на дедите ни премина,
извади бисери от пепелта,
направи ти за своята Родина
всичко добро що заслужава тя!

С гърдите си реши да я опазиш
и славата й да възвеличиш,-
дълбоко в вековете да нагазиш
и старини безценни да спасиш!

Защото българинът се нуждае
от нова сила и от подтик нов,
той трябва себе си да опознае,
за нови подвизи да е готов!

А ти това помагаш му да стори-
на себе си да стане господар,
за бъдещето свое да се бори,
та да получи своя Божи дар!

27.02.2002 г.
* * *
А твойта партия велика
във катастрофа ни натика
и върна ни далеч назад
от цивилизования свят!




ТЪГА ЗА МАКЕДОНИЯ

Г.Димитров и Македония

Димитров,Георги,вожде свят,
лежиш спокойно в Мавзолея-
отиде си от този свят
със много тежък грях към Нея!

Гласът ти чу се надалече-
страни,пространства,океан,
разбираха,че ти си вече
на бъдещето великан.

На светла правда си тръбач,
на свобода и справедливост
и на народите водач
към бъдещето примамливо.

Такъв бе ти.Ти бе в борба
за идващата епопея
и може би и не разбра,
но стана тъй-предаде Нея!

В стремежа си към висините
забрави ти човешки страсти
и в главолома на борбите
направи чудеса прекрасни.

Ти приравни приятел с враг
вълка със агнето събра,
но в розовия бъдещ свят
противностите не разбра.

Такъв бе ти.Човек голям,
човек велик,човек идея.
И заедно с това без срам-
безсъвестно продаде Нея!

Една бе Тя.Защо забрави,
че тя по-скъпа е от всичко.
Защо последна Я остави
във мислите си тъй велики?


Една земя,земя на твоя корен,
земя на твоите деди,
земя свещена,със дух непокорен,
видяла толкова беди!

Земя на Кирил и Методий,
на Климента и Самуила,
земя тъй-жадна за свобода,
за българите свята,мила!

Земя на братята от Струга,
земя на Гоце и на Даме,
земя със паметни заслуги,
за българското наше племе.

Ти в името на Коминтерна
на враговете Я остави,-
да носи участта си черна-
гласът Й жален ти забрави!

Ти горд бе с българското слово,
в света го даже ти прослави,
издигна го със сила нова,
но братята си изостави!

Душите им на кръст разпъна,
нарече ги със чуждо име.
Ти вярата им в нас препъна,
разкъса връзки неброими!

С какво във бъдещето близко
ще те запомнят,аз не знам-
с величието ти човешко
или със българския срам!?

30.12.1987 г.









ЗА ТАЗ ПОБЕДА СПОМЕНЪТ ТЕЖИ

По повод победата на цар Калоян над латинците
при г.Одрин през 1205 г

Във древни,стари,славни времена,
когато силна беше нашата страна
и мощни бяха нашите царе,
не можеше съдбата да ги спре!

Един от тях разби за първи път
на западните рицари цветът-
край Одрин кръстоносците той спря
и устрема им гибелен възпря!

Това бе Калоян-велик водач-
боец и дипломат-ловък играч,
със сила,хитрост и българска вяра,
въздигна той държавата си стара!

За таз победа споменът тежи
и Франция за Балдуин тъжи-
на българите не прости вината,
че нявга са я били във войната!

Изчака тя да минат векове,
та за реванш мъстта да призове.
България надви в неравен бой
и я разкъса безмилостно в Ньой!

Но и това не смири гордостта,
на френските водачи яростта
и те със отмъстителност жестока,
захванаха се на България за тока!

Наложиха да бъде тъмнина
навсякъде във нашата страна,
да няма производство във АЕЦ,
та от Европа пак да сме далеч!

А вместо със достойнство и със чест
да бранят българския интерес,
държавниците ни превиват гръб
и хвърлят целия народ във скръб!
* * *
Ний всички българи ще се сплотим,
България от гибел ще спасим,
с достойнство, доблест,дух и мъжка сила
ще защитим Родината си мила!

11.04.2005 г.



ЗАМИНА С И ЕДИН ВЕЛИК ЧОВЕК

На папа Йоан Павел II

В началото на този странен век
эамина си един велик човек,
от Господа изпратен на земята
на хората да носи светлината!

Животът му бе дълъг и суров,
но той за своя подвиг бе готов.
Със злото да се бори всеки ден
за него бе закон и дълг свещен!

Със Сатаната влезе във война-
освободи той своята страна,
поляците към Бога върна пак
на комунизма от страшния мрак!

Империя жестока победи,
със нея битки хиляди води.
Народите от робството спаси
и вярата им в Бога възвиси!

Моли се в синагога и мачет
и срещна се с поклонници безчет.
От него черпеха любов,утеха
и вярата му в бъдещето взеха.

Да стане Бог за всички по света-
безценен дар-бе негова мечта.
И тъй чрез множеството си лица
да влезе във човешките сърца!
* * *
Животът му ще бъде образец
за всеки християнин и светец!
От неговата смърт ще черпят сила,-
безсмъртен ще остане той- Войтила!

04.04.2005 г.




ТИ БЕШЕ ВСИЧКО

На дядо Вазов

Велики българино и поете,
не зная аз дали ще ми простиш,
че вместо гроба ти да кича с цвете
ти посвещавам бедния си стих!?

Аз зная ,ти не се нуждаеш от защита,
ти сраснал си с народната душа,
но болката във мен все още пита,
не мога още да се утеша!

Защо така отнасят се със тебе,
уж българи,с познати имена,
нима на тях не си им тъй потребен,
нима не чувстват мъничко вина?

А плюят те безмилостно,жестоко,
ругаят те за твойта висота,
за твоята привързаност и мъка
към твоята България света!

Нима не беше ти светец народен,
не беше ли художник най-велик,
не съгради ли паметник огромен
на българския устремен войник,

на битките ни вечни за свобода,
на звучния ни,прелестен език,
на мъките,мечтите на народа,
на светлия му и възвишен лик!?

Ти беше всичко,беше вдъхновение,
изтръгнато из пламенни гърди,
ти беше дух,ти беше просветление,
ти беше струна,песен беше ти!

