ЗАЩО ТОГАВА?

Неземно си прекрасна
Родино,наша,мила.
Свободно в тебе раснат
величие и сила!

И синьо е небето,
и бистри са реките,
и красно е полето,
и гъсти са горите.

И плодна е земята,
високи планините,
чаровни са децата,
красиви са жените!

И силни са мъжете
и знаят да се бият,
да мачкат враговете,
сълзите си да крият!

И слънцето е жарко,
цветята ароматни,
звездите светят ярко,
житата греят златни.

И славни са дедите,
и знатен е родът ни,
и преживяхме дните
на времената смутни.

Защо тогава, Боже,
във този земен рай
душите си не можем
да усмирим докрай?

И любовта могъща,
и вярата крилата,
отново ни напущат
със сила непозната.

О,Боже, остави ни
надежда в тоя час,
че с обич ще изпълниш
отново всички нас!

Та злото да забравим,
доброто да родим
и тебе да прославим,
та тъй да се спасим!

КЪМ БЪЛГАРИЯ.

Българийо,Родино мила,
прекрасна,слънчева земя!
Къде загуби свойта сила,
защо гласът ти занемя?

Защо утробата ти ражда
с такава неотклонна мощ
ту свят човек,ту гений лош,
ту бясна кукувича прежда?

В най тежкото за тебе време
успя честта си да спасиш
и робското жестоко бреме
в кошмарен сън ти да проспиш.

Защо когато си свободна
сънят кошмарен продължи,
изпълнен с гадостни лъжи
във името на чест народна?

Защо остави се Родино,
с вериги да те вържат пак?
Защо превърна се покорно
в слугиня на невеж тъпак?

Защо,нима си ти виновна,
нима обречена си на беди,
нима скръбта така те победи,
че вля в сърце ти кръв отровна?

Защо в светата си наивност
на лъжебрат се довери,
а той за сляпата ти вярност
със глад и мъки те дари?

И питам се сега,когато
омръзна ти да си в хомот,
ще бъдеш ли като робот
оплетен във властта на злото?

Ще можеш ли да устоиш,
макар жестоко да боли,
под напора на сили зли?
Или отново ще заспиш?

Ще можеш ли за сетен път
да тръгнеш със измъчена снага
натам,където тръгнал е светът,
но не във бъдно време,а сега?


КЪДЕ СТЕ ВИЙ ?

На народните будители.

Къде сте вий будители народни,
защо заглъхна вече ваший вик,
защо когато вече сме свободни
заветът ви да пазим не сме годни-
да бъде нашият народ велик?

Народът си обичахте безмерно,
отдадохте му сили и живот
и служихте му искрено и верно,
избавихте го от теглото черно,
помогнахте му да стане народ!

Но тоз народ след време ви забрави-
внушиха му,че може и без вас
и ваште идеали той остави,-
натрапени герои взе да слави
и свойта чест загуби от тогаз!

И се залута във небитието,
химери гонеше във своя път,
не гледаше нагоре към небето
на Господ всемогъщи,от където
към него се отправяше гласът.

И казваше му да се осъзнае,
да си припомни миналите дни,-
делата на дедите си да знае,
та себе си отново да познае
и да постигне славни бъднини.

И да направи своята Родина
прекрасно място в тоя древен свят,
да я превърне във райска градина,
където българинът е причина
да се творят мъдрост и благодат!