четвъртък, 23 юни 2011 г.

Зовете се чеда на Александра...




На заблудените братя

Наричаме ви още наши братя,
но нашето търпение умира,
защото вашта наглост ескалира
и с нея няма равна ня земята!

Родихте се от чуждата омраза,
отрязани от българското тяло,
откърмени,проникнати изцяло
с отровна,дива,гибелна зараза!

Отгледаха ви враговете наши,
със ярост еничарска ви дариха,-
умело истината стара скриха,
че българите са предците ваши!

И днеска хулите ни без пощада,
приписвате ни грехове безмерни,
помисли зли и заговори черни,
изгаряте ни на позорна клада!

Зовете се чеда на Александра,
родени от делата му велики,
от древността покълнали антики
и избуяли бурно край Вардара!

Но скоро ще умрат тези заблуди,
лъжата нагла няма да се чува,
пак истината стара ще изплува
и трепетни надежди ще пробуди!

И ще се върнете към своя корен
прогледнали,разбудени отново
от българското чудотворно слово,
от българския дух старовековен!

И Бог един ще стори това дело
и ще поправи грозната неправда,
душите братски вкупом ще възрадва,
та в бъдещето да поемат смело!

22.06.2011 г.

четвъртък, 16 юни 2011 г.

Oставихте земя....




На българските бежанци

Оставихте земя и роден дом,
побягнахте от злоба и омрази-
нещастни жертви на жесток погром
надявахте се Господ да ви пази!

Но Той ви гледаше отгоре ням,
замислен и вглъбен в нещо глобално,
а долу ви избиваха без срам-
жестоко,нечовешки и брутално!

Оставихте високи планини,
море лазурно и слънце горещо,
реки пенливи,плодни равнини,
гори зелени и вино кипещо!

Напуснахте цветущи градове,
земя разцъфнала като градина,
омивана от топли дъждове-
вековна,свидна, българска Родина!

Деди и прадеди живяха тука-
градяха и работеха безспир,
споделяха и радости и мъка
и пазеха я във война и мир!
* * *
Преминахте граничната бразда
подслон поискахте от свойте братя
изпълнени от вяра и надежда,
че скоро ще се върнете обратно!

Приеха ви със сълзи на очи
и в къщите си бедни подслониха,
с вас разделиха залъка горчив
и мъката жестока споделиха!
* * *
Изминаха години оттогава,
надеждите ви може би умряха,
но споменът за роден дом остава
и сълзите в очите ви не спряха!

Сега отиват вашите деца,
с тъга да видят, где сте се родили,
но виждат само с кървави сърца
руините на домовете мили!
* * *
О,Господи,спусни над нас ръка!
Върни ни пак земята, родна,мила,
защото справедливо е така-
та да възкръсне българската сила,

която Ти във гена ни вгради-
за да надмогнем днешните беди!

15.06.2011 г.

Повече за съдбата и историята на българите от Беломорието и Македония вижте в
http://illustrationbelomore.blogspot.com/2011/05/blog-post_26.html