Защо,защо,след като толкоз даде
от себе си,от свойта красота,
от ближните си беше ти предаден,
макар признаван от света!?

Скърбя за теб,скърбя за тях,
за тяхното безумство жалко,-
но те ще се превърнат в прах-
забравени,нима е малко?

А ти ще тръгнеш с нова сила
България те вика с глас
към славата й бъдна,мила.
Бъди ти вечно редом с нас!

24.12.1987 г




ПОКЛОН НА ГЕРОИТЕ,

паднали за Освобождението и Обединението
на България

Поклон на Вас,герои славни,
за вас България не тъжи!
Макар да беше неотдавна,
покриха гроба Ви с лъжи!

А вярвахте,че чрез смъртта Ви
Родината ще се роди.
Уви,дори Ви тя забрави,
след многобройните беди!

Защо от семето Ви здраво
родиха се потомци зли?
Защо Ви Господ тъй забрави,
та и в смъртта да Ви боли?

Ни паметник,ни спомен бледен,
ни панахида,нито стих,
ни песен,нито вик последен,
не стоплят свети Ви кости!

Но не скърбете мили мои,
в земята родна спете в мир-
прегърнала Ви кат герои
тя пак ще Ви роди подир!

От Вас ще се родят отново
по-светли,горди умове,
по-българи,със честно слово,
достойни Ваши синове!

Те силата Ви ще засучат,
ще я превърнат в устрем див,
те в бъдещето ще закрачат
без никой да ги победи!

23.12.1987 г.



ДОЛУ НЬОЙ!

Долу Ньой!Един се вик разнася,
изтръгнат стон от български гърди.
Долу Ньой!Един се вик понася
и стига до далечните звезди!

И този вик ще екне във простора
догдето българи живеят тук,
да спомня на останалите хора
какво направи тежкият юмрук

на победителите наши зли,
на злобата им към един народ,
към неговите доблестни орли,
към порива му устремен и горд.

А този порив бе с могъща сила,
на свободата порив беше той,
защото за Родината си мила
един народ отиваше във бой!

За братята останали във робство
под тежкия ботуш на врагове,
които с дива ярост и свирепство
рушат свещени наши домове.

Рушат на българският род душата,
рушат това,което е създал,
откакто е отседнал на земята,
която Господ вечно му е дал!

Макар,че порива му укротиха
със груба сила и жесток диктат,
те вярата му силна не убиха,
че справедливост има в този свят.

Че изва някой по-прекрасен ден,
когато силно ще извика той,
от светла радост въодушевен:
-Хвала на Бога!Падна,падна Ньой!

28.11.1995 г.




А КАЗВАХА НИ ВСИЧКИ...

На Петър Добрев-откривателят на българите

А казваха ни всички,че сме тюрки,
препускащи на своите коне.
Но ти обърна пластове дълбоки,
премисли всичко и им каза-не!

Не сме ний тюрки,ний сме друго племе
и идваме от гордия Памир.
В душите ни могъща сила дреме
и ний ще я покажем по-подир!

Защото славни са дедите наши
и е победен българският меч,
защото във живота не ни плаши
ни враг,ни дявол,ни прокобна реч!

Ний покорихме траки и славяни,
с тях заживяхме на една земя
и заедно в единен впряг събрани
победно нашта сила загърмя!

И претвори се в бляскава държава,
в държава на перото и мощта,
в държава на величие и слава,
в държава на духа и светостта.

И таз държава вечно ще я има,
защото тя е сплав на мощ с идея,
защото тази сплав е неделима
и времето безсилно е пред нея!

02.12.1997 г.









РОДИ СЕ ПРОСТ

На Яне Сандански

Роди се прост и прост живя,
и бе жесток в жестоко време.
Опитваше се чрез това
реванш за себе си да вземеш.

И искаше да се равниш
със българските великани,
за себе си да изградиш
представи толкова желани.

Представи за велик и горд
защитник мощен на раята,
на българския твой народ
борец за свободата свята.

И за доброто уж на роба
бори се и не се уплаши
да пратиш стотици във гроба,
макар да бяха братя наши!

Сдружи се ти и със тирана,
макар да беше твърде ясно,
че гибелна посока хвана
към бъдеще не безопасно.

Безмълвно хиляди убити
от нашия вековен враг,
от родната земя покрити,
със ужас гледаха те как

вилнееш в родните предели
от бясна злоба завладян-
с войводите си озверели
да сбираш кървавата дан.

Това,което ти направи
не ще народът да прости,
макар доскоро празноглави
да вдигаха те в висоти.

И името ти във забрава
и мрак ще да потъне там,
където с ужас се изправя
пред Бога българският срам!

08.12.1997 г.




НЕ ДАВАМЕ Я!

По повод връщането на Паисиевата история в
манастира “Зограф”

Защо я връщаме при враговете,
нима ще я опазят като нас!?
Не я оставим тука до ни свети
като свещица в мрачния ни час.

И колко со светините ни стари
останали от нашите деди,
достигнали като свещени дари,
за да ни пазят днес от зли беди?

Защо така безумно ги пилеем,
защо не вдигнем гордо своя лик
и от враговете си не смеем
да защитим един завет велик!?

О,българи,защо така мълчите,
защо смирено свеждате глава,
защо светинята не защитите,
не чувате ли на кръвта зова?

Да беше днеска дядо Вазов тука,
да беше Левски с своята кама,
изляли биха цялата си мъка,
за да спестят на този ден срама!

О,българи,да върнем таз светиня
Паисий ни зове от своя гроб,
защото без магията й силна
пак българинът си остава роб!

Проклятие ще падне над главите
над тез безумци,що във своя страх
надеждата отнемат ни,мечтите
и правят непростим и тежък грях!

Защото време е да се свестиме,
да станем пак каквито сме били,
комплексите си ний да победиме,
прокобата от нас да отделим!

12.01.1998 г.





ВИДЯХ РЪЦЕТЕ ТИ

На Стефан Стамболов

Видях ръцете ти отрязани
от хладнокръвен,зъл убиец,
видях очите ти затворени,
главата с търнений венец,

що носеше в живота си метежен
в дни на падения и на възход.
Ти беше груб,но бе и нежен
в борбите си за нашия народ,

Със враговете му безбройни,
що искаха да смачкат,да сломят
стремежа му към светли бъднини,
към истина и място в този свят.

Бунтовникът у тебе не умря,
живееше той заедно с поета,
с блестящата и пареща искра
на българската вяра света.

С големият си ум,сърце горещо,
със усета си жив за свобода
ти българския род поведе вещо
и го спаси от гибел и беда.

Докато беше ти,народът наш
премина трудности и бури зли,
което ти предвиди,туй стана,
а не което светът повели!

Успя ти кораба държавен
да изведеш до бряг желан,
макар и трудно управляван
и от вихрушките люлян!

Уви и теб не пожалиха,
а те убиха с ярост страшна,
за бъдното не помислиха,
за нашата съдба неясна.

За братята отвъд Пирина,
за беломорските поля,
за злото що не ни подмина,
а като чума ни заля.

А днес ти толкова си нужен,
защото няма между нас
човек с духа ти непостижен
да ни извика с пълен глас.

Да ни сплоти,да ни изправи,
във бъдното да поведе.
Това,което ти направи,
повторно пак да ни даде!

24.03.1995 г.





КРЪСТИТЕЛЯТ

На отец Боян Саръев

Роди се ти във планината
сред върхове,гори,скали
в прекрасно кътче от земята,
където вият се орли.

Където горди хора раснат,
макар обгърнати отвред
от фанатична власт,ужасна
на мюсюлмански тъмен ред.

Расна,но водеше те друга,
не мюсюлманската звезда,
защото на Христос със плуга
захвана своята бразда.

И я браздиш във камънака
сред бурени и люти змии,
на градоносни бури в мрака,
където злобен вой гърми.

А в твоята бразда вървят
родопските ти синове,
които вече осъзнават,
че вкупом кръста ги зове.

Да се завърнат там отдето
отлъчи ги жесток тиран,
със меча остър и въжето
на кръвожадния султан.

Да се завърнат към рода си,
към християтския завет,
да бъдат вечно братя наши
да крачат в бъдното напред,

там гдето българската сила
ще разцъфти в прекрасен цвят,
а нашата Родина мила
ще заживее в чуден свят.

Светът на свободата свята,
светът на братската любов,
когато вечно на земята
редът ще да настъпи нов!

26.04.1995 г.





ЗА НЕЯ ДАДЕ ВСИЧКО

На Гоце Делчев

Роди се ти във робско време,
роди се в време на борби,
когато българското племе
частица свобода доби.

И повече не му се даде
от силите велики пак,
защото Господ го създаде
да тъне във беди и мрак!

Да влачи участта си жалка
разкъсано и озлобено,
а стръкчето надежда малка
да се прекърши осланено.

Надеждата,че както нявга
ще стане гордо и велико
и българската стара слава
ще се завърне многолика!

Ти срещу волята Господна
реши народа да сплотиш,
със сила мощна,благородна
окови тежки да строшиш.

Забрави ти за всичко друго,
забрави ти,че беше млад.
Нема любима,ни съпруга,
ни свидна рожба в този свят.

Венча се ти с една невяста,
със Македония красива,
със вярност се обвърза свята
и се обрече с ярост дива!

За нея даде всичко свое-
дори живота не пожали,
позна страхливци и герои,
бори се със свирепи хали!

Живя,горя,но днеска само
духът ти свят върви със нас,
а костите ти гният тамо,
където скръб е в този час.

Защото твоята Родина
биде разкъсана без срам
и свободата я подмина,
понеже българи са там

и искат с братята си вкупом
да заживеят най-подир
във своя стар,бленуван дом,
за да творят и пеят в мир!

12.04.1995 г.





ПОКЛОН НА ТЕБЕ

На Коста Църнушанов

Поклон на тебе българино горд,
на твойта непреклонност свята,
да защитаваш българския род,
докато ходиш по земята!

Роди те македонската земя
заливана от стонове вековни,
където битка не една гърмя
и се твориха подвизи чутовни.

Роди се в дни на робска мъка,
в дни на въстания и на борби,
в дни на геройство и разлъка
и на променяни силом съдби.

Живя ти дълго в дни жестоки,
но не огъна се за миг
и вярата ти бе дълбока,
че ще настъпи ден велик,

когато българското племе
единно,силно ,пак ще се сбере
и свойто място ще заеме
от Дунава до Бялото море!

И нека Бог да те поживи
да бъдеш още дълго между нас,
да преживееш дни щастливи
до този вече наближаващ час,

когато Вардар и Морава
ще могат сладко да шептят,
че българската стара слава
се е завърнала при тях!

22.09.1995 г.





ЖИВОТЪТ ТИ ПРЕМИНА...

На Димитър Талев

А вече сто години отлетяха
на тоя свят откакто се роди.
Години все на черни мъки бяха,
на скръб и болка и на зли беди!

Затуй,защото през тях изгоряха
на българите свидните мечти,
мечти що неочаквано умряха,
макар да бяха сбъднати почти!

И трябваше отново да се бием
за родната земя,за своя дом
и чашата горчива да изпием,
та да преглътнем тежкия погром.

Животът ти премина през омрази,
премина през борби и теглила,
но българското в себе си запази
и го въздигна чрез свойте дела.

Запали свещ в железния светилник,
та светлината й да освети
на българите жалостния делник
и да пробуди старите мечти.

И зазвъняха преспански камбани
събудени от мощния ти зов,
за да лекуват вековните рани
и да разпалват народна любов.

Възпя Илинден,битката ужасна
на роба със тирана му жесток,
та вярата у него да не гасне,
макар отслабена за дълъг срок.

Цар Самуил извика от далеко
отново да извади своя меч
и в новото ни битие нелеко
да ни напътства с мъдрата си реч.

И всичко що стори,сега ни дава
могъща вяра,че както преди ,
пак ще възкръсне нашата държава
и ще премине през всички беди!

Таз вяра ще прескочи и нататък-
от Осогово към Вардара,там
где свободата,макар и в зачатък
ще да измие българския срам!

05.02.1999 г.



ДЕ БРЕ ,КИРО!

На Киро Глигоров

Те гледам,те слушам
и чудам се я,
от дека си джанъм,
що сакаш сега?

А сборуваш умно
и лик ти убав,
и све е разумно,
и ужким си прав.

Да думаш ти знаеш,
от как си роден,
язикот ти лае
и ноке и ден!

Що сакаш да кажеш
не могу да знам-
го въртиш,го сучеш,
го мажеш ти сам!

За народ се бориш
со врагови зли,
но що ли ке сториш
со тия магли,

що сбрал си у глава
по сръбски урок,
да правиш държава
за рекорден срок!

И много се чудим,
каков си не знам.
На бугарин личиш,
за бугарски срам!

31.11.1996 г.




НАУЧИ ТИ ВОЙНИКА

На Борис Дрангов

Дрангов,Дрангов,славно име,
име символ,име зов,
за геройства неброими,
за преданост и любов!

* * *

Научи ти войника свой
да бъде патриот,герой
и неуморно да се бие,
и страховете си да крие.

Кат лъв да хвърля се във боя
за скъпата Родина своя.
Да мрази силно и обича,
живот и младост да обрича.

И винаги да побеждава,
да пази нашата държава,
да мачка свойте врагове
тръбата щом го призове.

Да не предава се докрай,
да люби родния си край
и братята си да обича,
от свойто да не се отрича.

Да знае своя род,език
да бъде всемогъщ,велик,
да бъде горд и несломим,
да бъде твърд,непобедим.

* * *

И нека бъдем ученици,
ний днес на твоите войници
та твойте идеали святи
да станат всекиму познати!

Чрез тях да изградим отново
държава на разум и слово,
на мъдрост и Божествен зов,
на братска обич и любов!

07.02.1999 г.





ТРИМАТА

В историята ни нелека
минаха личности безброй.
Едни преминаха полека,
а други с гръмоносен вой.

Едни сияеха със ярка,
неугасима светлина,
други пробляскваха във мрака
на непрогледна тъмнина.

Но сред царе и патриарси,
между боляри и светци,
се открояват трима в расо,
смели,безкомпромисни борци.

Единият от тях роди се
в годините на робство диво,
но с делото си възвиси се
и ни показа,че е живо

това,което е зад нас.
Че българската древна слава,
макар забравена тогаз,
ще търси нашата държава,

за да я възкреси отново,
в сияйната й красота,
с вековното й мъдро слово,
с великата й доброта.

Със свойта книжка неголяма
той ни събуди от съня,
разпръсна черната измама
и ни завърна към деня.

А другият бе млад и силен
и пееше с прекрасен глас.
С труд упорит и титаничен
той робското премахна в нас.

Направи ни отново хора,
които любят светлината
и в битка героична,горда
доведе я той на земята,

която беше наша,родна,
безкрайно скъпа,драга,мила,
но дълго време несвободна
и тъпкана от грозна сила.

А третият живее днеска
във времето разделно пак,
когато същността човешка
отново дири оня бряг,

където ще намери пристан
и сигурност и доброта,
където духът и подтискан
ще разцъфти във пълнота.

Той ще спои в едно душата
на българския род трагичен,
чрез любовта си осъзната
и устрема си героичен.

И ще отхвърли всичко старо
от робството дошло у нас
и с кръста си ще да възпира
на Мохамеда скверний глас.

Пред тия българи големи
глави за почит да сведем,
че те на българското племе
строшиха робския ярем!

И имената им безспирно
да мълвим като огнен припев
на българската песен вечна-
Паисий,Левски и Саръев.

03.05.1995 г.




И ДАДЕ БОГ

На Ванчо Михаилов

И даде Бог да се родиш,
да бъдеш дълго на света,
с живота си да защитиш
на братята си верността.

Верността към род име,
към традиции и език,
към деди незабравими,
към завета им велик.

А тоз завет бе в твойта кръв,
той водеше те в твоя път
и искаше да бъдеш пръв
в борбата на живот и смърт.

И ти успя да устоиш
и в македонската земя
вериги тежки да трошиш,
да пръскаш робската тъма!

И твоят глас като тръба
ехтеше над безумний свят,
та робската и зла съдба
да не постигне твоя брат.

Да може той във своя дом
да бъде истински свободен
и да не ходи пълзешком,
а горд,изправен,благороден!

И доживя да предадеш
борбата си на други хора
и еничарите да спреш
предателство докрай да сторят.

И българския дух свещен
да извратят във македонски,
та брат със брата,ден след ден,
да се разделят с ров гигантски!

А днес,когато веч те няма
ний битката ще продължим,
ще сринем жалката измама,
завета ти ще претворим!

И таз държава македонска
във българска ще преродим,
защото няма власт тиранска,
която да не победим!

10.01.1998 г.






ТВОЕТО ИМЕ

На Тодор Александров

С измама жалка те убиха
и те лишиха от живот.
Те верността ти не простиха
към таз страна и тоз народ.

Защото само твойто име
достатъчно бе за това,
борбата робът да приеме
и вдигне клюмнала глава.

И след покрусата голяма
на катастрофи и разгром
и на съюзнишка измама,
да тръгне в бой за роден дом.

Та поробителите нови,
неканени,по своя път
да бъдат винаги готови
да срещнат дебнещата смърт.

И тези роби-мъченици,
на българския род чеда,
да станат твоите войници
за българската свобода!

И македонските предели
за себе си да отстоят
и бойни знамена развели
напред победно да вървят.

И твойто име да ги води
към идващия светъл ден,
там где сред другите народи
ще срешнат своя брат рожден!

О,Македонийо печална,
гордей се с твоя син-герой!
Не ще е участта ти жална,
щом имаш него,щом е твой!

08.02.1999 г.






И Н Т И М Н О











СПЪТНИЦА

На Ирина

Не те насилвах.Ти сама реши
да бъдеш моя спътница в живота,
та заедно да влачиме хомота,
в тоз свят жесток по-малко да грешим.

И тъй вървяхме в дългия си път,
деляхме радости,несрети,мъка,
но нямахме ний мисъл за разлъка,
макар да ни подмамваше светът.

Край нас прелитаха лета и зими,
растяха бързо нашите деца,
изнизваха се дни неуловими,
браздяха с бръчки нашите лица.

Мечти, надежди бързо отлетяха
остана само болка и печал,
защото днес след дните що минаха
за бъдещето тъжно ни е жал!

Какво ще стане питаме се често,
какво очаква българския род?
Защо е нашто време тъй злочесто
и ще намерим ли през него брод?

Ще можем ли във дните си накрая,
спокойно да преминем в други свят
и да отидем ако не във рая,
то там где мъдрост и любов царят.

И да оставим тука на земята
деца и внуци,нашия народ
закриляни от сила светла,свята,
градящи нов по-справедлив живот!

12.01.2001 г.




ДЕТЕНЦЕ МИЛО

На Иринка

Жена безумна от нас те отвлече,
която твоя майка се нарече.
И може би, защото те обича,
на зла съдба живота ти обрича!

А беше ти детенце тъй щастливо
усмихнато,приветливо,игриво.
Изпълваше ти дните ни чудесни,
с закачки мили,със бели и песни.

Но таз неправда Господ ще поправи,
той чудеса безбройни ще направи,
за да завърнеш се при нас отново,
за нов живот и радости готово!

За да пораснеш сред любов и радост,
да преживееш юношество,младост,
сред хората,които те обичат
и бъдеще щастливо ти предричат!

Така ще стане,вярвам във съдбата,
макар че тя е груба и чепата
и във живота за да ни закриля,
от нас изисква мъжество и сила!

А майка ти безумна -то се знае,
за тебе непрестанно ще ридае,
но този който злото пожелава,
без радости в живота си остава!

11.11.2000 г









НЕ ИСКАХ

На Кирил Варсамов

Жестока смърт!-И тебе те отнесе-
нелепо,неочаквано-във гроба.
Духът ти тя към вечното понесе,
где няма суета,ни хорска злоба,
нито страдание,ни зла прокоба.

Не исках да те видя тъй-
безжизнен и затрупан от цветята.
И моля да ме извиниш за туй,
че не можах, подвластен на тъгата,
във сетния ти път да те изпратя!

Представях си, как точат се безспир,
край ковчега ти хора разни-
приятели, дошли във вечен мир
да те изпратят в висините звездни,
но и завистници и лицемери гадни.

Не исках да остане твоя лик
във паметта ми здраво запечатен
и свързан с този най-злокобен миг,
когато във земята си изпратен,
за вечен сън,без знак за път обратен.

А исках да запазя в мене спомен,
за живия човек,добър и справедлив,
за туй що сътвори,за учения скромен,
който за всички нас,в живота си горчив,
макар и нявга остър,бе мил и отзивчив!

27.09.2001 г.









ТАКА ЩЕ ТЕ ЗАПОМНИМ

На майка ми

Така ще те запомним-мъничка и тиха,
усмихната,работеща безспир.
Смъртта и времето и тебе не простиха,
почивай майко,спи във вечен мир!

Ще минат дни и месеци,години,
ще се променя покрай нас светът,
но ще те помнят твоите роднини,
където и да са по своя път!

И нека Бог отсъди справедливо-
да те отпрати в небесния рай,
далеч от нашто битие-горчиво,
в далечния и справедлив безкрай!

12.12.2000 г.






ПРИЯТЕЛЮ ПРОСТИ

На Марин Кунев

На своя ред замина си и ти,
внезапно, в ден жесток и страшен.
Приятелю,завинаги прости,
дано се сбъднат твоите мечти,
във други свят не тъй суров и грешен!

В живота си стори добри дела
и ще те помним докато сме живи,
пред паметта ти свеждаме чела,
макар че вече дух си с нас ела,
да скитаме из планините диви!

А сигурни сме,че ще бъдеш с нас,
че ще се връщаш често на земята,
ще си говорим мислено,без глас,
за туй,което беше твойта страст-
природата,света и красотата.

Защото вечен е духът човешки,
променя само външния си лик,
оковите на тялото тъй тежки,
захвърля кат ненужни стари дрешки
и литва волно в звездния светлик!

Там слива се с Божественото тяло,
изпълва се с покой и благодат,
с Вселената той става едно цяло,
което същността е осъзнало,
на този сложен и изменчив свят!

31.07.2002 г.









ОДА ЗА ВЕЛИКИЯ ШАХМАТИСТ

В Крайници, село известно,
там под Рила планина,
роди се момче чудесно,
дар за нашата страна!

Митко Велчев се нарича,
Загранярски го зовът.
Да играе шах обича,
той най-много на светът!

В таз игра успехи има,
бие всички той поред.
Пролет,лято,есен,зима,
винаги е все напред!

И във своите изяви
той надмина Ботвиник!
Партий бисери направи
и нарече се велик!

Този разум титаничен
превъзхожда даже Тал,
а твърдят със тон логичен,
че и шахът е създал!

Това Карпов,Капабланка,
бледи сенки са му те,
друга дарба тъй велика,
веч не ще да порасте!

И прочу се надалече,
в Музга,Камещица* чак!
И известен стана вече,
нашият голям юнак!

Но в едно не му вървеше,
да постигне своя блян,
той победа да запише
над страшния Персиян!

31.08.2001 г.



Музга,Камещица-села в Габровско.




КОРАБЪТ НА ХЕХЕХЕТО

/Нашенски нрави/

На тези,които се познаят

Стратегът Лилов* каэа вещо:
-Властта ний трябва да държим!
И одобрение горещо
получи той от своя тим!

-Да не допуснем Сатаната
над нас отново да владей!
Да го сравниме със земята,
да смачкаме ний тоз злодей!

-Ще става туй,което кажем-
ний чужда воля не търпим!
С гнева си справедлив ще смажем
стремежът му непоносим!

-Булдозерът не е тъй страшен-
върви той винаги напред!
За себе си е по-опасен,
че трудно може сам да спре!

И вкупом вярната дружина
за работа се залови.
Мисловна дейност-интензивна
започна в умните глави!

Стратегията си развиха
във оптимален вариант,-
на Норчето се довериха,
че тя е истински брилянт!

С лъжи омая баба Яга
тъй,че в решителния миг
от Сатаната да избяга
и сътвори прелом велик!

Избраха си и Капитана-
той вундеркинд е,гений същ.
Като скала пред тях застана
със интелекта си могъщ!

И корабът на Хехехето
подкараха на празен ход,
към плитчините на морето,
отдето няма вече брод!

Моряците неблагодарни
зад борда ще изхвърлят с шут!
Моряци умни и кадърни
не стават за научен труд!

Ще си намерят те моряци
кат Сендов весели,добри,
но иначе,че са тъпаци
това не е кусур дори!

И под крилото си могъщо
Духовний вожд ще приютят
и както им е най-присъщо
дълбокий сън пак ще заспят!

15.05.2004 г.






Стратегът Лилов-псевдоними


Послеслов

В мътната и кална епоха, в която живеем, с удивителна бързина се рушат основните житейски опори, нравствените ценности и светините, крепили народа ни през вековете. Жалки хора с прекупени съвести, докопали се до средствата за информация систематично рушат основите на националното ни самоопределение, водят българите до загубата на усет за принадлежност към род и Родина, и на чувството за съпричастност към една обща историческа съдба. Полуинтелигентите, добрали се до властта ,с все сили се стремят да угодят на чуждите си господари, повеждайки своя народ обратно назад към аморфния етнос отпреди Възраждането- за да стане той прах, който бурите на Съдбата ще разпилеят навсякъде по света. В условията на криза и медийна натрапчивост не е трудно да се раздуха обсебилото ни още преди десетилетия чувство за национална и държавна непълноценност. Да се напомни на българите по най-авторитетен и осезателен начин, че са сами в света. Колкото повече ни унижават, колкото по-голямо е високомерието на наблюдаващите ни фактори, толкова по-високо е и мазохистичното задоволство на скимтящия ни “елит”. Лесно се манипулират хората без самочувствие и идеи, но още по-уязвими са тези, които имат чувство за вина.
Най-голямата опасност е безпогрешно усетената от всички мислещи българи злонамереност на лица и групи, желаещи да се укрепят като богоизбрана каста. Няма съмнение, че те са насърчени от външни сили, от чуждо лоби навсякъде сред нас. Тази каста има само една грижа- да изсмуче последните сили на българите и да ги доведе до безпомощно състояние. Кой отговорен и интелигентен човек ще си позволи да тласка народа си към разединение, когато страната му е пред прага на война?!
И върхът на нахалството е, че тези същите самопровъзгласили се за елитарни особи оплюват собствената си нация като страхлива и малодушна. Един народ не може да живее вечно под непрекъснати заплахи, без опорна точка, без водачи, сочещи му полюсите на доброто и злото. И така, историческата памет, изтрита до голяма степен от тоталитарния режим днес окончателно ще бъде заличена. Това е тенденцията, която никой не може да оспори.
Новата епоха дойде със своя жаргон. В него национализмът е позорна идеология. Според извратеното тълкуване на историята, наложено от т.нар. либерали, за всички злини на ХХ век е виновен именно той. Пак според тях човек по природа е порочен и зъл. Всяка идея, която допуска противопоставяне извън контрола на институциите, идеите и рамките, наложени от силните на деня е опасна, защото неминуемо в предполагаемата борба ще се проявят долните инстинкти на човека. Всеки човек според тази логика е потенциален престъпник и една евентуална борба задъл­жително би довела до катастрофа. Колко подло, колко робско трябва да бъде съзнанието ни, за да приемем това? Не в национализма е бедата, а че фалшиви хора успяват понякога да се прикрият зад него и използвайки благородния порив към свобода да изкористят идеите и да превърнат справедли­востта за себе си, в несправедливост за другите. Не можеш да бъдеш добър националист без да си добър християнин. Истински християнин по морал, без значение, дали си вярващ или атеист.
Критерият е в истинността на подбудите, а не в идеите за независимост и утвърждаване. Нещата допират до морала, съвестта и отговорността. Само абсолютният негодник може да обяви любовта към отечеството и стремежа за свобода за престъпление.
Национализмът няма нищо общо с прикриващият се зад това име шовинизъм. Национализмът е елемент на човешката култура, резултат от дълготрайно етнокултурно развитие. Желанието за самостойност и самоутвърждаване на една нация, са толкова законни, колкото и на една личност. Национализмът е животворен. Той твори характери – граждански, обществени, национални. Твори рационални държавни системи, създава пълноценни човешки личности.
Шовинизмът е убиващ, корумпиращ и разлагащ.Той отравя и идиотизира собствения си народ. Той утвърждава своето, но не чрез градивна, възпитаваща нацията творческа дейност, а чрез грабене и мародерство в чуждо етническо пространство. Земя, човешки права, чужда култура -– всичко това е обект на грабежа. Шовинизмът е безцеремонен; той е изпълнен с цинизъм и презрение към другите. Неговият манталитет е абсолютно същия, като този на т.нар. либерали.
Най-важното качество на истинския националист е превърнатото в рефлекс съзнание за общонационална и държавна отговорност.Именно градивният, животворен национализъм е подтикнал Персиян да напише своите стихове. Чрез тях пред нас се разкриват примери на добро и зло – силни и честни характери или безотговорни лидери, фалшификатори и предатели. Завесата на забравата беше спусната между нас и някои от тях. Други бяха обрисувани от една пропаганда, доскоро смятаща се за вездесъща, с физиономии и характери, коренно различа­ващи се от истинските. Трети са наши съвременници, повече или по-малко известни на широката общественост. Над всичко обаче в творчеството на Персиян господстват два образа, два основополагащи символа на човешкото битие – Бог и Родина.
За да бъде разбрано посланието му към българите, и особено към младото българско поколение, ще припомним накратко биографиите на някои от героите ,за които той пише.

Борис Дрангов – превъзходен българки патриот, строеви офицер и военен педагог. Роден е в Скопие в 1882 г. Завършил Военно училище в София и Военна академия в Русия. Временно напуска службата си във войската, за да участва в освободителните борби в Македония.
Б. Дрангов е бил силен характер, в който се съчетават рицарска доблест и смелост, публицистичен талант, ненадминато красноречие и патриотизъм, достигнал до степен на религиозен култ. Може би някой ще си помисли, че “такова е било времето”, че Дрангов е вървял по течението. Нищо по-невярно от това. Безукорно предан към род и родина, Дрангов е бил и много критичен към управниците и тяхната разрушаваща армейската боеспособност “реформаторска дейност”. Хладнокръвно и достойно той поема ударите на силните на деня и на техните военни протежета, нанесени му заради разобличаването на безобразията, извършвани когато той е още младши офицер. Като командир на 9-ти Пловдивски полк Б. Дрангов загива геройски при Завоя на река Черна в 1917 г.
Григор Пърличев. Възрожденски просветител и поет с големи заслуги пред българщината в Охрид.
Роден е в този град през 1830 г. Като студент в Атина спечелва първа награда в академичен конкурс с поемата си “Арматолос”. Литературното му творчество имало силно влияние в Охрид, където той се завърнал по-късно, отблъсквайки примамливите предложения за кариера в Гърция. Неговият пример и поезията му вдъхновявали събудените българи, но и още нещо. Те извършили прелом в съзнанието на тези македонски българи, които се гърчеели от суета и безхарактерност.
Пърличев превел и започнал публикуването на “Илиада”, но по-късно спрял обнародването на това произведение.
През целият си живот, особено през старостта си, белязана от епохата на църковно националните борби, Гр. Пърличев останал символ на спокойната съзидателна възрожденска работа, на здравия разум, устойчивост и будна съвест.

Иван (Ванчо) Михайлов. На една среща в Рим през 1968 г. на ВМРО и МПО от САЩ, Ив. Михайлов е казал следното: “Нещата са променливи и ние си отиваме. Утрешните поколения трябва да знаят, че ние, българите в Македония не се организирахме във ВМРО, за да правим две Българии, а защото няма една България. Аз си оставам с България и с десетте милиона българи”. И 22 години по-късно: “Македония без българи – огън да я гори!”
Иван Михайлов като революционер и в емиграция посвети живота си на борбата в защита на българщината в Македония. Роден в средно заможно семейство, той още в младежките си години е посветен в конспирацията на ВМРО. В 1912 г., когато е ученик в Солунската гимназия посреща българските войски и е свидетел на жестокия погром няколко месеца по-късно.
През 1919 г. става а секретар на Т. Александров. След подлото убийство на неговия ръководител и кумир, Михайлов, член на ЦК на ВМРО поема върху себе си задължението за укрепването на организацията. Първо трябва да се накажат предателите. Ударът е мълниеносен и безпощаден. Никой не може да обвини новия ръководител на организацията в пристрастие и жестокост, когато след убийството на Тодор Александров с желязна ръка раздава правосъдие. Ако убийците бяха останали ненаказани, а организацията не бе стегнала редиците си, с ВМРО щеше да бъде свършено.
По-късно обаче е убит ген. Протогеров, доказан патриот и борец за национално обединение. Протогеров е съратник на Т. Александров и е обвинен и убит поради подозрение за мълчаливо съучастничество при отстраняването на легендарния водач на ВМРО. Именно с убийството на Протогеров започват взаимните преследвания, дебнения и мнителност, завършващи често с убийства на бивши другари по оръжие. Този епизод хвърля сянка върху ореола на ВМРО и водача й, и дава възможност на Коминтерна да вербува агенти и да паразитира върху фона на взаимните й борби.
След Деветнайстомайския преврат Михайлов емигрира. Турция, Полша, Австрия, Канада и накрая Италия дават последователно убежище на стария борец. През време на пребиваването си в Австрия агенти на Тито се опитват да го убият, но е спасен от друг емигрант – бившия водач на легионерите Ив. Дочев. До края на живота си Ив. Михайлов остава борец за защита на българщината в Македония. Милиони зрители останаха възхитени от здравия ум и бодър дух на този старец, интервюиран от Кеворкян. Говори се, че неговото завещание е трябвало да бъде отворено и огласено пет години след смъртта му. Този срок отдавна изтече, но българската общественост е в неведение относно политическото послание в това завещание.

Коста Църнушанов. Роден в град Прилеп, той е възпитан в духа на възрожденски традиции. През 1912 г. Църнушанов – голямо момче по това време, очаква с трепет победоносния марш на българската армия. Родния му град обаче е окупиран от “съюзните” сръбски войски. Вместо да се завърнат в своите предели след приключването на военните действия, сърбите се укрепяват в завзетите от тях български земи и обявяват съюзническите договори за невалидни. Двете национални катастрофи решават съдбата на този хубав българки край и посяват семето на еничарството и враждата сред ново завоюваните поданици на кралство Югославия. Коста Църнушанов изживява поробването на родния край като своя лична трагедия. Завършва образованието си в сръбските учебни заведения, овладява тънкостите на езика, културата и тайните на психологията на завоевателя. В същото време родното го привлича като магнит. Членува в Македонската младежка тайна революционна организация, като същевременно с жар се впуска в събирането на народни песни от Македония, които издава след години в една чудесна сбирка.
През Втората световна война временно е осъществено обединението на ядрото на българските земи. В по-голямата част на Вардарска Македония е въведена българска администрация и български закони. Тогава Църнушанов, бежанец в свободните предели на България, се завръща в родния край и става училищен инспектор. В продължение на три годни той дава своя принос за консолидирането на България чрез пълното приобщаване на Македония към общобългарския духовен живот.
След поредната национална катастрофа К. Църнушанов се установява в София, където се отдава на литературна, публицистична и етнографска дейност. И както повечето изтъкнати патриоти от Македония и той не е пощаден от репресиите на режима.
Когато през 1994 г. изгряващата звезда на БСП – Г. Първанов предложи във вестник “Дума” да се припознае македонизма, първият, който реагира на това безумие бе бай Коста. Той подготвя статия и я занася в редакцията на в. “Македония” само 6 часа след излизането на призива на Първанов. Тогава Коста Църнушанов беше на 92 години.

Петър Добрев. Роден през 1943 г. в гр. Добрич. Посвещава повече от две десетилетия на търсенето и преоткриването на нашите древни корени. Математик по образование,икономист по професия и историк по призвание, този дълбоко ерудиран човек направи пробив в гнилата ограда на историческия ни кръгозор. Така разшири пределите на нашето самоусещане, като колективна самоличност и най-важното - направи голяма крачка по пътя на Истината.
Този забележителен човек не е критикуван, не е и оплюван. Той е мразен. Мразен е от тези, които се страхуват, че приемайки истината ще се разрушат в собствените си очи. Хората, които са против него, са шокирани от становищата му, защото в продължение на десетилетия те са се отъждествявали с нещо, което е невярно и нелепо. Не е възможно тук да се резюмира теорията за произхода, културата и езика на прабългарите. Изложението е ограничено, а книгите на Добрев са пред нас, написани са ясно, увлекателно, интригуващо. Те наистина са книги за всеки българин.

Тодор Александров е роден през 1881 г. в Щип, град с буден български дух, дал много герои и възрожденци. От ранна възраст е посветен в революционната борба. Израства като смел командир и отличен организатор. От 1911 г. е начело на ВМРО. През балканската война е в авангарда на българските войски. В писмата си до цар Фердинанд през Първата световна война, той представя на монарха цялата истина за положението на фронта и в тила. Тази кореспонденция е доказателство за държавническото мислене на този човек, нещо недостижимо за разсъдъчния апарат на съвременните политици. След войната в условията на пълна разруха и терор, той възстановява ВМРО и името му прогърмява из Вардарска Македония. На 31 август 1924 г. Т. Александров пада убит от бивши свои другари, изменили поради малодушие на народната кауза.

Яне Сандански е известен революционер в Македония, инициатор на разкола във ВМРО. Започнал кариерата си като директор на затвора в Дупница, по-късно той е тласнат от неспокойния си характер и честолюбие в редовете на Организацията. От 1901 г. е войвода на чета в Пиринско. През същата година заедно с Христо Чернопеев и други четници залавя в местността Предела американската протестантска мисионерка мис Стоун и спътничката й Цилка, освободени срещу голям откуп. През 1907 г. по негово нареждане са убити Борис Сарафов, Ив. Гарванов и Мих. Даев, с което слага начало на братоубийствената война във ВМРО. Участва в младотурската революция, като влиза заедно с войските на Махмуд Шефкет паша в Цариград след опита за контрапреврат, извършен от Султана. През този период той се наема с най-мръсната работа: Неговите четници изпълняват смъртните присъди, издадени по бързата процедура на мюсюлманските духовници, набедени за подстрекатели на контрапреврата.
През следващите две години Сандански упражнява явно или подмолно огромна власт в “своя” район на Македония: Пиринско и Сярско. Освен с чисто рекетьорските си методи на действие, той се прочува и с желанието си да идеологизира своята дейност в духа на крайната левица. Въпреки, че с нихилистичната си поза, заета с цел да оправдае непокорството си пред ВМРО Сандански стига много далеч, нито той, нито някой от неговите другари не се е изявявал като небългарин. “Македонец” като термин сочещ националност, различна от българската, е понятие неизвестно за него.
Въпреки пороците си, през Балканските войни Сандански и неговите другари – отцепници от организацията се проявиха като истински българи.

Д-р Георги Илиев

СЪ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Песен за Родината – предговор..................................................3
I.РОДИНО МИЛА.......................................................................5
1.Защо тогава...............................................................................6
2.Българския народ.....................................................................8
3.Към България..........................................................................10
4.О,Българино!..........................................................................12
5.Родино мила...........................................................................14
6.Това е днес България.............................................................15
7.Аз зная....................................................................................17
8.Къде сте вий...........................................................................18
9.Високо горе.….......................................................................19
10.Далеч е радостта....................................................................21
11.Проблясъци............................................................................22
12.Проблясъци............................................................................23
13.Земята наша ви забрави........................................................24
14.О свети сенки................................................................…....25
15.Патриоти................................................................................26
16.Кръстова гора........................................................................27
17.Ти будиш винаги любов.................................…..................28
18.Не ще простим.......................................................................29
19.Нека живее любовта............................................…..............30
20.Охрид,Охрид..........................................................................31
21.Елате братя.............................................................................33
22.Боже мили..............................................................................34
23.Душата човешка....................................................................36
24.Ще можем ли?.......................................................................37
25.Заветът на дедите от Македония...................…..................39
26.Великден...............................................................................41
27.Къде сте, братя?....................................................................43
28.Наследниците на бай Ганьо.............................................…44
29.Защо, о Боже? ......................................................................45
II.НЕ МОЖЕМ ДА ЗАБРАВИМ.........................................….47
30.Ти искаш да забравим..........................................................48
31.Не се гаси.туй що не гасне..................................................49
32.Човеко, спри!........................................................................50
33.Ти Божи дар си..............................................…..................52
34.Тъга за Македония...............................................................53
35.За таз победа.........................................................................55
36.Замина си един велик човек................................................57
37.Ти беше всичко.....................................................................58
38.Поклон на героите................................................................60.
39.Долу Ньой!........................................................................…61
40.А казваха ни всички.......................................................…..63
41.Роди се прост.......................................................................64
42.Не даваме я!.........................................................................66
43.Видях ръцете ти..................................................................68
44.Кръстителят.........................................................................70
45.За нея даде всичко...............................................................72
46.Поклон на тебе................................................….................74
47.Животът ти премина...........................................................75
48.Де бре Киро..........................................................................77
49.Научи ти войника................................................................78
50.Тримата................................................................................80
51.И даде Бог....................................................….....…...........82
52.Твоето.име...................................................................…....84
III.ИНТИМНО..........................................................................87
53.Спътница...................................................….............….....88
54.Детенце мило......................................................................89
55.Не исках...............................................................................90
56.Така ще те запомним..........…............................................91
57.Приятелю прости................................................................92
58.Ода за великия шахматист.................................................93
59.Корабът на Хехехето................................................…......95
Послеслов.................................................................................97




Авторът благодари на:

Тодор Кузманов,Илия Немигенчев,Технически университет-Габрово,с чиято материална подкрепа бе възможно издаването на тази книга.

Няма коментари:

Публикуване на коментар